izvori

 

 

Древният Изток

Надписи на Синахериб, цар на Асирия

 

Шестстенната глинена призма с аналите на Синахериб (704 – 681 г. пр. Хр.), наречена на откривателя си полк. Тейлър се съхранява в Британския музей. Текстът на царските анали е изписан на нововавилонски диалект с акадски клинопис, но изобилства и с асиризми. Призмата е датирана към 691 г. пр. Хр.

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992 г.

Срв. и Хрестоматия по истории древнего Востока, М., 1980 г.

Прочети още...

Надписи на Тиглатпаласар I, цар на Асирия

 

Осемстенната глинена призма с надписите на Тиглатпаласар I (1115 -1076 г. пр. Хр.) е намерена на хълма Калах-Шергат (Ашшур) в средата на ХIХ в. Царският летопис е разчетен през септември 1857 г. в Лондон, от четирима специалисти по акадски клинопис - доктор Едуард Хинкс,  сър Хенри Руолинсън, мистър Фокс Талбот и Жюл Оперт.

Тук царският летопис е публикуван по превода на Игор Михайлович Дяконов (1915-1999) – руски историк, асиролог, специалист по шумерски и акадски езици.

Превод от руски: Любомир Грозданов

Прочети още...

Из законите на Хетското царство

 

Хетските закони са сe запазили до наши дни и няколко копия, които по време са от т. нар. новохетски период. Преводът на избраните места от тези закони е направен по най-новите и най-точни руски преводи, които се намират в „Хрестоматия по истории древнего Востока", M., 1963 и в „Христоматия по истории древнего мира", Саратов, 1973 г.

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

 

Прочети още...

Из архивите на Тел Ел-Амарна

 

През 1887 г. сред развалините на град Ахетатон (съвр. Тел-ел Амарна), столица на Египет по времето на фараон Аменхотеп IV (Ехнатон), бил намерен държавен архив, отнасящ се към първата половина на XIV в. пр. Хр. В Британския и Берлинския музеи, а също и в частни колекции, се съхраняват над 350 документа. Това са дипломатически писма между царете на тогавашните велики сили - Египет, Вавилония, Асирия, Хетското царство, Митани, Кипър, както и донесения на сирийски, палестински и финикийски управници. Тук са публикувани откъси от писмата на царете от Каситската Вавилонска династия.

Прочети още...

Указ на фараон Пиопи II

 

Йероглифен надпис на каменна стела (А) от развалините на храма на бога Мин в Коптос в Горен Египет. Подобен, но не напълно идентичен надпис е запазен на още една стела (В) от същото място - по-съществените различия са посочени в бележките. VI династия, XXIII — нач. XXII в. пр. н. е. (Sethe К. Urkunden des Alien Reiches. Leipzig, 1932, S. 240. Cp. Хрестоматия no истории древнего Востока. M, 1980, I, c. 28— 30).

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

Прочети още...

Жизнеописание на велможата Уна

 

Йероглифен надпис на плоча от Абидос в Горен Египет, съхранявана в Каирския музей. VI династия, около началото на XXIII в. пр.н. е.
(Sethe К. Urkunden des Allen Retches. Leipzig. 1932. S. 98—110. Cp. Хрестоматия no истории древнего Востока. M., 1980, I. 21-24)

Прочети още...

Указ на фараона Нефериркара

 

Йероглифен надпис на варовикова плоча от развалините на храма на Озирис в Абидос в Γорен Египет. Съхранява се в Бостънския музей на изящните изкуства. V династия, първа половина на XXV в. пр. н. е. (Sethe Κ. Urkunden des Alten Reiches. Leipzig, 1932, S. 170—172. Cp. Хрестоматия по истории древнего Востока. M., 1980, I, 19-21).

Прочети още...