izvori

 

 

Вторият триумвират — 43 г. пр. н. е.


(Октавиан, Антоний и Лепид)

Дион Касий, XVI, 50—56

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

50. След победата [при Мутина]1  Октавиан потеглил уж против Антоний и Лепид. Но когато избягал от сражението, Антоний не бил преследван нито от Октавиан, защото ръководството на войната било възложено на Децим, нито от Децим, защото той не искал да унищожи неприятеля на Октавиан. Затова Антоний, след като събрал, доколкото могъл, оцелелите след боя, отишъл при Лепид. Последният, който също се противил да води съгласно с постановлението на сената войната в Италия, отново получил нареждане да остане на онова място, където се намирал тогава. Сенаторите пък, като узнали, че Силан се присъединил към Антоний, и като се опасявал от Лепид и Луций Планк, че и те ще се присъединят към Антоний, пратил да им кажат, че републиката съвсем няма нужда от тях. А за да не би като заподозрат нещо лошо, да извършат някое престъпление, те получили от сената заповед да основат град заедно с ония, които, изгонени някога от алоброгите от град Виена на Нарбонската провинция, се заселили при сливането на реките Арар и Родан. И тъй, като се спрели, те построили Лугдун [дн. Лион], носещ някога наименованието Лугудун не затова, че ако биха желали, те не биха могли да потеглят с войските си за Италия (по онова време постановленията на сената нямали никаква сила против ония, които разполагали с войска), но защото искали да изчакат изхода на войната с Антоний, а през това време да минат като хора, които искат да угодят на сената и същевременно да затвърдят положението си.

51. Във всеки случай Лепид порицал Силан за сключването на съюза с Антоний и когато Силан се явил при него, той не го допуснал веднага да преговаря; обвинил го също така писмено пред сената. За това той получил похвала и му било възложено воденето на войната против Силан. Впоследствие той по същите причини не приел и Антоний, но и не го отблъснал, а му позволил да действа наблизо и да общува с неговите войници, като самият той не говорел с него. Щом обаче научил, че Антоний влязъл в тайно споразумение с Октавиан, самият той се присъединил към тях двамата. Марк Ювениций, легатът на Лепид, когато научил за това, се опитал отначало да го отклони от това му намерение, но тъй като не постигнал нищо, се самоубил пред очите на войниците. Сенатът решил да бъде произнесено в негова чест похвално слово, да му бъде издигната статуя и да бъде погребан на държавни разноски. Що сe отнася до Лепид, махнали статуята му, издигната на ораторската трибуна на форума, обявили го за враг и заплашили с война ония, които били с него, ако не се отрекат от него в определен срок. Освен това сенаторите сменили облеклото си с военно (тъй като през консулството на Октавиан те били надянали мирновременното облекло), против Лепид и Антоний призовали Марк Брут, Касий и Секст Помпей, а тъй като последните, както изглеждало, трябвало да се явят по-късно, те възложили воденето на тази война на Октавиан, защото не знаели за неговата спогодба с ония хора.

1024px Roman Empire 39BC sm

Карта на римските територии по времето на триумвирата: Италия (Сенат); територии под контрола на Октавиан; територии под контрола на Антоний; провинции на Лепид; територии под контрола на Секст Помпей; Египет- Клеопатра; васални държави.  Автор: Borsanova at de.wikipedia

 

52. Затова на думи Октавиан приел войната и макар че накарал да свикат войниците, той не правел нищо във връзка с нея, и то не защото имал общо дело с Антоний, а чрез него и с Лепид (затова го било впрочем твърде малко грижа), а защото виждал тяхната сила и чувствал тяхното единомислие поради роднинството им и не можел да го надвие със сила. Едновременно с това той се надявал, че с тяхна помощ ще се оправи с Касий и Брут, чиято мощ била вече твърде голяма, и ще може да унищожи единия с помощта на другия. По тези причини той дори против волята си спазил спогодбата и се мъчел да издейства от сената и народа милост за Антоний и Лепид. За да не даде обаче никому повод да подозре за сключената спогодба, той не направил сам доклад, за да измоли милост, а потеглил с войската си от Рим под предлог, че отива да води война с тях. Този доклад бил направен от Квинт (Подий) уж лично от негово име с цел да им се даде безнаказаност и право на завръщане. А те трябвало да ги получат, след като сенатът уведоми за това Октавиан, който уж не знаел нищо, и след като той се съгласи против волята си, принуден уж от войниците си.

53. През време на тези събития Децим Брут потеглил отначало, за да води войната против Антоний и Лепид; той взел за свой съюзник Луций Планк, предназначен да стане консул през следната година. Когато обаче Брут научил, че срещу него е издадено постановление, а ония се помирили помежду си, той поискал да поведе войската против Октавиан, но бил изоставен от Планк, който предпочел да вземе страната на Лепид и Антоний. Тогава Децим, като изоставил Галия, решил да се упъти през Илирия и Македония при Марк Брут, като изпратил няколко бойци напред, докато уреди някои текущи работи. Те обаче преминали на страната на Октавиан, а и останалите, след като били преследвани, били примамени от Антоний и Лепид. Брут, изоставен от своите, попаднал в ръцете на един свой неприятел и осъден на смърт, понасял тежко нещастието си и се оплаквал, докато някой си Хелвий Блазион, който се отнасял към него доброжелателно като съратник, го подтикнал към смъртта чрез собствения си пример, като се самоубил пред очите му.

54. Тогава Антоний и Лепид оставили в Галия заместници, упътили се за Италия при Октавиан, като отвели със себе си най-голямата и най-добрата част на войската. Те недостатъчно се доверявали на Октавиан, а и не искали да представят работата така, че дължали нему своята безнаказаност и връщане, но уж че те сами и със собствени сили си подготвили това. Те също се надявали, че броят на техните бойци ще принуди Октавиан и останалите римляни на всичко, каквото поискат. В такова настроение те тръгнали към провинцията като през приятелска тям област, но поради многочислеността и жестокостта на войниците на нея била причинена не по-малка щета, отколкото във време на война. Октавиан излязъл да ги посрещне със силен отряд войници при Бонония, достатъчно готов да се отбранява срещу насилие, в случай че те имат намерение да прибягнат до него. Тогава обаче не станало нужда да се употреби оръжие срещу тях. Те именно, макар и да хранели силна омраза един към друг, сключили престорено мир и спогодба, тъй като имали почти равни сили и желаели преди всичко с помощта на взаимни услуги да отмъстят на други свои неприятели.

55. За преговорите те се събрали не сами, а с еднакъв брой бойци на едно островче на оная река, която тече край Бонония, така че никой излишен да не може да се прибави нито към едната, нито към другата страна. Тук те се отстранили далече от ония, които довели със себе си, и след като се претърсили един друг дали някой няма под мишницата си кама, обсъдили с тих глас разни въпроси. Същността на преговорите се състояла във взаимната клетва за затвърдяване на тяхното господство и унищожаване на враговете. Но за да не покажат, че се стремят към олигархия, и да не навлекат с това върху себе си завистта и враждебните замисли на другите, те се споразумели тъй, че официално застават начело на държавата за нейното устройство и управление, разбира се, не завинаги, а за пет години, разпореждат се във всичко по свое усмотрение дори без да докладват за това на сената и народа; после те решили да дават длъжности и други почести комуто искат, пак по частен път, за да не дават вид, че искат да си присвоят всички провинции. На Октавиан било дадено да управлява стара и нова Африка, Сардиния и Сицилия, на Лепид — цяла Испания и Нарбонска Галия, на Антоний — цяла останала Галия, разположена отсам и оттатък Алпите. Една част от кея се наричала Галия Тогата, защото тя се смятала за по-усмирена и тогава вече употребявала цивилното облекло на римляните. Името пък на другата част на Галия било Комата, защото жителите на тези места в преобладаващото си мнозинство си оставяли дълги коси и с това видимо се различавали от другите.

56. Такова жребие те хвърлили, за да могат сами да вземат най-силните провинции и да дадат вид пред другите, че не се стремят да заграбят всичко. Освен това те уговорили помежду си да избият неприятелите си, както и това, че Лепид, който останал консул на мястото на Децим Брут, трябва да охранява Рим и цялата останала Италия, а Антоний и Октавиан да потеглят на поход против Брут и Касий. След като скрепили това с клетва, те свикали войниците, за да изслушат и засвидетелстват и те спогодбата, и се обърнали към тях с реч, съдържаща онова, което могло да им се съобщи в една благовидна форма и без особен риск. Освен това бойците на Антоний без съмнение по негово внушение предложили брак между дъщерята на Фулвия, жена на Антоний, която тя имала от Клодий, и Октавиан, макар последният да бил сгоден за друга; Октавиан не се отказал от това, тъй като смятал, че то не ще бъде пречка за замислените от него действия против Антоний; толкова повече, че, както знаел, и баща му Юлий Цезар ни най-малко не бил възпрян от роднинските си връзки с Помпей, за да изпълни своите желания и да действа против последния.

 

1Мутина (дн. Модена), град в Северна Италия, разположен на северозапад от Бонония (дн. Болоня). В 43 г. пр. н. е. Антоний обсадил в Мутина Брут.