izvori

 

 

Образуване на първия Атински морски съюз

 

Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на стария свят


Плутарх, Биография на Аристид, 21, 24—25

 

Aristides med himation ver chiton Nordisk familjebok21 (1). Известно време след това1 било свикано събрание от представители на всички елини. На това събрание Аристид2 направил предложение да се изпращат всяка година в Платея посланици и наблюдатели на различните гръцки държави: всеки пет години да се подготвя и провежда празникът Елевтерии3, да се създаде освен това съюзен гръцки контингент на брой от 10 000 хоплити, хиляда конници и сто кораба за евентуална война срещу варварите и най-сетне да се признае на платейците правото на ненакърнимост на имуществата и неутралитет при условие, че те принасят жертви на бога [Зевс] в цяла Гърция.4 Това предложение било прието и платейците се задължили да принасят всяка година заупокойни жертви в чест на падналите и погребаните на платейска територия елини. От шестия до десетия ден на месец маймактерий5, който отговаря на месец алалкомений от беотийския календар6, те организират и провеждат една тържествена процесия, която се открива с пукването на зората под звуците на бойна тръба, при което тръбачът тръби за атака. След това в шествието следват колесници, пълни с миртени клони и венци, черен бик, възлияние с вино и мляко в амфори и елей и благовонни масла във ведра, носени от свободни младежи, защото на никой роб не е позволено да се докосва до онези служби, тъй като мъжете, чиято памет се тачела в случая, били паднали за свободата...

Наскоро след това Аристид бил изпратен в качеството си на стратег на поход заедно с Кимон.7 Той забелязал, че Павзаний8 и другите спартански пълководци се отнасят надменно и сурово със съюзниците. Самият той бил любезен и човечен в отношенията си с тях и съветвал и Кимон да се отнася по възможност по-учтиво към всеки от тях във време на военните действия. Така той успял да отнеме хегемонията на лакедемонците по един незабелязан начин, не с оръжие и флота, нито пък с конница, а със своята снизходителност и човечна политика. (2) Симпатиите на гърците към атиняните вследствие на справедливостта на Аристид и любезните отношения на Кимон се засилили още повече поради надменността на Павзаний. Той винаги се отнасял грубо и високомерно с командирите на съюзните контингенти. Той им заповядвал да бият за наказание войниците и да им надяват желязна котва, с която той ги заставял да стоят цял ден. (3) Никой [от съюзниците] нямал право да реже преди спартанците тръстика за своето легло, да коси трева за сено на конете или пък да черпи вода от извора. Робите на Павзаний с щитове в ръце прогонвали всички, които приближавали. Когато веднъж Аристид искал да го упрекне за тези му действия и да го посъветва, Павзаний се намръщил, казал му, че е зает, и не го изслушал. (4) Тогава гръцките навархи и стратези, хиосците и лесбосците се явили пред Аристид и започнали да го убеждават да поеме главното командване и да привлече на своя страна съюзниците, които желаели отдавна да се отделят от Спарта и да застанат на страната на атиняните. (6)... Най-сетне отпадналите съюзници преминали на страната на атиняните... (7). Тогава благоразумието на спартанците се проявило по един бляскав начин. Като видели, че неограничената власт развращава техните началства, те се отказали доброволно от хегемонията и престанали да изпращат военачалници да водят войни, като предпочели да имат благоразумни и скромни граждани, които зачитат родните обичаи, отколкото да господстват над цяла Елада.

24. Гърците въвели данък в известен размер за военни цели още във времето, когато спартанците държали хегемонията в свои ръце. Сега обаче те искали да установят точния размер на данъка за всяка отделна държава и успели да измолят от атиняните Аристид, като му поверили да събере сведения за териториалните размери на техните владения и за доходите от тях и да определи размера на вноската, която следвало да плаща всеки полис, като имал пред вид неговото положение, значение и възможности. Властта, с която разполагал Аристид, била огромна и цялата тежест на ръководството и администрирането на гръцките полисни дела легнала единствено върху неговите плещи...

25. Аристид обвързал освен това гърците с клетва и сам лично я положил от страна на атиняните, при което, след като изрекъл проклятие над главите на нарушителите на клетвата, той хвърлил в морето късове разтопено желязо.9

 

1Т. е. след битката при гр. Платея в Беотия, която станала в 479 г. пр. Хр. и завършила с пълния разгром на сухопътните сили на персите. В тази битка паднал убит и персийският главнокомандващ Мардоний. Вследствие на претърпяното при Платея поражение персите се видели принудени да евакуират войските си от същинска Гърция.
2Аристид бил атински обществен деец, известен с прозвището „Справедливият", който командвал атинските войски в битката при Платея, а след това бил и архонт. В политическия живот той бил противник на атинския демос и, разбира се, противник и съперник на Темистокъл, който застъпвал интересите на демоса и поддържал и отстоявал гледището, че Атина трябва да се развие като първостепенна държава по море. Съобразно със своите консервативни възгледи, които го свързвали със земевладелската група в Атика (т. нар. педиаки), Аристид бил и против войната по море с Персия, вследствие на което по предложение на Темистокъл бил остракизиран през 482 г пр. Хр. и бил върнат в Атина непосредствено преди битката при Саламин, в която той взел дейно и успешно участие. Най-голямото постижение на Аристид като политически деец било организирането на Атинско-делоския морски съюз, при което той определил съответни парични вноски на отделните гръцки полиси, участващи в съюза.
3Елевтериите получили името си от епитета „елевтерийски" (т. е. „освободителен"), който бил даден на бога Зевс в чест на победата на гърците над персите и на освобождението на Елада. Този празник се празнувал в началото на декември.
4С „ненакърнимост на имуществата и неутралитет“ са предадени гръцките думи ἄσυλοι καὶ ἱεροἰ т. е. „неподлежащи на ограбване и свещени“, думи, отнасящи се до платейците. За да се разбере по-точно значението на тези думи, добре е да се има пред вид, че още отрано някои гръцки храмове се стремели да бъдат признати от всички гърци като религиозни средища с особено значение и затова те полагали усилия да дадат възможност на всички гърци да се срещат в тях на определено време при мирна обстановка. През седмиците, които предхождали или пък следвали празненствата и игрите, организирани около тези общогръцки храмове, всички полиси прекратявали своите вражди. По време на големите религиозни празненства, организирани около тези храмове, ставали и големи панаири, на които се извършвали значителни търговски сделки. По този начин преддверията на големите гръцки храмове били едно от местата, където възникнало и се оформило междудържавното право в Гърция. Последното се проявило във вид на договори (т. нар. симболи), чрез които се целело да се обезпечи на договарящите страни лична сигурност (ἀσφάλειἁ) и ненакърнимост на техните имущества (ἀσυλἰα), т. е. тяхното неограбване. Понякога всички гръцки полиси се съгласявали да дадат на даден град правото на прочуто светилище, ненакърнимост и неутралитет, какъвто е случаят с Платея.
5Маймактерий бил петият месец от атинския календар. Той отговаря приблизително на ноември от нашия календар и е получил името си от епитета „маймактес", т. е. „бушуващ", който се давал на Зевс.
6Платея, макар и предана съюзница на Атина, се води като беотийски град по своя беотийско-еолийски календар.
7Кимон бил син от брака на Милтиад, който командвал победоносно атинската войска в битката при Маратон, с една знатна тракийка. Той бил отявлен и амбициозен аристократ. След остракизирането на неговия съперник и противник от демократическата групировка Темистокъл и след смъртта на Аристид той взел властта в Атина. Неговото главно постижение по море е поражението, което атиняните нанесли под неговото командване на персите при устието на р. Евримедонт. Едновременно с това Кимон направил доста много за укрепване надмощието на Атина в Егейско море. Той бил ярък привърженик на идеята за едно трайно разбирателство със Спарта и за едно насочване на завоевателните усилия на Атина срещу персите, докато Темистокъл гледал на Атинско-делоския морски съюз като на инструмент за отслабване на Спарта. Тази политика на Кимон го довела по-късно до конфликт с Перикъл. През 461 г. той бил остракизиран вследствие на провала на неговата проспартанска политика и умрял в изгнание.
8Спартански регент, комуто било поверено командването на гръцките контингенти при Платея. Впоследствие въпреки своите успешни бойни действия в протоците (той окупирал Византион) Павзаний бил заподозрян в предателство в полза на персите и екзекутиран в Спарта.
9Този старинен обред означавал, че договорът ще остане в сила, докато късовете желязо не изплуват на повърхността, т. е. вечно.