izvori

 

 

Доклад на Министерски съвет до цар Фердинанд I

 

ДОКЛАДЪ

до

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО

ФЕРДИНАНДЪ I

ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ

ПО СЛУЧАЙ 25-ГОДИШНИНАТА ОТЪ ВЪЗШЕСТВИЕТО МУ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРѢСТОЛЪ

1887-1912

ОТЪ

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВѢТЪ

 

14 copy

 

Господарю,

Министерскиятъ Съвѣтъ се смѣта за най-щастливъ, че нему се пада високата честъ да поздрави Ваше Величество отъ името на народа по случай 25-годишнината отъ възшествието Ви на Българския престолъ и да стане тълкувателъ на ония чувства на национална гордостъ и обичъ къмъ особата на Ваше Величество, които вълнуватъ въ тоя моментъ всѣко истинско българско сърдце.

 

Ваше Величество,

Прѣди 25 години Вие поехте върховното рѫководство на страната въ такова врѣме; когато отечеството ни прѣдставляваше една нѣзакрепнала, люшкана отъ вѫтрѣшни бури и застрашена отъ външни опасности държава; когато у насъ малко можеше да се говори за условия  благоприятни да се издигне нѣщо здраво и трайно върху едва що положенитѣ основи на държавното ни устройство.

И наистина, побѣдоносното оръжие на братския намъ руски народъ бѣ сломило вѣковнитѣ робски вериги; свободата бѣ огрѣяла върховете на балкана и повикала българския народъ къмъ новъ политически животъ. Настанало бѣ врѣме на творчество, въ което трѣбваше да се прояви гениятъ на българина. Задачата бѣ една отъ най-мѫчнитѣ: трѣбваше да се създаде всичко изведнажъ; касаеше се да насади въ една земя, разорена отъ петстотинъ годишното иго, всичко, което другитѣ народи сѫ събирали, придобивали и усъвършенствували въ течение на вѣкове и слѣдъ упорити борби. Българскиятъ народъ имаше вѣра въ себе си и заработи съ енергията и постоянството на единъ младъ и неопитенъ юноша.

Но въ това именно врѣме, когато България още не бѣше празднувала първата десетгодишнина отъ избавлението си отъ чуждото иго, още не бѣше се нарадвала на свободата, още търсѣше правия пѫть, по който да тръгне, тя бѣ подложена на тежки изпитания. Нейниятъ опитъ да постигне на 6 септемврий 1885 година единъ отъ завѣтнитѣ си идеали, се посрещна враждебно, и народътъ бѣ принуденъ съ гърдитѣ си да образува щитъ на отечеството и да извоюва и запечати съединението съ кръвьта на българския войникъ. Една година слѣдъ това послѣдва прѣвратътъ отъ 9 августъ 1886 година, който постави отечеството ни на прага на пропастьта. Но гениятъ на България бдѣше надъ нея. Народътъ се стрѣсна и прѣдложи Вамъ овдовѣлата българска корона. Тъкмо тогава, когато свѣтътъ гледаше съ безпокойствие на това, що ставаше въ България, когато нашитѣ неприятели ликуваха отъ радость, а нашитѣ приятели се отчайваха, че ще намѣримъ въ себе си достатъчно мѫдрость и патриотизъмъ, за да туримъ край на ненормалното положение, когато на нашето отечество се гледаше като на гнѣздо на безумни междуособици, а на народа ни — като на недостоенъ да се самоуправлява, Ваше Величество отговорихте благосклонно на позива на България, протѣгнахте ѝ рѫка и на 2 августъ 1887 година се възкачихте на разклатения тогава прѣстолъ на българските царѣ.

 

Царю,

Условията, при които поехте въ рѫцѣтѣ си сѫдбинитѣ на България, бѣха едни отъ най-неблагоприятнитѣ: Високата Порта и Великитѣ Сили, въ това число и нашата Освободителка, не утвърдиха избора на Търновското Велико Народно Събрание; вѫтрѣ въ страната духоветѣ бѣxa още възбудени, намираха се още подъ силното влияние на прѣживената бурна епоха; духовниятъ и културенъ подемъ, който току-що бѣ започналъ, лежеше въ застой; съ една дума животътъ на млада България бѣ застаналъ въ всѣко отношение на кръстопѫть. И ако днесъ всичко това се вижда, дори и на насъ, живитѣ свидѣтели, като сънь; ако днесъ България се радва не вече на единъ Князъ, признатъ отъ всички Велики Сили, а на единъ Царь на Българитѣ, приеманъ на всѣкѫдѣ съ най-голѣми почести; ако днесъ България се цѣни като пазителка на мира на Балканитѣ и ако нейниятъ прогресъ въ всѣко отношение се сочи като безподобно явление въ историята на народитѣ, то голѣма часть отъ постигнатото въ единъ 25-годишенъ периодъ се дължи Вамъ, на тежката жъртва, дадена отъ Васъ при историческия актъ отъ 2 февруари 1896, на Вашата мѫдрость и на Вашия тактъ да направлявате съ желѣзна воля и дълбока прозорливость сѫдбинитѣ на щастлива България.

Ваше Величество схванахте още отъ самото начало, че за да може страната да напрѣдне и да се развие до положението на една културна държава, потрѣбно е прѣди всичко миръ и вѫтрѣшно спокойствие. Паметни сѫ Вашитѣ думи, изказани още преди да стѫпите на българска земя и прѣди да приемете поканата на българския народъ: «Ако провидѣнието ме е прѣдопрѣдѣлило да бѫда повиканъ за князъ на България, най-главната ми грижа ще бѫде да дамъ на страната миръ, понеже нейното развитие и прѣуспѣването на нейнитѣ интереси е възможно само чрѣзъ мирна работа, необезпокоявана отъ външни заплетни. Културната мисия, която има да извърши всѣкой, сѣдещъ на българския прѣстолъ князъ, може да се постигне само въ мирно врѣме». Съ това «вѣрую» Вий дойдохте като миротворецъ въ България и останахте вѣренъ на него ето вече цѣли 25 години. Резултатитѣ, съ които сега се гордѣе отечеството ни, показватъ, колко дълбоко е вниквалъ Вашиятъ погледъ и колко цѣнни сѫ Вашите трудове за запазване на външния миръ и за въдворяване редъ и спокойствие въ страната.

Рѫководена така мѫдро отъ Ваше Величество, България скоро се съвзѣ и тръгна съ бързи крачки изъ пѫтя нa прогреса. Надарениятъ съ високъ патриотазъмъ, търпѣние и природна схватливость българския войникъ бѣ тъй умѣло приготвенъ; че ние се сдобихме съ една вѣрна на трона и на отечеството армия, която съ своята бойна подготовка е най-сигурната гаранция за мира на Балканитѣ. Пословичното ученолюбие на българина се задоволи като въ всѣки градъ, въ всѣко село се отвориха храмове на просвѣтата, които пръскатъ обилна свѣтлина по цѣлата страна. Вмѣсто грубитѣ нрави и егоистичнитѣ подбуждения, остатъци отъ робството, днесъ чувството за право и редъ, за справедливость и законность прониква все по-дълбоко както въ частния, тъй и въ обществения животъ; днесъ всѣкой порѣдъченъ гражданинъ е еднакво стражъ на личнитѣ си, на чуждитѣ и на общественитѣ блага. Въ икономическо отношение се направи една смѣла крачка напрѣдъ: създадоха се нови източници за народното благосъстояние, гарантираха се търговскитѣ отношения между гражданитѣ, страната се кръстоса съ желѣзнопѫтни линии и удобни шосета, постави се началото на единъ търговски флотъ, запазиха и подложиха се на рационална експлоатация природнитѣ богатства на България, подкрѣпиха се занаятитѣ и индустрията и имъ се създадоха условия за едно правилно развитие. Не се забрави и народното здраве, като се прѣдприеха редъ мѣрки за избѣгване на заболяванията и като се построиха болници и санаториуми, дѣто страждущитѣ могатъ да намѣрятъ облекчение.

Тоя всестраненъ напрѣдъкъ, изложенъ подробно въ доклада, който Министерскиятъ Съвѣтъ има честьта да Ви прѣдстави, не остана незабѣлѣзанъ и отъ външния свѣтъ. Недовѣрието къмъ България и къмъ нейния върховенъ вождъ започна да се замѣства день изъ день съ нескриваеми симпатии. Дълбоко убѣденъ въ нуждата отъ тая щастлива промѣна, Ваше Величество поведохте България къмъ мирни завоевания и, когато интереситѣ на отечеството поискаха отъ Васъ спомената вече тежка жертва, първородниятъ Ви синъ, надеждата на България, да мине въ лоното на народната православна църква, Вие не се поколебахте да я дадете, като поставихте благото на отечеството по-горѣ отъ всичко въ свѣта.Ваше Величество,Сега, когато по една общонародна традиция хвърляме общъ погледъ върху извършеното прѣзъ течение на 25 години, когато сме длъжни да констатираме, че отъ това врѣме на трескава дѣятелность не е изгубена нито една минута, не е направена напусто нито една крачка, когато името българинъ е вече гордость, Министерскиятъ Съвѣтъ намира, че не може да Ви изкаже народната признателность по-добрѣ, освѣнъ като поднесе на Ваше Величество за извършеното прѣзъ тоя периодъ настоящия докладъ, дѣто съ факти и данни е запечатано това, което всички виждаме, което всички чувствуваме и което е залогъ, че съ вѣрность, постоянство и съединени сили ще може да се постигне завѣтниятъ идеалъ на България.

 

Отъ Министерския Съвѣтъ.

 

Следват подробните доклади на отделните министерства.