Трета българска държава

Из Търновската конституция

Посещения: 90
 

Публикувано по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

 

Глава I.

 

BASA 173K 6 3116 Tarnovo ConstitutionЗа територията на Княжеството

 

1. Намалявание или уголемявание територията на Българското Княжество не може да стане без съгласието на Великото Народно Събрание.

2. Изправяние границите, ако не става в места населени, може да бъде разрешено и от Обикновеното Народно събрание (чл. 85, т. 1)

3. Територията административно се дели на окръжия, околии и общини.

Особен закон ще се изработи за наредбата на това административно деление върху начала за самоуправление на общините.

 

Глава II.

 

Каква е Княжеската власт и какви са нейните предели

 

4. Българското княжество е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.

5. Князът е Върховен представител и глава на Държавата.

8. Лицето на Княза е священно и неприкосновено.

9. Законодателната власт принадлежи на княза и на народното представителство.

10. Князът утвърждава и обнародва приетите от Народното събрание закони.

11. Князът е върховен началник на всички военни сили в Княжеството както в мирно, така и във военно време...

12. Изпълнителната власт принадлежи Князю; всите органи на тая власт действуват от негово име и под негов върховен надзор.

13. Съдебната власт във всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действуват от името на Княза...

17. Князът е представител на Княжеството във всичките му сношения с иностранните държави. От негово име и с пълномощие от Народното събрание се свързват с Правителствата на съседните държави особени сговори за работи по управлението на Княжеството, за които се изисква участието и съдействието на тия правителства.

(Изменение от 11 юли 1911 г.: 17. Царят е представител на държавата във всичките и сношения с другите държави. От негово име правителството преговаря и сключва с други държави всички договори, които се утвърждават от царя. Тия договори се съобщават от министрите на Народното Събрание, щом като интересите и сигурността на страната допущат това (чл. 92 от Конституцията).

Обаче, договорите за мир, търговските, както и всички договори, които налагат разходи на държавата, или съдържат изменения на съществуващите закони, или засегат публичните или гражданските права на българските поданици, стават окончателни само след приемането им от Народното Събрание.

В никой случай тайните постановления на един договор не могат да унищожават явните му постановления.

 

Глава IX.

 

За вярата

 

37. Господствующа в Българското Княжество вяра е Православно-Християнската от Източното изповедание.

38. Българский Княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен Православната. Само първий избран Българский Княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея.

(Изменение от 15 май 1893 г.: 38. Българският Княз не може да изповядва никаква друга вяра, освен Православната. Само Князът, който по избор е стъпил на българския престол, ако принадлежи към някое друго християнско изповедание, както той, така и първият престолонаследник, може да остане в него.

Изменение от 11 юли 1911 г.: Българският Цар не може да изповядва никаква друга вяра, освен Източно-Православната. Изключение се прави само за нинецарствующия цар).

40. Християнете от неправославно изповедание и друговерците, било природни поданици на Българското Княжество, било приети в поданство, и така също и чужденци, които постоянно или само временно живеят в България, ползват се със свобода на вероизповеданието си, стига изпълнението на техните обреди да не нарушава съществующите закони.

41. Поради религиозни убеждения никой не може да отбягнува от изпълнението на действующите и задължителни за всякиго закони.

42. Църковните работи нахристияне от неправославно изповедание и на друговерци управляват се от техните духовни власти, но под върховний надзор на надлежний министър, според законите...

 

Глава X.

 

За законите

 

43. Българското Княжество се управлява точно според законите, които се издават и обнародват по начина, който е показан в Конституцията.

44. Ни един закон не може да се издаде, допълни, измени и отмени, докле той по-напред не се обсъди и приеме от Народното Събрание, което има право така също и да тълкува неговий истинний смисъл.

45. Приетий от Народното Събрание закон се представя на княза за утвърждение.

47. Ако би държавата да се заплашва от някоя външна или вътрешна опасност, а Народното Събрание не би могло да се свика, то само в такъв случай Князът, по представление на Министерский Съвет, и под обща отговорност на Министрите, може да издава наредби и да прави разпореждания, които имат задължителна сила като закон. Такива извънредни наредби и разпореждания се представляват за удобрение на първото, свикано след това, Народно Събрание.

...

49. Само Народното Събрание има право да решава, упазени ли са всички показани в тая Конституция условия, при издаването на някой закон.

50. Разпореждания, за да се въведе един закон в действие и да се вземат потребните за това мерки, зависят от изпълнителната власт.

 

Глава XI.

 

За държавните имоти

 

51. Държавните имоти принадлежат на Българското Княжество и с тях не могат да се ползуват нито Князът, нито неговите роднини.

52. Начинът, по който ще се отстъпват и залагат самите имоти, а така също и разпореждание с приходите им, ще се определят с закон.

53. Държавните имоти се управляват от надлежний Министър.

 

Глава XII.

 

За гражданите на Българското Княжество

 

Дял I

 

Общи правила

 

54. Всички родени в България, които не са приели друго поданство, също и оние, родени другаде от родители български поданици, броят се поданици на Българското Княжество.

...

57. Всичките Български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща.

60. С политически правдини се ползуват само гражданите на Българското Княжество, а с граждански правдини, спроти законите се ползуват всички живущи в Княжеството.

 

Дял III

 

За правото на собствеността

 

67. Правата на собствеността са неприкосновени.

68. Принудително отстъпвание имот може да стане само заради държавна и обществена полза, и то със справедлива и предварителна заплата. Начинът, по който може да става такова отстъпвание, има да се определи по особен закон.

 

Дял VI.

 

За личната неприкосновеност, за неприкосвеността на жилищата и кореспонденцията

 

73. Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежний съд, която е вече добила законна сила.

74. Затвори и претърсвания по къщята могат да стават само според правилата, които са изложени в законите.

75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено от законите.

Мъчения при какво да е обвинение, също и конфискувание на имот, се запрещават.

76. Ако би се появили някои събития, които би могли да нарушат обществената безопасност, то князът може да спре в цяло Княжество или в отделни места действието на 73 и 74 членове, но задължава се да внася таквия свои разпореждания за потвърждение в първото Народно събрание. (Членът е отменен на 11 юли 1911 г.).

77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят неприкосновени.

Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон.

 

Дял VIII

 

За свободата на печата

 

79. Печатът е свободен. Никаква цензура на се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите.

 

Дял IX

 

За свободата на събранията и за съставяние на дружества

 

82. Жителите на Българското Княжество имат право да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат по-напред за това дозволение.

Събранията вън от зданията, под открито небо, напълно се подчиняват на полицейските правила.

83. Българските граждане имат право да съставляват дружества без всякакво предварително решение, стига само целта и средствата на тия дружества да не принасят вреда на държавний и обществений порядок, на религията и добрите нрави.

 

Глава XIV

 

За Обикновеното Народно Събрание

 

Дял I

 

За състава на Обикновеното Народно Събрание

 

86. Обикновеното Народно Събрание се съставя от представителие, избрани направо от народа, по един представител на десет хиляди души от двата пола.

Представителиете се избират за три години. (Изменение от 15 май 1893 г.: Обикновеното Народно Събрание се състои от представители избрани направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за пет години.

Изменение от 11 юли 1911 г.: ...Представителите се избират за четири години).

Избирателие са всички български граждане, които имат възраст по-горе от 21 година, и се ползуват от граждански и политически правдини.

Избираеми за представители са всички български граждане, които се ползуват с граждански и политически правдини и са на възраст по-горе от 30 години и да са книжовни (грамотни).

За реда на изборите ще се изработи особен избирателен закон.

87. Представителите представят не само своите избирателие, но и целий народ. За това те не могат да приемат от своите избирателие никакви задължителни за себе си инструкции (наставления).

На представителиете се дава пълна свобода да обсъждат нуждите на България според собственото си убеждение и съвест.

 

Глава XV

 

Какви работи има да върши Народното Събрание

 

105. Народното Събрание има:

1) Да обсъжда законопроекти, според чл. 44;

2) Да обсъжда предложения за държавни займове, за уголемение, намалявание, или туряние данъци и всякакви берии, а също и за разхвърлянието и реда на събирането им;

3) Да опрощава изостанали даждия и всякакви недобрани берии, на които прибирането се вижда невъзможно;

4) Да обсъжда ежегодний бюджет на приходите и разходите;

5) Да преглежда сметките за разнасяние на сумите, които са назначени по бюджета;

6) Да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета;

7) Да повдига питания за отговорността на министрите.

 

Глава XX

 

За Великото Народно Събрание

 

Дял I

 

Какво има да върши Великото Народно Събрание

 

Великото Народно Събрание се свиква от Княза или от Регентството, или от Министерский съвет.

Князът свиква Великото Народно Събрание:

1) За да обсъжда въпроси за отстъпвание или разменявание на някоя част от територията на Княжеството.

Тие въпроси се решават по вишегласие от членовете, които са в Събранието;

2) За да измени или прегледа Конституцията. Решението на тие предмети изисква вишегласието на две третини от всите членове на Събранието

(Изменение от 15 май 1893 г.: Князът свиква Великото Народно Събрание:

а) За да обсъжда въпроси за отстъпване или разменяване на некоя част от територията на Княжеството;

б) Да се произнесе по случая предвиден в чл. 7 от Конституцията;

в) За да измени или прегледа Конституцията.

Решението на тия предмети изисква вишегласието на две третини от всите членове на Събранието).

Великото Народно Събрание може да бъде свикано от Регентството само за да обсъди въпроси за отстъпване или разменявание на някоя част от територията на Княжеството.

Тие въпроси се решават по вишегласие от членовете, които са в Събранието.

Министерский съвет свиква Великото Народно Събрание:

1) За избирание нов Княз в случай, ако би царовавший Княз да се помине, без да оставя подиря си наследник. Избиранието става по вишегласие на две третини от членовете, които са в Събранието;

2) За избирание Регенти, кога Наследникът на престола е непълновръстен.

Избиранието става по вишегласие на членовете, които са в Събранието.

 

Дял II

 

За състава на Великото Народно Събрание

 

144. Великото Народно Събрание се съставя от представителие, избрани направо от народа. Числото на тие представители е равно с двойно число членове на Обикновеното Народно Събрание...

 

Глава XXI.

 

За Върховните правителствени уредби: за Министерский съвет и Министерствата

 

149. Изпълнителната Власт под върховний надзор и ръководство на Княза (чл. 12) принадлежи на Министрите и на техний Съвет.

150. Министерский Съвет състои от всичките министри. Един от тях, по избор на Княза, назначава се за председател на Съвета.

151. Освен общите длъжности в обикновенно време, на Министерский Съвет в някои долуспоменати случае се присвояват тия права и длъжности:

1) Кога се случи да се помине Князът без Наследник, Министерский Съвет поемва управлението на Княжеството и вътре в един месец свиква Великото Народно Събрание за избирание нов Княз;

2) Министерский Съвет поемва управлението на Княжеството и тогава, когато Князът при смъртта си не отреди Регентство. Великото Народно Събрание за избиране Регенти трябва да бъде свикано такожде вътре в един месец (т. 1);

3) Ако подир смъртта на Княза овдовялата Княгиня остане непразна, то докле тя роди, управлението на Княжеството принадлежи на Министерский Съвет;

4) Ако би да се помине някой от Регентите, то Министерский Съвет свиква Великото Народно Събрание, за да избере нов Регент намясто починалий, по определений ред в т. 2;

5) Министерский Съвет в оние случае, що се споменуват в точките 1-4 от тоя член, като поемва управлението на Княжеството, обявява за това с прокламация на народа;

7) Членовете на Министерский Съвет, когато временно управляват Княжеството, добиват само министерските си заплати.

152. Министрите се назначават и уволняват от Княза.

153. Министрите са отговорни пред Княза и Народното Събрание съвокупно за всичките общи мерки, които те вземат, и лично всекий един за всичко, което той е извършил по управлението на поверената нему част.

...

155. Народното Събрание може да предава министрите на съд за измяна на Отечеството или на Княза, за нарушение Конституцията, за предателство или някаква вреда причинена на Княжеството за лична полза.

...

159. Князът не може да опрости един обвинен министър без съгласието на Народното Събрание.

 

Търново, 16-й Априлий 1879 год.

(На оргинала следват подписи)