Древният Изток

Указ на Ашурбанипал за освобождаване на държавни служители от данъци и налози

Написана от
Посещения: 823

 

Ветераните от асирийската армия, както и заслужили представители на гражданските власти, били награждавани от монарха с поземлени участъци. Наред с получените парцели някои облагодетелствани граждани могли да бъдат освободени и от различните данъци и такси, въпрос, уреждан с изричен указ. Поместеният по-долу текст е взет от такъв документ.

Публикувано по: Х. Сагс, Величието на Вавилон, стр.198-199

Прочети още...

Жалба на вавилонски гражданин до Ашурбанипал

Посещения: 656

 

Гражданите на Асирия, дори и неасирийци, са имали право ако сметнат, че правата им са нарушени от имперската администрация, да се обръщат направо към правителството за справедливост. Често такива молби са били разглеждани лично от царя. Разполагаме с писмото на някой си Мардук-шум-уцур, вероятно вавилонец, който моли владетеля да бъде обезщетен, тъй като малък имот, преотстъпен му от него като феод, бил заграбен от наместника, макар че той редовно си плащал налога.

Публикувано по: Х. Сагс, Величието на Вавилон, стр. 196-197

Прочети още...

Надписи на Синахериб, цар на Асирия

Посещения: 1700

 

Шестстенната глинена призма с аналите на Синахериб (704 – 681 г. пр. Хр.), наречена на откривателя си полк. Тейлър се съхранява в Британския музей. Текстът на царските анали е изписан на нововавилонски диалект с акадски клинопис, но изобилства и с асиризми. Призмата е датирана към 691 г. пр. Хр.

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992 г.

Срв. и Хрестоматия по истории древнего Востока, М., 1980 г.

Прочети още...

Надписи на Тиглатпаласар I, цар на Асирия

Написана от
Посещения: 1318

 

Осемстенната глинена призма с надписите на Тиглатпаласар I (1115 -1076 г. пр. Хр.) е намерена на хълма Калах-Шергат (Ашшур) в средата на ХIХ в. Царският летопис е разчетен през септември 1857 г. в Лондон, от четирима специалисти по акадски клинопис - доктор Едуард Хинкс,  сър Хенри Руолинсън, мистър Фокс Талбот и Жюл Оперт.

Тук царският летопис е публикуван по превода на Игор Михайлович Дяконов (1915-1999) – руски историк, асиролог, специалист по шумерски и акадски езици.

Превод от руски: Любомир Грозданов

Прочети още...

Из законите на Хетското царство

Посещения: 1071

 

Хетските закони са сe запазили до наши дни и няколко копия, които по време са от т. нар. новохетски период. Преводът на избраните места от тези закони е направен по най-новите и най-точни руски преводи, които се намират в „Хрестоматия по истории древнего Востока", M., 1963 и в „Христоматия по истории древнего мира", Саратов, 1973 г.

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

 

Прочети още...

Из архивите на Тел Ел-Амарна

Написана от
Посещения: 513

 

През 1887 г. сред развалините на град Ахетатон (съвр. Тел-ел Амарна), столица на Египет по времето на фараон Аменхотеп IV (Ехнатон), бил намерен държавен архив, отнасящ се към първата половина на XIV в. пр. Хр. В Британския и Берлинския музеи, а също и в частни колекции, се съхраняват над 350 документа. Това са дипломатически писма между царете на тогавашните велики сили - Египет, Вавилония, Асирия, Хетското царство, Митани, Кипър, както и донесения на сирийски, палестински и финикийски управници. Тук са публикувани откъси от писмата на царете от Каситската Вавилонска династия.

Прочети още...

Указ на фараон Пиопи II

Посещения: 948

 

Йероглифен надпис на каменна стела (А) от развалините на храма на бога Мин в Коптос в Горен Египет. Подобен, но не напълно идентичен надпис е запазен на още една стела (В) от същото място - по-съществените различия са посочени в бележките. VI династия, XXIII — нач. XXII в. пр. н. е. (Sethe К. Urkunden des Alien Reiches. Leipzig, 1932, S. 240. Cp. Хрестоматия no истории древнего Востока. M, 1980, I, c. 28— 30).

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

Прочети още...