izvori

 

 

Зосим. Из "Нова история"

 

Публикува се по: ГИБИ, т. I, С., 1954

Увод и превод: В. Бешевлиев

 

За историка Зосим (Ζώαιμος) до нас не са достигнали никакви сведения. Единствен патриарх Фотий, като посочва заглавието на неговото съчинение, споменува, че той бил comes и exadvocatus fisci. Времето, когато той е живял, може да се определи въз основа на някои косвени посочвания. Зосим е живял вероятно през втората половина на V век и поради това някои учени са склонни да го отъждествят със Зосим от Газа, който бил убит по времето на имп. Зинон (473–491).

Той е написал едно историческо съчинение в шест книги, под надслов „Нова история“ (Νέα ἱστορία), в което възнамерявал да изложи историята на римските императори от времето на Август до свои дни. Обаче той успял да доведе своето изложение едва до 410 г. Съчинението му било издадено чак след неговата смърт. В началото — именно в книга първа — той дава накратко историята от времето на Август до Диоклециан. Разказът по-нататък става все по-подробен. Зосим бил привърженик на древната езическа религия и застъпвал гледището, защищавано също и от Евнапий и Олимпиодор, според което упадъкът на римската империя представял наказание отстрана на боговете заради изоставянето на старата вяра. Поради това образите на християнските императори, като Константин Велики, Теодосий I и дори на Юлиан Отстъпник са обрисувани пристрастно. Общо взето, съчинението на Зосим е написано сухо, на прост език и стил. Изворите за историята на по-старата епоха са неизвестни. За събитията през IV и V век той черпил сведенията си от Евнапий и Олимпиодор. По-късно съчинението на Зосим било използвано от Евагрий, Йоан Антиохийски, Фотий, Свидас и други византийски автори. Съчинението на Зосим е важно, защото тук е изложена на гръцки език историята на римската империя до началото на V век и ни е предадено съдържанието на загубеното съчинение на Евнапий.

Историята на Зосим е запазена в преписи, направени по текста в cod. Vatic. graec. 156, който съдържа празнини в първа, втора и пета книга. Първата част от ръкописа произхожда от XI век, втората от XII–XIII в., а третата от XIV в. Подробности за ръкописите вж. у L. Mendelssohn, Zosimi comitis... historia nova (Lipsiae 1887), pp.. XXI–XXV.

 

ЗОСИМ
Нова история

 

1. Войните на император Деций с готите

Когато държавата се намирала изцяло в пълно безредие поради нехайството на Филип1, скитите2 минали Танаис3 и ограбвали селищата в Тракия. Срещу тях излязъл Деций, победил ги във всички сражения, отнел им дори част от плячката, която били взели, и се опитал да им попречи да се върнат в селищата си, понеже възнамерявал да ги унищожи до крак, за да не могат да се съберат и отново да нахлуят. [Деций], като оставил Гал да пази брега на Танаис с достатъчно войска, сам потеглил с останалите войски. А Гал, като видял, че работите се развиват според желанието му, решил да направи преврат. Той повел преговори с варварите и ги подканвал да вземат участие в заговора срещу Деций.

След като варварите приели със задоволство предложението, Гал продължавал да пази брега на Танаис, а варварите се разделили на три отряда. Те разположили първия отряд в едно място, пред което имало тресавище4. Деций, като унищожил повечето от тях, нападнал втория отряд. Когато и този отряд бил обърнат в бягство, появили се неколцина от третия отряд, близо до тресавището. Деций, без да познава местността, необмислено се втурнал срещу тях, понеже Гал му бил съобщил да ги нападне през тресавището, обаче затънал в тинята заедно с войската си. Отвсякъде обстрелван от варварите, той загинал заедно с тия, които го придружавали, без да може някой да избяга. И тъй, такъв е бил краят на Деций, който бил отличен цар.

 

2. Готски нападения в Тракия

Когато властта преминала в ръцете на Гал и той назначил сина си Волусиан за свой съуправител, той почти разгласил, че Деций загинал заедно с войската поради неговия заговор. Тогава щастието на варварите се усмихнало, защото Гал не само че им позволил да се завърнат по домовете си с плячката, но и обещал да им плаща всяка година известна сума пари. Той им позволил свободно да отвлекат пленниците, които били предимно от благородни семейства. Повечето от тях били заловени в превзетия тракийски град Филипопол–––. Понеже Гал управлявал нехайно държавата, скитите отначало безпокоели съседните народи и като продължавали своето нашествие, опустошавали земите дори до самото море5, та не останал неограбен нито един подвластен на римляните народ, и така да се каже всички неукрепени градове и повечето от укрепените били превзети. Пък и чумата, която нападнала градове и села, погубвала не по-малко от тежката във всяко отношение война онова, което било останало от населението. По-рано тя никога не била поразявала толкова много люде.

При това положение на нещата императорите6 не могли по никакъв начин да защитят държавата и пренебрегвали всичко, каквото било извън Рим. Поради това готи, борани7, уругунди8 и карпи опустошавали отново градовете в Европа9 и си присвоявали, каквото било останало.

 

3. Готите обсаждат Солун

Валериан10, като получил по общо желание властта над цялата държава, залягал да оправи работите. Но когато скитите се вдигнали от своите земи, а и маркоманите11 нахлули в съседните на римската държава земи и ги ограбвали, Солун изпаднал в извънредно голяма опасност. Когато обсадата на тоя град с голяма мъка едва била премахната, благодарение на силната съпротива на гражданите, за цяла Елада настъпило безпокойство. И атиняните се погрижили за градската стена, на която не били обръщали никакво внимание, откак Сула я разрушил12, а пелопонесците преградили със стена Провлака13. И от цяла Елада била уредена обща охрана за безопасността на страната.

 

4. Походът на готите към Халкидон

Скитите, като видели богатството, което съседите им си докарали от похода, пожелали и те да сторят същото. Те си приготвили кораби с помощта на пленници или на търговците, които ги посещавали. Обаче те решили да не предприемат похода по море по същия начин както бораните, понеже пътят бил дълъг, мъчен и минавал през вече опустошени места. Когато настъпила зимата те оставили Евксинския понт вляво, като сухопътната войска се движела, доколкото било възможно, заедно с кораби край брега. Те минали отдясно на Истрос, Томи14 и Анхиало и стигнали при езерото Филиатина15, което се намира до Евксинския понт, на запад от Византион. Когато узнали, че тамошните рибари се били скрили с корабите си в съседни на езерото блата, те се споразумели с тях и като натоварили сухопътните си войски на корабите им, преминали протока между Византион и Халкидон16.

 

919px Goth war III map ru2 

 

5. Галиен воюва с готите

Когато скитите докарали Гърция в извънредно тежко положение и обсадили самата Атина, Галиен17 потеглил на война срещу тях след като те вече били завзели Тракия.

 

6. Походът на готите и поражението им от имп. Клавдий II

По това време останалите скити, поощрени от предприетите по-рано нападения, се съюзили с херулите18, певките19 и готите, събрали се при реката Тирас20, която се влива в Черно море, и като построили шест хиляди кораба21, на които качили триста и двадесет хиляди души22, отплували през Черно море. Те нападнали укрепения град Томи, но като били отблъснати, продължили пътя си и достигнали до Марцианопол, който се намира в Мизия, но и тук претърпели неуспех и карани от благоприятен вятър отплували по-нататък. Когато достигнали теснините на Пропонтида23, големият брой кораби не можал да устои на бързото течение. Те се блъскали един ο друг и се носели без всякакъв ред, понеже кормчиите изпуснали кормилата. Едни от тях потънали заедно с хората, а други били изхвърлени на брега без хората. Така загинали много хора и кораби. Поради това варварите се изтеглили от теснините на Пропонтида и отплували за Кизик. Те го изоставили, без да постигнат нещо, и преминали през Хелеспонт, като стигнали дори до Атон. След като си поправили тук корабите, те почнали да обсаждат Касандра24 и Солун. Те докарали обсадни машини при стените и насмалко щели да превземат тия градове. Но като узнали, че императорът се приближава, те навлезли във вътрешността и ограбили всички селища около Добер25 и Пелагония26. Там те попаднали на далматинската конница и загубили три хиляди души. Останалите им части се сражавали с войската, която била заедно с императора. В завързалото се сражение паднали мнозина от двете страни. Римляните били обърнати в бягство, но после неочаквано през непроходими пътища нападнали варварите и избили от тях петдесет хиляди души27. Една част от скитите отплували покрай Тесалия и Елада и ограбили тамошните места. Те не успели да нападнат градовете, които се били погрижили предварително да си направят стени и други защитни средства, но отвлекли хората, които се намирали на полетата.

Когато Египет попаднал под властта на палмирците, скитите, които оцелели от сражението срещу Клавдий28 при Ниш, потеглили към Македония, като използвали колите си за прикритие. Обаче поради липса на храни били измъчвани от глад и те самите и впрегатният добитък. Като напреднали по-нататък, скитите били посрещнати от римската конница, която избила мнозина от тях, а останалите отблъснала към Хемус. Обградени от римската войска, мнозина загинали. Понеже императорът решил пехотата да бъде отделена от конницата и сама да продължи сражението срещу варварите, в завързалото се сражение римляните били обърнати в бягство. Но след като били избити мнозина, конницата се появила и спасила войската от пълно поражение.

 

7. Чума всред готите

Когато скитите се движели напред, а римляните ги следвали, варварите, които обиколили с корабите си Крит и Родос, се завърнали без да извършат нещо, което да заслужава да се разкаже. Но когато чумата нападнала всички, едни умрели в Тракия, а други в Македония. Тези, които се спасили, или били включени в римските кохорти, или получили земя за обработване и се установили в нея. Когато чумата засегнала и римляните, загинали много войници. Умрял и Клавдий, който се отличавал с всякакви добродетели и бил много обичан от своите поданици.

 

8. Заселване на бастарни в Тракия

Императорът29 приел скитското племе бастарни, които му се подчинили, и ги заселил в тракийските земи. И тъй те започнали да живеят изцяло по римски обичаи.

 

9. Савроматите нахлуват отсам Дунава

Когато узнал, че савроматите30, които живеели при Меотидското езеро31, били преминали Истър с кораби и ограбили подвластната му земя, Константин32 повел войските си срещу тях. Тогава варварите излезли срещу него под предводителството на царя си Раусимод33. Савроматите отначало се опитали да нападнат един достатъчно защитен град. Тази част от стената му, която се издигала от земята нагоре, била построена от камъни, а горната част била дървена. Поради това савроматите мислели, че ще превземат много лесно града, ако изгорят дървената част на стената. Те донесли  огън и стреляли срещу тия, които били на стената. Но докато защитниците на стената избивали варварите със стрели и камъни, които те хвърляли отвисоко, Константин се появил и нападнал из отзад варварите. Той избил мнозина от тях и пленил още повече души, а останалите избягали. А Раусимод, като загубил по-голямата част от войската си, качил се на корабите си и преминал [отвъд] Истър, с намерение отново да ограби ромейската земя. Като чул това, Константин го последвал, преминал и той Истър и нападнал избягалите [савромати] при някакъв хълм с гъста гора. Той избил мнозина от тях, между които бил и самият Раусимод, и мнозина пленил. Той приел останалата част, която протягала ръце за милост, и [така] се завърнал с голям брой пленници в столицата си.

 

10. Войната между Лициний и Константин

[Константин], след като разпределил [пленниците] по градовете, се отправил за Солун. Тук той построил пристанище, каквото по-рано нямало, и се готвел отново за война срещу Лициний34. Били построени около двеста кораба с по тридесет гребла, били събрани повече от две хиляди товарни кораба, до сто и двадесет хиляди пехотна войска и десет хиляди моряци и конници. А Лициний, като узнал, че Константин се готви за война, изпратил вестители до [разните] народи и им заповядал да поставят в боева готовност военни кораби и пехотни и конни войски. Египтяните му изпратили с най-голяма бързина осемдесет триери, финикийците — също толкова, йонийците и дорийците, които живеели в Азия, — шестдесет, кипърците — тридесет, карите — двадесет, витинците — тридесет и ливийците — петдесет. Пехотната войска била около сто и пет хиляди души, а конницата — петдесет хиляди. Тези войски били доставени от Фригия и Кападокия. Корабите на Константин били хвърлили котва в Пирея, а тези на Лициний — при Хелеспонт. След като и двете страни наредили така морските и пехотните си войски, Лициний се установил на стан в тракийския Адрианопол, а Константин повикал от Пирея корабите, от които по-голямата част била от Гърция, и като потеглил от Солун заедно с пехотната си войска, се установил на стан покрай брега на реката Хебър, която тече наляво от Адрианопол. След това и Лициний заел с войската си планината35, която отстои на около двеста стадии от града, гдето реката Тонос36 се влива в Хебър. Войските стояли една срещу друга много дни. Константин, като видял мястото, където реката е най-тясна, измислил да направи следното. Той заповядал на войската да свлече от планината дървета и да изплете въжета, като че ли възнамерявал да свърже с мост двата бряга на реката и да прекара по него войската си. Като измамил по този начин противниците си, той се изкачил на някакъв хълм покрит с гъсти гори37, които можели да скрият настанените вътре люде, и поставил там 15 000 пехотинци стрелци и осемдесет конника. После взел със себе си 12 конника и като преминал заедно с тях Хебър на тясното място, гдето реката могла да се премине, нападнал неочаквано неприятелите, така че едни паднали убити, много други избягали стремглаво, а останалите, смаяни от изненадата поради ненадейното преминаване, стояли като гръмнати, със зинала уста. Когато преминали безнаказано и другите конници, а след това всичката войска, настанала голяма сеч, защото паднали близо 34 000 души. Когато слънцето залязвало, Константин превзел стана, а Лициний взел със себе си всички люде, колкото имал, и потеглил през Тракия, за да отиде при флотата си. На разсъмване всички, които били избягали от войската на Лициний в планината или в доловете, се предали на Константин заедно с ония, които били изостанали при бягството на Лициний.

 

11. Константин преустройва администрацията и войската

Константин променил доброто устройство в държавата и разделил империята, която дотогава била в едни ръце, на четири дяла38. Той предал на един наместник39 целия Египет, заедно с Либийския Пентаполис и Изтока до Месопотамия, а освен това Киликия, Кападокия, Армения, цялото крайбрежие на Памфилия до Трапезунт и крепостите при Фазис. На същия [наместник] поверил и Тракия, и Мизия, с граници до Хемус, до Родопите и до град Довер и освен това Кипър и Цикладските острови без Лемнос, Имброс и Самотраки. На друг [наместник предал] Македония, Тесалия, Крит, Елада, островите около нея и двата Епира, освен тях Илирия, Дакия, Трибалия и Пеония чак до Валерия и най-после Горна Мизия. На трети [наместник предал] цяла Италия, Сицилия и островите около нея, после Сардиния, Корсика и земята от Сиртите в Кирена чак до Либия. А на четвърти [наместник предал] отвъдалпийските келти и иберити заедно с Британския остров. След като разделил по този начин властта между наместниците40, той се погрижил да я ограничи и по друг начин. Именно, макар навсякъде войниците да си имали не само стотници41 и хилядници42, но и тъй наречените дукове, които винаги заемали положението на стратези, той назначил стратилати43: един на конницата, а друг на пехотата. Императорът прехвърлил върху тях правото да командват войниците и да наказват провинилите се и с това отнел и тази власт на наместниците.

Константин извършил и нещо друго, което направило свободно нахлуването на варварите в подвластната на римляните земя. Благодарение на предвидливостта на Диоклециан римската империя била обградена отвсякъде с градове, крепости и кули по описания вече от мене начин44. В тях пребивавала всякакъв вид войска, та варварите не могли да нахлуват, понеже тя пресрещала навсякъде нападателите и ги отблъсквала. Константин разстроил и тази сигурност, тъй като отстранил от границите по-голямата част от войниците и ги настанил в градовете, които не се нуждаели от защита, а лишил от защита ония, които били обезпокоявани от варварите. Необезпокояваните [от варварите] градове той оставил на поругание от страна на войниците, поради което повечето от тях запустели, а войниците се отдали на зрелища и удоволствия и се изнежили. С една дума той поставил началото и зародиша на разстройството на Държавата, което продължава и досега.

 

12. Река Дунав

[Юлиан]45 дошъл в земята на ретите46, отгдето започва Истър, който минава край Норик, цяла Пеония47, а също и край Дакия, Тракийска Мизия и Скития и най-сетне се влива в Евксинския Понт.

 

13. Император Валент воюва с готите

Като погубил мнозина след смъртта на Прокопий48 и прибрал имуществата на повечето [му привърженици], император Валент бил възпрепятстван в похода си срещу персите, понеже една част от отвъддунавските скити49 обезпокоявали римските граници. Той изпратил достатъчно войска срещу тях и спрял по·нататъшното им напредване. Той ги принудил да си предадат оръжието и ги разпределил там между римските градове край Истър, като поръчал да ги държат под стража без окови. Това били онези [скити], които скитският вожд бил изпратил като съюзници на Прокопий. Когато този вожд поискал от императора да ги освободи, като казал, че те били проводени като пратеници при тогавашния владетел, император Валент не искал дори да го изслуша. Той казвал, че те не били изпратени при него, но били пленени не като приятели, а като неприятели. Поради тая причина избухнала войната със скитите. Когато забелязал, че те възнамерявали да нападнат римските граници и че за тази цел всички се събрали вече с голяма бързина, императорът разположил войската си по брега на Истър, а самият той се настанил в Марцианопол, най-големия град в Тракия. Там той полагал грижи за военното обучение на войниците и особено се стараел да не бъдат лишени от някаква храна. За дворцов началник50 той назначил Авксоний, след като уволнил поради старост от тази служба Салустий, който я бил заемал вече втори път. Ако и да предстояла толкова голяма война, Авксоний се показал справедлив в събирането на данъците, понеже не допущал да бъде обременяван никой извън задължението и дълга си. Той изпращал храна за войската с най-голям брой товарни кораби през Евксинския Понт до устията на Истър. А оттук с речни кораби я пренасяли в разположените край реката градове, така че продоволствието на войската било осигурено. Тези неща били уредени по този начин още през зимата. В началото на пролетта императорът напуснал Марцианопол и заедно с войниците, които били на стража при Истър, преминал в неприятелската земя и нападнал варварите. Но понеже те не се осмелили да влязат в открито сражение, а се изпокрили в блатата и оттам предприемали тайни нападения, той заповядал на войниците да стоят по местата си и като събрал колкото имал роби и пазачи на обоза, обещал да подари известна сума злато на всеки, който му донесе глава на варварин. И тъй веднага всички, подбудени от надеждата за печалба, се промъкнали в горите и блатата, убивали онези, които им попадали, и получавали уговореното, щом покажели главите на убитите. След като били погубени много [варвари] по този начин, останалите помолили императора за мир. А императорът не отхвърлил молбата и сключил договор, който не унижил достойнството на римляните, защото било уговорено римляните да владеят напълно сигурно каквото имали по-рано, а на варварите било забранено да преминават реката и изобщо да нахлуват когато и да е в римските предели. След като сключил този мир, той се върнал в Константинопол.

 

14. Хуните прогонват готите отсам Дунава

Докато тези работи се намирали в такова положение51, срещу отвъддунавските скитски народи се надигнало някакво варварско племе, което по-рано не било известно, но тогава се явило внезапно. Наричали го хуни. А това са или тези, които трябва да се назовават царски скити, или ония, за които Херодот казва, че като чипоноси и недъгави люде живеели при Истър, или пък изобщо [някои други], които преминали от Азия в Европа52. Пък и аз намерих53 записано и следното. Кимерийският Босфор54 бил превърнат в твърда земя от тинята, която свличал Танаис55, и това им дало възможност да минат пешком от Азия56 в Европа. Но като потеглили с конете, жените и децата си и с това, което носели, те нападнали скитите, които живеели отвъд Истър. Обаче те не можели изобщо да водят правилно сражение, нито умеели да нападат. Та как би могло да бъде другояче, когато те не били в състояние [дори] да стъпват здраво на земята, а живеели и спели все на конете си. Но все пак извършвали огромно клане всред скитите, като ги обграждали и нападали, — а също така навременно отстъпвали, стреляйки от конете си. Тъй като правели често това, те докарали скитите до такова положение, че оцелелите от тях напуснали жилищата си и ги оставили за обитаване на хуните, а те самите избягали и минали на отсрещния бряг на Истър. С протегнати ръце те молели да бъдат приети от императора, като обещавали да му бъдат верни и сигурни съюзници. Но началниците на гарнизоните на градовете край Истър отлагали разрешението на този въпрос, докато узнаят волята на императора. А Валент позволил да ги приемат, като предварително сложат оръжието си. Таксиарсите и другите войскови началници пуснали варварите да минат при условие да ги препратят без оръжие в римските предели. Но тези [военачалници] нищо друго не вършели, а само избирали красиви жени и ловели хубави момчета за най-срамни цели или пък за да се сдобият с поселници и земеделци. Те само на тия неща обръщали внимание, а пренебрегвали всичко друго, което било от обща полза, и поради нехайността им повечето от варварите минали незабелязано с оръжията си. Щом стъпили на римска земя, те не си спомняли нито молбите, нито клетвите си. Цяла Тракия, Пеония57 и земите чак до Македония и Тесалия били изпълнени с варвари, които грабели, каквото им попаднело.

 

15. Походът на Валент срещу готите и поражението при Одрин

Но когато голяма опасност надвиснала над тамошните места, за случилото се бързо съобщили на императора. А той след като уредил както могъл работите с персите, отправил се бързо от Антиохия и дошъл в Константинопол, а оттам отишъл в Тракия, за да води война срещу бегълците скити. Когато императорът потеглил заедно с войската, станало следното предзнаменование. Появило се някакво човешко тяло, легнало на пътя, изобщо неподвижно, но от главата до петите наподобявало бичуван човек. Само очите му били отворени и гледали тия, които се приближавали. А когато на зададените въпроси, кой е той и от где е, или от кого е пострадал така, той нищо не отговорил, [хората] помислили, че е някакво чудовище и го показали на императора, който минавал оттам. А Когато [императорът] му отправил същите въпроси, той останал също тъй безгласен, и изглеждало, че нито е жив, понеже тялото му било съвършено неподвижно, нито е напълно умрял, понеже погледът му като че ли бил жив. И видението изчезнало внезапно. И тъй понеже тези, които стояли наоколо, не знаели какво трябва да правят, то онези, които умеели да тълкуват такива неща, обяснявали, че то предсказва бъдещето положение на държавата: тя щяла да продължава да бъде наранявана, бичувана и щяла да прилича на умиращ, докато загинела съвършено поради порочността на властниците и на управниците. И наистина, след като разкажем всичко как стана по отделно, ще се окаже, че това е било вярно предсказание. Император Валент, като виждал, че скитите ограбват вече цяла Тракия, решил да изпрати срещу конницата на скитите най-напред тези58, които дошли заедно с него от Изток, и тези, които били най-опитни в конни сражения59. И тъй след като императорът им дал знак, те излизали на малки групи от вратите на Константинопол, промушвали с копията си изостаналите назад скити, и всеки ден донасяли много глави. И понеже скитите видели, че мъчно могат да преодолеят бързината на конете и ударите на копията, те решили да надвият сарацинското племе с хитрост. Те се изпокрили в [разни] долове и се нагласили трима скити да нападат един сарацин. Но и тази измама не сполучила, понеже сарацините, щом виждали, че ги нападат мнозина неприятели, лесно избягвали с бързите си коне. Те подгонвали ония, които се движели бавно, и ги избивали с копията си. Тогава настанало толкова голямо клане на скити, че те се отчаяли и предпочели да преминат Истър и да се предадат на хуните, отколкото да бъдат напълно изтребени от сарацините. След като те напуснали местата около Константинопол и се отдалечили, императорът добил възможност да придвижи напред войската си.

Той обмислял по какъв начин да се води войната, понеже голям брой варвари заплашвали [ромеите], а същевременно се намирал в затруднение поради порочността на началниците си. Поради бурята, която заплашвала държавата, той се колебаел да ги уволни, а и не знаел на кого да предаде управлението, понеже никой не му се виждал да заслужава доверие. В това време обаче Севастиан напуснал Запада, понеже тамошните императори поради младостта си нямали единомислие помежду си, но се поддавали на интригите на евнусите-камердинери. Той дошъл в Константинопол.

Когато се научил за това, Валент го назначил за стратег и му поверил главното командване над цялата войска, понеже познавал неговите добри качества както през време на война, така и при всяка държавна работа. [Севастиан], с оглед на обстоятелството, че таксиарсите и войниците се бали отклонили от военния живот и съвсем нехаели, като че ли били свикнали само да бягат и окаяно да се молят като жени, поискал да му бъдат дадени две хиляди души, които сам той да избере. Защото трудно било да се ръководи едно множество разпуснати войници, докато много лесно било да се възпитат малцина и да се промени женственият характер в мъжествен. И изобщо по-изгодно било да се изложат на опасност малцина, отколкото цялата войска. С тия думи той убедил императора и си избрал тия, които искал, не измежду боязливите и свикналите да бягат, а измежду ония, които били зачислени неотдавна във войската и се отличавали със стройно телосложение, така че от външния им вид могло да се заключи, че по природа те ще бъдат годни за това, за което били избрани. При това той веднага изпитвал характера на всякого и чрез постоянно упражнение допълвал това, от което били лишени, като похвалявал и награждавал с подаръци послушните, а към непослушните се показвал суров и неумолим. [Севастиан], като обучил по този начин своите хора на всякакво военно изкуство, настанил се в оградените със стени градове, понеже искал войската му да бъде по възможност на по-сигурно място. Същевременно устройвал често засади срещу ония варвари, които отивали за фураж, и веднъж избивал тия, които намирал натоварени с много плячка, като им я отнемал, а друг път посичал ония, които заварвал да пиянстват или пък да се къпят в реката. С такива военни хитрини той унищожил голяма част от варварите, а останалата част от тях започнала да се въздържа да отива за фураж, понеже се страхували от стратега. Това възбудило извънредно голяма завист срещу него. От нея пък се породила омраза и оттук произлезли козни пред императора, понеже уволнените от служба подбуждали дворцовите евнуси към това. Когато императорът бил насочен по този начин към неоснователно подозрение, Севастиан предупредил императора да стои на мястото си и да не напредва повече. Той твърдял, че не било много лесно да се води открита война срещу толкова голямо множество, но трябвало да се печели време с обходни и тайни нападения, докато неприятелите се изтощят поради недостиг на храни, та или да се предадат, или да напуснат римските земи, предавайки се по-скоро на хуните, отколкото да измрат по най-жалък начин от глад. Обаче докато Севастиан му давал тоя съвет, противниците му подканяли императора по-скоро да влезе с цялата си войска в сражение, понеже по-голямата част от варварите били уж вече унищожени, и той лесно щял да спечели победата. Надделяло по-лошото мнение, защото съдбата повела държавните работи към лош край. Императорът излязъл да се сражава с цялата войска без никакъв ред. Варварите ги посрещнали веднага и ги победили напълно в сражението, като насмалко щели да избият всички до крак. А императорът избягал с неколцина в някакво неукрепено със стени село. Варварите обградили отвред селото с дървен материал и като поставили огън, изгорили избягалите в селото заедно с неговите жители, така че никой не могъл по никакъв начин да се приближи до тялото на императора.

Когато държавните работи висели на косъм, Виктор60, началникът на римската конница, се измъкнал от опасността и с неколцина конника дошъл в Македония и Тесалия, а оттам бързо се отправил при мизите и пеоните61. Той съобщил на Грациан62, който се намирал там, за случилото се — за гибелта на войската и императора. Грациан не се опечалил твърде много от смъртта на чичо си, понеже между тях съществувало някакво подозрение. Той виждал, че сам не може да се справи с управлението на държавата, тъй като Тракия била завзета от нахлулите варвари в нея, Мизия и Пеония били обезпокоявани от тамошните варвари, а народите около Рейн нападали безпрепятствено градовете. Затова той избрал за съимператор Теодосий63, който произхождал от град Кавка64 в иберийската област Калекия65 и бил доста войнствен и опитен във военното командване. [Грациан] го поставил за управител на Тракия и Изтока, сам после се отправил срещу западните галати, за да уреди тамошните работи, доколкото било възможно.

 

16. Модарис разбива варварите

Докато император Теодосий пребивавал в Солун66, мнозина се стичали отвред при него поради общи и частни нужди и като получавали това, на което имали право, си отивали. В това време големи пълчища от отвъддунавските скити, т. е. готи, тайфали67 и други народи, които по-рано живеели заедно с тях, преминавали реката и били принудени да безпокоят подвластните на римляните градове, понеже голям брой хуни завзели населяваните от тях земи. Поради това Теодосий се готвел за война с цялата си войска. Цяла Тракия била вече завзета от казаните народи, и тези, които били на гарнизон в градовете и тамошните крепости, не се осмелявали да излизат дори на малко разстояние извън стените, за да не би някак да завържат сражение на открито. Тогава Модарис — който произлизал от царския род на скитите, бил преминал неотдавна към римляните и бил назначен за военачалник заради показаната от него вярност — изкачил войниците си на една височина, равна, некамениста, продълговата и с просторни полета под нея. Той извършил това скришом от варварите. След като узнал от съгледвачи, че всички неприятели, които били в полетата под височината, лежали пияни, понеже били злоупотребили с храната и питието, които намерили в полетата и неукрепените села, той заповядал на войниците си безшумно да вземат със себе си само мечове и щитове, без голямото или тежкото въоръжение и без обичайните си сгъстени редици, и така да нападнат варварите, които поради невъздържаността си се били вече отпуснали. Войниците изпълнили заповедта и нападнали през деня бързо варварите и ги избили всички: едни не почувствали нищо, други били прободени, докато още били на себе си, а трети били погубени по друг начин. Когато не останал нито един мъж, почнали да обират убитите, а когато се отправили към жените и децата, те взели четири хиляди коли заедно с толкова пленници, колкото намерили върху тях, като не се смятали ония, които следвали колите пешком и си почивали върху тях на смени, както имали обичай да правят. След като войската използвала по този начин това, което съдбата ѝ поднесла, работите в Тракия, които заплашвали да вземат крайно гибелен край, известно време вървели въпреки всяка надежда спокойно, понеже там варварите били унищожени.

 

17. Вестготите разбиват император Теодосий

Когато египтяните дошли в Македония и били зачислени в тамошните отреди, всред войската не съществувал никакъв ред, нито разлика между ромеи и варвари, но всички живеели смесено, понеже още нямало списък на тези, които принадлежали към войнишките полкове. Позволено било на варварите — пришълци, зачислени вече в отредите, да се завръщат в отечеството си и да пращат други на мястото си, а когато намерят за добре, отново да служат като войници у ромеите. Варварите, като виждали какво безредие царува всред войнишките отреди — те узнавали всичко както от пришълци, така и чрез широкото си общуване [с ромеите]—сметнали, че е дошло време, удобно за нападение, понеже работите в държавата се намирали в толкова голямо разстройство. Те преминали реката без никакво усилие и достигнали дори до Македония, понеже никой не ги възпирал, а особено пришълците — варвари не им пречели да преминават безпрепятствено там, където искат. Понеже узнали, че императорът идва да ги посрещне с цялата си войска, те когато видели късно през нощта, че гори голям огън, заключили, че при запаления огън се намирал императорът със своята свита. А когато узнали от дошлите при тях пришълци, че това е така, спуснали се тичешком към палатката на императора, насочвайки се по огъня. Понеже и пришълците — варвари преминали на тяхна страна, противопоставили им се само римляните и тези пришълци — варвари, които им останали верни. Но те били малцина, та не били достатъчно силни срещу по-големия брой неприятели, затова дали възможност на императора да избяга, а те самите паднали всички, като се сражавали храбро и избили несметно множество варвари. Ако варварите бяха използвали победата си и бяха преследвали бягащите заедно с императора, те са щели да завладеят изцяло всичко при първото си нападение. Но те се задоволили с победата си и станали господари на незащитената от никого Македония и Тесалия, а оставили градовете, без да им сторят никаква пакост, като се надявали да получат някакъв данък от тях. А императорът, когато узнал, че варварите поради това се оттеглили и прибрали в родината си, подсигурил с гарнизон крепостите и защитените със стени градове, а сам потеглил за Константинопол и изпратил писмо до император Грациан, с което му съобщавал за случилото се и изтъквал, че трябва да дойде на помощ с най-голяма бързина поради влошеното положение на държавата. Той изпратил писмоносците с тези съобщения, а сам наредил държавните бирници да съберат дължимия данък с голяма взискателност, като че ли нищо лошо не се било случило с градовете на Македония и Тесалия. Тогава могло да се види, как се изнася оттам и това, което било изоставено поради човеколюбието на варварите. Не само пари, но и женски накити и всякакви дрехи, дори, така да се каже, и дрехата, която покривала срамните части, била давана за [изплащане на] определените данъци. И всеки град и всяко селище се изпълнили с плач и ридание, като всички призовавали варварите и дирели помощ от тях.

И тъй докато тесалийците и македонците се намирали в такова тежко положение, император Теодосий влязъл68 бляскаво в Константинопол като триумфатор, който бил спечелил някаква славна победа. Той не казал нито дума за нещастията на държавата, но заедно с бързия растеж на града увеличавал и прекомерния му разкош. Император Грациан, обезпокоен твърде много от известията, изпратил достатъчна войска под началството на стратега Баудон, заедно с когото изпратил и Арбогаст. И двама били по род франки, които били силно привързани към римляните, никак не се подкупвали с пари и се отличавали с разум и храброст във военните действия. След като те пристигнали заедно с войските си в Македония и Тесалия, скитите, които се разпореждали с тамошните работи, почувствали от самото начало ума и решителността им. Те напуснали веднага тези места и се завърнали в Тракия, която била опустошена по-рано от тях. И понеже не знаели, какво да правят, прибягнали до измама, подобна на по-раншната, и се опитали да подведат по същия начин император Теодосий. Те изпращали при него най-незначителни пришълци — варвари, които му обещавали да бъдат благосклонни, да влязат в съюз с него и да изпълнят всичко, каквото заповяда. А той, като повярвал на техните думи, ги приел. Понеже не бил извлякъл достатъчно поука от по-раншния опит, последвали и други [пришълци], и той приемал всички. И отново, поради глупостта на императора, държавата зависела от пришълците — варвари.

 

18. Император Теодосий отблъсва скирите и карподаките

[Атанарих]69 избягал при император Теодосий, който току-що бил оздравял от болест, която била поставила живота му в опасност. Той го приел любезно заедно с придружаващите го варвари, като го посрещнал доста далеч от Константинопол. А когато [Атанарих] умрял наскоро, [императорът] го погребал царски. Погребението било извършено с такова великолепие, че всички варвари се смаяли от прекомерния разкош. Скитите се завърнали по домовете си и повече не безпокоели ромеите, като се възхищавали от благородството на императора. А всички онези, които били дошли заедно с починалия, дълго време залягали да пазят брега и възпирали нападенията срещу ромеите. През същото време щастието дало на Теодосий и други придобивки. Той отблъснал размесените с хуни скири70 и карподаки71 и като ги победил в сражение, принудил ги да се оттеглят отвъд Истър и да се отправят за своите селища. Поради това войниците се насърчили отново и изглеждало, че се съвзели малко от сполетелите ги по-рано нещастия. И земеделците се възвърнали да обработват земята, а впрегатният добитък и домашните животни могли без страх да пасат.

 

19. Разбиването на остгота Одотей

Император Теодосий така мислел да поправи щетите. Промот, стратегът на пехотните войски в Тракия, пресрещнал с пехота и речни кораби Одотея72, който бил събрал голяма войска не само от живущите край Истър, но и от далечните и неизвестни племена. С тая войска [Одотей] дошъл при реката73 и преминал. [Промот обаче] извършил такова голямо клане, че дори реката се изпълнила с трупове, а падналите на земята не могли лесно да се преброят.

 

20. Промот разбива с измама гротингите

По същото време отвъд Истър се появило някакво скитско племе, съвсем непознато на тамошните жители. Местните варвари ги наричали гротинги74. И тъй, понеже били многобройни, въоръжени както трябва и при това много силни, те се спуснали много лесно през варварските земи, дошли до самия бряг на Истър и помолили да им се позволи да преминат реката. Промот75, комуто било поверено командването на тамошните войски, разположил тия войски по брега на реката на голямо протежение и така попречил на варварите да преминат. При това той намислил да направи следното. След като повикал неколцина, които разбирали езика на варварите и на които най-много се доверявал, че могат да свършат такива неща, той ги изпратил да направят на тези варвари предложение за предателство, като им поискал голямо възнаграждение, за да предадат ромейския стратег заедно с войската му. А когато варварите казали, че размерът на възнаграждението надвишава техните възможности, изпратените от стратега лица, за да вдъхнат доверие в думите си, настоявали на първоначалното си предложение, като не се съгласявали да намалят с нещо печалбата си. След като и двете страни се спогодили за размера на сумата, те сключили тайно договор за предателство и решили предателите веднага да получат една част от възнаграждението, а останалата да им се запази за времето, когато варварите победят. След като определили, как трябва да бъде даден знакът, както и времето, когато трябвало да се проведе на дело предателството, те съобщили на стратега уговореното [и го осведомили, че] при настъпването на нощта варварите щели да се заловят за работа и щели да преминат [реката] срещу ромейската войска. Тогава варварите натоварили най-силната част от войската си на многобройни еднодръвки, като ѝ заповядали да премине най-напред и да нападне войниците, докато още спят. После натоварили по-слабите, за да подкрепят първите, които били започнали вече нападението, а след тях — всички негодни за бой, които щели да се кичат с извършените вече подвизи. А пък стратегът Промот предварително бил научил всичко това от ония, които бил изпратил уж да извършат предателство, и се приготвил съобразно с плановете на враговете. Той поставил корабите обърнати с носовете си едни срещу други и запълнил дълбочината с по три по-малки кораба. А като се стремял да има колкото може по-дълъг фронт, той завзел до двадесет стадии от брега на реката. Тъй той щял да спре преминаването на неприятелите, а ония, които се опитват вече да преминат с еднодръвки и които пресрещне, щял да потопи. Тъй като нощта била безлунна, и варварите не знаели за приготовленията на ромеите, те се заловили за работа и се качили на еднодръвките с голямо мълчание и тишина, като мислели, че ромеите не знаят нищо за техните намерения. Когато знакът бил даден, устроителите на предателството предупредили стратега за всичко, и ромеите се нагодили според приготовленията на неприятелите. Техните големи кораби заплували с най-голяма бързина срещу варварите и потопявали всичко, каквото срещнели. Никой от скочилите във водата не могъл да се спаси поради тежкото си въоръжение. Някои еднодръвки се изплъзнали от [ромеите], които плували около тях с корабите, но те се натъкнали на наредените по протежение на брега по-малки кораби, били удряни ο всеки, който им се изпречвал, и загивали с целия си екипаж, без да може някой да премине преградата на ромейските кораби. Така станала голяма сеч, каквато по-рано не се била случвала при сражение с кораби, реката се изпълнила с трупове и оръжия, които били направени от такъв материал, че могли да плуват над водата. Ако някои успявали някак да преминат с плаване, те попадали на наредените около брега на реката войници и така загивали. Когато бил погубен цветът на варварската войска, войниците се втурнали да плячкосват, като отвеждали деца и жени и завладявали багажа на варварите. Тогава именно и стратегът Промот повикал императора Теодосий, който се намирал някъде недалеч, и го направил свидетел на подвига си. А той, като видял големия брой пленници и грамадната плячка, оставил пленниците неоковани и се отнесъл към тях благосклонно, като им давал подаръци и с такова човеколюбие ги подбуждал да минат доброволно към него и изобщо да му помагат във войната срещу Максим76. И тъй Промот останал началник на гарнизоните в Тракия и бил тайно приготвен за тази война.

 

21. Подвигът на Геронтий пред град Томи

В Скития, която граничи с Тракия, се намира град, наречен Томевс77. Началник на тамошния гарнизон бил Геронтий, който се отличавал с телесна сила и бил годен за всякаква военна служба. Пред този град имало знатни варвари, оставени от императора, които се отличавали с красотата си и превъзхождали другите с голямата си храброст. Ако и да били удостоявани от императора с храна и други подаръци повече отколкото останалите войници, те не мислели да се отплатят за оказаната чест с преданост, но се отнасяли с пренебрежение към началника си и с високомерие към ромейските войници. Когато забелязал това тяхно държане и намерението им да нападнат града и да смутят установения ред, Геронтий съобщил на ония от войниците, които най-много се отличавали от другите по благоразумие, че желае да накаже необуздаността и надменността на варварите. А като забелязал, че те се колебаят поради страх и се боят именно от това раздвижване на варварите, той грабнал оръжието си и с много малък брой телохранители се опълчил срещу цялото множество варвари. Той разтворил вратите и се отправил срещу тях. А през това време едни от войниците или още спели или били сковани от страх, а други от тях се изкачили на стените и наблюдавали това, което ставало. Варварите започнали да се смеят на безумието на Геронтий и като мислели, че този човек си търси смъртта, изпратили срещу него най·силните помежду си. Той се счепкал с първия нападател и бързо му хванал щита. Той се сражавал храбро, докато един от телохранителите, като видял, че са се вплели един в друг, отсякъл с меча си рамото на варварина и го смъкнал от коня. Тъй като варварите се уплашили от неговата храброст и смелост, пък и Геронтий същевременно нападнал и други от неприятелите, тези, които наблюдавали от стените действията на своя началник, си спомнили, че са ромеи, излезли вън от стените и избили уплашените вече нападатели. А ония варвари, които избягали, намерили убежище в почитаната от християните сграда78, която се смятала за неприкосновено убежище. Геронтий очаквал награда от императора, понеже освободил Скития79 от опасностите, които я заплашвали, и надвил разбунтувалите се там варвари с необикновена храброст и душевно величие. Император Теодосий обаче много негодувал за това, че били избити варвари, удостоени с толкова голяма чест от него, ако и да били нанасяли вреди на държавата Той веднага уловил Геронтий и му поискал сметка за действията му в защита на ромеите. Когато Геронтий ги обвинявал за бунта им срещу ромеите и разказвал за грабежите им и за избиванията на жителите, императорът не обърнал внимание нито на едно от тези неща, но настоявал, че Геронтий бил действал не с оглед на общата полза, но от желание да присвои дадените им от императора подаръци и бил поискал да ги премахне, за да не бъде изобличен, че е взел тези подаръци за себе си. Когато Геронтий казал, че след избиването на варварите подаръците бил изпратил в държавната хазна (това били златни огърлици, дадени им от императора за украшение), той едва можал да се избави от опасността, която го заплашвала, и то след като раздал на евнусите имота, който имал, и заплатил награда достойна за предаността си към ромеите.

 

22. Военни действия срещу укрилите се в македонските блата и езера готи

Когато [Теодосий] се завърнал80 в Солун, той намерил положението в Македония твърде забъркано. Всички варвари81, които се били спасили от по-раншното нападение на ромеите, се били скрили в блатата и в горите около езерата82. Като се възползвали от обстоятелството, че император Теодосий бил зает с междуособната война, те ограбвали земите на македонците и тесалийците, без да им се противопостави никой. Но когато им било съобщено за победата и за завръщането на императора, те отново се скрили в блатата. Оттам като се надигали тайно [през нощта], грабели и откарвали каквото им попадало, а когато денят настъпвал, те се оттегляли в обичайните си места. Така императорът могъл да помисли, че нападателите са по-скоро призраци, отколкото люде. Затова той бил в недоумение и не съобщил това, което щял да направи. Взел със себе си пет конника и на всекиго от тях казал да води за юздите три или четири коня, та когато язденият кон се умори от ездата, конникът да се премества върху друг и по този начин конете да издържат всякакви напрежения в замисленото начинание. След това той обикалял полето, като никой от тия, които го виждали, не можел да се усъмни, че е император. Ако той и тия, които го придружавали, се нуждаели от някаква храна, изисквали я от селяните. Така той попаднал на една незначителна хижа, обитавана от някаква стара жена, и я помолил да му даде подслон. След като бабата го приела любезно и му дала вино и каквото друго случайно имала, той поискал да преспи там, тъй като било вече нощ. След като старицата се съгласила и на това, императорът, както лежал, забелязал в един кът на помещението един човек, който нищо не говорел и като че ли искал да се укрие. Учуден от това, той повикал бабата и я попитал, кой е и откъде е [този човек]. Тя казала, че не знае кой е и по каква работа е дошъл, но знае, че откак било съобщено, че император Теодосий се завърнал с войската си, той заживял при нея, плащал всеки ден храната си, през целия ден отсъствал от къщата и ходел където искал, а когато нощта настъпвала, завръщал се като от работа, нахранвал се и си лягал по забелязания начин. Когато чул това, императорът се досетил, че не трябва да остави непроверени думите на старицата, уловил човека и настоявал да каже кой е. Тъй като той се въздържал въобще да каже нещо, подложил го на бичуване. Но когато и това не го заставило да проговори, императорът заповядал на конниците да го мушкат с мечове, като прибавил, че той е император Теодосий. Тогава човекът казал, че бил съгледвач на скрилите се в блатата варвари, на които съобщавал къде и кои места и люде трябва да нападат. Императорът му отсякъл веднага главата и като отишъл при войската, която била разположена наблизо, завел войниците там, гдето, както узнал, пребивавали варварите. Той ги нападнал с войниците си и ги погубил всички до един, като едни от скрилите се в блатата измъкнал навън, а други убил във водите, така че била извършена голяма сеч над варварите.

Стратегът Тимасий, който бил възхитен от храбростта на императора, го помолил да позволи на войниците, които били гладни и не могли повече да издържат несгодите в блатата, да получат храна. Тръбата засвирила отбой, понеже императорът се съгласил, и войниците прекратили военните действия срещу варварите. Те се оттеглили да ядат, нахранили се до насита и овладени от виното и умората, отдали се на най-дълбок сън. Когато оцелелите варвари забелязали това, грабнали оръжието си, втурнали се върху обзетите от сън и пиянство войници и ги пробождали с копия, мечове и с всяко нещо, което носело смърт. Заедно с цялата войска щял да бъде убит и самият император, ако някои от тези, които още не били взели участие в угощението, не се затекли при палатката на императора и не му съобщили за станалото. Императорът и свитата му, смутени от това, решили да се избавят чрез бягство от надвисналата над тях опасност. Обаче както бягали, срещнал ги Промот (той случайно бил повикан преди това от императора), който поискал от императора да му позволи да спаси него и свитата му. Той щял да се погрижи да наложи на варварите заслужено наказание за безумието им. Той веднага потеглил и като заварил варварите, че още избиват заспалите войници, нападнал ги с голям устрем. Той избил толкова много варвари, че почти никой не се спасил, с изключение на малцината, които избягали в блатата.

 

23. Аларих нахлува в Македония

Аларих напуснал Тракия и потеглил за Македония, като унищожавал всичко, каквото срещал по пътя си.

 

24. Гаина се оттегля от Източна Тракия

Гаина, като не успял в това толкова голямо начинание, раздухвал вече явно войната срещу държавата. Той нахлул в Тракия и видял, че градовете са заградени със стени и се пазят от своите управници и жители. Поради по-рано предприетите нападения те били станали вече много бдителни във военно отношение и се надигали с всички сили да воюват. И Гаина, като виждал, че извън стените била останало само тревата (всички граждани се били погрижили да приберат различните плодове, животни и всякакъв вид покъщнина), решил да напусне Тракия, да отиде бързо в Херсонес и да се завърне отново в Азия през теснините на Хелеспонт

 

25. Гаина напуска Тракия

Гаина, като загубил по-голямата част от войската си, както се каза, бързо се отправил с останалите си войници към Истър. Той намерил Тракия опустошена от предишните нападения и заграбвал, каквото му се изпречвало. Гаина се страхувал да не би случайно друга римска войска да го преследва и нападне немногобройната му варварска войска. Освен това той се съмнявал във верността на ония ромеи, които го придружавали. Затова ги избил всичките, без те да предугадят намерението му, и заедно с варварите преминал Истър, тъй като възнамерявал да се завърне в родината си и там да прекара остатъка от живота си.

 

26. Роби и дезертьори ограбват Тракия

Когато поради безразсъдството на императора83 държавните работи били напълно разстроени, положението в Тракия се разбъркало. Бегълци — роби и войници, които напуснали своите части и се представяли за хуни, разграбвали каквото се намирало на открито, докато [най-сетне] Фравита84 предприел поход срещу тях, избил тези, които срещнал, и освободил жителите от страх.

 

1Филип Араб (244 — 249).
2Сиреч, готите.
3Днес р. Дон. Зосим погрешно поставя Танаис или Дон вместо Истър.
4При града Абритос
5Сиреч, Егейско море.
6Става дума за Волусиан и Гал.
7Племенната принадлежност на бораните е неизвестна.
8C името уругунци са означени вероятно бургундите.
9C наименованието Provincia Europa се означава областта, непосредствено до Цариград, значи приблизително днешна турска Тракия.
10Импер. P. Licinius Valerianus (253 — 260).
11Западногерманско племе.
12През 88 г. преди н. е.
13Някогашният Коринтски провлак, сега канал.
14Дн. Кюстенджа..
15Езерото Деркос.
16Кадакьой, срещу Цариград.
17Имп. Галиен (253 — 268).
18Германското племе.
19Част от германското племе бастарни; те живеели към делтата на Дунав.
20Дн. Днестър.
21Mendelssohn в съгласие с Casaubonns чете „две хиляди“.
22Числото е явно преувеличено.
23Мраморно море.
24Старият град Потидея е Халкидическия п-ов Касандра (старият Пелене).
25Град в Пеония, навярно Боймия-дере.
26Дн. Битоля.
27Това сражение, в което готите били разгромени, станало при Ниш. Императорът получил за тази победа прозвището Gothicus.
28M. Аврелий Клавдий (268 — 270).
29Имп. Μ. Аврелий Проб (276 — 282).
30Савроматите или сарматите били скитници иранци, които обитавали в южноруските степи.
31Дн. Азовско море.
32Константин I.
33Раусимод бил готски крал. Зосим е смесил нахлуването на сарматите през 322 г. с готската война през 323 г
34Сиреч Valerius Licinianus Licinius (308 — 324).
35Може би днешната Дервишка могила или пък Сакар планина.
36Дн. река Тунджа.
37Може би Дервишката могила.
38Нововъведенията на Константни Велики не могат да се разграничат, в подробности, от реформите, извършени от Диоклециан или наследниците му. Обаче четирите префектури, които се споменуват в Notitia dignitatum, принадлежат на по-късно време. При смъртта му е имало само трима praefecti praetorio; вж. Mommsen, Gesam. Schriften, VI, p. 284 sq.
39Сиреч, praefectus praetorio.
40Във времето на Диоклециан имало само двама praefectf praetorio.
41Τ. н. ἑκατόνταρχος или centenarius („стотник“), което отговаря на старата титла centurio, е бил началник на отряд от сто души.
42За χιλίαρχος ср. Η. Ζilliасus, Zum Kampf der Weltsprachen in oströmischen Reich (Helsingsfors 1935), p. 157; тази титла вероятно отговаряла на старата титла tribunus.
43Τ. н. στρατηλάτης = magister militum — отговаря на днешната длъжност генерал, командващ армия. По времето на Константин имало само двама стратилати: единият на пехотата (magister peditum) и другият — на конницата (magister equitum)
44Тази част от съчинението на Зосим, гдето е описал това, е загубена.
45Имп. Юлиан (361 — 363).
46Т. н. Raeti са населявали швейцарските Алпи.
47Сиреч Панония, която отговаря приблизително на дн. Западна Унгария.
48Прокопий бил сродник на имп. Юлиан, обявил се за император през 365 г., но претърпял неуспех.
49Сиреч готите.
50Сиреч praefectus praetorio.
51Загатва се за похода на имп. Валент към Антиохия.
52Вж. Неrоdot., V, 9, гдето става дума за сигините (σιγύναι); ср. Apollon. Rhod., IV, 321; Strab., 250. Зосим обаче погрешно е разбрал текста на Херодот, защото там се казва, че конете на сигините били чипоноси и не можели да носят хора.
53Вж. Jordan., Getica, p. 123 sq.; Ρrοcοpius, Bellum Gothicum, IV, 5; Agathias, V, 11.
54Дн. Керч.
55Дн. p. Дон.
56От Кавказ и южните руски земи.
57Сиреч Панония.
58Става дума за пълководците Траян и Профутур, които били изпратени от Валент напред с арменските легиони.
59Става дума за сарацините или арабите.
60Виктор, по народност сармат, бил пълководец още от времето на имп. Юлиан
61Сиреч провинция Панония.
62Имп. Грациан.
63Имп. Теодосий I произхождал от испанските земи.
64Отъждествяването на този испански град е несигурно.
65Сиреч Callaecia, дн. Галиция в Испания.
66Солун бил главната квартира на имп. Теодосий I.
67Германско племе.
68Това станало на 24. XI. 380 г.
69Вестготски вожд.
70Германско племе от групата бастарни.
71Сиреч племето карпи.
72Клавдиан го нарича Odontheus. Той бил вожд на остроготите.
73Дунав.
74Гротинги, греутинги, грутинги са все имена на остроготите.
75Промот бил magister militum.
76Това е узурпаторът Magnus Clemens Maximus, провъзгласен за император на Западната римска империя.
77Дн. Кюстенджа.
78Сиреч църквата.
79Дн. Добруджа.
80От 388 до 391 г. Теодосий пребивавал на Запад, гдето водил война против узурпатора Максим.
81Сиреч вестготите, които били войници във войската на Теодосия, но били подкупени от узурпатора Максим. След смъртта на Максим те се изпокрили в македонските блата.
82Не е известно, кои са тези македонски езера и блата. Заслужава обаче да се отбележи, че и в турско време македонските революционери се криели в следните македонски езера и блата: Енидже-вардарското, Лъгадинското, Арджанското, Островското, Тахинското, Аматовското, Дойранското, Врабченското, Костурското, Преспанското и Охридското.
83Император Аркадий минавал за слабоумен.
84Фравита бил вожд на готите федерати. Той бил добре разположен спрямо ромеите.