Трета българска държава

Из Закон за трудовата повинност от 14 юни 1920 г.

Посещения: 152


Печата се по: „Държавен вестник“, бр. 56 от 21 юни 1920 г.

Публикувано по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

 

640px BASA 1840K 1 69 Marko Turlakov Tsanko Tserkovski Alexander Stamboliyski Dimitar MustakovЧл. 1. Всички български поданици от двата пола, когато навършат: мъжете 20 години, а девиците 16, подлежат на трудова повинност, т.е. на задължителен обществен труд.

Забележка: 1. Трудовата повинност за мохамеданките девици не е задължителна.

Забележка: 2. Могат да се приемат доброволци и при по-малка възраст; мъжете от 17 години, а девиците от 12 години.

Чл. 2. Трудовата повинност има за цел:

а) да организира и използва обществено работните сили в страната, за да повдигне производството и благоустройството;

б) да развие у гражданите, независимо от тяхното обществено положение и имотно състояние любов към обществените работи и физическия труд;

в) да повдигне моралното и икономическо състояние на народа, като култивира у гражданина съзнание за задълженията му към себе си и обществото и като го приучи към рационалните методи на работа по всички отрасли на народното стопанство.

Чл. 3. Трудовата повинност се използва по всички отрасли на народното стопанство и благоустройството, направа на пътища, железници, канали, водопроводи, баражи, постройки на сгради, планиране на села и градове, укрепване на пороища, коригиране на реки, изсушаване на блатата, прокарване телеграфни и телефонни линии, приготовляване рязан строителен материал, залесяване, уреждане и експлоатация на гори, обработване на държавни, окръжни, общински и др. обществени стопанства, овощни и зеленчукови градини, отглеждане на буби, пчели и добитък, ловене риба, работене в мините и фабриките, консервиране съестни продукти, приготовляване платове, платна и дрехи в болници и др.

Тези работи се извършват от надлежните ведомства, под тяхното ръководство и отговорност.

Чл. 4. Трудовата повинност е лична. Никакво заимстване не се допуща.

Освобождават се завинаги от тази повинност само неспособните за какъвто и да е физически и умствен труд, според специално разписание за болестите, одобрено от Министерския съвет. Освобождават се само омъжените жени и постъпилите в армията мъже. Освобождаваните по разписанията на разните болести плащат данък според дохода и имотните им състояния, определени със специален закон.

Чл. 6. Трудовата повинност трае за мъжете 12 месеца, а за жените девиците 6 месеца.

Чл. 10. В случай на големи стихийни повреди, някое народно бедствие и неотложни нужди, всички български поданици от мъжки пол на възраст от 20-50 години могат да бъдат свикани по решение на Министерския съвет, на временна трудова повинност, т.е. задължителна обща работа до четири седмици.

Това повикване става по възрасти на групи по общини, околии и окръзи според нуждата.

Забележка. В такъв случай Министерският съвет може да свиква и по- млади от 20 години.

Чл. 14. За ръководене прилагането на настоящия закон се учредява при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството Главна дирекция на трудовата повинност начело с главен директор, назначен с указ, по доклад на министъра и одобрен от Министерския съвет.

Чл. 24. Който съзнателно по разни причини се отклони от изпълненията на трудовата си повинност до навършване на 30-та година, наказва се, ако е способен за задължителен обществен труд, с глоба от 500 до 2000 лева и се взема да си изслужи повинността, а лицата, които са преминали 30-та си година, наказват се с тъмничен затвор до три години и се лишават от правата, предвидени в т.т. 1, 2 и 3 на чл. 30 от Наказателния закон.

С тъмничен затвор не по-малко от една година се наказват и онези лица, които са приели чуждо поданство, преди да изслужат задължителния си обществен труд.

Чл. 25. Който съзнателно осакати сам себе си или изобщо се направи неспособен за изпълнение на трудовата си повинност, а също така и онзи, който с подобна цел осакати или направи неспособно друго лице, което подлежи на повикване или изслужване задължителния си обществен труд, наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от една година и лишение от правата, предвидени в т.т. 1, 2 и 3 на чл. 30 от Наказателния закон.

Чл. 27, ал. II. Длъжностните лица, които по немарливост не използват дадените им на разположение трудови сили, се наказват с глоба до 5 000 лева или тъмничен затвор до една година; ако това деяние е извършено съзнателно, наказанието е глоба до 10 000 лева или тъмничен затвор до две години.

Чл. 29. Престъпните деяния по настоящия закон са подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция.

Делата по тях са спешни и се разглеждат в едномесечен срок.