izvori

 

 

Голямото въстание на Спартак (74 — 71 г. пр. н. е.)

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

Апиан, Граждански войни, I, 116 — 120

 

Borghese gladiator 1 mosaic dn r2 c2116. По същото време сред гладиаторите, които се обучавали в Капуа, за да излязат на арената в цирка, имало един тракиец на име Спартак. Преди това той воювал с римляните, бил пленен и продаден в робство, а впоследствие попаднал между гладиаторите. Спартак склонил около 70 души от своите другари гладиатори да рискуват всичко заради свободата, като им обръщал внимание на обстоятелството, че това е по-добре, отколкото да излагат живота си на арената за наслада на зрителите. Като нападнали стражата и я обезвредили, те избягали от града. Въоръжавайки се със сопи и ками, които обрали от срещнати пътници, въстаниците се оттеглили на планината Везувий. Оттук, след като приел в редовете на своя отряд много избягали роби и тук-там някои свободни селяни от полето, Спартак започнал да извършва нападения върху най-близката околност; негови помощници били гладиаторите Еномай и Крикс. Тъй като Спартак делял плячката поравно между всички, то скоро около него се стекло голямо множество народ.

Отначало против него бил изпратен Вариний Глабър, а след това Публий Валерий. Но тъй като тяхната войска се състояла не от граждани, а от всякакви случайни хора, набрани набързо и покрай другото и римляните смятали, че това не е война в истинския смисъл на думата, а обикновено разбойническо нападение, то римските пълководци при сблъскването си с робите претърпели поражение. Самият Спартак отнел два коня на Вариний; на подобна опасност — да падне в плен в ръцете на гладиаторите — бил изложен самият римски пълководец. След това при Спартак се стекъл още повече народ, а войската му достигнала 70 000 души. Въстаналите си ковели оръжие и си събирали припаси. Тогава римляните изпратили против тях консулите с два легиона.

117. Единият от тях недалеч от планината Гарган разбил Крикс, който командвал отряд от тридесет хиляди души. Сам Крикс и две трети от неговата войска паднали в боя. Спартак пък се придвижвал бързо през Апенинските планини към Алпите, а оттам към галите, които живеели от двете страни на Алпите. Единият от консулите го изпреварил и препречил пътя за по-нататъшното му придвижване, а другият вървял по петите му. Тогава Спартак, като се върнал и като ги нападнал поотделно, разбил и двамата. Консулите отстъпили от полесражението в пълен безпорядък, а Спартак, като принесъл жертва на духа в памет на загиналия Крикс 300 пленени римляни, със 120 000 души пехотинци се придвижил бързешком към Рим.

Той заповядал да се изгори целият излишен багаж, да се избият всички пленници и да се изколи впрегнатият добитък, за да се облекчи движението. Спартак не приемал множеството бегълци, които се стичали при него. В Пиценската област консулите отново се опитали да му окажат съпротива. Тук се разиграло второто голямо сражение и римляните претърпели отново голямо поражение. Но Спартак променил решението си да върви срещу Рим. Той не се смятал още за еднакво силен с римляните, тъй като неговата войска още далеч не била в бойна готовност и не била достатъчно въоръжена; нито един италийски град не се присъединил към него: неговата войска се състояла от избягали роби и от техни спътници. Спартак завзел планините около Турии1 и самия град. Той забранявал на търговците, които търгували с неговите хора, да им предлагат предмети от злато и сребро, и на своите хора — да ги купуват. Те купували само желязо и мед на високи цени, а онези, които донасяли тези предмети, те не закачали. Като се сдобили по този начин с нужния им материал в голямо количество, те се въоръжили добре и за да опустошават страната, те тръгвали често да грабят. Сражавайки се отново с римляните, те ги побеждавали и се връщали отрупани с плячка.

118. Трета година вече се продължавала тази страшна за римляните война, над която отначало се надсмивали и към която отпървом се отнасяли с презрение като към гладиаторска война. Когато в Рим били насрочени изборите за следващите командващи [претори], всички били обзети от страх и никой не поставил кандидатурата си, докато Лициний Крас, известен по знатния си произход и богатство, се съгласил да приеме преторската длъжност и командването на войските. С шест легиона той потеглил против Спартак. Като пристигнал на самото място, прибавил там към войските си още два консулски легиона. Крас наредил незабавно да се изтегли жребие между войниците от последните два легиона, които нееднократно били понасяли поражения, и наказал една десета част от техния състав със смърт. Други предполагат, че работата не била така, а че след като Крас влязъл в бой със Спартак и претърпял поражение, тогава по жребий наказвал със смърт по един човек на всеки десет войници, без да се плаши ни най-малко от броя на екзекутираните, който се оказал 4000. Но както и да било, Крас се показал на своите войници по-страшен от враговете, които ги побеждавали.  Много скоро след това той успял да удържи победа над 10 000 Спартакови привърженици, които се намирали на лагер отделно от главната маса на своите другари, като унищожил две трети от тях. Крас започнал да напада смело и самия Спартак. Удържайки бляскава победа и над неговите войски, той започнал да преследва Спартак, който отстъпвал към морето с цел да се прехвърли е Сицилия. Като настигнал войската на Спартак, Крас я блокирал, като я заобиколил с ров, валове и палисада.

119. Когато Спартак бил принуден да се опита да си пробие път в Самний, Крас на разсъмване унищожил един неприятелски отряд, състоящ се от около 600 души, а привечер избил приблизително още толкова неприятели, докато в същото време от римската войска имало само трима убити и седем ранени. Толкова била голяма промяната, която се извършила в армията на Крас благодарение на въведената от него дисциплина. Тази промяна вдъхнала на войниците смелост и решителност да постигнат победата, Спартак пък, който, докато изчаквал конниците, които стигали сегиз-тогиз при него, вече не влизал с цялата си войска в бой, а безпокоял обсаждащите го сили посредством малки схватки; той често ги нападал неочаквано, като хвърлял снопи от дърва в рова, запалвал ги и правел по този начин обсадата извънредно трудна. Той заповядал да обесят един пленен римлянин в пространството между двете войски, като по този начин искал да покаже на своите какво очаква победените в случай на поражение. Когато в Рим узнали за обсадата и смятали войната с робите за позорна, избрали за втори главнокомандващ Помпей, който току-що се бил завърнал от Испания. Едва сега римляните се убедили, че Спартаковото въстание е тежка и сериозна работа.

120. Като узнал за тези избори, Крас, който се опасявал, че славата за победата може да се падне на Помпей, всячески се стараел да ускори развръзката и започнал да атакува Спартак. Последният в желанието си също да изпревари пристигането на Помпей, предложил на Крас да започне преговори с него. Когато последният отхвърлил това предложение с презрение, Спартак решил да поеме риска и тъй като имал достатъчно конници, пробил си път с цялата войска през окопите и побягнал в посока към Брундизий.2 Крас се втурнал след него. Но когато Спартак узнал, че в Брундизий се намира Лукул, който се бил завърнал след победата си над Митридат, разбрал, че всичко е загубено и потеглил срещу Крас, като разполагал и тогава с голяма армия. Разиграла се грандиозна битка, която била извънредно ожесточена вследствие на отчаянието, което било обзело толкова много хора. Спартак, ранен в реброто с копие, се отпуснал на колене и поставил своя щит пред себе си, докато най-сетне паднал заедно с мнозина от своите привърженици, обкръжен от врага. Останалата му войска, която изпаднала в пълен безпорядък, била избита. Разбира се, броят на убитите съвсем не могъл да се установи. От римляните загинали около 1000 души. Тялото на Спартак не било намерено. Голям брой привърженици на Спартак се укривали още в планините, където побягнали след сражението. Крас потеглил подир тях. Като се разделили на четири части, те се отбранявали, докато загинали всички с изключение на 6000 души, които били заловени и избесени по протежение на целия път, който води от Капуа за Рим.

 Tod des Spartacus by Hermann Vogel

Плутарх, Крас, 8— 118.

 

Въстанието на гладиаторите и опустошаването на Италия, наричано от повечето писатели „Спартакова война“, започнало по следните причини: Някой си Лентул Батиат имал в Капуа гладиаторска школа, повечето от гладиаторите в която били гали и траки, които били държани в затвор за гладиаторски състезания не поради каквито и да било безчестни постъпки от тяхна страна, но поради несправедливостта на техния господар, който ги купил. Те били затворени тук и предназначени за гладиаторски борби. Двеста души от тях се наговорили да бягат, но тъй като бил направен донос за заговора, за което те узнали навреме, то 79 гладиатори го изпреварили и се изскубнали на свобода, въоръжени с ножове и шишове, които взели от готварницата. Като срещнали няколко коли, които превозвали в друг един град оръжие за гладиаторите, те го взели и се въоръжили. След като взели една силна и укрепена позиция, гладиаторите си избрали трима предводители, първият от които бил Спартак [един тракиец от племето меди]3 който притежавал не само голяма смелост и физическа сила, но и голям ум и човечност. По тези си качества той превъзхождал значително останалите, като приличал повече на елин. Разказва се, че когато Спартак бил докаран за пръв път в Рим, за да бъде изкаран на продан, му се присънило като че ли една змия се обвива около лицето му. Жената на Спартак, която била негова сънародница, гадателка, обзета от дионисовски екстаз, предсказала, че това знамение предвещава голяма сила, която е опасна за самия него по своя злочест край. И сега тя също била с него и бягала заедно с него.

9. Преди всичко гладиаторите се спуснали срещу отряда, който дошъл от Капуа, и като заловили голямо количество истинско оръжие подменили с него своето по-раншно въоръжение, отнасяйки се с пренебрежение към него като позорно и варварско въоръжение на гладиатори.

Преторът Клодий, изпратен от Рим с един отряд от три хиляди души, ги обсадил в планината, на която имало само един стръмен и тесен проход, който той започнал да охранява. На останалите места склоновете на планината били отвесни и гладки. Планината била обрасла с много диви лози. Гладиаторите насекли подходящи лозови стъбла и направили от тях дълги и здрави стълби, такива именно, че като се спуснали по тях от стръмнината, стигнали до подножието на планината. По тези стълби всички гладиатори с изключение на един се спуснали благополучно долу. Оставайки горе, за да пази оръжието, след като другите се спуснали, той започнал да го хвърля долу и като нахвърлил всичкото оръжие, се спуснал и самият той. Римляните не знаели нищо за всичко това. Затова като ги обходили в тил, гладиаторите ги нападнали неочаквано, обърнали ги в бягство и завладели лагера им. Към тях се присъединили много местни пастири, войнствени и бързоноги хора. Гладиаторите снабдили едни от тях с оръжие, а други използвали за разузнавачи, леко въоръжени. След това римляните изпратили срещу гладиаторите Публий Вариний. Гладиаторите влезли отначало в бой с Фурий, един от неговите помощници, който командвал един отряд от 2000 души, и го обърнали в бягство. След това Спартак, като издебнал съветника на Публий и негов колега по длъжност — Косиний, който бил изпратен с големи сили, и едва не го заловил в плен по време, когато той се къпел в околността на селището Салини. След като Косиний успял с мъка да избяга, Спартак турил веднага след това ръка на неговия обоз и последвал по петите самия него; след ожесточена сеч той завладял и неговия лагер. Във време на боя паднал и самият Косиний. Спартак разбил и претора в много сражения и в края на краищата заловил коня и ликторите му. Спартак сега се прославил и станал страшен. Той си изработил един напълно разумен план на действие. Тъй като не се надявал да може да сломи окончателно могъществото на римляните, той повел своите войски към Алпите, като смятал, че трябва да се прехвърли през тях и да ги отправи към родината им — едни в Тракия, а други в Галия. Робите обаче, като се чувствали силни по своята численост и се възгордели от успехите си, не послушали Спартак, а се движели из Италия и я опустошавали. Сега римският сенат се тревожел не само от недостойния позор на робското въстание. Той се боял от Спартак и съзнавайки сериозността на положението, изпратил срещу него двамата консули, като че ли в случая се касаело за една от най-големите и най-трудни войни. Единият от консулите, Гелий, чрез едно внезапно нападение унищожил целия германски отряд от въстаниците, който се бил отделил от останалите привърженици на Спартак поради своеволие и гордост. Когато Лентул обкръжил Спартак с многобройна войска, последният, като нанесъл удар с всичките си сили на едно място, разбил Лентуловите легати и заловил целия обоз. Наместникът на Цизалпийска Галия, Касий, с десетхилядна войска посрещнал  Спартак, който гледал да се добере до Алпите. В завързалото се сражение Касий претърпял поражение и като изгубил много хора, самият той едва се спасил.

10. Като узнал за това, раздразненият сенат заповядал на консулите да прекратят военните действия и избрал за главнокомандващ Крас. Много от знатните потеглили заедно с него на поход благодарение на неговата популярност и на приятелството си с него. Крас се спрял на границите на Пицен, за да пресрещне придвижващия се към него Спартак, а изпратил легата си Мумий с два легиона в обход, като му заповядал да се движи след противника, но да не влиза в допир с него и да не започва сражение. Легатът се надявал обаче, че ще разбие противника; той дал сражение и бил разбит. Мнозина паднали, мнозина, като захвърлили оръжието си, се спасили е бягство. Крас посрещнал сурово Мумий, а от войниците когато им раздавал отново оръжие, изискал поръчители, че те ще го запазят. Петстотин войници, които побягнали първи и по такъв начин се предизвикало общо бягство, той разделил на 50 десетки и от всяка десетка наказал със смърт едного по жребие, като приложил към тези войници след продължителен промеждутък от време това страшно наказание. С подобен вид смърт бил свързан и особен вид позор, тъй като през време на наказанието се извършват пред очите на всички много ужасни и мрачни обреди. Като предизвикал по такъв начин прелом в настроението на войниците, Крас ги повел срещу врага. А Спартак напредвал малко по малко през Лукания към морето. Като се натъкнал в протока на киликийски кораби, той решил да се прехвърли в Сицилия и след като прехвърлил на острова 2000 души, да поднови войната на сицилийските роби, която била потушена неотдавна и която не се нуждаела от много възпламенителен материал, за да избухне отново. Киликийците се споразумели със Спартак, но след като получили уговорените подаръци, не устояли на думата си и се отдалечили с корабите си. Тогава той отново се върнал от морето, като разположил войските си на Регийския полуостров; Крас, като наближил тези места и като видял, че самата природа на мястото показва какво трябва да се прави, побързал да прегради със стена най-тясното място на полуострова, за да може да създаде работа на войската си и едновременно с това да лиши противника от снабдяване. Това било голяма и трудна работа, която Крас въпреки очакванията си завършил за кратко време... Той прокарал от море до море през най-тясното място на полуострова един ров, дълъг 300 стадии, а на широчина и дължина до 15 стъпки, а над рова издигнал много висока и яка стена. Отначало Спартак не обръщал внимание на тези работи и се отнасял пренебрежително към тях. Когато обаче, чувствайки недостиг в снабдяването, той пожелал да се придвижи напред, се видял обкръжен със стена и лишен от възможността да получи каквото и да било откъм шийката на полуострова. Тогава, като изчакал настъпването на една снежна и бурна нощ, Спартак заповядал да засипят голяма част от рова с пръст, дървета и камъни и превел над него една трета от войската си.

473px Marcus Licinius Crassus Louvre11. Крас се изплашил да не би Спартак да се реши да се движи стремително към Рим, но се успокоил, когато много метежници отпаднали от него поради раздори и се разположили самостоятелно на лагер недалеч от Луканското езеро. Разказват, че водите на това езеро от време на време се менят и стават ту пресни, ту солени и негодни за пиене. Като се приближил до отделилата се част, Крас я изтласкал от езерото, но той не успял да разбие метежниците и да ги обърне в бягство, тъй като Спартак се явил бързо и успял да тури край на паниката. Крас отначало писал на сената, че е необходимо да се повика Лукул от Тракия и Помпей от Испания; сега обаче променил намеренията си и бързал да привърши войната, преди те да дойдат. Той знаел, че целият успех няма да бъде приписан нему, а и на оня, който ще дойде на помощ. Като решил да нападне отначало отделилите се и воюващи на свой риск (те били предводителствани от Гай Каниций и Каст), Крас изпратил 6000 души да завземат предварително един хълм, като им заповядал да се строят в боен ред и да извършат това незабелязано. Те се опитали да измамят бдителността на врага, като скрили шлемовете си, но били забелязани от две жени, които извършвали по това време жертвоприношение. Войниците били изложени на голяма опасност, ако в това време не бил пристигнал бързо Крас. Той завързал сражение, което било най-голямото от всички сражения, разиграли се през тази война, в което загинали 12 300 роби. От тях само двама били ранени в гърба, а всички останали паднали в строя, като се сражавали против римляните. След поражението Спартак започнал да отстъпва към Петелийските планини4. Квинт, един от легатите на Крас, и квесторът Скрофа вървели по петите на Спартак, но когато той се повърнал и потеглил срещу тях, римляните ударили на паническо бягство. Те успели с мъка да се спасят, като отнесли със себе си ранения квестор. Този успех погубил Спартак, тъй като робите бегълци се възгордели много. Те и не искали да чуят за отстъпление и не се подчинявали на началниците си, но още по пътя ги обкръжили и с оръжие в ръце ги заставили да се върнат назад през Лукания в посока към Рим. За там побързал и Крас, тъй като станало известно, че Помпей е вече наблизо. При изборите в народното събрание се чували немалко гласове, че той именно ще победи във войната: като дойде, той веднага ще влезе в бой и ще свърши войната. И тъй, бързайки да се срази със Спартак, Крас се разположил на лагер около неприятеля и започнал да копае ров. Като се втурнали към римския лагер, робите влезли в бой с работещите войници. Тъй като и от двете страни се стичали на помощ все повече бойци, Спартак бил принуден да построи цялата си войска в боен ред. Довели му коня. Изтегляйки меча си, той казал, че в случай на победа ще има много прекрасни коне от неприятеля, а в случай на поражение не ще има нужда от тях; с тези думи Спартак заклал коня си. След това той се устремил към самия Крас, но поради масата сражаващи се и ранени не успял да стигне до него. Затова той убил двама центуриони, които влезли в бой с него. Най-сетне онези, които се намирали около него, побягнали, а той, обкръжен от многобройни врагове и отбивайки мъжествено ударите им, в края на краищата бил посечен на късове... Помпей унищожил окончателно остатъците от робите, които попаднали в ръцете му, и отправил до сената донесение, в което писал, че Крас разбил робите в открито сражение, а той изкоренил войната от дъно.

 

1Турии, важна гръцка колония в Южна Италия, която първоначално се наричала Сибарис. Турии, който бил основан от атиняните, се намирал съвсем наблизо до някогашния Сибарис.
2Брундизий, по-рано Брентезий, важен град в Южна Италия (Калабрия) на брега на Адриатическо море с отлично пристанище (дн. Бриндизи).
3Медите населявали средното течение на р. Струма.
4В Южна Италия (областта Брутни), недалеч от Йонийско море.