izvori

 

 

Сваляне от власт на тридесетте тирани и възстановяване на демокрацията в Атина

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


Аристотел, Атинската държава, 38 — 39

38 (1). По-късно, когато гражданите от Фила завзели Мунихия1 и победили в боя привържениците на тридесетте, които им се били притекли на помощ2, населението от града, като се завърнало, когато опасността била преминала, се събрало на следния ден на градския площад и свалило от власт тридесетте, а избрало 10 души и ги облякло с неограничени пълномощия за прекратяване на войната. Като поели обаче властта в свои ръце, те не предприемали нищо, за да изпълнят онова, за което били избрани, а, напротив, изпратили пратеници в Лакедемон с молба за военна помощ и за заем. 2. Но тъй като гражданите негодували срещу тия техни действия, десетте от страх да не бъдат свалени и в желанието си да не всеят страх у останалите (което те и постигнали) заловили Демарет, един от най-видните граждани, и го екзекутирали. След това те държали здраво властта в свои ръце благодарение на помощта на Калибий3 и на присъствието на пелопонеския гарнизон, а освен това и на някои лица от конническото съсловие.4 Работата била там, че между тях имало някои, които били противници на завръщането на изгнаниците от Фила. (3) Когато обаче на страната на гражданите, които били завзели Пирей и Мунихия, преминал целият демос и те започнали да вземат връх в борбата, тогава избраните по-рано 10 души били свалени от власт и на тяхно място били избрани други 10 души, които се ползвали с репутацията на най-почтени граждани. Ръководна роля между тях играели предимно Ринон от дема Пеания и Файл от дема Архедунт. А те и двамата още преди пристигането на Павзаний5 започнали преговори с ония, които се намирали в Пирея, а след като Павзаний пристигнал, те развили усилена дейност и с общи усилия успели да уредят завръщането на изгнаниците. (4) Окончателното въдворяване на мир и сключването на договор било дело на лакедемонския цар Павзаний съвместно с 10-те помирители6, които впоследствие по негово настояване побързали да отидат в Лакедемон. Ринон и неговите колеги от комисията получили похвала заради своята привързаност към демокрацията. И действително те поели своите функции по време на олигархията, а дали отчет за своята дейност при демокрацията, като никой нито от ония, които останали в града, нито пък от ония, които се завърнали от Пирей, не ги упрекнал в нищо, а Ринон поради своите заслуги бил дори избран незабавно за стратег.

640px Eleusis39 (1). Споразумението за примирие се сключило в годината, през която бил архонт Евклид7, при следните условия: онези от атиняните, които са останали в града и които желаят да се изселят, ще могат да получат за местоживеене Елевзина,8 като запазят своите права на граждани, които имат пълна свобода, лична независимост и се ползват от доходите на своите имущества. (2) Храмът9 в [Елевзина] да бъде достъпен за двете страни, а неговото попечителство да бъде длъжност на Евмолпидите и Кериките10 според обичая на предците. Ония, които живеят в Елевзина, не ще могат да отидат в града, нито пък жителите на града ще могат да отиват в Елевзина; и на едните, и на другите това се разрешава само по време на мистериите. Елевзинците са длъжни да внасят данъка върху дохода си в съюзната каса11 на еднакви начала с останалите атиняни. (3) В случай че някой от изселниците пожелае да наеме в Елевзина къща, той трябва да получи за това съгласието на собственика на къщата. В случай че те не могат да постигнат споразумение помежду си, двете страни да избират по трима оценители и каквато цена определят те, такава цена и да получи собственикът на къщата. От елевзинците могат да живеят у купувачите на къщата само ония, които те желаят да приемат. (4) Ония, които желаят да се изселят, да се запишат и подадат молбите си а 10-дневен срок от деня, в който се положи помирителна клетва, за да могат да се изселят в срок от 20 дни. За ония, които отсъстват, важат същите срокове от деня на тяхното завръщане. (5) Оня, който живее в Елевзина, няма право да заема никаква длъжност в Атина, освен ако се е записал отново за жител на града. Съдебните процеси за убийство да се водят според обичая на предците, в случай че някой собственоръчно е убил или наранил някого.12 (6) Никой да няма правото да търси възмездие от никого за претърпени обиди от миналото освен от членовете на колегията на тридесетте, десетте, единадесетте и от управителите на Пирей, пък дори и от тях да не търси възмезмездие, щом те представят отчет. А управителите на Пирей са длъжни да представят отчет пред гражданите на Пирей. Онези, които са управлявали града, да представят отчет пред събранието, съставено от лица, които са в състояние да декларират имуществен ценз.13 След това ония, които желаят, имат правото да се изселят. Средствата, които са взели назаем, за да водят войната, и двете страни са длъжни да изплатят поотделно.

 

1Така се наричало сравнително малкото пристанище, разположено източно от Пирей, което било здраво укрепено и свързано с Атина посредством „Дългите стени". Зад него се намирал хълм със същото име. То побирало при нужда 82 кораба.
2Според Ксенофонт, Гръцка история, II, 4, 10 сл., сражението станало в Пирей, като в боя загинал Критий. най-кръвожадният от тридесетте тирани. Заедно с него паднали и много олигархи, срв. Диодор, XIV, 33, 2 сл.
3Така се казвал спартанският хармост, който командвал спартанския гарнизон в Атина.
4Ето защо демосът бил настроен враждебно към конниците и по времето на похода на спартанския хармост Тиброн в Азия (400 — 399 г. пр. н. е.), срв. Ксенофонт, Гръцка история, III, 1 — 4.
5Павзаний бил един от двамата спартански царе, който в желанието си да засенчи бележития пълководец Лизандър пристигнал в Атина и започнал преговори с двата враждуващи лагера, като успял да сключи общ мир.
6Ксенофонт, Гръцка история, II, 4,35, говори не за 10, а за 15 посредници — помирители. В един от двата антични текста е допусната очевидно неточност.
7403 — 402 г. пр. н. е.
8Елевзина бил един от атинските деми, който се намирал на северозапад от Атина. Елевзина била свързана с Атина посредством „Свещения път", от двете страни на които се издигали гробници и светилища. В Елевзина се намирало прочутото светилище на Деметра и Персефона, в което се празнували мистериите на тия две божества. Разположена в най-плодородната равнинна част на Атика. Елевзина от твърде ранни времена била главната „твърдина" на атическата земевладелска аристокрация.
9Става дума за светилището на Деметра и Персефона.
10Евмолпидите и Кериките били два знатни жречески рода, натоварени от незапомнени времена да се грижат за култа на Деметра и Кора [Персефона] в Елевзина. Според едно предание Евмолпидите били от тракийски произход. Срв. с името Евмолпида, което носи една от филите на гр. Филипопол (дн. Пловдив).
11След като Атина претърпяла поражение през 404 г. пр. н. е., тя била принудена да влезе в Пелопонеския съюз (срв. Лизий, Реч против Никомах, 22, и Ксенофонт, Гръцка история, II. 2, 20). Въпросните суми трябвало да бъдат внасяни в касата на тоя съюз.
12Това разпореждане на споразумението между двете враждуващи страни дава основание да се мисли, че през време на тридесетте тирани углавното съдопроизводство в Атина е претърпяло известни изменения.
13В случая се имат пред вид гражданите, които принадлежали към първите три имуществени категории, а именно конниците, хоплитите и завгитите.