izvori

 

 

Описание на Византион и на черноморските протоци

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


Полибий, IV, 38—43

Византийците населяват откъм морето най-удобната местност в цялата засега обитавана земя, що се отнася до безопасността и благосъстоянието, а откъм сушата — най-неизгодната в това отношение местност. Откъм морето местността се е прислонила до устието на Понта и тъй господства над него. А Понтът притежава много неща, необходими за останалия свят, и те се намират в ръцете на византийците. Така земите, разположени около Понта, ни доставят нужните за живота ни предмети и добитък и грамаден брой роби, които притежават много добри качества. От луксозните предмети тези земи ни поднасят в изобилие мед, восък и солена риба, а получават онези произведения, които у нас са в излишък: дървено масло и всякакъв вид вино. Относно житото положението се мени. Земите около Понта ту ни дават жито, когато то ни е нужно, ту вземат от нас. Елините биха могли да бъдат лишени от всички споменати стоки и от изгодите, които носи обмяната им, ако византийците биха желали да проявят зла воля и да се съюзят с галатите или по-скоро с траките, или най-сетне, ако не биха населявали тези места. Тогава Понтът би станал недостъпен за нас поради теснотата на протока, а също и поради многобройните варварски племена, които населяват бреговете му. И тъй византийците извличат извънредно големи изгоди от местоположението на своя град, защото могат да изнасят това, което е излишно, и да внасят бързо и евтино без всякаква злополука и опасност онова, от което имат нужда. Но, както вече изтъкнахме, покрай византийците и другите елини се ползват от големи изгоди. Затова справедливо би било не само да ги тачат елините като свои общи благодетели, но и да ги подпомагат, когато бъдат застрашени от варварите. На повечето от елините обаче не са известни особеностите и благоприятното местоположение на Византион, понеже този град стои малко настрана от често посещаваните части на света. Ето защо ние бихме желали да запознаем всички с тях. Най-добре би било, ако бихме имали възможност чрез лично наблюдение да се запознаем със земите, които се отличават в едно или друго отношение от нашите. Но ако това е невъзможно, трябва да си съставим с чужда помощ поне представа и понятие за тия места, които да бъдат най-близки до действителността. Тъй бихме обяснили какво е положението на този град и какво го прави толкова богат. Тъй нареченият Понт има околовръстна линия приблизително от двадесет и две хиляди стадия и два противоположни протока, единия към Пропонтида1, а другия откъм Меотидското езеро2; последното само по себе си има околовръстна линия около осем хиляди стадия. В споменатите морски басейни се вливат многобройни и големи реки откъм Азия и още по-големи и по-многобройни реки откъм Европа. Препълнено от водите на казаните реки, Меотидското езеро се излива през протока си в Понта, а Понтът — в Пропонтида. Протокът на Меотида се нарича Кимерийски Босфор3, който на широчина достига тридесет стадия, а на дължина — шестдесет стадия; целият проток е плитък. По същия начин протокът на Понта се нарича Тракийски Босфор4, на дължина той достига 120 стадия, а широчината му не е навсякъде еднаква. Този проток почва откъм Пропонтида с разстоянието между Халкедон и Византион, което обхваща четиридесет стадия, а откъм Понта с т. нар. Хиерон, където, както казват, Язон на връщане от Колхида принесъл за пръв път жертва на дванадесетте богове5. Това място лежи на малоазийскня бряг и отстои на около 12 стадия от светилището на Серапис6, което се намира на срещуположния тракийски бряг.

PerinthosНа всички други места по протока [Пропонтида] силата на течението е равномерна поради еднаквостта на бреговете, които опират от двете му страни, но щом тук навлезе в стесненото вече русло на Понта и се сблъсква с разположеното на европейския бряг светилище на Хермес, където, както казахме вече, протокът е най-тесен, то се повръща, като че ли му е нанесен удар, и се насочва стремително към отсрещния бряг. Оттам то като че ли отново се повръща и взема обратна посока към т. нар. нос на Хестия, който принадлежи на европейския бряг. След като се втурва оттам, течението се сблъсква с едно място на малоазийския бряг, наречено „Кравата", където според мита Йо за пръв път стъпила на отвъдния бряг, като минала през протока.7  Най-сетне, като се втурва откъм „Кравата", течението се понася към Византион и около града, разделяйки се на два ръкава, и изпраща известна незначителна част от водата си в залива, наречен Рог8, а останалата част и по-голямата част се отклонява отново странично. Последното течение обаче няма достатъчно сила, за да достигне отсрещния бряг, на които се намира град Халкедон. След многократните отклонявания в разни посоки течението отслабва на това място, тъй като протокът става по-широк и не може вече да се обръща към насрещния бряг под остър ъгъл, а само под тъп. Ето защо течението, което не достига град Халкедон, се отправя по средата на протока.

 

1Дн. Мраморно море.
2Дн. Азовско море.
3Дн. Керченски проток.
4Дн. Босфор.
5Олимпийските богове били на брой дванадесет.
6Серапис бил един от главните египетски богове, чиито култ бил пренесен през елинистическата епоха и в Тракия.
7Според мита Зевс се влюбил в Йо, дъщеря на Енах, и я превърнал в крава, за да я защити от ревността на Хера. Подгонена от един стършел, тя обходила целия свят.
8Дн. Златен рог.