Трета българска държава

Закон за защита на държавата от 4 януари 1924 г., изменен и допълнен на 16 март и 29 април 1925 г.

Посещения: 528

 

Печата сe по: Ф. Милкова, История на българската държава и право (извори, изследвания, тезиси), С., 1974, с. 155-162.

Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

 

Чл.1. (Изменен: З.(акон) от 16 март 1925 г.) Забраняват се всякакви организации, групи или техни поделения, които проповядват или подбуждат било към насилствено изменение на установения от Конституцията държавен и обществен строй, било към насилствено завземане на властта, или които за постигане на същите цели искат да си служат с престъпления, вътрешни акции, насилия или терористически действия.

Също се забраняват и ония организации или групи, които с пари или други средства подпомагат по-горе посочените организации или групи.

Чл. 2. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Който създава организации, групи или техни поделения, посочени в чл. 1 от тоя закон, или става член на такива организации, групи или поделения, се наказва: създателите и организаторите със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв., а членовете със строг тъмничен затвор от 5 до 10 години и глоба от 50 000 до 200 000 лв.

Чл. 3. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Който набави средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага със съвети или по друг начин посочените в чл. 1 организации, групи, техни поделения или техни членове, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 150 000 лв.

Чл. 4. Който приеме, крие, предпазва, събира или приготвя оръжие, уреди или избухвателни предмети и вещества, като знае или според обстоятелствата трябва да предполага, че могат да послужат за деянията, посочени в чл. чл. 1, 8 и 13 на настоящия закон, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и глоба от 30 000 до 300 000 лв.

Чл. 5. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и на лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила.

Чл. 6. (Нов: 3. от 16 март 1925 г.). Който устно, писмено или чрез печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономическия строй на държавата чрез престъпление, насилие или терористически действия, се наказва: със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 500 000 лева.

Чл. 7. (Нов: 3. от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни, художествени или други произведения подбужда към вражда, омраза или престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или установените власти и с това може да постави в опасност обществения и правовия ред в страната, се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 8 години и глоба от 50 000 до 300 000 лева.

Чл. 8. Който проповядва или организира бунт, или подбужда към такъв във войската, жандармерията, полицията или в някои техни части или железопътния, или телеграфо-пощенския персонал, когато е милитаризиран, наказва се със смърт или със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лева. Ако последва бунт, участниците в бунта, ако не са военнослужащи, се наказват: със строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лева.

Чл. 9. Който проповядва или организира неподчинение във войската, жандармерията, полицията или в някои техни части или подбужда към неподчинение, наказва се: със строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лева.

Чл. 10. (Нов: 3. от 16 март 1925 г.) Печатните и други произведения, за които е реч в чл. чл. 6 и 7 на тоя закон, се изземват по заповед на прокурора. До издаването на такава заповед полицията може да взема всички мерки, за да спре разпространението на казаните произведения. Едновременно с вземането на тези мерки полицията съобщава на прокурора за това. С издаването на заповедта за изземване прокурорът повдига углавно преследване срещу отговорното лице.

С иззетите предмети по-нататък се постъпва съгласно чл. 37 от Наказателния закон.

Също се конфискуват и тайните печатници с всички принадлежности, които служат за печатане на произведения, забранени по тоя закон.

Собствениците на явни печатници, които съзнателно са допуснали печатането на произведения, забранени по чл. 6 от тоя закон, се наказват като съучастници. Ако ли са допуснали това по непредпазливост, наказват се: с тъмничен затвор и с глоба от 10 000 до 100 000 лева.

Чл. 11. (Изменен: 3. от 16 март 1925 т.) Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветителни инсталации, държавни и обществени сгради, както и онзи, който унищожава или разграбва хранителни припаси, наказва се: със смърт или доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 200 000 до 500 000 лева.

Със същото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали обитаема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за жилище, с цел да всее смут или терор.

(Нова ал. 83. от 29 април 1925 т.) Помагачите в извършване на престъпления по тоя член се наказват според важността на тяхната дейност за извършването им със смърт или строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и с глоба от 200 000 до 500 000 лв.

Чл. 12. Който във време на обществено бедствие, метеж или размирици използва създаденото положение във вреда на обществената сигурност и спокойствие с цел да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва се: със строг тъмничен затвор до 15 год. и глоба от 50 000 до 500 000 лева.

Чл. 13. (Нов: 3. от 16 март 1925 г.) Който напусне местожителството си и влезе или се зачисли в чета, съставена и въоръжена с цел да върши престъпления против държавата или обществената сигурност, държавните или частните имущества, учреждения или съоръжения или против живота на длъжностни или частни лица, наказва се със смърт.

Със същото наказание се наказват и лицата, които укриват, дават убежище или храна или набавят други средства на членовете на подобни чети.

Тези лица се освобождават от наказание, ако чрез своевременно съобщаване на властта за местопребиваването на четата или на отделни нейни членове спомогнат за тяхното залавяне.

Имотите на осъдените по този член лица служат за обезщетение на всички вреди и загуби, причинени от действията на четата или на някои от нейните членове.

Онзи член на четата, който се предаде на властта, преди да е извършено от него или от четата деяние, което по този закон се наказва със смърт, и посочи другарите си и тяхното местонахождение, се освобождава от предвидената по-горе отговорност.

Член на чета, който се предаде на властта, след като той или четата са извършили престъпно деяние или спомогне за откриването или залавянето на другите членове на четата, не може да бъде наказан повече от 15 години строг тъмничен затвор.

Чл. 14. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Който влиза във връзка с лице, група или сдружение, намиращи се в чужбина, за подготвяне или извършване на едно от посочените в чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 13 и 16 престъпни деяния, както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начин сдружение, група, лице или печатно издание в чужбина, които работят против държавния строй или обществения или правовия ред в страната, наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 300 000 лева.

Чл. 15. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Забранява се внасянето на печатни, литографирани ръкописни, художествени и други произведения, за които е реч в чл. чл. 6 и 7 от тоя закон.

Такива произведения се задържат oт пощенските власти или в административните органи и се предават на прокурора при областния съд, който издава заповед за тяхното изземване. С тези произведения по-нататък се постъпва съгласно чл. 37 от Наказателния закон.

Лицата, които внасят или разпространяват или като получат такива произведения не съобщят за това на властта, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и с глоба от 5 000 до 50 000 лева.

Вносът на такива произведения се допуска само за научни цели, и то с разрешение и с посредството на Министерството на народното просвещение.

Чл. 16. (Изменен: 3. от 29 април 1925 г.) Ако организация или група, за която е реч в чл. 1 на тоя закон, предприеме метежи, бунтове, терористични действия, убийства или някое друго общоопасно престъпление за постигане на посочените в същия член цели, виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите със смърт, а останалите членове и помагачи - със смърт или строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и всички с глоба от 200 000 до 500 000 лева.

Чл. 17. Заедно с главното наказание, наложено по който и да е член от настоящия закон, виновниците се лишават от граждански и политически права по чл. 30 от Наказателния закон за срок, определен от съда.

Предметите, които са служили или са били предназначени за извършване наедно от посочените по-горе престъпления, се конфискува.

За граждански вреди и загуби заедно с виновните отговарят солидарно и посочените в настоящия закон организации, към които се числят виновните с всичките си имоти, макар и записани на чуждо име.

Чл. 18. (Нов: 3. от 16 март 1925 г.) Онзи, който знае, че се подготвя някое от посочените в тоя закон престъпни деяния и не съобщи за това на властта, наказва се с тъмничен затвор.

(Нова ал.: 3. от 29 април 1925 г. ) Онзи, който укрива или спомага да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило престъпление по чл. 11 или чл. 16 от тоя закон, се наказва с наказанието, определено от този закон за укриването или подпомагането да избегне лице.

(Нова ал., от 29 април 1925 г.) Ако укриването или подпомагането да избегне е извършено от възходящи, съпруг, син или дъщеря, то наказанието е до 15 години строг тъмничен затвор и глоба до 200 000 лева.

(Изменена ал.: 3. от 29 април 1925 г.) Онзи, който укрива или спомогне да избегне лице, за което знае или по обстоятелства трябва да предполага, че е извършило някое друго от предвидените в тоя закон престъпни деяния, с изключение на деянието, предвидено в чл. 13, се наказва със строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева. Тая наредба не се прилага спрямо низходящите, възходящите, съпрузите, братята и сестрите на укриваното лице.

Чл. 19. (Нов: 3. от 16 март 1925 г.) Който по предвидения в член 6 от тоя закон проповядва, оправдава, одобрява или възхвалява създаването на споменатите в чл. 1 организации, групи, или техни поделения, или пък оправдава, одобрява или възхвалява извършването на някои от посочените в чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 14, 16 и 18 деяния, се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 10 години и с глоба от 20 000 до 300 000 лева.

Чл. 20. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Онзи, който се числи като член на забранени по този закон организации, групи или техни поделения или им съдейства, както и онзи, които е привърженик на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба, не може да заема никаква държавна, окръжна или общинска служба, нито да бъде член на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако такова лице заема държавна, окръжна или общинска служба, то се уволнява; ако пък е избрано за народен представител, окръжен или общински съветник или училищен настоятел, то губи мандата си. Решението за това се взема за народните представители от парламента, а за окръжните и общинските съветници и училищните настоятели - от областния съд.

Непосредственият началник, който съзнателно назначава или задържа на служба такова лице, се наказва по чл. 443 от Наказателния закон.

Чл. 21. След влизане в сила настоящия закон въз основа на представени от Министерството на правосъдието данни Върховният касационен съд - углавно отделение - веднага обявява в "Държавен вестник" това и дава петдневен срок на заинтересованата страна да даде, ако иска, писмено своите обяснения, след което в разпоредително заседание в седемдневен срок постановява разтурването на посочените в чл. 1 от настоящия закон новообразуващи или съществуващи досега организации, групи или техни поделения, под каквото име и да се прикрият те. Имотите на разтурените организации и групи и на техните финансови и стопански институти постъпват в полза на държавата.

Всички сделки, направени след 12 септември 1923 г., с които такива организации, групи и поделения отчуждават имотите си или пък поемат задължения спрямо трети лица, се смятат безпричинни и са нищожни по право, обаче на страните по тия сделки се дава да доказват противното на общо основание.

Чл. 22. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Делата по тоя закон са подсъдни за окръжните съдилища и се разглеждат по спешност. Присъдите на тези съдилища са окончателни и подлежат на касационно обжалване. При обявено военно положение за дадено място веднага действат военно-полеви съдилища, придадени към съответните войскови части, които на самото място пристъпват към съдене и наказване на виновниците.

(Нова ал. 8 в Закона от 29 април 1925 г.) При разглеждане делата на тоя закон се прилагат и правилата на чл. чл. 650, ал. 2, 651, ал.2, 652, 654-а и 656, ал. 2, на углавно съдопроизводство, а окръжните съдилища могат да прилагат и чл. 655 от същия закон. Същото важи и когато при обявено военно положение делата се гледат от военните следователи и военно-полевите съдилища, като в този случай правата на съдебните следователи се упражняват от военните следователи, тези на прокурора - от военния прокурор, тези на окръжните съдилища от военно-полевите съдилища и тези на Върховния касационен съд - от Военно-касационния съд.

(Нова ал. 8 в Закона от 29 април 1925 г.) Спрямо виновните по чл. 13 от настоящия закон прилага се Законът за изтребление на разбойниците.

Чл. 23. (Нов: 3. от 29 април 1925 г.) Съдът, който прилага закона по същество, по предложение на прокурора и с мотивирано определение прогласява за обявен престъпник всяко лице, което до изтичането на 15 дни от публикуването в "Държавен вестник" и в някои местни вестници, ако има такива, че се дири от властта, като подозряно в престъпление по настоящия закон, не се яви и не се предаде на властта. Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменено или отменено от същия съд, ако изменилите се обстоятелства наложат това.

Имената на обявените престъпници с указание за тяхната самоличност се обнародват в "Държавен вестник". Всеки гражданин при преследването и залавянето на такова лице има правото на полицейските органи.

Чл. 24. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Мярката за неотклонение за всички престъпни деяния по тоя закон е задържане под стража с изключение на случая в чл. 7, по отношение на който се прилагат наредбите на закона за углавното съдопроизводство.