izvori

 

 

Селското стопанство в Римската империя (Ранният Принципат)

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976


Варон, За селското стопанство, I, 6 сл.

 

Roman harvester Trier6. А в Италия, напротив, коя земеделска култура, която е полезна за живота, не се ражда или пък не вирее великолепно? Кой ечемик да сравня с кампанския? Коя пшеница с онази, която се ражда в Апулия? Кое вино с фалернското? Кой зехтин със зехтина, който се произвежда във Венафър? При наличието на това множество плодни дървета, с които е засята Италия, не прилича ли тя всъщност на плодна градина? Нима Фригия, която Омир нарича „изобилстваща с лозя", е покрита по¬на гъсто с лозя? Или пък Аргос, който същият поет нарича „злачен", „изобилстващ с пшеница"? В коя страна от един югер1 земя се получават десет и петнадесет меха вино, както в някои области на Италия? Нима Марк Катон в книгата си „За произхода [на римския народ]не пише така: „Галоримски се наричат земите, включени между Аримин [дн. Римини] и отсамната страна на територията на Пицентий и които бяха разпределени поголовно на галската войска. На тези земи на места един югер дава 10 меха вино.“ Нима не е също така и във фавентийската2 земя, където затова лозаро-винарите носят името „тристотници“ [треценарии], защото югерът дава 300 амфори вино?

13. На вилата [селскостопанското имение] трябва да се предвиди място, на което да пребивава [робската] фамилия, когато тя е изморена от работа, глад или горещина, и където тя ще може най-удобно да възстанови силите си, като си отдъхне. Колибата на вилика трябва да се намира колкото е възможно по-близо до вратата на стопанството, за да може той да знае кой влиза и кой излиза и какво носи; това е особено важно там, където няма никакъв вратар.

16. Остава ни сега да разгледаме онази част, която се намира вън от стопанското имение, защото близката околност в съседство с имението е от голямо значение за преуспяването на земеделието. Условията, съществуващи в околността, която е в близко съседство с имението, са [също] четири.

18. За робската фамилия. Катон [пресмятайки колко роби е необходимо да има в селскостопанското имение] се ръководи при това от две съображения, а именно от точните размери на имението и от вида на отглежданите от него култури; при това той взема за основа маслинените горички и лозята. В единия случай той дава указания как следва да се съоръжава една маслинена горичка с площ от 240 югера. Катон казва, че за такава площ е необходимо да има 13 души роби: един вилик и неговата жена, петима работници, трима воловари, 1 магаретар, 1 свинепас и 1 овчар. Той дава писмена формула и за лозе с площ от 100 югера, за което трябвало да бъдат налице 15 души роби, а именно 1 вилик и неговата жена, 10 души работници, 1 воловар, 1 магаретар и 1 свинепас. А Сазерна пише, че за обработването на площ от 8 югера е достатъчен един човек, който е длъжен да я прекопае за 45 дни. Въпреки, че един югер може да се прекопае за 4 дни, той предвижда още 13 дни в случай на заболяване, лошо дъждовно време, леност и нехайство. Тогава Лициний, като взема становище [спрямо тези схващания], пише: нито единият, нито пък другият от тези автори не ни е оставил достатъчно ясно предписание. Тъй като Катон искаше (както и би трябвало да се очаква) ние да увеличим или пък да намалим пропорционално [броя на робите] съобразно с едно по-голямо или по-малко имение, той не би трябвало да включва в числото на робите вилика и виликата. Понеже ако трябва да обработваш маслинено насаждение, което е под 240 югера, ти тъй или иначе не можеш да имаш по-малко от един вилик; ако ли пък трябва да обработваш едно двойно или тройно по-обширно имение, то за тебе не е необходимо да имаш двама или трима вилика. Следователно трябва да се увеличава или пък намалява само броят на работниците или на воловарите пропорционално с намаляването или увеличаването на размерите на имението. Но и последното важи при условие, че почвата е еднородна. Ако обаче тя е до такава степен нееднородна, твърда и планинска, че не може да се обработва навред, в такъв случай са нужни много по-малък брой волове, а следователно и волавари. При това аз оставям настрана факта, че Катон е предложил една такава неудобна и неединна мярка, като е взел 240 югера. Общоприета единица — мярка е центурията, съдържаща 200 югера. Следователно от 240 югера би трябвало да се извади една шеста част от тях, т. е. 40 югера. Не виждам обаче как, ако следваме предписанията [на Катон], ще можем да извадим 1/6 част от 13 или от 11 роби, ако не прибавим към тях вилика и виликата. Що се касае обаче до онова, което той казва за петнадесетте роби, които са необходими за обработването на лозе от 100 югера, то от неговите думи излиза, че ако някои има една центурия земя, половината от която се засява с лозя, а другата половина с маслини, то той би трябвало да държи двама вилика и две вилики, което обаче е смешно. Поради това е необходимо да прибегнем към друг способ за пропорционално изчисляване на робите от разни категории. И тъкмо Сазерна ни препоръчва такъв способ, който е за предпочитане [пред онзи на Катон]. Според Сазерна за обработването на един югер са достатъчни 44 работни дни на един работник. Ако обаче за имението на Сазерна в Галия това време е било достатъчно, същата сметка не може да се приложи [успешно] към планинския терен на Лигурия. По такъв начин ти ще можеш да съдиш много по-лесно за броя на робите, който е нужен, пък и за размера на останалия инвентар от земеделски сечива, необходими за обработването [на земята], като обърнеш внимание на три съществени неща: по какъв начин са устроени съседните имения, какви са техните размери и от какъв брой роби се обработва всяко едно от тях и най-сетне доколко ще се подобри или пък влоши обработването посредством прибавянето или пък намаляване на едно или друго количество работна сила. Самата природа пък ни предлага два способа за обработване на земята — опита и подражанието. Земеделците в най-старинни времена са се добирали в повечето случаи до някакви изводи по пътя на опитващото налучкване. Техните деца са постигали същите неща, като най-често им подражавали. Ние трябва да вършим и двете неща: и да подражаваме на другите, и да се стремим да провеждаме опити, за да следваме не сляпата случайност, а за да се ръководим от известни рационални съображения. Тъй напр., ако при повторното прекопаваме на нашите лозя ние копаем по-надълбоко или по-плитко, отколкото някои други хора, то това трябва да бъде продиктувано от рационални съображения, а не да бъде обикновена прищявка. От такива рационални съображения са се ръководели и онези хора, които започнали да присаждат [ашладисват] смоковниците през лятото, а не, както преди това — през пролетта.

19. Относно останалия селскостопански инвентар, който се именува „издаващ нечленоразделни звуци", Сазерна пише, че за обработването на орна площ от 200 югера са достатъчни два чифта волове, а Катон смята, че за 240 югера маслинени насаждения са необходими 3 чифта волове. Ако Сазерна има право, то за обработването на 100 югера е необходим 1 чифт волове. Ако ли пък Катон е прав — един чифт волове стига за обработването на 80 югера. Аз обаче съм на мнение, че нито едно от тези две числа не може да се прилага успешно към всякакъв вид почва, но че всяко едно от тях подхожда за известна почва. Известно е впрочем, че една почва се обработва по-лесно, а друга по-трудно. Тъй воловете смогват да разорат някои почви само с голямо напрежение на своите сили, като при това плугът често се счупва и палешникът остава в оранта. Ето защо в отделните имения, докато сме новаци, трябва да следваме правилата, установени от по-раншните стопани и от съседите, както и известен опит. Катон казва по-нататък, че за една маслинена плантация с площ 240 югера са необходими три магарета за пренасянето на тора и едно четвърто — за въртене на камъка на пресата за зехтин. Той добавя, че в едно лозе от 100 югера е нужен един чифт волове, един чифт магарета и най-сетне едно магаре, което да върти тарапаната. Говорейки за тези сечива, издаващи нечленоразделни звуци, Катон не би трябвало, като засяга въпроса за броя на добитъка, да добавя, че неговият брой трябва да бъде сведен до най-необходимото, за да опрости службата на онези оръдия на труда, които се грижат сами за себе си, т. е. на робите. В това число [на различни видове домашни животни] овцете във всички случаи са за предпочитане пред свинете, и то не само за онези стопанства, които разполагат с паша, но и за онези, които не разполагат с такава, защото, като развъжда овце, човек мисли не само за известни изгоди при набавянето на фуража, но си прави и сметка, че по този начин може да се сдобие още и с тор.

53. След като жетвата се завърши, трябва да се продаде правото на събирането на останалите класове от урожая по стърнищата или пък сламата да се прибере у дома. Ако останалите по стърнищата класове са редки, а работната ръка скъпа, по-добре е да се пусне добитъкът, за да ги опасе. Понеже главното, за което трябва да се държи сметка, е разходите да не надминават приходите.

 

Луций Юний Модерат Колумела

 

Писателят Л. Ю. Колумела живял и работил през I в. от Хр. Той се родил в Испания, но прекарал по-голямата част от живота си в Италия и изучил отблизо селското стопанство на тази страна по времето на императора Нерон и на философа Сенека, който подобно на Колумела бил родом от Испания. Колумела написал труд под наслов „За селското стопанство" в 12 книги, които са оцелели до наши дни.

 

Колумела, За селското стопанство, I, (из увода)

 

Аз често слушам първите хора в нашата държава да винят ту земята в неплодородие, ту климата в продължителна и гибелна за добивите неравномерност. Други пък, за да смекчат по някакъв начин остротата на изразените от тях оплаквания, приписват тези последици на определени причини; почвата според тях била изморена и изтощена от огромното изобилие на урожаите през предишните векове и не била повече в състояние да доставя на хората прехрана със своята някогашна щедрост. Според мене обаче, драги Публий Силвине3,  тези хора, твърдейки подобни неща, се намират твърде далеч от истината. И наистина, как да си представим това, че природата, която онзи изначален творец на света е дарил с вечно плодородие, е поразена сякаш от някакво заболяване от безплодие. Защото действително разумният човек няма да повярва, че земята, на която е отредена съдбата да притежава божествена и вечна младост, че тази земя, която ние наричаме обща майка на всички неща, затова, че тя е раждала винаги, а ще ражда и занапред всичко, отведнъж подобно на човека се е състарила. Аз мисля, че причините за това се коренят не в неравномерността на климата, а че по-скоро те са последица от нашата собствена вина. Ние сме изоставяли обработването на земята в ръцете на най-негодния и най-лошия от нашите роби, който се отнася към нея като същински палач. А във времената на нашите деди със земеделие са се занимавали най-добрите хора, и то по най-добрия начин.

... И така, ако добрите граждани трябва да отбягват всички споменати по-горе средства, като изисканото кулинарно изкуство, фризьорството, професията на адвокатите, обществените игри, завоевателните, т. е. несправедливите войни, морската търговия, лихварството, за да увеличават своето благосъстояние, не остава никакво друго занятие, което може да се смята за благородно и почтено, освен обработването на земята. И ако колебанията, заблужденията и лутанията на нашите предци в това отношение биха били следвани даже от хора, слабо посветени в теоретично отношение, стига те да биха били владелци на обработваемата земя по старому, именията щяха да претърпяват по-малко загуба, тъй като усърдното прилежание на стопаните щеше да компенсира в много отношения загубите, причинени от невежеството. Освен това онези хора, чиито интереси биха били засегнати в случая, не биха желали да бъдат смятани през целия си живот за нехайни по отношение на своите собствени дела и с още по-голямо усърдие и вникване в работата биха се стремили да усвоят същината на селското стопанство. Сега ние самите пренебрегваме да разработваме самостоятелно своите селски имоти и не отдаваме никакво значение на това да поставим за вилик някой опитен човек, който, макар и да е несведущ, да бъде поне много енергичен, за да получи онова, което липсва в неговите познания. Обикновено, ако някой богат човек купи имение, той изпраща на него някои от множеството свои слуги и носачи, който е най-стар, и най-изтощен, когато в същност една такава работа изисква не само познания, но и младост, пък и физическа сила, за да може да понася напрежението, произтичащо от усилния труд. Ако ли пък стане дума за някой средно заможен стопанин, то той нарежда на някой от своите надничари да стане вилик, който е пълен невежа по отношение на работата, която ще възглавява и ръководи; ето защо той вече не е в състояние да плаща ежедневен данък в натура и не ще може да реализира никакъв доход. Наблюдавайки внимателно тези неща, размишлявайки и разсъждавайки многократно върху тях, с какво срамно единодушие е запуснато и оставено да затъне в забрава и израждане селското стопанство, аз започвам да се боя, че хората са стигнали дотам да гледат на обработването на земята като на някакво престъпно и позорящо благородния човек занятие, като нещо, което някак си го срами. Много съчинения от далечната древност обаче ми напомнят и ме убеждават, че нашите предци са смятали усърдните занимания със селското стопанство за нещо славно...

Но всички ние стопани (както ни упреква Варон) още по времето на нашите деди, като захвърлихме сърпа и ралото и се прибрахме в градове, предпочитаме да движим ръцете си в цирковете и театрите (за да жестикулираме и аплодираме), отколкото да работим с тях на нивите и лозята...

А също и нашето лошо здравословно състояние отговаря напълно на нашия разпуснат и изнежен начин на живот. И тялото на нашите младежи е тъй мекушаво и отпуснато, та ми се струва, че и самата смърт не ще може да намери нещо в него, което да промени и разруши. Боже мой! Това не са вече истинските потомци на Ромул, които се упражняваха непрекъснато посредством лов и работа на полето и се отличаваха със своето крепко здраве и сила. Те лесно понасяха трудностите във време на война, когато това беше необходимо, тъй като бяха предварително закалени чрез труда в мирно време и предпочитаха винаги селското население пред градското. По същата причина и робите, които обработваха земята, затворени зад оградите на именията, се смятаха за по-лениви, отколкото онези, които обработваха земята вън от тях; също така и онези, които се маеха под сенките на градовете, отколкото онези, които обработваха полята и ръководеха работите на селските стопани. Сборищата на всеки девет дни, както е известно, са били уредени само на пазарните дни [нундини}, т. е. всеки девети ден. Този обичай е установен затова, за да могат хората от селата да се занимават със своите работи в града не повече от един ден на всеки девет дни, а останалото време да посвещават на грижи за селското стопанство. В ония далечни времена, както вече казахме по-горе, първите хора в държавата живееха по селата и когато ставало необходимо да се· свика съвещание на обществените работи, те били поканвани в сената от селските си имения. Затова онези, които ги свиквали, се наричали виатори, т. е. бързоходни пътници, или куриери...

...А не бива впрочем да се учудваме, че в наши дни се е въздало и утвърдило разпространеното навред мнение, че селското стопанство е „мръсна работа“ и че то е едно занимание, за което не са нужни учение, нито пък указанията на някакъв специален ръководител. Аз обаче, като разглеждам този предмет в неговия цялостен обхват като някакво огромно тяло, разчленявайки мислено различните части, от които то е съставено, както и като промислям броя на отделните по-малки негови части, винаги изпитвам страха, че смъртта ще ме изпревари, преди да съм смогнал да се запозная с всички клонове на универсалната наука за селското стопанство. Онзи човек, който желае да заяви, че е постигнал съвършенство в нея, трябва да вникне дълбоко в същината на природните явления и да се запознае със страните на света, т. е., да е наблюдавал климатичните различия, за да знае за коя местност каква култура подхожда да се сее. Той е длъжен винаги да помни дните, на които изгряват или залязват небесните светила, за да не започва тогава работа, когато заплашват проливни дъждове или пък ветрове, та по този начин трудът му да отиде напразно. Той трябва също така да следи внимателно състоянието на атмосферата и хода на годишните времена, тъй като те не винаги следват едно установено и неизменно правило. Не всякога лятото и зимата при своето настъпване имат един и същ облик; пролетта не всякога е дъждовна, а есента — не всякога влажна. Ето защо според мене никой не би могъл да предугажда всички тези обстоятелства, ако не притежава необходимия просветен ум и не е въоръжен с многостранни познания. На малцина е дадено да могат да съдят правилно относно качеството на дадена почва, да различават естеството на терена във всички негови разновидности, да определят различните видове култури, както и да могат да знаят онова, което ни обещава или пък което ни отказва [да роди] дадена почва съобразно със своите особености. Кой е впрочем този човек, комуто някога се е удало да обхване всички клонове на селското стопанство, да познава практически сеитбата и оранта и да разпознава различните видове най-разнообразни почви, когато едни от тях могат да заблудят посредством своя цвят, а други посредством своето качество? В някои области черната почва, която се нарича пула [т. е. чернозем], е най-доброкачествената, какъвто е напр. случаят в Кампания. Има обаче други области, в които почвата е червеникава и тлъста и отговаря по-добре на изискванията. В други страни, като напр. в африканска Нумидия, огнилата и рохкава почва превъзхожда по своята плодородност и най-силните почви, докато пък в Азия и Мизия, най-богатите страни, даряват твърдите и лепкави почви. При това трябва да се знае още при отглеждането на даден терен каква култура вирее и каква не вирее на хълм, какво вирее в равнината, какво на един обработен терен, какво на гориста почва, какво на влажните тревисти места и какво най-сетне на суха и замърсена почва. Освен това човек не бива да не знае всички онези неща, които се отнасят до засяването и поддържането на безкрайно големия брой сортове лозя и дървета. Той трябва да знае как да набавя и да наглежда добитъка, тъй като ние включваме животновъдството в рамките на селското стопанство, въпреки че науката за отглеждането на добитъка е отделна от науката за обработването на земята. Но и самото животновъдство, разгледано само за себе си, не представлява една единна и проста наука: за конете е необходимо едно, за едрия рогат добитък — друго, а за овцете — трето. Да вземем за пример само овцете: тарентските овце изискват грижи и наглеждане, различни от онези по отношение на овцете с груба вълна. Също така стоят нещата и с козите, при което за шутите [безрогите] и за козите с рядък косъм се грижат по друг начин, отколкото за рогатите и надарени с гъст косъм кози, които се въдят в Киликия. Свинепасите, от които един се грижи за свинете, а друг за прасетата, извършват различна работа и затова за тези животни се предвиждат и заделят различни пасбища. Голите и гъсточетинестите свине изискват различни климатични условия, различни начини на отглеждане и различни грижи. Като оставим настрана отглеждането на добитъка, тъй като в животновъдството се включва отчасти и развъждането на домашните птици и пчеларството, [аз бих запитал] кой е този толкова усърден човек, който освен всички онези неща, които изброихме, да познава още всички видове присаждане [ашладисване] и подрязване, да прилага на практика най-разнообразните способи на грижи за плодовете и зеленчуците? Кой е този човек, който може само да различава толкова голямото множество видове смоковници и рози и да отделя необходимите за тях грижи? Нали виждаме, че повечето хора пренебрегват даже и по-важни работи, макар че и само онова, което изброихме, е започнало да става за мнозина източник за немалки доходи? Така напр. ливадите, върбалаците, храсталаците от прещип [гениста] и тръст изискват наистина малко внимание, но все пак те се нуждаят от внимание...

... И тъй, драги мой Публий-Силвине, прибягвай усърдно до съвета на всички тези [гореизброени автори], преди да се заемеш с изучаването на селското стопанство. Не смятай обаче, че чрез съветите и мислите, които ще намериш у тези автори, ти ще станеш съвършен земеделец... Практиката и опитът са главните предварителни условия, които имат решаващо значение за усвояването на различните майсторства и няма нито една област в науката, в която човек да не се учи от собствените си грешки. Когато един наш опит, който е проведен погрешно, завърши безуспешно, ние избягваме онова, което е било погрешно в него, а указанията на учителя осветляват правилния път, който ученикът трябва да следва занапред. Затова ние не сме на мнение, че в нашия труд се намират единствените указания, които изчерпват науката в нейната цялост, но че тези указания могат да ни помогнат при нейното овладяване. Нито пък смятаме, че онзи, който прочете нашата работа, ще може отведнъж да стане съвършен майстор в селското стопанство, защото за това се изисква още воля, пък и необходимите за целта средства, които да влязат в работа. Ето защо ние предлагаме на онези, които изучават усърдно тези неща, само известна помощ, която обаче не може да бъде от полза сама за себе си, освен ако бъде съчетана с други неща. Трябва освен това да се намираме при условията, които ние посочихме вече. Но има и нещо повече: всички изброени условия, взети заедно, а именно нито усърдният труд, нито опитността на вилика, нито пък възможността и волята да се изразходват средства имат онова значение, каквато роля играе самото присъствие на стопанина. Смятам, че тъкмо това е имал пред вид картагенецът Магон4, който е започнал своя труд със следното предисловие: „Онзи, който желае да купи земя — казвал Магон, — трябва да продаде къщата си, за да не би да предпочита своето жилище в града пред онова на село. Онзи, комуто градското жилище е по-близо до сърцето, няма нужда от имение на село.“ Аз не бих внесъл някакви изменения в това предписание, ако то би могло да бъде съблюдавано и във времето, в което живеем. Но тъй като сега повечето от нас са повикани [в града) и още по-често задържани там поради техните амбиции и обществено-политическо естество, то аз смятам, че най-удобно е онова имение, което се намира в близко съседство с града, докъдето и най-заетият човек лесно ще може да прескача всеки ден, след като привърши своята работа на форума. Онези хора, които купуват отдалечени имения, за да не говорим за именията в задморските страни, предоставят още приживе своите имущества на наследниците си и, което е още по-лошо — на своите роби. Намиращи се на такова далечно разстояние от своите господари, те се деморализират и след като извършат редица простъпки в очакване на своите приемници, те се грижат повече за грабеж, отколкото за работите на стопанството.

 

1Югер — римска мярка за землена площ около 1/4 хектар
2Т. е. територията на гр. Фавенция (дн. Фаенца) в северната част на Средна Италия (по-точно Емилия) на р. Анемон.
3Публий Силвин, близък на Колумела, комуто той е посветил своя трактат върху селското стопанство.
4Магон е името на няколко изтъкнати първенци в картагенската държава. В случая става дума за т. нар. Магон Велики (VI в. пр. Хр.), който се проявил като военачалник, но и като автор на едни трактат върху земеделието. Това съчинение било преведено по решение на римския сенат  на латински език.