izvori

 

 

Заговорът на Катилина

 

Салустий, Заговорът на Катилина, 5 — 60 (със съкращения)

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

Catilina2 Maccari affresco5. Луций Катилина произхождал от знатен род. Той се отличавал със значителни интелектуални способности и с голяма физическа сила, но в морално отношение бил покварен и порочен. Още като млад той ламтял за междуособни войни, убийства, грабежи и граждански раздори. В такива занимания минала младостта му. Той бил във висша степен издръжлив на глад, студ и безсъница. По дух той бил смел до дързост, коварен и променлив, като умеел да се преструва на всичко и да прикрива всичко; алчен спрямо чуждото, разточителен спрямо своето, пламенен в страстите си. Той притежавал достатъчно красноречие, но малко мъдрост. Ненаситният дух на Катилина се стремял постоянно към неумереното, невероятното и непостижимото. След господството на Луций Сула той бил обзет от страстното желание да заграби властта в държавата: за него било съвсем безразлично с какви средства ще постигне целта си, стига само да се добере до абсолютната власт в държавата. Неговият метежен дух се възбуждал от ден на ден все повече, и то по-скоро поради липсата на парични средства и от съзнанието за собствените си престъпления; и едната, и другата беда у него растели вследствие на пороците му, за които говорихме по-горе. Освен това той бил подбуждан и от нравствената развала на цялото общество, което било тикано към гибел от двете най-лоши и противоположни помежду си злини — разкоша и користолюбието.

14. В една толкова голяма и тъй корумпирана държава Катилина, както и трябвало да се очаква, бил заобиколен от цяла шайка съмишленици и телохранители, завербувани от средите на хора, опетнени с всевъзможни пороци и престъпления...

36. ... Разчитайки на такива приятели и съмишленици, той се възползвал и от обстоятелството, че навред имало множество хора, които били потънали в дългове, и много войници на Сула, които били използвали твърде разточително плячката, която им се паднала, и които мечтаели за гражданска война, като си спомняли за грабежите и за предишните победи. Опирайки се на тях, Катилина решил да завземе властта в държавата. В Италия нямало съсредоточена нито една готова армия. Гней Помпей по това време водил война в най-отдалечени области; самият Катилина хранил добра надежда, че ще може да бъде избран за консул. Сенатът не знаел нищо за всичко това; всичко било спокойно и сигурно; всички обстоятелства били благоприятни за Катилина.

17. И така около юнските календи (първите дни на м. юни), през консулството на Луций Цезар и Гай Фигул,1 Катилина започнал да се обръща отначало към отделни лица от средата на своите приближени, като насърчавал едни и изпитвал други; той сочил своите ресурси и богатства, изтъквал пред тях неподготвеността на държавата, наблягал на големите изгоди, които обещава заговорът. След като им обяснил достатъчно определено онова, което искал, Катилина свикал на едно място всички, които се намирали в особено притеснено положение и вследствие на това били най-дръзки. На това свиждане се събрали от сенаторското съсловие: П. Лентул Сура, П. Утроний, Л. Касий Лонгин, Г. Цетег, П. И. Сервий Сула, синовете на Сервий Л. Варгунтей, Кв. Аний, М. Порций Лека, Л. Бестия и Кв. Курий. Освен това от конническото съсловие тука били: М. Фулвий Нобилиор, Л. Статилий, П. Габиний Капитон, Г. Корнелий. Тук имало също така и множество представители на колониите и мунициите, чиито представители били най-видните граждани на тези селища. Освен това в този заговор вземали по-малко явно участие и твърде много представители на аристокрацията; тези последните били подбуждани по-скоро от надеждата за власт, отколкото за нужда или от каквато и да било друга крайност. Главно съчувствала обаче на замислите на Катилина младежта и особено знатната младеж. Имайки неограничена възможност да живеят безгрижно в разкош и излишества, тези младежи предпочитали неизвестното пред известното, войната пред мира. Мнозина по онова време мислели, че и М. Лициний Крас не е бил чужд на този заговор. Тъй като омразният му Гней Помпей стоял начело на една огромна армия, то Крас бил съгласен с издигането на когото и да било, стига само това да отслабвало множеството на Помпей. Освен това той бил уверен, че ако заговорът успее, той лесно ще може да застане начело на заговорниците...

20. Когато Катилина видял, че се събрали всички по-горе споменати лица, той, макар че твърде често се бил разговарял с всеки едни от тях поотделно, все пак намерил за целесъобразно да се обърне с ободрителни думи към тях вкупом. Затова той ги отвел в една отдалечена част на дома си и като отстранил всякакви свидетели, произнесъл пред тях реч с приблизително следното съдържание: „Ако вашата доблест и вярност не ми бяха достатъчно известни, обстоятелствата биха се сложили напразно тъй благоприятно. Големите надежди за власт биха се намирали напразно в нашите ръце и никога аз не бих се стремял към неизвестното и несигурното, облягайки се на едни малодушни и празни мечтатели. Но тъй като в множеството важни начинания аз имах възможност да се запозная на дело с вашето мъжество и преданост към мене, моят дух е решен да предприеме най-великото и благородно деяние. Заедно с това аз разбрах, че доброто и злото са едно и също за вас и за мен, а когато се желае и не се желае едно и също, тогава основата на приятелството е най-крепка. Онова, което аз съм замислил в душата си, вие вече по-рано сте слушали от мене по различно време. Душата ми с всеки изминат ден се възпламенява от все по-голяма решителност, когато помисля какви ще бъдат условията на нашия живот, ако ние извоюваме свободата си. В същност, след като държавата изпадна под пълната власт и господство на малцина силни, на тях плащат данъци и царете, и тетрарсите, на тях внасят налози и мита и културните народи, дивите племена, и ние всички, останалите граждани, дейни и достойни, знатни и незнатни, изпаднахме в положението на сган без всякакво влияние и значение и станахме подчинени на ония, които би трябвало да треперят пред нас, ако републиканският строй би запазил своята първоначална сила. И така цялото влияние, могъщество, почести и богатства се намира у тях там, гдето те желаят. За нас те оставиха опасностите, съдебните процеси, изборните неуспехи и мизерията. Докога ние ще търпим всичко това, доблестни мъже? Не е ли по-добре човек да умре изведнъж, но мъжествено, отколкото да влачи жалко и безусловно съществуване, да загуби позорно своя живот, като служи за играчка и посмешище на чуждото високомерие? Но наистина аз призовавам за свидетели боговете и хората, че победата е в наши ръце. Ние сме в разцвета на възрастта си, нашият дух е бодър, а те са изтощени от годините и богатствата си. Необходимо е само да се започне, а всичко останало ще се уреди от само себе си. Наистина кой от смъртните с мъжествен дух може да се примири с това, че те имат в излишък богатства, които те разхищават, за да строят над морето или пък да сриват планините, а на нас средствата ни не стигат дори и за най-необходимото? Те си издигат едни до друг по два и повече палата, а ние нямаме някъде домашно огнище. Те купуват картини, статуи от метал, гравирани вази, събарят още нови домове и издигат други, най-сетне те разточителстват и прахосват пари по всевъзможни начини. И все пак не могат да изразходват докрай своите богатства. А у нас в дома ни цари оскъдица, а вън от къщи — дългове. Едно тежко настояще и още по-тежко бъдеще; а в края на краищата нищо друго освен едно жалко съществуване.

Е добре, няма ли най-сетне да се пробудим? Ето пред очите ни стои тази свобода, която вие тъй често сте желали, а освен това и богатство, почести и слава; съдбата е определила всичко това като награда на победителите. Самото същество на делото, рисковете и опасностите, нуждата и пищните военни трофеи трябва да ви подтикнат по-силно от моята реч. Направете ме предводител или обикновен редник, аз съм ваш и духом, и тялом. Ето какво аз се надявам да осъществя при ваше съдействие като консул само ако, разбира се, моята прозорливост не ме мами и ако вие не предпочетете участта на роба пред онази на властелина."

21. Цялата тази реч била изслушана от хора, които били притиснати от нуждата, хора без средства, които нито в настоящия момент, нито пък в надеждите си относно бъдещето очаквали нещо добро. И дори в самия факт на нарушаването на реда и спокойствието те виждали значителна придобивка. Все пак повечето от тях поискали от Катилина да изясни какви ще бъдат условията на гражданската война и какви предимства тя ще им донесе и на какви ресурси те ще могат да разчитат в настоящия момент или за в бъдеще. Тогава Катилина им обещал ревизия на дълговете, проскрибирането на богаташите, граждански и жречески длъжности, грабеж и всички останали предимства, които носят войната и произволът на победителите. Освен това той казал, че наблизо в Испания се намира Пизон с армия, а в Мавритания е Публий Сутий Нуцерин, които са негови съучастници, че за консулството ще се домогва Гай Антоний, който навярно ще бъде негов колега по длъжност и е човек нему близък и годен да се справи с всевъзможни трудности. Че след като стане консул, той ще пристъпи към действие. Освен това Катилина обсипвал с ругатни всички оптимисти, превъзнасял с похвали своите съмишленици, като се обръщал към всеки един от тях поотделно. На едни той сочел гнетящата ги нужда, на други напомнял техните горещи желания и заплашващата ги опасност от съд и опозоряване, на трети — победата на Сула, която някога им донесла плячка. След това, като се убедил, че всички са ободрени духом, той им напомнил още веднъж да се погрижат за успеха на неговото домогване за консулската власт и разпуснал събранието.

23. В заговора на Катилина вземал участие Квинт Курий, човек от знатен произход, но опетнен с пороци и престъпления, когото цензорите изключили от сената заради безнравствения му живот. Тази човек бил колкото тщеславен, толкова и дързък. Не умеел нито да пази в тайна онова, което чуел, нито пък да пази в тайна собствените си престъпления. Въобще нито думите му, нито постъпките му били достатъчно обмислени и отмерени. Той отдавна се намирал в неморални връзки с аристократката Фулвия. Когато тя започнала да охладнява към него, тъй като нуждата заставяла Курий да бъде по-малко щедър към нея, той започнал ту да се хвали и да ѝ обещава планини от злато, ту да я заплашва с меча си, ако тя му се противопоставя. С една реч, той започнал да се отнася с нея по-арогантно, отколкото преди това. Фулвия обаче, след като един път узнала причината за арогантното държане на Курий, не пожелала да запази в тайна една такава голяма опасност, която заплашвала държавата, но разказвала, без да назовава своя източник, на мнозина онова, което тя знаела за заговора на Катилина, и то във формата, в която го била слушала. Това обстоятелство подбудило още повече общественото мнение в полза на избирането на Марк Тулий Цицерон за консул. В същност до този момент мнозинството от аристокрацията ненавиждало Цицерон и считало, че достойнството на консулската власт ще бъде някак си осквернено, ако тя бъде поверена на един „нов човек“, колкото и виден да е той. Пред лицето на опасността обаче завистта и високомерието на нобилитета минали на втори план.

24. Затова и на изборните комиции за консули били провъзгласени Марк Тулий Цицерон и Гай Антоний, събитие, което отначало смаяло участниците в заговора. Безразсъдността на Катилина обаче не намаляла от това никак. От ден на ден той проявявал все по-усилена дейност, като приготовлявал из цяла Италия на удобни пунктове оръжие, а паричните средства, получени заемообразно на негово име или на името на приятелите му, той изпращал във Фезули на някой си Манлий, който впоследствие пръв вдигна въоръжено въстание. Говори се, че по онова време той привлякъл на своя страна множество хора, дори и някои жени, които по-рано, като търгували с тялото си, покривали огромните си разноски, а впоследствие, когато възрастта им сложила край на този начин на сдобиване със средства, но не и на техния разкош, то те сега затънали в огромни дългове. Катилина се надявал, че с помощта на тези жени ще успее да вдигне на въстание градските роби, да подпали града и да привлече на своя страна или пък да избие техните мъже.

1024px Cato and Catilina propaganda cups25. Но независимо от привършването на тези приготовления Катилина се готвел да се домогва през следната година за консулството, като се надявал, че ако веднъж бъде избран, той ще може да направи от Антоний всичко, каквото пожелае. Но тъй като не се задоволявал само с това, Катилина плетял с всички средства козни срещу Цицерон. Но и Цицерон не бил лишен от хитрост и находчивост. Още в самото начало на консулството си той чрез щедри обещания пред Фулвия успял да постигне това, че Квинт Курий, за когото говорихме по-горе, му предал плана на Катилина. Освен това чрез размяната на провинции, уговорена със своя колега Антоний, той го склонил да не предприема нищо против държавата. Около себе си той поддържал тайно охрана, състояща се от приятели и клиенти. Когато дошъл денят на изборите и Катилина нямал успех нито в домогването си за консул, нито в козните, които той лично плетял срещу консула на Марсово поле, той решил да подпали гражданска война и да прибегне до най-крайните и отчаяни опити, тъй като всички негови тайни попълзновения търпели позорен неуспех.

27. И така той изпратил Гай Манлий във Фезули и съседната с този град Етрурия, някой си Септимий от Камерин — в Пиценската област, Гай Юлий — в Апулия и други още лица — в такива области, гдето всеки един от тях могъл да бъде най-полезен. В същото време в Рим той развивал трескава дейност, плетял козни срещу консулите, подготвял пожари, поставял на изгодни пунктове въоръжени групи, самият той се движел въоръжен и карал и другите да правят същото, подканвал ги да бъдат винаги готови и нащрек; денонощно той действал трескаво, бодърствал и не се уморявал нито от безсъницата, нито от усилията. Най-после, когато въпреки трескавата си дейност Катилина не успял да постигне никакъв успех, той свикал в една тъмна нощ отново главатарите на заговора в дома на Марк Порций Лека, гдето се оплакал горчиво от тяхното малодушие; обяснил им, че той бил вече изпратил Манлий напред при онези отряди, които били подготвени за въоръжено въстание, а също тъй бил изпратил и други лица на други подходящи места, за да могат да започнат военните действия. Самият той добавил, че гори от желание да отиде преди това да отстрани Цицерон, който бил главната пречка за изпълнението на неговите планове.

28. Докато останалите се колебаели в нерешителност и със страх, римският конник Гай Корнелий и заедно с него сенаторът Луций Варгунтей обещали на Катилина своето съдействие и решили да нахлуят рано сутринта на следния ден с въоръжени лица в дома на Цицерон под претекст, че искат да го поздравят, и да убият консула, който не подозирал нищо и бил съвсем неподготвен, в собствения му дом. Щом като обаче Курий схванал каква опасност заплашва консула, той незабавно предупредил чрез Фулвия Цицерон за коварното покушение, което се подготвяло срещу него. По такъв начин вратата на Цицерон останала затворена за убийците и тяхното голямо начинание пропаднало.

В същото време в Етрурия Манлий подстрекавал към бунт плебса, който, измъчван от нищета и жаждата за отмъщение заради понесените неправди, клонял силно към преврат, тъй като през време на режима на Сула той бил загубил земята си и изобщо цялото си имущество. Освен това Манлий подстрекавал към бунт всевъзможни разбойници, които били твърде многобройни по тези места, а също тъй и някои групи сулански колонисти, ветерани, на които вследствие на разпуснатия им живот и разкош не било останало нищо от награбените в големи количества богатства.

29. Когато всичко това било съобщено на Цицерон, консулът се разтревожил от двойната опасност; той не бил повече в състояние да поддържа със собствените си средства сигурността на града и не знаел точно колко голяма е войската на Манлий и какви са неговите планове. Той докладвал цялата работа в сената, който и без това бил достатъчно разтревожен от слуховете, които се разпространявали всред народа. Затова и сенатът, както обикновено става в момента на върховна опасност, издал един декрет, който вменявал в дълга на консулите „да вземат мерки, щото държавата да не понесе никакъв ущърб“. С подобно постановление на сената според римските закони на магистрата се давали извънредни пълномощия: да набира войска, да води война, да взема репресивни мерки спрямо съюзниците и дори спрямо гражданите, да има в ръцете си върховната военна и гражданска власт във вътрешността на държавата и вън от нейните предели. В нормални времена нито едно от тези действия на консула не е законно без постановлението на народното събрание.

31. ...А през същото време, въпреки че се вземали мерки за отбрана и въпреки това, че Катилина бил подложен на разпит по силата на Плавциевия закон от Луций Павел, неговият свиреп дух продължавал да действа с не по-малка ревност за изпълнението на неговите пъклени планове. Най-сетне, било може би за да се престори по-добре, или пък за да се оправдае и да даде отпор, в случай че бъде отрупан с упреци и ругатни, Катилина се явил в заседание на сената. Тогава консулът Марк Тулий Цицерон, било защото се опасявал от неговото присъствие, или пък защото бил разгневен, произнесъл една бляскава, полезна за държавата реч, която впоследствие самият той записал и издал. Едва-що седнал Цицерон, Катилина, който бил готов за всевъзможни преструвки, със сведен към земята поглед и с умолителен тон на гласа започнал да моли сенаторите да не вярват безразборно на всичко онова, което се разпространява по негов адрес: „Аз произхождам от едно такова семейство — говорил той, — устроих по такъв начин живота си още от младини, че мога да храня най-добрите надежди относно бъдещето; не мислете, че аз, който съм роден патриций, дедите на когото, пък и самият аз сме оказали толкова големи услуги на народа, желая упадъка и гибелта на тази държава, която охранява Марк Тулий, този случаен гражданин пришелец.“2  Когато Катилина започнал да прибавя към речта си и други ругатни, всички се развикали, назовавайки го враг и убиец. Тогава той възкликнал гневно: „Тъй като аз съм обкръжен от всички страни от врагове, които подготвят стремглаво гибелта ми, то аз ще изгася пожара, който ме застрашава, под развалини.“

32. След това той напуснал бурно сената и се отправил бързо за дома си. Там, след като размишляват дълго, Катилина, като видял, че козните и интригите, насочени срещу консула, нямали успех, а караулите охранявали достатъчно бдително града от опожаряване, сметнал, че най-добре за него ще бъде да увеличи своята войска и да подготви всичко необходимо за междуособна война, преди да се привърши мобилизацията на легионите, и след това той се отправил посред нощ заедно с няколко души към лагера на Манлий. На Лентул и Цетег и на всички други, в чиято решителност и смелост бил уверен, Катилина възложил да увеличат с всички възможни средства силите на партията, да ускорят покушението срещу консула и да подготвят убийства, пожари и други безчинства, присъщи на гражданските размирици. А самият той след няколко дни само щял да потегли начело на една голяма войска срещу града...

36. Самият Катилина прекарал няколко дена при Гай Фламиний в околностите на Ареций, като снабдявал с оръжие околните жители, които още по-рано били спечелени за каузата на въстанието, и след това побързал с ликторски снопове и други външни знаци на властта да отиде в лагера при Манлий. Когато това станало известно в Рим, сенатът обявил Катилина и Манлий за врагове на отечеството, а за останалите бил определен срок, до изтичането на който те могли безнаказано да сложат оръжие, като от тази мярка се изключвали лицата, осъдени за углавни престъпления. Освен това сенатът постановил консулите да проведат набиране на войници, Антоний да побърза да преследва Катилина с войска, Цицерон да остане и се грижи за охраната на града.

Струва ми се, че по това време римската държава се намирала в твърде плачевно състояние. В същото време, когато всички земи от Изток до Запад били покорени със силата на оръжието и се подчинявали на Рим, а във вътрешността на държавата царели спокойствие и богатство, неща, които мнозина смъртни считат за най-съществени, се намерили въпреки това граждани, които да работят упорито за собствената си гибел и за гибелта на държавата. И действително въпреки двата декрета на сената никой от големия брой заговорници, съблазнени от обещаната награда, не разкрил плановете на заговора и никой не напуснал лагера на Катилина; толкова дълбоко бе проникнало злото, което като някаква зараза бе обхванало духовете на повечето от гражданите.

37. Безумието било обзело не само ония, които участвали непосредствено в заговора; всички плебеи въобще, които мечтаели за държавен преврат, одобрявали начинанията на Катилина. Очевидно в случая плебеите следвали своя стар обичай. И действително винаги в държавата ония, които нямат никакви средства, завиждат на добрите, а превъзнасят лошите граждани, ненавиждат старото и копнеят за новото; вследствие на това, че са недоволни от своето положение, те желаят да променят всичко; те безгрижно се сдобиват със средства за препитаваме чрез смутове и метежи, тъй като нищетата няма какво да загуби.

Но специално римският плебс бил особено склонен да се хвърли стремглаво в бунтове по много причини. В Рим като в клоака се стичали преди всичко ония, които се отличавали навред със своята развратност и безочливост, сетне ония, които били пропилели позорно бащиното си наследство, и най-сетне ония, които били прокудени от дома си поради своите позорни дела и престъпления. Освен това мнозина, които си спомняли за победата на Сула и виждали, че от прости войници някои станали сенатори3 и забогатели до такава степен, че живеели в царски лукс; всеки един от тях се надявал, че като грабне оръжие в ръка, ще може да извлече от победата си подобни резултати. Освен това селската младеж, която чрез усиления труд на своите ръце едва се изхранвала, била привлечена в Рим от слуховете за щедрите раздавания на частни и обществени среди и предпочитала безгрижието на градския живот пред своя неблагодарен труд. Тази младеж, както и всички останали се прехранвали от бедствието на държавата. Ето защо не би трябвало да се учудваме, че тези покварени и безпределно амбициозни бедняци се грижели толкова малко за държавата, колкото и за себе си. Освен това ония, на които победата на Сула била проскрибирала родителите, отнела богатствата и намалила гражданските права, очаквали с подобни настроения изхода на гражданската война. Най-сетне всички, принадлежащи към каквито и да било партии, в това число и сенатската партия, предпочитали всеобщата бъркотия в държавата пред накърняването на собственото си влияние и значение. По такъв начин злото след един промеждутък от няколко години се въдворило отново в държавата.

40. Лентул дал на някой си Публий Умбрен4 нареждането да влезе във връзка с пратениците на алоброгите и ако е възможно, да ги склони да участват в гражданската война. Лентул разчитал, че тези хора лесно могат да бъдат спечелени за подобен план, тъй като те изнемогвали под бремето на своите държавни и частни дългове и били войнствени като всички останали гали. Самият Умбрен познавал мнозинството от галските князе, пък и те го познавали, тъй като той се занимавал в Галия с търговски сделки. Затова, като видял пратениците на форума, той, без да губи време, започнал да ги разпитва за положението на тяхната община и като се преструвал, че им съчувства, започнал да ги подпитва как смятат те да намерят изход от едно толкова тежко положение. Алоброгите започнали да се оплакват от алчността на римските управници, да обвиняват сената, в чието лице не намират никаква подкрепа, и че не очакват никакво друго спасение от своята мизерия освен смъртта. Тогава Умбрен им казал: „Е добре, ако вие искате да бъдете мъже, аз ще ви посоча пътя, по който вие бихте могли да избегнете тези ужасни бедствия." Едва-що изрекъл тези слова, алоброгите били обзети от твърде голяма надежда и започнали да молят Умбрен да се съжали над тях. Те казали, че не съществува за тях нищо сурово и трудно, което те не биха извършили с най-голяма готовност, стига само тяхната община да се избавела от своите дългове. Умбрен ги отвел в дома на Децим Брут, тъй като те се намирали до форума и самият Брут не бил чужд на заговора благодарение на Семпрония, жената на Брут. Тогава, за да предаде на думите си повече тежест, той повикал там и Габиний. В негово присъствие той им открил за съществуването на заговора, назовал им имената на участващите в него и дори имената на много лица, които не участвали в заговора, само и само за да внуши на пратениците по-голяма увереност. След като те обещали съдействието си, той ги изпратил у дома им.

41. Алоброгите обаче се колебали дълго и не знаели какво решение да вземат. От една страна, ги подбуждало съзнанието за техните дългове, войнолюбието им и голямата награда, която им обещавала победата. От друга страна, те съзнавали превъзходството на силите, безопасния начин на действие и сигурната награда вместо несигурната надежда. При тези колебания надделяла накрая щастливата звезда на държавата. Затова те разкрили цялата работа, доколкото била известна, на Квинт Фабий Санга, от чието покровителство се ползвало главно тяхното племе. Цицерон, като узнал от Санга за намеренията на заговорниците, предписал на пратениците да се преструват всячески, че съчувстват на съзаклятието, да влязат във връзка с останалите заговорници, да им дават най-добри обещания и да положат всички усилия, за да могат да съберат най-явни улики против заговорниците.

42. Почти по същото време в Отсамалпийска и в Отвъдалпийска Галия, в Пиценската област, в Брутий и в Апулия избухнали вълнения. Работата се състояла в това, че лицата, които изпратил по-рано там Катилина, започнали да вършат необмислено и безразсъдно всичко отведнъж; чрез своите нощни сборища, чрез пренасянето на нападателни и отбранителни оръжия, чрез своето бързане и трескава дейностите по-скоро успели да всеят страх, отколкото да създадат една действителна опасност. Преторът Квинт Метел Целер след дознанието, което произвел въз основа на едно сенатско постановление, оковал мнозина във вериги. Същото направил в Задалпийска Галия и Гай Мурена, който в качеството си на легат стоял начело на тази провинция.

43. В това време в Рим Лентул и останалите водачи на заговора, след като приготвили, както те мислели, най-големите възможни сили, решили, че когато Катилина навлезе с войската си в съседните с града области, народният трибун Луций Бестия трябва да свика народното събрание и да отправи обвинения срещу поведението на Цицерон, като възбуди по този начин ненавист към доблестния консул като виновник за бремето на гражданската война. Всичко това трябва да послужи като сигнал на цялата останала маса на заговорниците през следната нощ, за да могат да изпълнят възложената на всеки един от тях задача. Ролите на заговорниците, според както се говорело, били разпределени, както следва: Статилий и Габиний с голям отряд трябвало да подпалят града на дванадесет специално избрани места едновременно, за да могат в бъркотията да нападнат по-лесно консула и другите лица, срещу които се готвело покушение. Цетег трябвало да изварди консула в дома му и да извърши над него въоръжено нападение. Измежду другите задачи, възложени на различни лица, на юношите, които още не се били освободили от властта на бащите си, повечето от които принадлежали към знатното съсловие, било възложено да избият своите родители. Всред всеобщия смут, предизвикан от пожарите и кланетата, заговорниците трябвало да се изскубнат от града, за да се присъединят към Катилина. Всред тези приготовления и решения Цетег се оплаквал постоянно от бездействието на своите съучастници. Той казал, че чрез своите колебания и отлагания те пропуснали много случаи; че при подобно рисковано начинание са нужни не планове, а действие. Че той от своя страна е готов заедно с малко хора, които желаят да му помогнат, въпреки бездействието на останалите да извърши нападение срещу сената. По природа той бил необуздан и силен човек, готов бил на всичко и виждал в бързите действия залога за най-големи успехи.

44. Алоброгите съгласно с предписанието на Цицерон чрез посредничеството на Габиний установили връзка с останалите заговорници. Те поискали от Лентул, Цетег, Статилий, а също тъй и от Касий писмено клетвено обещание, скрепено с печата на всеки един от тях, за да могат да го представят на своите съграждани. Иначе за тях щяло да бъде трудно да ги подбудят към една толкова сериозна стъпка. Всички останали, без да подозират нещо, дали такива клетви, а Касий обещал, че в скоро време ще бъде лично в Галия, и малко преди пратениците напуснал града. Лентул изпратил заедно с последните някой си Тит Волтурций Кротон, за да могат алоброгите, преди да се завърнат у дома си, да скрепят съюза си с Катилина чрез взаимни клетви. При това дал на Волтурций едно писмо до Катилина, преписът от което се предава по-долу: „Кой съм, знаеш от оногова, когото съм изпратил при тебе. Замисли се най-сетне в какво бедствено положение се намираш и помни, че си мъж. Обмисли и си дай сметка за онова, което ти налагат твоите интереси. Търси помощ от всички, дори и от ония, които са поставени най-ниско.“ Към това писмо той наредил да се прибавят устно следните препоръки: „След като сенатът те обяви за враг на отечеството, защо отблъскваш от себе си робите. В града е готово всичко, което ти заповяда. Нека Волтурций не се бави и да се приближи към града.“

45. Когато всичко било подготвено и била определена нощта, в която да бъдат изпратени пратениците, Цицерон, който бил осведомен за всичко от самите пратеници, заповядал на преторите Луций Валерий и Гай Помитин да устроят засада на Мулвиевия мост и да заловят алоброгите заедно с цялата им свита. Той обяснил на преторите целта на възложената им задача и им предоставил да действат по отношение на останалото според обстоятелствата. Те, понеже били военни лица, устроили засада без какъвто и да било шум и бъркотия, като съгласно с предписанията завзели с войници подстъпите към моста. Когато пратениците заедно с Волтурций наближили до това място и от двете страни на моста едновременно се раздал вик, галите разбрали веднага каква е работата и се предали незабавно на преторите. Волтурций отначало окуражавал останалите и с меч в ръка отблъсквал връхлитащите върху него групи, но след това, като бил изоставен от галските пратеници, той отначало дълго молил Помитин, с когото се познавал, за своето спасение, но в края на краищата, разтреперан и отчаян, че ще може да спаси живота си, се предал на преторите като на неприятели.

46. Цялото произшествие било доложено чрез вестители бързо на консула. Той бил обзет едновременно от големи грижи и от голяма радост. Радвал се, че с разкриването на заговора отечеството е избавено от опасностите, но, от друга страна, се тревожел и колебаел какво да прави, след като толкова видни граждани били изобличени в най-голямото престъпление. Той съзнавал ясно, че тяхното наказание пада на плещите му като тежко бреме, а тяхната безнаказаност ще бъде гибелна за държавата. Най-сетне, като се окуражил, той накарал да доведат при него Лентул, Цетег, Статилий и Габиний, а също тъй и Цепарий от Терацина, който се готвел вече да отиде в Апулия, за да разбунтува робите. Всички незабавно се явили, а Цепарий, който немного преди това бил излязъл от дома си, като узнал за доноса, избягал вън от града. Консулът, държейки Лентул за ръка, тъй като имал пред вид преторското му звание, го въвел в сената; той заповядал останалите заговорници да бъдат закарани под стража в храма на Съгласието. Там той свикал сената и когато сенаторите се събрали в голям брой, наредил да бъде въведен Волтурций заедно с галските пратеници и заповядал на претора Флак да донесе сандъчето с писмата, които той получил от пратениците.

46. Волтурций бил разпитан относно целта на неговото пътуване и относно писмата; питали го какви били неговите намерения и от какво били предизвикани те. Отначало той се опитал да лъже и да прикрие своето участие в заговора, но след това, когато от страна на държавата му била обещана пълна безнаказаност, разкрил целия ход на работата и обяснил, че той бил привлечен към групата на заговорниците от Габиний и Цепарий няколко дена преди това и че е осведомен върху заговора не повече от галските пратеници; той само бил слушал, и то неведнъж от Габиний, че Публий Автроний, Сервий Сула, Луций Варгунтей и много други участват в заговора. Това потвърдили и галите, а Лентул, който упорствал в твърденията си, че нищо не знае, те уличили, като предали съдържанието на писмото и като се позовали на съдържанието на речите, които той имал обичай да държи; Лентул, казали те, твърдял, че Сибилинските книги предричали царската власт на трима Корнелиевци; първият от тях бил Цина, вторият Сула, а третият, комуто било определено от съдбата да бъде господар на Рим, бил самият той, Лентул; освен това той твърдял, че настоящата, т. е. двадесетата година след пожара на Капитолий5, била именно годината, която трябвало според предсказанията на харуспиците да бъде година на кървава гражданска война. След това били прочетени оригиналните писма на заговорниците и след като всеки един от тях, предварително признал своя печат, сенатът постановил Лентул да бъде лишен от своето звание. Той, както и другите били задържани под домашен арест. Така Лентул бил поверен на Публий Лентул Спинтер, който тогава бил едил, Цетег — на Квинт Корнифиций, Статилий — на Г. Цезар, Габиний — на Марк Крас, а Цепарий, който по време на бягството си бил арестуван и върнат в Рим, бил поверен на сенатора Гней Теренций.

50. Докато се разисквали тези неща в сената, докато се определяла наградата на пратениците и на Тит Волтурций за техните точни донесения, освободени роби и няколко клиенти на Лентул обикаляли различните части на града и подстрекавали занаятчиите и робите да освободят Лентул със сила от ареста; освен това те се обръщали за помощ и до водачите на тълпите, които били свикнали да предизвикват метежи в държавата срещу заплащане. От своя страна Цетег изпращал куриери до своите роби и освобожденци и ги молел да образуват въоръжен отряд от избрани и опитни в дръзките нападения хора, които да нахлуят в къщата, в която се намирал той. Когато консулът узнал за тези приготовления, той поставил военни караули, както това се налагало от обстоятелствата, свикал сената и след като му докладвал, поставил на разглеждане въпроса, какво трябва да се направи с ония от заговорниците, които били арестувани. Немного след това сенатът ги признал с болшинство на гласовете за виновни в действия, насочени срещу държавата. Тогава Децим Юний Силан, до когото се допитали най-напред за мнението му, тъй като той бил вече избран за консул за следната година, предложил да се приложи смъртното наказание по отношение на ония, които вече се намирали под стража, а също тъй и по отношение на Луций Касий, Публий Фурни, Публий Умбрен и Квинт Аний, ако те бъдат заловени; впоследствие Силан под влиянието на речта на Цезар заявил, че се присъединява към мнението на Тиберий Нерон, който предложил да се засили военната охрана на града, преди да се вземе окончателно решение и целият въпрос да се обсъди отново. Що се отнася пък до Цезар, когато дошъл неговият ред и бил запитан от консула за мнение, той произнесъл следната реч:

51. „Всички хора, сенатори, които обсъждат някакъв съмнителен случай, трябва да се освободят от омразата, приятелството, злобата и състраданието. Духът трудно различава истината там, гдето са в действие подобни чувства, и никой никога не може едновременно да служи на своите страсти и на своите интереси...

Трябва ли следователно тия хора да бъдат освободени и да подсилят по този начин войската на Катилина? Ни най-малко. Моето мнение обаче е следното... да се конфискува имуществото им, а самите те да бъдат затворени под стража в ония муниципии, които са най-здраво укрепени и пазени. Никой няма право впоследствие да повдига в сената или в народното събрание въпроса за смекчаването на тяхната съдба; който действа срещу тази забрана, да бъде обявен за враг на държавата и на общественото благо.“

52. Когато Цезар завършил речта си, сенаторите започнали да гласуват един след друг в полза на едното или на другото предложение. Но Марк Порций Катон, когато му дошъл редът да каже мнението си, произнесъл реч приблизително със следното съдържание. „Моето настроение, сенатори, е съвсем друго, когато взема пред вид положението, размерите на заплашващата ни опасност и когато премисля за себе си мненията, изказани от някои хора. Струва ми се, че моите колеги разискваха върху наказанието, което заслужават хората, които са готвили война срещу своето отечество, срещу своите родители, срещу своите олтари и родни огнища. Положението обаче ни предупреждава по-скоро да се отбраняваме срещу тези хора, отколкото да разсъждаваме върху тяхната съдба. Защото другите престъпления се преследват, когато се извършат; ако обаче не се вземат мерки по отношение на това престъпление, та то да не бъде извършено, напразно ще бъде след това да се призовават на помощ законите, след като веднъж градът бъде превзет, на победените не остава нищо. И тъй аз се обръщам в името на безсмъртните богове към вас, които сте ценили вашите дворци, вашите вили, вашите статуи и вашите картини по-високо от държавата; ако вие желаете да запазите тези блага, каквато и да е тяхната стойност, на които вие обаче държите толкова много, ако вие желаете да се отдавате спокойно на удоволствията си, събудете се най-сетне и поемете в ръцете си защитата на държавата. Сега вече не се касае за несправедливо облагане с данъци, нито за обидите, нанесени на съюзниците, но за нашата свобода и дори за живота ни, които са сложени на карта… Най-сетне, сенатори, ако имаше още време да се правят грешки, аз охотно бих предоставил на фактите да ни поправят, тъй като вие не зачитате словата. Но ние сме обкръжени от всички страни. Катилина със своята армия ни е хванал за гушата; други неприятели се намират в самите градски стени, те са дори в сърцето на града; никакви приготовления и никакви решения не могат да се запазят в тайна, поради което трябва да се бърза още повече.

Ето защо аз правя следното предложение: тъй като вследствие на безбожните замисли на престъпни граждани държавата е изложена на крайна опасност и последните, уличени от показанията на Волтурций и на пратениците на алоброгите, признаха, че са замисляли убийства, подпалвачества и други гнусни и жестоки злодеяния срещу гражданите и отечеството, то тези, които са направили признания, да бъдат предадени според обичая на дедите на смърт, като че са били заловени на самото местопрестъпление.“

53. След като Катон седнал, всички бивши консули, а също тъй и голяма част от сенаторите одобрили неговото предложение и възхвалили до небесата неговата доблест; ругаейки се един друг, те се наричали помежду си страхливци, а Катон наричали славен и велик. Постановлението на сената било издадено съгласно с неговото предложение...

55. След като ... сенатът възприел мнението на Катон, консулът сметнал за най-добре да се възползва от настъпването на нощта, за да не би в случай на забавяне да стане нещо неочаквано, той заповядал на триумвирите6  да приготвят всичко, което било необходимо за екзекуцията; лично той разположил въоръжена охрана и отвел Лентул в тъмницата; същото направили с останалите и преторите. В тъмницата има едно място, което се нарича Тулианум, което се намира немного наляво от малката стълба и е вдлъбнато приблизително на дванадесет стъпки в земята. Това място е заобиколено от всички страни със стена, а отгоре е засводено с дялани камъни. Видът на това място вследствие на мръсотията, тъмнината и лошата миризма, които царят в него, е отвратителен и ужасен. Когато Лентул бил спуснат там, изпълнителите на углавните присъди, на които била възложена екзекуцията, го удушили с въже. Така този патриций от славния род на Корнелиите, който по-рано заемал консулска длъжност, намерил кончина, достойна за своите нрави и постъпки. Цетег, Статилий, Габиний и Ценарий изтърпели същото наказание.

1024px Mamertine Prison

Мамертинската тъмница, в която са екзекутирани петимата участници в Заговора на Катилина.

Снимка: Chris 73  Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

56. Докато всичко това ставало в Рим, Катилина съставил кадрите за два легиона от всички ония хора, които той самият водил и които получил от Манлий, като формирал кохортите съобразно с общия брой на войниците. След това, когато в лагера му се явявали доброволци или някои от съюзниците, той ги разпределял равномерно по отделните кохорти и по този начин попълнил двата легиона до нормалните им ефективи, докато в началото той не разполагал с повече от две хиляди души. От цялото това число обаче само една четвърт била въоръжена с боево оръжие, докато останалите носели случайно оръжие, а именно: ловни и леки копия, а някои дори заострени колове. Когато обаче Антоний започнал да се приближава начело на войските си, Катилина започнал да се движи със своите сили само из планинските преходи, като ту се приближавал към Рим, ту тръгвал в посока към Галия и не давал на противника удобен случай да влезе в сражение с него. Катилина се надявал, че при него ще се стекат значителни сили, след като неговите съучастници доведат в Рим докрай наченатото от него дело. В същото време обаче той отхвърлял съдействието на робите, които отначало се стичали в неговия лагер в голямо количество, като разчитал на силите и размерите на самия заговор, а заедно с това смятал и като неблагоприятно за своите интереси, ако се види, че той смесва каузата на римските граждани с ония на избягали роби.

57. Когато обаче в лагера на Катилина се получило известието, че заговорът в Рим е разкрит и че Лентул, Цетег и другите, за които аз вече по-горе споменах, били екзекутирани, мнозина, които били привлечени да участват в гражданската война от надеждата за грабежи и държавен преврат, се разбягали, а останалите Катилина отвел в големи преходи през стръмни планински урви в землището на Пистория, за да може оттук по планинските пътеки да се добере до Задалпийска Галия. В Пиценската област се намирал обаче Квинт Метел Целер начело на три легиона, който предполагал, че Катилина, който се намерил на тясно, ще състави именно този план, който току-що изложих. Затова, когато той узнал от бегълци посоката, в която се движел неговият противник, бързо вдигнал лагера си и се установил в подножието на планините, откъдето Катилина трябвало да се спусне по посока към Галия. Но и Антоний не бил далеч, тъй като с голяма войска и невъзпрепятстван от никого преследвал по една много по-равна местност неприятеля, който бил затруднен в своето бягство от планинската пресечена местност. Катилина, виждайки, че пътят му е отрязан от планините и неприятелските войски и че в Рим неговите замисли претърпели неуспех, тъй щото не съществувала никаква надежда нито за бягство, нито пък за помощ, счел, че при тези обстоятелства най-добре ще бъде за него да си опита щастието в боя, и затова решил да влезе колкото е възможно по-скоро в бой с Антоний. Ето защо той свикал войниците си и държал пред тях реч.

59. След тази реч Катилина изчакал няколко минути и заповядал да се подаде чрез тръба сигнал за бой, да се строят войските и ги повел надолу към равнината. След това той дал заповед да се отстранят всички коне, за да увеличи куража на бойците, като направи опасността еднаква за всички, и като слязъл сам от коня си, той подредил войската си съобразно с естеството на терена и съобразно с качествата на своите ефективи... Той поверил командването на дясното крило на Манлий, а онова на лявото — на един офицер от Фезули. Самият той застанал заедно с освободените роби и ветераните от Суланските колонии и заел място при знамето, което се смятало за същото, с което си служел Марий във войната против кимврите.

От страна на противника пък Гай Антоний, който бил възпрепятстван от един пристъп на подагра да вземе участие в сражението, поверил командването на войската на своя легат М. Петрей...

The Discovery of the Body of Catiline60. Петрей, след като извършил грижлив преглед и разузнаване по отношение на всичко, накарал да се подаде сигнал за бой чрез тръба и заповядал на кохортите да напредват бавно. По същия начин действала и неприятелската войска. Когато обаче се приближили на такова разстояние един от друг, че лековъоръжените войници да могат да завържат боя, двете войски с гръмки викове се хвърлили една срещу друга, като носели пред своите редици знамената. Те захвърлили копията и започнали да действат с мечове. Ветераните, спомняйки си своята някогашна доблест, настъпвали ожесточено в ръкопашен бой срещу неприятеля, но и този последният се съпротивявал безстрашно. Битката се водела с най-голяма ожесточеност. Между това Катилина, който със своя лековъоръжен отряд бил винаги в първите редици, се притичвал бързо на помощ на бойците, които се намирали в затруднено положение, и замествал ранените със свежи сили, предвиждайки всичко и грижейки се за всичко и сражавайки се лично, като нанасял чести удари на неприятеля. С една дума, той изпълнявал едновременно длъжностите на храбър боец и добър пълководец. Петрей, виждайки, че Катилина въпреки очакванията му се съпротивява ожесточено, насочил към центъра на противника преторската кохорта. Тя извършила пробив в центъра и голяма част от неприятеля след ожесточена съпротива на различни места по фронта била избита. Като привършили с центъра, те атакували от две страни фланговете на противника. Манлий и споменатият офицер от Фезули загинали, сражавайки се в първите редици. Когато Катилина видял, че войската му е разбита и че само той с малцина още е оцелял, спомняйки си за своя знатен произход и за някогашното си достойнство, се втурнал още по-храбро в най-гъстите редове на неприятеля и паднал пронизан в боя...

 

1Т. е. през 64 г. пр. н. е.
2При все че Арпин, родното място на Цицерон. получил още през 303 г. пр. н. е, гражданско право (civitas ), а през 188 г. пр. н. е. право на гласуване (ius suffragii), обидата, нанесена му от Катилина, който в случая напомня, че Цицерон е homo novus, била уязвяваща.
3Сула вкарал в сената не само обикновени конници (Liv., lipit., 89), но според Dion. НaIiс., Anl. Rom., V., 77, и съвсем случайни лица.
4Освободен роб, който се споменава у Цицерон, Речи против Катилина, III, 6, 14, едновременно с П. Фурий и Аний Хилон.
5На 6 юли 83 г. пр. н. е.
6Става дума за тричленната комисия на т. нар. triumviri capitales, които били длъжни да се грижат за охраната на затворите и за екзекуцията на осъдените на смърт.