Трета българска държава

Спомени на Царица Йоанна за поведението на Цар Борис III след започването на войната между Германия и Съветския съюз

Посещения: 1723


Печата се по: Царица Йоанна, Спомени. София, 1991, с.с. 113-116.

Публикувано по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

 

BASA 3K 15 637 1 Giovanna of Italy 1937.jpegВ тази нова война Борис успя да запази (като съюзник по принуда на Хитлер) неутралитет. Българо-съветските дипломатически отношения не бяха прекъснати. Търсеше се начин да се подобрят отношенията с Италия...

Но Мусолини, свързан с общността на идеите и на много други задължения, сега зависеше напълно от Хитлер и следователно не можеше да защитава по никакъв начин царя на българите.

Помислете си в какво парадоксално положение се намираше Борис в деня на японското нападение на Пърл Харбър срещу Съединените щати. Член трети на Тристранния пакт задължаваше подписалите го страни да си оказват помощ, в случай че една от тях е жертва на агресия. Япония претендираше, че е била нападната от Съединените щати, тъй като ѝ били обявили война. Естествено, изискваше също всички подписали пакта държави да изпълнят задълженията си. Германия и Италия приеха японската теза и обявиха война на Съединените щати; Унгария и Румъния ги последваха. Но България, която не беше във война с Англия, се позова на условията, поставени във връзка с присъединяването към пакта и обяви, че тезата на Япония изглежда несъстоятелна. Беше един колкото смел толкова и отчаян опит да се запази неутралното равновесие, въпреки че се бяхме качили на кораба на Оста. Борис се позова още един път на валидността на германските гаранции за неутралитет. От друга страна, както Хитлер, така и Мусолини му дадоха да разбере, че България не би имала (също и поради разстоянието и географското положение) никога случай да воюва истински срещу англичаните и американците. Че беше достатъчно само формалното обявяване на война, един "платонически акт" на солидарност... Парламентът на 13 декември одобри този "платонически акт".

След решението на Парламента Борис излезе от двореца мълчалив, сам. В продължение на дълги часове не се знаеше къде се намира Царят... Вечерта най-накрая агентите на полицията откриха Царя сам, в един тъмен ъгъл на черквата "Александър Невски", с глава, подпряна върху скръстените му ръце...

След намесата на Съединените щати и на Съветския съюз Борис предвиждаше германския разгром. Тези мисли предизвикваха в него кризи на песимизъм. Към края на 1941 г. ми каза: "Ако нацистите победят окончателно, ще ме свалят. Те ще имат нужда в България от гаулайтер, а не от конституционен цар. Ако победят болшевиките, ще бъде още по-лошо. Комунистическата диктатура не може да бъде построена освен върху развалините на монархията и върху самия гроб на царя. При тези перспективи, може само да си пожелаем оцеляването на демократичните и либерални режими".