izvori

 

 

Цезар като държавник и пълководец

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

Аграрният закон на Г. Ю. Цезар

Дион Касий, кн. XXXVIII, I, 1 — 3

 

Gaius Iulius Caesar Vatican1. На следната година [59 г. пр. н. е.] Цезар се стремял да спечели разположението на целия народ, за да го държи още повече в своя зависимост, но желаейки да изглежда, че се грижи и за интересите на оптиматите, за да не си навлече тяхната омраза, той повтарял, че не ще направи предложение, което да не бъде от полза за тях. И наистина, той внесъл закон за земите, които искал да разпредели между народа, закон, който бил съставен така, че не давал повод за никакви нападки, и се престорил, че не се решавал да го внесе без съгласието на оптиматите. Никой нямал повод да се оплаква от него във връзка с този закон. Населението на Рим, чийто прекомерен прираст бил главен извор на бунтове, се призовавало към труд и полска работа и повечето области на Италия, които били изгубили жителите си, отново ставали населени. Този закон осигурявал средства за съществуване не само за ония, които понесли несгодите на войната, но и на всички останали граждани, без да причинява разходи на държавата, нито загуби на оптиматите; напротив, той давал на мнозина почести и власт. Цезар предавал на подялба всички земи, които влизали в държавния поземлен фонд с изключение на Кампания (той смятал, че тази област поради плодородието си трябва да остане на държавата). Цезар не искал нито една от тези земи да бъде отнета със сила от владелците, нито продадена по цена, установена от лицата за подялба, но те да бъдат отстъпени доброволно и заплатени по стойността, фигурираща в цензорските списъци. Той казал, че в държавната хазна се намирали значителни суми, произлизащи от плячката, която взел Помпей, и от данъци и налози, установени по-рано, и че тези пари, придобити от гражданите с опасност за живота им, трябва да бъдат изразходвани пак за тях. Той не установил прекалено малък брой комисари-землемери, защото те можели да образуват един вид олигархия, не включил в техния брой лица, които били подлагани на някакво наказание, тъй като подобен избор можел да предизвика недоволство. Той назначил двадесет души, за да може честта на участието в тази работа да се падне на доста голям брой граждани, и избрал най-способни лица, като изключил себе си. Това нещо той съобщил по-рано, за да не изглежда, че предложението му е продиктувано от личен интерес. Според собствените му думи поне задоволявал се с това, че бил виновник и инициатор на работата. Но виждало се, че се стараел да угоди на Помпей, Крас и останалите.

2. И тъй Цезар бил неуязвим относно това предложение и никой не дръзнал да отвори уста против него. Той отначало прочел предложението в сената, сетне, извиквайки сенаторите поименно, питал всеки един от тях не намира ли тук нещо противозаконно, като обещавал, че ако някому нещо не се харесва, ще промени предложението или дори съвсем ще го унищожи. Общата маса, а това били почти всички оптимати, които не участвали в заговора, била недоволна. Най-много ги огорчавало това, че Цезар успял да редактира закона така, че без да обременява с някаква вина своя инициатор, той трябвало да легне с цялата си тежест върху тях. Те подозирали Цезар (а и такова било в действителност неговото намерение), че с този закон иска да откъсне от тях тълпата и да си спечели име и сила над всички хора. И тъй те не оспорвали закона, но едновременно с това и не го одобрявали. Други се задоволявали със следната позиция: постоянно обещавали на Цезар да го подкрепят, но нищо не правели, като създавали напразни забавяния и отсрочки.

3. Колкото до Марк Катон (човек изобщо благоразумен, враг на всякакви нововъведения, но лишен от дарбата да убеждава, която нямал по природа и не придобил чрез учение), той също не нападнал предложението на Цезар, но изобщо държал сенатът да се задоволи със сегашното положение на републиката и да не върши нищо, без да се съобразява с нея. Когато той се изказал по този начин, Цезар имал намерението, като измъкне Катон от самото заседание, да го вкара в затвора. Но Катон с най-пълна готовност позволил да бъде отведен, а заедно с него тръгнали немалък брой от останалите сенатори. Едни от тях на име Марк Петрей в отговор на укора на Цезар, че си отива преди края на заседанието, казал: „Предпочитам да бъда в затвора с Катон, отколкото тук с тебе.“ Цезар се засрамил, върнал свободата на Катон и разтурил сената, като казал само следното: „Аз ви направих съдии и господари на този закон, та ако нещо не ви харесва, да не го предлагам за обсъждане на народа, но тъй като вие не пожелахте да се изкажете предварително, то народът сам ще реши.“

 

Цезар като пълководец

Светоний, Биография на Цезар, 65 — 66

 

Цезар ценял войника не по характера му и не по произхода или богатството му, а изключително по неговата физическа сила и издръжливост; с държането си с бойците бил също тъй строг, както и снизходителен. Той бил обаче строг към тях не винаги и не навсякъде, а само тогава, когато врагът се намирал наблизо. Тогава той наказвал особено строго нарушаването на военната дисциплина. При това не определял часа нито за похода, нито за сражението, а изисквал от войниците всеки момент да бъдат готови и внимателно да го следват незабавно където и да било. Често пъти той вдигал войниците си в тревога без причина, и то предимно в дъждовни и празнични дни. Неведнъж, след като внушавал на войниците си да не го изгубват от погледа си, внезапно след това, било денем или нощем, той изчезвал от пред очите им и по този начин удължавал похода с цел да измори онези от тях, които изостават назад. В случай пък че узнаел, че неговите войници са изплашени от слухове относно броя на противника, той ги окуражавал не като отричал или намалявал силите на неприятеля, а, напротив, като ги преувеличавал и прибягвал при това понякога дори до лъжа.

 

Борбата между Цезар и Помпей. Силите на Помпей

Цезар, Записки за гражданската война, III, 4

 

Помпей бе съставил 9 легиона от римски граждани: 5 от Италия, които той прехвърлил оттам; един стар от Киликия, образуван от два, който той нарекъл двоен; един от Крит и Македония, от бойци ветерани, които, освободени от предишните пълководци, се настанили в тези провинции; два от Азия, които се погрижил да набере консулът Лентул. Освен това той разпределил по легиони под формата на допълнение голям брой бойци от Тесалия, Беотия, Ахайя и Епир; към тях той прибавил бойците на Антоний. Освен тези легиони той очаквал два от Сирия начело със Сципион. Колкото за стрелците, от тях имал на брой три хиляди от Крит и Лакедемон, от Понт и Сирия и от останалите държави; прашници две кохорти от по шестстотин, конни 7 хиляди. От тях 600 гали докарал Дейотар, 300 — Ариобарзан от Кападокия; приблизително същия брой дал Котис от Тракия и пратил сина си Садала; 200 били от Македония, командвани от Раскупор, с отлична доблест; 500 от габинианците от Александрия, гали и германци, които Авъл Габиний оставил там при цар Птолемей за охрана; те били доведени от сина на Помпей с флота; 800 той набрал от роби и овчари, свои и на близките си; 300 дали Таркондарий Кастор и Домнилай от Галатия, от тях единият дошъл заедно с тях, другият пратил сина си; 200 били пратени от Сирия от Антиох Комагонски, комуто Помпей дал големи награди; повечето измежду тях били конни стрелци. Тук той присъединил дарданци, беси  — отчасти наемници, отчасти добити чрез заповед или разпореждане, а също македонци, тесалийци и представители на останалите племена и държави и попълнил посочения от нас по-горе брой.

 

Диктатура на Цезар и неговата смърт

Светоний, Биография на Цезар, 76, 81 — 82

 

76. ... Цезар си присвоил прекомерни почести: несменяемо консулство, постоянна диктатура, върховен контрол над нравствеността, освен това прибавка на титлата император пред името му, прякор „баща на отечеството“, статуя в поредицата статуарни изображения на царете, издигнато място за сядане в орхестрата. Но на Цезар и това не му стигало. Той позволил също така да му се дадат отличия, прекомерно бляскави и за най-високото положение, до което може да стигне човек, а именно златно кресло в сената и в мястото на съдебните заседания. През време на цирковата процесия също такава свещена колесница и носилки за неговото изображение, каквито се употребявали за боговете, олтари, храмове, място на празничната трапеза на боговете, собствен жрец-фламин, собствена колегия от жреци-луперци и да бъде наречен с негово име един месец. Към това трябва да се добави, че всички почетни длъжности Цезар възлагал и давал по свой произвол. Третото и четвъртото консулство той упражнявал само номинално, като се задоволявал с властта на диктатор, която му била дадена едновременно с консулствата, а освен това през двете години той си назначил за приемници по двама консули за трите последни месеца, поради което в промеждутъчното време той не провел никакви избори освен за трибуни и плебейски едили и вместо претори назначавал префекти, които да завеждат през време на неговото отсъствие градските работи. Веднъж се случило така, че консулът внезапно умрял в навечерието на първи януари; тогава Цезар дал за няколко часа освободилата се почетна длъжност на едно лице, което я искало. Със същото своеволие и пълно пренебрегване на обичаите той избирал длъжностни лица за няколко години, дал на бивши десет претори консулски отличия, дал на разни лица, в това число и полудиви гали, право на гражданство и ги приел всичките в сената. Освен това Цезар назначил свои собствени роби да завеждат сеченето на монети и събирането на държавните берии. Също така той предоставил трите легиона, които оставил в Александрия, на грижите на своя развратен любимец, син на неговия освободен роб Руфион, и пак нему поверил тяхното командване.

81. Предстоящата насилствена смърт била предсказана на Цезар от напълно ясни поличби. . . Тези поличби не могли да не му подействат. Чувствайки се при това не напълно здрав, той дълго се колебаел дали да остане у дома си и да отложи набелязаните от него работи в сената. В края на краищата обаче Децим Брут го убедил да не лишава от своето присъствие многобройните сенатори, които отдавна го очаквали. И ето приблизително след четири часа Цезар излязъл от дома си; някои от тези, които го срещнали, му подали бележка с донос за заговора. Цезар обаче смесил тази бележка с други записки, които държал с лявата си ръка, като се канел малко по-късно да ги прочете. Сетне той пристъпил към жертвоприношение и макар че за тази цел били заклани няколко животни, той не могъл да получи добро предзнаменование. Но Цезар пренебрегнал тези предупреждения на боговете и влязъл в курията. При това той се присмял на гадателя Спурина, който го предвардвал от датата „петнадесети март“, и го изобличил в лъжа, тъй като по думите на Цезар петнадесети март настъпил, без да му се случи каквото и да е зло. В отговор на това Спурина казал: „Да, петнадесети март настъпи, но още не е изтекъл.“

82. Когато Цезар сядал на мястото си, съзаклятниците го заобиколили, давайки си вид, че искат да му говорят по служба, и веднага Тилий Кимвър, който се нагърбил с първата роля, се преместил по-близо уж под предлог за някаква молба, но Цезар му махнал с ръка и с жест показал, че отлага работата за друго време. Тогава Тилий го заловил за тогата и за двете рамена. Цезар извикал: „Но това е вече насилие!“ Веднага щом се извърнал, един от двамата братя Каска му нанесъл рана малко по-долу от гръкляна. Цезар хванал Каска за долната част на ръката и я пробол с металната пръчица за писане, като се опитал да скочи, но едно друго нараняване го спряло. И щом забелязал, че го нападат от всички страни с голи мечове, той покрил главата си с тогата и същевременно с лявата си ръка свалил гънките на гърдите си чак до глезените, като искал да падне колкото е възможно по-прилично, а също да закрие и долната част на тялото си. В това положение той бил пронизан от двадесет и три удара и само при първото нараняване издал стенание, без да произнесе нито дума, макар че някои разправяли, че той бил казал на гръцки на спусналия се върху него Марк Брут: „И ти ли, мое дете?. . .“ Бездушен, той останал да лежи няколко часа на същото място, тъй като всички се разбягали. В края на краищата трима прости роби го сложили на носилки, при което едната му ръка увиснала, и го занесли у дома му. Според мнението на лекаря Антистий измежду толкова рани, получени от Цезар, смъртоносна се оказала само оная, която му била нанесена при втория удар в гърдите. Съзаклятниците имали отначало намерението да хвърлят тялото на убития в Тибър, да конфискуват за хазната неговото имущество и да унищожат неговите укази, но от страх пред консула Марк Антоний и началника на конницата Лепид те се отказали от това.