Трета българска държава

Договор за приятелство и съюз между България и Германската империя, сключен на 24 август 1915 г. в София

Посещения: 289

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова

 

Bulgarien mit unsЧл. 1. Високите договарящи страни си обещават мир и приятелство и не ще влизат в никакъв съюз или съглашение, насочени против една от тези държави. Те се задължават да следват взаимно политика на приятелство и да си оказват взаимна помощ в границите на техните интереси.

Чл. 2. Германия гарантира с всички свои средства политическата независимост и териториалната цялост на България, докато е в сила настоящият договор, срещу всяко нападение или посегателство от страна на която и да било държава, щом това нападение е направено без предизвикателство от страна на българското правителство. Ако Германия без предизвикателство от нейна страна бъде нападната от държава, граничеща с България, тая последната се задължава да тури в действие всичките си военни сили срещу въпросната държава, щом това ѝ бъде поискано.

Чл. 3. Настоящият договор ще остане в сила до 31 декември 1920 г. Ако 6 месеца след изтичането на тая дата той не бъде отменен, действието му се продължава допълнително за още една година и впоследствие срокът му ще се продължава по за една година, докато не бъде денонсиран.

Чл. 4. Настоящият договор ще остане таен до ново предварително споразумение.

Кесяков, I, стр. 71.

 

Военна конвенция

между Германия, Австро-Унгария и България,

сключена на 24 август/6 септември 1915 г. в София

 

1. Трите договарящи главни командвания се задължават за общо действие срещу Сърбия, а именно: Германия и Австро-Унгария в срок от тридесет дни, а България в срок от тридесет и пет дни, считан от сключването на този договор, да отправят в настъпление срещу сръбските граници въоръжени сили в размер: Германия и Австро-Унгария най-малко всяка една по шест пехотни дивизии, а България най-малко четири пехотни дивизии, според организационния им състав.

2. Главното командване на всички въоръжени сили, поменати в чл. 1, поема генерал-фелдмаршал фон Макензен, комуто ще бъде възложена задачата: да бие сръбската армия, където я намери и колкото се може по-скоро, да отвори и осигури връзката по сухо между Унгария и България.

3. Заповедите на генерал-фелдмаршал фон Макензен са безусловно меродавни за войските, които са му подчинени. Също той има право да заповядва промени в местата за настъплението и да определя започването на военните действия след изтичането на срока, поменат в чл. 1; обаче остава да се има предвид... , че българските военни действия трябва да последват на петия ден след започването на германските и австро-унгарските действия. Към щаба на генерал-фелдмаршал фон Макензен постъпват най-малко по един висш австро-унгарски и български офицер не като аташета, а като сътрудници на редовна служба.

4. Германското главно командване се задължава веднага, щом се отвори пътят за България, в случай че България пожелае, да изпрати войски в размер от около по една смесена пехотна бригада за Варна и Бургас и в границите на възможността да се погрижи за пренасянето на германски подводници. Настаняването на тези войски става от българското правителство. За тяхното продоволствие те ще се грижат сами.

5. Германското главно командване поема задължение, щом България пожелае, да накара турското главно командване да даде достатъчно сили за защита на Дедеагач срещу опити за десант и при съвместни действия с български войски да ги постави под българско разпореждане; не може да има съмнение, че Турция ще се съгласи.

6. Германското висше главно командване е получило уверение от германското правителство, че то е готово да даде на България военна помощ от 200 милиона франка в най-скоро време. Подробностите ще се уговорят от финансовите власти на двете държави.

7. Германия заявява, че е готова да дава на България военни материали от всякакво естество, доколкото е възможно, с оглед на собствените германски нужди. Щом се появят върху това някои разногласия, последните ще се решават от началник щаба на германската действаща армия.

8. От деня на сключването на тоя договор договарящите държави ще считат като общ противник всеки неприятел, който нападне една от тях, и като такъв ще се отнасят с него. От друга страна, България уверява, че ще пази безусловен неутралитет спрямо Гърция и Румъния до привършване на военните действия срещу Сърбия, ако тези държави от своя страна дадат уверение да не мобилизират, да останат неутрални и да не искат да завземат сръбска територия.

9. България се задължава най-късно до 15 дни от сключването на тоя договор да мобилизира четирите дивизии, поменати в чл. 1, и да ги отправи към настъпление, така че най-късно на 35-ия ден от сключването на тоя договор те да стоят на сръбската граница готови за действие. По-нататък България се задължава да даде войски в размер най-малко на една дивизия също най-късно до 35-ия ден след сключването на този договор, които да преминат сръбската граница и окупират Македония.

10. На Турция се запазва правото да се присъедини към този договор в пълния му обсег. Германското висше главно командване веднага ще започне с нея преговорите. След събитията няма никакво съмнение, че Турция е решена, щом България пожелае, да даде на България военна помощ срещу който да било неприятел и да постави под българско разпореждане предназначените за тази цел войски.

11. България се задължава да пропуска напълно безпрепятствено транзитно движение на материали и войски от Германия и Австро-Унгария за и от Турция, щом пътят през Сърбия или Дунавския път или транзитното движение през Румъния бъде открито.

12. Този договор ще се подпише от началниците на генералните щабове на Австро-Унгария и Германия, както и от военния пълномощник на България в Плес и веднага влиза в сила.

(Следват подписите)

Кесяков, I, стр. 71.

 

Тайна спогодба между България и Германия,

сключена в София на 24 август/6 септември 1915 г.

 

България и Германия, след като се съгласиха да предприемат задружна военна акция против Сърбия, се споразумяха върху следните постановления:

§ 1. Германия гарантира на България придобиването и анексията на следните територии:

а) Днешна Сръбска Македония, обхващаща двете зони, наименувани спорна и безспорна, както са разграничени в Сръбско-българския договор от 29 февруари (13 март) 1912 г. и съгласно картата, приложена към последния.

б) Сръбската територия, находяща се на изток от следната линия, а именно: реката Морава с изходна точка Дунава до мястото, гдето се съединяват двата притока, българска Морава и сръбска Морава; от тоя пункт линията следва водораздела на тия два притока, минава през гребена на Черногорието, пресича прохода на Качаник, възкачва се до гребените на Шар планина, където достига границите на Санстефанска България, които следва по-надолу. Граничната линия е нанесена върху приложената карта, която е неразделна част от настоящата спогодба.

§ 2. В случай че Румъния през време на настоящия конфликт без всяко предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи България да анексира отстъпените с Букурещкия договор територии на Румъния, както и да се направи една поправка на румъно-българската граница, определена от Берлинския договор.

§ 3. В случай че Гърция в течение на днешната война без всяко предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи, щото България да си анексира териториите, които бидоха отстъпени на Гърция с Букурещкия договор.

§ 4. Двете договарящи страни си запазват правото за една по-нататъшна спогодба относно сключването на мира.

§ 5. Германия съвместно с Австро-Унгария се задължава да отпусне на българското правителство един военен заем в размер на 200 милиона франка, които ще бъдат турени в негово разположение на 4 платки, платими на следващите дати:

1. Първата платка от 50 милиона франка — в деня на мобилизацията.

2. Втората от 50 милиона — един месец по-късно.

3. Третата от 50 милиона — два месеца по-късно и

4. Четвъртата тоже от 50 милиона — три месеца след деня на мобилизацията.

Подробностите на тоя заем ще бъдат определени с допълнителна спогодба, която ще има да сключат финансовите управления на двете страни. Ако войната продължи повече от 4 месеца, Германия съвместно с Австро-Унгария ще отпусне на България нов допълнителен заем, ако от това се окаже нужда, и то след предварителна спогодба.

Кесяков, I, стр. 73.