izvori

 

 

Победата на Тива над Спарта, в битката при Левктра (371 г. пр. Хр.)

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

 

Ксенофонт, Гръцка история, VII, 4, 13 сл.

В битката при Левктра тиванците се сражават под командата на своя даровит пълководец Епаминонд, а спартанците — под командата на Клеомброт.

Epam113. След като Клеомброт повел войските си срещу неприятеля, преди още неговите войски да усетят, че той е поел командването, конниците [и от двете страни] влезли помежду си в контакт, при което лакедемонските конници били сразени за твърде кратко време; през време на бягството си те връхлетели върху собствената си пехота, а освен това и пехотните части на тиванците ги атакували. Въпреки това обаче крилото, на което се намирал Клеомброт, отначало било победоносно в боя. ... 14. Но когато паднали убити полемархът Дейнон и Сфодрий от царската палатка заедно със сина си Клеоник, както и ония бойци, които се наричат ескорти на полемарха, останалите, притиснати от мнозинството, били отблъснати, а лявото крило на лакедемонците, като видяло, че дясното отстъпва, се огънало и то; независимо от това въпреки броя на своите убити и въпреки поражението, след като минали естествения окоп, който се намирал пред техния лагер, те сложили оръжието си на същото място, което им било послужило като изходна позиция. Освен това техният лагер не бил разположен напълно в равнината, а по-скоро до известна степен върху склона. Измежду тях имало някои лакедемонци, които, намирайки това бедствие за непоносимо, поддържали, че неприятелят трябва да бъде възпрепятстван да издигне своя трофей, а също тъй да се опитат да приберат мъртвите си не по споразумение, а със силата на оръжието. 15. Полемархите видели обаче, че от всички налични лакедемонци хиляда са паднали убити и че от всички седемстотин спартиади в истинския смисъл на тая дума приблизително четиристотин били убити. Те си давали освен това сметка, че измежду съюзниците никои нямали куража да се сражават и че между тях имало даже и такива, които не били недоволни от това, което се случило; поради всичко това те свикали главните военачалници, за да обмислят какво да се направи. Тъй като всички били на мнение да подпишат споразумение, по силата на което да приберат мъртвите си, те изпратили глашатай, който да уговори примирието. А тиванците издигнали след това трофей и предали мъртвите по силата на споразумението за примирие. 16. След тези събития пратеникът, който трябвало да съобщи това на Лакедемон, пристигнал там на последния ден на празника Гимнопедии и на всичко отгоре, когато мъжкият хор се намирал на сцената; ефорите, като узнали за нещастието, се отдали, както е и естествено, на скръб, но те не накарали хора да напусне сцената, а го оставили да се състезава докрай. Те съобщили имената на всеки един от загиналите на техните близки и наредили на жените да не ги оплакват и да понасят мълчаливо своята скръб...

 

Диодор, XV, 55. 1 сл.

Бойният строй на тиванците, въведен от Епаминонд в битката при Левктра

Battle of Leuctra 371 BC Decisive action55 (1). В лагера на лакедемонците ... заели местата си по крилата ... цар Клеомброт и Архидам, синът на цар Агезилай, а в лагера на беотийците Епаминонд, прилагайки един особен и забележителен боен строй, извоювал чрез своята оригинална стратегия славната си победа. (2) Като подбрал именно от цялата си войска най-добрите сили, той ги разположил на другото крило, като възнамерявал сам той да се сражава заедно с тях. Най-слабите бойци той наредил на противоположното крило, като им заповядал да отбягват сражение и в случай на нападение от страна на неприятеля да отстъпват постепенно. Поради това той направил бойния строй извит, като предоставил на крилото, на което били разположени избраните бойци, да решава изхода на сражението. (3) Когато тръбите и от двете страни подали бойния сигнал и при първото нападение войските надали заедно бойния вик, лакедемонците повели своите сили по такъв начин, че дали на своя боен строй форма на месечина, а беотийците, докато отстъпили на едното крило, на другото влезли в бой с неприятеля. (4) И тъй като те започнали помежду си ръкопашен бой и отначало се сражавали ожесточено, сражението оставало нерешено; впоследствие обаче войските, начело, на които бил Епаминонд, взели надмощие поради своето мъжество и поради своята сплотеност и избили множество пелопонесци, защото те не били в състояние да издържат тежестта на удара на елините и напора на мъжествено сражаващите се противникови войски...