izvori

 

 

Из спомените на Александър Малинов за септемврийските събития през 1923 г.


Печата се по: Малинов, Ал. Под знака на острастени и опасни политически борби. София, 1991, с.с. 96-98.

Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

 

306px Aleksandar MalinovОпасността от новото, бихме казали, болшевишко направление на вътрешните ни борби стана голяма. Тя с основание привлече всичкото внимание на правителството и на гражданството. За тях стана ясно, че оставени тия борби свободно да се ширят в царството, биха застрашили съществуването на самата държава. Това не можеше да се допусне и властта взе всички мерки, за да запази България най-вече от ония, които бяха намислили да я направят поле за радикални социални експерименти.

В началото на септември 1923 г. започнаха да циркулират слухове, че комунисти и земеделци готвят въстание. Към средата на същия месец се арестуваха някои от водачите на едните и на другите. Това ли, страхът ли, че заговорът ще бъде разкрит и осуетен, ускори отпочването на метежите. Почти едновременно те избухнаха на много места в царството, с особена сила в Берковско, Фердинандско, Ломско, Новозагорско и другаде. Метежниците направиха тук-таме опити да завземат държавни учреждения. Не всички от тях бяха добре въоръжени. Вместо пушки мнозина носеха коси, вили, тояги. Но някои от отрядите им имаха картечници, а един от тях - едно или две артилерийски оръдия.

Властта трябваше да потуши бунтовете - и към полицейските и военни отряди се придадоха въоръжени команди под различни названия. От последните най-вече се извършиха тук-таме големи жестокости. Проляха се много кърви, затвориха се много къщи. В няколко само дена се ликвидира една открита, явна гражданска война. Но тя продължи под друга форма. Двете страни почнаха скришом да се дебнат и да се унищожават. Против атентата на метежниците срещу държавата последната имаше много средства за самоотбрана - полиция, войска и т.н. Това бяха, как да кажем, обикновените и постоянни средства за защита. В изключителните времена, които тогава преживяваше България, се наложиха покрай обикновените и изключителни средства за по-усилена и по-ефикасна борба срещу всички, които комплотираха против държавната и обществена сигурност.

Правителството предложи на Народното събрание държавата ни да бъде защитена и от един специален наказателен закон - Закон за защита на държавата.