Древна Гърция

Битката при Термопилите

Посещения: 1577

 

Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на стария свят


Херодот, VII, 210-213; 217-218; 223-225

 

dvuboi210. [Ксеркс обаче не повярвал на думите на Демарат1.] Той чакал цели четири дни, като се надявал, че спартанците ще побягнат [от страх пред численото надмощие на персийската войска]. Най-после на петия ден, когато те все още не се били отдръпнали, а стояли на позициите си, както му се струвало, поради своята дързост и безразсъдство, изпратил разгневен срещу тях мидийците и кисийците, като им заповядал да доведат неприятелските бойци при него живи. Мидийците атакували гърците и колкото и много от тях да падали убити, все нови и нови бойци напирали напред и въпреки тежките загуби не отстъпвали. По този начин те показали на целия свят, а най-вече на самия цар, че води много хора, но малцина мъже. Сражението се продължило през целия ден.

211. След като мидийците понесли извънредно големи загуби, те се оттеглили. На смяна на тях излезли напред персите, и то онази войскова част, която персийският цар наричал „безсмъртните“2 и чийто командир бил Хидарн. Те вярвали, че ще се справят лесно с противника, но когато влезли в ръкопашен бой с него, не могли да постигнат нищо повече от мидийците. Мястото било много тясно, техните копия били много по-къси от гръцките, а численото им превъзходство не ги ползвало нищо. Лакедемонците се сражавали мъжествено и доказали своето превъзходство във военното изкуство над своя неопитен във военното дело противник. Така гърците отведнъж обръщали гръб и удряли на бягство; варварите, виждайки това, се втурвали подире им с викове и шум да ги преследват. Гърците обаче, щом като варварите ги застигнели, се обръщали изведнъж с лице към тих и посичали безброй перси. При тези действия загинали, разбира се, и няколко спартиати. Тъй като и персите не могли по никакъв начин да завладеят прохода, независимо от това, дали нападали на отделни групи, или пък масово, принудили се и те да се оттеглят.

212. Разказва се, че персийският цар, който наблюдавал тези боеве, на три пъти скачал от своя трон от страх за войската си. На следния ден варварите се сражавали не по-успешно. Те се надявали поради твърде по-малкия брой на неприятелите си да могат да им нанесат толкова много рани, че в края на краищата елините да не бъдат в състояние вече дори ръцете си да помръднат. Но гърците се сражавали подредени по вида на своето въоръжение и по племена, като всеки от тях имал свое определено място. Само фокейците били на позиция горе в планините и имали за задача да охраняват обходната пътека. Затова и персите, като видели, че и през този ден успехът им не бил по-голям, отколкото през вчерашния, се оттеглили отново.

213. Тогава тъкмо когато Ксеркс не знаел какво да стори по-нататък, при него се явил едни човек от Малида. Това бил Ефиалт, синът на Евридем. Надявайки се, че ще получи голямо възнаграждение, той издал на персийския цар пътеката, която води през планината към Термопилите, и обрекъл по този начин на гибел стоящите там на позиция елини. По-късно, страхувайки се от лакедемонците, той побягнал в Тесалия, но от пилагорите, т. е. от събраните в Пилея амфиктиони, била обявена награда за главата на беглеца. Когато той по-късно се завърнал в Антикира3, бил убит там от един мъж на име Атенад...

217. Като прекосили рекичката Асоп, персите се движели цялата нощ по тази пътека. От дясната им страна се издигала планината Ета, а отляво били Трахинските планини. Било се съмнало вече, когато те се изкачили на върха на планината. Там хилядата фокейски хоплити, както вече споменах по-горе, били завзели планината, за да бранят своята собствена земя и за да охраняват пътеката. Пътят долу в долината се охранявал от войските, за които говорих и по-рано. Фокейците обаче били се задължили като доброволци спрямо Леонид да охраняват пътеката, водеща през планината.

218. Фокейците узнали по следния начин едва по-късно, че персите се намират на височината. От самото тяхно изкачване те не били забелязали нищо, защото планината е обрасла цялата с дъб. При това имало пълно затишие на вятъра, тъй щото, когато внезапно се чул силен шум — листата зашумели естествено под краката на движещите се напред, тогава фокейците се вдигнали на крак и грабнали оръжията си. Но ето че и варварите не закъснели да се появят. А когато съзрели готовите за бой противници, те се сепнали, защото се натъквали на отряд войска, а се надявали, че не ще срещнат никакъв противник на пътя си. В уплахата си Хидарн попитал Ефиалт да не би това да са лакедемонци. Когато обаче узнал истината, той построил персите за бой. Фокейците, поразени от вражеската градушка от стрели, побягнали по билото на планината. Те мислели, че персите са предприели целия поход заради тях, и смятали, че е наближил краят им. Персите обаче, предвождани от Ефиалт и Хидарн, продължили бързешком пътя си по надолнището на планината, без да обръщат никакво внимание на фокейците.

Thermopylae map 480bc223. А Ксеркс, когато слънцето изгряло, извършил жертвено възлияние4, изчакал да минат предобедните часове и тогава пристъпил към нападение. Тъй го бил посъветвал Ефиалт, защото спускането надолу от планината трае много по-кратко и се извършва много по-бързо, отколкото пътят около планината и изкачването. Пълчищата на Ксеркс този път се приближили, а гърците, предвождани от Леонид, които сега отивали в бой на явна смърт, напреднали много повече в по-широката част на прохода5, отколкото преди това. По време на боевете през предишните дни, докато една част от гръцката войска отбранявала стената, другата част, напредвайки малко, а след това оттегляйки се, успявала да увлече противника в най-тясната част на прохода и да се сражава там. Сега обаче се стигнало до ръкопашен бой вън от теснините, като при това паднали убити голям брой перси. Зад бойните редици стояли командирите им с бичове в ръце и подтиквали всеки боец поотделно посредством удари с бичове напред. Мнозина изпопадали в морето и се издавили, а много повече изпотъпкани живи от другите бойци. Никой не се грижеше за умиращите. Елините знаели, че ги очаква сигурна смърт от страна на онези, които идвали, обхождайки планината, и затова те се хвърляли с всички сили върху варварите, презирайки напълно смъртта, и ги посичали със сляпа ярост.

224. Копията на повечето бойци били вече изпочупени; тогава те връхлетели върху персите с мечове. В битката загинал геройски Леонид, а заедно с него загинали и други знаменити спартиати, чиито имена аз узнах, защото те заслужават да бъдат прославени. Аз зная имената на всички тези триста спартиати.6 Също и много знатни перси загинаха в тази битка, между тях и двама синове на Дарий, които му бе родила Фратагуна, дъщерята на Атарн...

225. ... Така загинали в бои двамата братя на Ксеркс, а върху трупа на Леонид се разгорял ожесточен бой между перси и лакедемонци докато най-сетне мъжествените елини изтръгнали тялото за себе си и принудили на четири пъти противника да отстъпва с бягство. По време на тези боеве най-сетне дошъл Ефиалт с персите. Когато елините узнали за тяхното пристигане, те променили своя досегашен начин на сражаване. Те се оттеглили назад в теснината, застанали зад стената и всички други се укрепили вкупом на един хълм освен тиванците7, които се отдалечили. Въпросният хълм е на онова място в прохода, където сега е поставен каменният лъв8 в памет на Леонид. Тук те, отбранявайки се с ками, доколкото имали още κами или пък сражавайки се с голи ръце и зъби, били затрупани и погребани от стрелите на варварите. Последните вървели отчасти по петите им и срутили защитните бойници на стената, а отчасти се били струпали в кръг около тях, тъй като елините били заобиколени отвред.

228. Те [гърците] били погребани на същото онова място, на което паднали. Над онези, които били загинали, преди още Леонид да изпрати обратно съюзниците, бил поставен надпис, който гласял:

Тук всичко четири хиляди пелопонесци се сражаваха против силите на три милиона врази."9

Съдържанието на този надпис се отнася до цялата войска. Надписът лък, който бил предназначен специално за спартанците, гласял:

Странниче, иди и разкажи на лакедемонците, че верни на техните завети, ний тук сложихме кости."

 

1Демарат (Дамарат), син на Аристон, бил спартански цар. Той царувал от 510 до 491 г. пр. Хр. След това бил детрониран от своя колега по длъжност Клеомен, побягнал при персите и станал „съветник" на персийския цар.
2Т. нар. „безсмъртни" били елитна войска, която изпълнявала функциите на царска гвардия.
3Град на устието на р. Сперхей, чието долно течение минава през Малида, родната област на предателя Ефиалт.
4Очевидно Ксеркс принесъл възлиятелна жертва в чест на Митра, персийския бог на слънцето и войната.
5Т. е. отвъд най-тясното място на прохода, което дотогава те не били минавали.
6Очевидно Херодот е разполагал с някакъв списък на тези имена, запазени по онова време във вид на надпис.
7На друго място по-нататък Херодот разказва, че тиванците се предали на неприятеля, когато сметнали, че са изгубени,
8Лъвът бил за гърците символ и на царска власт, и на мъжество.
9Числото 3 000 000 бойци за персите, която дава Херодот, е силно преувеличена, както са преувеличени и други данни във връзка с числеността на персийските въоръжени сили.