izvori

 

 

Вторият атински морски съюз

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


Най-добрият извор за Втория атински морски съюз, сключен през 378— 377 г. пр. н. е. един надпис, в който е запазено решението на атинското народно събрание за основаването му. Въпросният надпис е издаван много пъти. Ние приемаме текста, установен у М. Tod, Greek Historical Inscriptions, II, стр. 59 сл., № 123.

 

Second athenian league map

Карта на Втория Атински морски съюз.

Разработка на: Costas78 , Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

През време на архонтството на Навзиник Калибий, синът на Кефизофонт от дема Пеания, беше секретар. Харин от дема Атмоней председателстваше [събранието]. През време на седмата притания, когато беше дежурна хипотондитската фила, съветът и народът решиха, като Аристотел внесе предложението: Да е на добър час за атиняните и за съюзниците на атиняните!

С цел лакедемонците да оставят гърците да живеят свободни и самостоятелни, да бъдат спокойни и да се чувстват в безопасност в страната си и с цел общият мир да се въдвори навред и да се запази завинаги и договорът, за който положиха клетва гърците и персийският цар съобразно със своите договори, народът постанови: Ако някой от гърците или от варварите, които живеят на материка или по островите, и то от онези, които не се намират под властта на персийския цар, пожелае да бъде съюзник на атиняните и на техните съюзници, това да бъде негово право и при това той да остане свободен и самостоятелен, като установи такъв държавен строй, какъвто намери за добре, без да приема у себе си нито [атински] гарнизон, нито [атински] управител, нито пък да плаща данък, но да живее на същите ония основания, на каквито живеят хиосците, тиванците и техните съюзници. Нека на онези, които сключат съюз с атиняните и с техните съюзници, народът да върне всички владения, каквито и да са те, частни или обществени, и то в страната на оня народ, който е сключил съюзния договор. А по отношение на това атиняните да дадат тържествено обещание. Ако пък в Атина има някакви стели с надписи на градовете, които сключват въпросния съюз с атиняните, чието съдържание противоречи на този договор, то съветът, който заседава постоянно, да бъде облечен с пълномощие да унищожи подобни документи. А от времето на архонта Навзиник да не се позволява на никого от атиняните да придобива нито лично за себе си, нито за държавата владение на съюзническа територия, нито пък да има къща или имение, придобито по пътя на закупуването или чрез залог, или по какъвто и да било друг начин. Ако някой купи или придобие къща, или я вземе под наем по какъвто и да било начин, всеки от съюзниците, който пожелае, да има правото да съобщи за това на членовете на съюзния съвет; а членовете на съвета, след като продадат въпросното имущество, да предадат половината на оногова, който е направил съобщението за това, а останалото да постъпи в съюзническата каса. Ако пък някой потегли на война срещу сключилите съюза държави по суша иди по море, то атиняните и техните съюзници са длъжни да окажат помощ на онези, които са нападнати, с всички свои сили в кръга на възможното. Ако пък някое длъжностно или частно лице внесе предложение или сложи на гласуване въпреки настоящия декрет, че трябва да се обезсили нещо от текста на този декрет, то той да бъде лишен от гражданска чест и имуществото му да бъде конфискувано, като 1/10 част от него се падне на съкровището на богиня Атина, и той да бъде съден с участието на атиняните и на техните съюзници като нарушител на съюза. И да бъде наказан на смърт или на изгнание от цялата територия, върху която се простира властта на Атина и на съюзниците ѝ. В случай, че той бъде осъден на смърт, да не бъде погребан нито в Атика, нито на територията на съюзниците.

Секретарят на съвета да издълбае текста на настоящото постановление на мраморна стела и да го постави до статуята на Зевс Освободителя, а парите, необходими за издълбаването на надписа на мраморна плоча, на сума от 60 драхми, да дадат от фонда от десет таланта касиерите на богинята. На тази плоча да се напишат имената както на ония градове, които сега влизат в съюза, тъй и на всеки друг, който стане съюзник. Нека това да се напише и народът да избере незабавно трима пратеници, които да бъдат изпратени в Тива да убедят тиванците, колкото е възможно по-добре в правотата на своята кауза. Избрани бяха следните лица [за пратеници]: Аристотел от Маратон, Пирандър от Анафлист и Тразибул от Колит. Следните държави са съюзници на атиняните: хиосците, тенедосците, митиленците, родосците, поесийците, византийците, тиванците, халкидийците, еритрейците, аретусците, каристийците, перинтийците, пепаретците, скиатийците, маронийците, диейците, нароените, атенитците, керкирците, абдеритите, тасосците, еносците и др.