izvori

 

 

Персия и Атина срещу Спарта. Разгромът на спартанската флота в източната част на Средиземно море

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


Диодор, XIV, 81, 4 сл.

81 (4). А Конон1, който бил командващ на персийската флота, като поставил начело на експедицията атиняните Хиероним и Никодем, а самият той, като побързал да се срещне с персийския цар, отплувал за Киликия; оттам пък, като пристигнал в сирийския град Тапсак2, се спуснал по р. Ефрат и се озовал във Вавилон. (5) По време на срещата си там с персийския цар той му заявил, че ще може да разбие лакедемонците по море, ако царят го снабди с парични средства и останалото снаряжение в размери, каквито той пожелае. А Артаксеркс го похвалил и го почел с големи дарове, като назначил при него специален началник на хазната, който да го снабдява с парични средства в размери, които посочи самият Конон. Освен това разрешил на Конон да си вземе за другар в ръководството на военните действия онзи, когото той предпочете от персите. А Конон си взел за другар Фарнабаз и се впуснал обратно по море, като организирал всичко по свое разбиране...

 

Диодор, XIV, 83. 4 сл.

488px Pharnabazus silver stater as Satrap of Cilicia 379 374 BC83 (4)... А пък атинянинът Конон и Фарнабаз, които предвождали царската флота, превели през теснините покрай Лорима3 на Херсонеса, като по численост флотата наброявала повече от 90 триери. (5) Като узнали, че неприятелската флота се намира в Книд4, те се приготвили за морска битка. Пейзандър пък, който предвождал морските сили на лакедемонците, потеглил от Книд с 85 триери и се спрял пред носа Φиск5  на Херсонеса. (6) Като потеглил оттам, той нападнал царската флота и като се сблъскал с корабите от първите редици, той удържал връх над тях. Когато обаче се притекли на помощ всички персийски кораби вкупом, а съюзниците на лакедемонците се обърнали в бягство на сушата, Пейзандър насочил своя кораб право срещу неприятеля, тъй като той смятал, че е позорно и недостойно за Спарта да удари на малодушно бягство. (7) Сражавайки се храбро, унищожавайки множество неприятели, той накрая загинал достойно за своята родина. Корабите на Конон преследвали лакедемонците чак до сушата и заловили петдесет техни триери. По-голямата част от техните екипажи успели да избягат с плаване по сушата. Били заловени около 500 души. Останалите триери успели да се спасят в Книд.

 

Диодор, XIV, 84, 3 сл.

84 (3). А Фарнабаз и Конон потеглили след морското сражение с всичките си кораби срещу съюзниците на лакедемонците. Преди всичко те принудили косците (жителите на о. Кос) да отпаднат от тях, а подир това и жителите на о. Нисир, както и гражданите на Тейос. След това хиосците, като прогонили спартанския гарнизон, преминали на страната на Конон. По подобен начин се отметнали от лакедемонците митиленците, ефесците  и еритрейците. (4) От толкова силно желание да променят политическия си строй били обзети всички градове, че едни от тях, след като прогонвали лакедемонските гарнизони, запазвали своята свобода и независимост, а други преминавали на страната на Конон. От това време именно лакедемонците загубили своето господство по море.

 

1Конон бил едни от отличилите се атински военачалници през време на Пелопонеската война. След разгрома на атиняните при Егоспотамой от Лизандър Конон, който бил един от главнокомандващите стратези на атинските контингенти, успял да се спаси от пленяване и да намери убежище при Евагор Кипърски в продължение на редица години. Впоследствие той преминал на военна служба при персийския цар и с персийски средства успял да възстанови крепостните стени на Атина. В 394 г. при нос Κнид на западния бряг на Мала Азия той успял да нанесе решително поражение на спартанската флота, която се намирала под командата на Пейзандър.
2Град в Сирия (дн. Дипсе), разположен на границата между Койлесирия  Месопотамия на десния бряг на р. Ефрат, където преминаването на реката е сравнително лесно.
3Град в Мала Азия на карийското крайбрежие срещу остров Родос.
4Град в Югозападна Мала Азия на най-издадената в морето част на един полуостров, който от него получил названието Херсонес Книдски. Книд имал две пристанища. Макар и спартанска колония, Книд членувал а морския съюз на Атина.
5Нос с едноименен град наблизо до Херсонес Книдски.