izvori

 

 

Анталкидовият, или т. нар. още „царски мир“

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


Ксенофонт, Гръцка история, IV, 8, 12 сл.

320px Tomb of Artaxerxes II Persepolis Iran 507258776612. През това време лакедемонците, като узнали, че Конон издига със средствата на персийския цар отново не само градските стени за атиняните, но че издържа с тях флота и отново подчинява на Атина както островите, тъй и градовете, разположени по крайбрежието на континента, помислили, че ако те уведомят за това Тирибаз, пълководеца на персийския цар, те ще могат или да привлекат Тирибаз на своя страна, или пък да попречат на Конон да издържа флотски сили със средствата на персите. Като взели едно такова решение, те изпратили при Тирибаз Анталкид1 с мисията да го уведоми за въпросното положение на нещата и да направи опит да сключи мир от името на Спарта. 13. Като узнали за това, атиняните изпратили от своя страна пратеничество, в чийто състав влизали Конон, Хермоген, Дион и Калистен, и поканили в същото време пратеници и от своите съюзници. На тоя техен призив се отзовали пратениците от Беотия, Коринт и Аргос. 14. Когато всички пратеници пристигнали при Тирибаз, Анталкид се обърнал към него и му казал, че той бил дошъл при него, за да моли царя за мир от името на своята държава,2  и то за такъв именно мир, какъвто желае от дълго време насам самият цар, че лакедемонците нямат намерение да оспорват на царя гръцките градове в Мала Азия и че за тях е достатъчно, ако всички острови и останалите градове бъдат автономни. „И понеже условията, за които ние молим — казал той, — са от такова естество, защо е необходимо на царя да воюва против нас и да изразходва толкова много средства. И действително един поход срещу царя ще бъде невъзможен както за атиняните, щом като ние не стоим начело на него, тъй и за самите нас, щом като, градовете получат веднъж своята автономност." 15. Тия предложения на Анталкид се понравили твърде много на Тирибаз, но те били посрещнати с недоволство от страна на противниците на Анталкид. Тъй атиняните се страхували да се съгласят да приемат автономията на градовете и островите, за да не би по тоя начин да се лишат от Лемнос, Имброс и Скирос3; тиванците пък се страхували, че ще бъдат принудени по тоя начин да предоставят автономия на беотийските градове; аргосците пък виждали, че ако тия споразумения бъдат ратифицирани чрез един договор за мир, те не ще бъдат в състояние да задържат в свои ръце Коринт, а това било тяхно съкровено желание. По такъв начин мирът не могъл да бъде сключен и пратениците се разотишли по домовете. 16. Тирибаз, макар и да смятал, че за него е опасно да се споразумява с лакедемонците, без да има за това съгласието на царя, все пак дал тайно пари на Анталкид, за да могат лакедемонците да увеличат своите флотски сили и да принудят атиняните и техните съюзници да бъдат по-склонни към мир, а Конон той хвърлил в затвора, като твърдял, че той имал непристойно държание спрямо цар Артаксеркс и че лакедемонците имали право.

 

Тирибаз обаче не бил в състояние да проведе незабавно своите намерения, защото видял, че е необходимо да докладва лично на царя за предложенията на лакедемонците. В негово отсъствие за негов заместник бил назначен Струт, който бил враждебно настроен спрямо Спарта.

 

Ксенофонт, Гръцка история, V, 1, 25 сл.

25. През това време се завърнал [от Азия! Анталкид заедно с Тирибаз, след като бил успял да спечели персийския цар за военен съюз, в случай че атиняните и техните съюзници откажат да приемат условията на мира, които самият той предложил. Когато той узнал, че Ηиколох4 е блокиран заедно със своите кораби в Абидос5 от Ификрат и Диотим6, Анталкид потеглил по суша към Абидос. А там, като разпространил слуха, че бил повикан от халкедонците7,  потеглил през нощта с корабите и хвърлил котва в Перкота8. 26. Военачалниците Демайнет, Дионисий, Леонтих и Фаний, след като били известени за това, се спуснали да го преследват по посока към Проконес9. Той обаче, като ги пропуснал да минат край него, се завърнал в Абидос, защото бил узнал, че Поликсен пристига с 20-те кораба, които водел от Сиракуза до гръцките острови в Южна Италия и които Анталкид искал да приеме [за да засили своята флота]. През същото време Тразибул от Колитския дем идвал с осем кораба от бреговете на Тракия с намерението да присъедини към тях останалите атински кораби. 27. Анталкид, когато неговите съгледвачи му сигнализирали за приближаването на тези 8 кораба, наредил да се качат екипажите на дванадесет кораба, които се движели най-добре; при това той заповядал да попълни броят на матросите от състава на ония, които били останали на сушата, и устроил засада по най-скрития възможен начин. Когато те отминали, той се спуснал да ги преследва, а те, като го видели, побягнали. Но тия движещи се по-бавно кораби били застигнати скоро от по-бързоходните кораби на Анталкид. Тогава той забранил на своите кораби да нападат ония неприятелски кораби, които били изостанали, а самият той се спуснал да преследва предните кораби на неприятеля. Когато обаче взел тези кораби, онези, които били назад, виждайки залавянето на по-предните, се обезсърчили и също се предали. Така всички били заловени в плен. 28. Когато обаче при него пристигнали двадесетте кораба от Сиракуза и корабите от Йония, която се намирала под властта а Тирибаз, прибавили се освен това и корабите от областта на Ариобарзан, стария приятел на Анталкид, а Фарнабаз поради това, че тогава се оженил за дъщерята на царя, бил отзован обратно във вътрешността [на Азия]. Тогава Анталкид, чиято флота достигнала на брой повече от 80 кораба, станал господар на морския простор. Той преградил пътя на корабите, които плавали от Понта за Атина, залавял ги и ги откарвал в пристанищата на спартанските съюзници... 30. Затова и когато Тирибаз оповестил, че онези държави, които желаят да се вслушат в условията за мир, които им предлага царят, трябва да се представят чрез свои делегации, всички побързали да се явят пред него. Когато всички се събрали, Тирибаз, след като им показал царския печат, прочел пред тях посланието, което имало следното съдържание: „Цар Артаксеркс намира за справедливо гръцките градове в Мала Азия и островите Клазомена10 и Кипър да му принадлежат, а всички останали гръцки градове, били те малки или големи, да останат независими с изключение на Лемнос, Имброс и Скирос. Тези градове да бъдат, както са били от памтивека, атински. Онези обаче, които не приемат този мир, против тях аз ще воювам заедно с тези, които са го приели, по суша и по море, с кораби и с парични средства.“ 32. Като изслушали тези условия, пратениците потеглили обратно, за да ги съобщят на своите градове, и всички положили клетва, че ще съблюдават условията на договора, освен тиванците, които претендирали да положат клетва от името на цяла Беотия. Агезилай обаче заявил, че той няма да приеме тяхната клетва, ако те съгласно с царското послание не се закълнат, че всеки град, бил той малък или голям, ще бъде независим. Тиванските пратеници отговорили, че нямат такива пълномощия. „Тогава — отговорил им Агезилай — вървете си у дома и се осведомете. Съобщете на вашите и това, че ако те откажат да приемат това условие, ще бъдат изключени от договора.“ 33. И действително пратениците тръгнали обратно, а Агезилай, който мразел тиванците, получил съгласието на ефорите [да им обяви война] и незабавно извършил предвиждащите се преди започване на военни действия жертвоприношения. И след като били извършени жертвоприношенията и обредите във връзка с благополучното преминаване на границите, той потеглил за Тегея, а след това, за да ускори и засили мобилизацията, изпратил конни куриери при периеките, а в някои отделни градове изпроводил дори командири за набиране на наемни отряди. Преди обаче той да успее да потегли от Тегея, пристигнали тиванските пратеници, като заявили, че те са съгласни да оставят независимостта на беотийските градове. И тъй лакедемонците се върнали обратно у дома си, а тиванците били заставени да се присъединят към договора, като запазят независимостта на беотийските градове.11

34. Оставали обаче само коринтяните, които не желаели да разпуснат аргоския гарнизон.12 Но Агезилай предупредил и тях, че ще употреби оръжие срещу тях, ако не разпуснат аргосците, както и срещу аргосците, ако те не евакуират Коринт. Понеже и едните, и другите се изплашили от неговите заплахи, аргосците действително евакуирали Коринт, а Коринт станал самостоятелен град. По тоя начин и ония, които били виновни за кланетата13, пък и ония, които участвали в тях, излезли доброволно от Коринт, а другите граждани, които дотогава се намирали в изгнание, били приети охотно в града. 35. След като всички поменати събития се извършили и след като градовете били обвързани с клетвата, която положили, да останат верни на мира, чиито условия им бил изпратил персийският цар, били разпуснати както сухопътните, тъй и флотските сили. По тоя начин лакедемонците и атиняните заедно със своите съюзници сключили мир помежду си за пръв път от края на войната, която последвала след разрушаването на дългите стени в Атина. 36. Докато обаче още по времето на военните действия лакедемонците били в състояние да задържат превъзходството на силите на своя страна, то те сега извлекли много по-големи изгоди от мира, който бил наречен „Анталкидов мир". Ставайки арбитри на този мир, чиито условия били продиктувани от персийския цар, и постигайки това, да направят градовете самостоятелни, те направили Коринт свой съюзник, дали освен това самостоятелност на беотийските градове спрямо Тива, което било отдавна тяхното голямо желание, и най-сетне заставили Аргос да престане да си присвоява Коринт, като постановили да се обяви мобилизация срещу Аргос, в случай че той не оттегли войските си от Коринт.

 

1Името на Анталкид се предава в някои антични текстове и във формата на Антиалкид.
2Т.е. за Спарта.
3Споменатите три острова се намирали в Егейско море, и то почти пред входа на Хелеспота. Те били жизненоважни за Атина, понеже осигурявали нейния подвоз на жито и др. от Черноморието.
4Спартански наварх (флотски командир), подчинен на Анталкид.
5Милетска колония, разположена на малоазийския бряг на Хелспонта срещу Сест.
6Ификрат и Диотим били атински военачалници.
7Жители на мегарската колония Халкедон, разположена точно срещу Византион.
8Град з Троада, недалеч от Абидос.
9Остров в Пропонтида (дн. Мраморно море), който днес се нарича Мармара.
10Малък остров, разположен непосредствено до южния бряг на Хермейския залив между градовете Смирна и Еретри на зап. крайбрежие на М. Азия. На този остров се намирал и значителният едноименен град Клазоменя, който бил метрополия на града Абдера, разположен недалеч от устието на р. Нестос (дн. Места).
11С това тиванците косвено се съгласявали с разтурянето на Беотийския съюз, който бил възстановен отново в 371 г.
12През пролетта на 392 г. пр. н. е. демократическите кръгове в Коринт успели да свалят от власт олигархите, които били със Спарта. За да осигурят своя успех, те се обединили с Аргос и приели дори един аргоски отряд в града. Това е т. нар. Коринтска война.
13Ксенофонт нарича тъй Коринтската война.