izvori

 

 

Надписи на Тиглатпаласар I, цар на Асирия

 

Осемстенната глинена призма с надписите на Тиглатпаласар I (1115 -1076 г. пр. Хр.) е намерена на хълма Калах-Шергат (Ашшур) в средата на ХIХ в. Царският летопис е разчетен през септември 1857 г. в Лондон, от четирима специалисти по акадски клинопис - доктор Едуард Хинкс,  сър Хенри Руолинсън, мистър Фокс Талбот и Жюл Оперт.

Тук царският летопис е публикуван по превода на Игор Михайлович Дяконов (1915-1999) – руски историк, асиролог, специалист по шумерски и акадски езици.

Превод от руски: Любомир Грозданов

 

Тукулти апал Ешарра I

 Ashur dreben

 

AN00032598 001 l1. Ашшур, великият господар, върховният повелител на всички богове; даващ скиптъра и короната; носител на върховната власт. Бел, царят на небесните съзвездия; баща на боговете, владетел на света. Син, водач, повелител на властта, могъщ и милостив бог. Шамаш, основател на небето и земята,...победител над враговете,....Адад, той, който е източник на бури, свирепстващи над враждебни земи и нечестиви страни. Мардук, воинът, който покорява инакомислещите и враговете, и укрепва сърцата. Ищар, старша всред боговете; царица на победите; тя, която помага в битките.

2. Великите богове, повелители на небето и земята, чиито атрибути аз засвидетелствах, и чиито имена назовах, пазители на царството на Тиглатпаласар, владетеля, вдъхновяващ сърцата с радост; гордия повелител, който е непреклонен в силата на своето сърце, на който е поверен висшият престол, който е назначен от Бел в могъщество да властва над страните, на който е дарувано превъзходство, възвеличение и воинска сила. Нека неговото управление да продължава вечно за неговите царски потомци, подобно на великия храм на Бел!

3. Тиглатпаласар, могъщия цар, цар на Lashanan, цар на четирите краища на света, цар на царете, господар на господарите, върховният, монарх над монарсите; прославеният владетел, който под покровителството на Шамаш, бидейки притежател на скиптъра, и опасан с пояса на властта над човечеството, властва над всички хора на Бел; могъщият повелител, чиято слава се разпространи сред царете, височайшият владетел, чиито слуги Ашшур повели да управляват страните в четирите краища на света и направи неговото име пример за бъдните поколения; завоевател на множество равнини и планини в Горната страна и в Долната страна; всепобеждаващият герой, ужасът от чието име поразява всички области; ярко съзвездие, което в съответствие със своята власт противостои на другите страни, намира се под покровителството на Бел и подчинява враговете на Ашшур.

4. Ашшур и великите богове, пазители на моето царство, които дадоха управлението и законите в моите владения и определиха разширението на границите им, повериха под моята власт своите храбри и войнствени служители; аз покорих земи и народи, и непристъпни места, и царе, враждебни на Ашшур; и аз конфискувах всичко, което им принадлежеше. С много царе воювах аз....и наложих над тях веригите на робството. Нямаше равен на мен във войните, нямаше равен на мен в битките. Аз присъединих земи към Асирия, и хора към моя народ. Аз разширих границите на моите територии и покорих земите, влизащи в тях.

5. В началото на моето царуване 20 000 мушки1 и петима техни царе, които в продължение на 50 години държаха страните Алзи2 и Пурулумзи3 без да плащат дан и да извършват жертвоприношения на Ашшур, моят господар, с които нито един цар на Асирия не дръзна да влезе в битка, опасявайки се от голямата им сила, дойдоха и завзеха страната Катмух4. В служба на Ашшур, моят господар, мобилизирах войските и колесниците си....през планината Кашияр, труднодостъпна планина, аз преминах. С техните 20 000 войници и петима царе в страната Катмух аз влязох в бой. Разгромих ги. Редици техни воини бяха сломени в сражението, така, сякаш бе ги смляла буря. Техните тела осеяха равнината и планинските възвишения. Аз им отсякох главите. Стените на градовете им превърнах в развалини, подобно на земни насипи, тяхното движимо имущество, техните богатства, техните ценности, в несметни количества, аз присвоих. Шест хиляди техни войници, които се спасиха с бягство пред лицето на моите войски се предадоха на милостта ми. Всички тях аз взех със себе си и ги причислих към жителите на моята страна.

6. След това аз потеглих в страната Катмух, която бе непокорна и отказваше да плаща данък и да извършва жертвоприношения на Ашшур, моят господар: аз покорих цялата страна Катмух. Конфискувах цялото им движимо имущество, богатствата им, ценностите им. Градовете им изгорих с огън, разорих ги и ги разруших. Хората от Катмух, които избягаха пред лицето на войските ми, се установиха в град Шериш, на другия бряг на Тигър,  и направиха този град своя крепост. Аз събрах моите колесници и моите войски. Потеглих на желязна колесница, за да преодолея дивите планини и непроходими пътища. Направих дивите местности възможни за преминаване от моите колесници и войски. Отправих се през Тигър и взех град Шериш, тяхната крепост. Бойците им, в дълбините на лесовете, подобно на диви животни изтребих. С телата им запълних Тигър и осеях планинските възвишения. В същото време войските на Ахе, които пристигнаха в помощ на  Катмух, заедно с войските на Катмух, подобно на слама ги разпилях. От телата на войниците им издигнах купчини по планинските възвишения. Техните трупове буйните потоци отнесоха в Тигър. Кили Теру, син на Кали Теру, техният цар, в хода на сражението премина под моята власт. Аз го лиших от жените и децата му, наслаждение за неговото сърце.  Взех 180 железни съсъда и 5 медни подноса, заедно със статуи на богове от злато и сребро, легла и мебели. Присвоих тяхното движимо имущество, тяхното богатство. Градът и двореца изгорих с огън, разорих и разруших.

7. Аз потеглих към град Урахинаш5, тяхната твърдина, който се намираше в планината Панари. Велик страх от мощта на Ашшур, моят господар, ги обзе. За да съхранят живота си, те взеха своите богове, и подобно на птиците небесни се устремиха към планинските възвишения. Аз събрах колесниците и войските си и пресякох Тигър. Шеди Теру, син на Хасутх, царя на Ураклуираш, при приближаването ми към неговата страна премина под моята власт. Неговите синове, наслада за сърцето му, и неговите приближени аз назначих в служба на боговете; 60 железни съсъда, подноси от  мед и медни пръти,.....120 глави едър рогат добитък, стада, той плати като данък и извърши жертвоприношения. Аз приех това и го пощадих. Запазих живота му, но завинаги му наложих тежкия ярем на моята власт. Обширната територия на Катмух аз напълно подчиних и наложих своята власт. Същевременно един меден поднос и един меден прът от данъка, получен от Катмух, аз посветих на Ашшур, моят господар, и 60 железни съсъда с техните богове аз поднесох на моя бог - защитник Адад.

8. От състава на моите храбри хора, които Ашшур, моят господар, е дарил със сила и мощ, в 30 колесници събрах отбрани ветерани заедно с отряди от моите бойци, опитни в битките. Аз се отправих към обширната страна Ишдиш6, която не ми се подчиняваше; тя се състоеше от непристъпни планини и труднопроходими земи. Там, където имаше хубави пътища, аз се движех на колесница, по тежките пътеки ходех пешком. В страната Арум, която бе труднодостъпна и непроходима за моите колесници, аз оставих колесниците и тръгнах начело на моята армия. Подобно.....по върховете на непристъпни планини се движех победоносно напред. Страната Ишдиш, подобно на купчина слама, аз смлях. Техните войници в хода на сражението като плява разпилях. Тяхното движимо имущество, тяхното богатство, техните ценности конфискувах. Много от градовете им изгорих с огън. Наложих им религиозни служби, жертвоприношения и данъци.

9. Тиглатпаласар, прославеният воин, първооткривател на пътища и страни, покорител на метежниците.....този, който завладя цялата вселена.

10. Аз завладях високомерната и непокорна страна на шубареите7. На Алзи и Пурулумзи, които преустановиха своя дан и почит, аз наложих тежкия хомот на моята власт, като постанових ежегодно да плащат своя дан в град Ашшур в мое присъствие. Докато провеждах този поход, в който бог Ашшур повери под ръката ми могъща, побеждаваща непокорните армия, предназначена да разширява границите на моето царство, 4000 каскейци8 и урумеи, бунтовни хора от хетската страна, които със своята сила завладяха поселенията на страната Шубарту9, подчинена на Ашшур, моя господар, чуха за моя поход срещу Шубарту и ужасът от моята мощ  ги съкруши: побояха се от битка и прегърнаха нозете ми. Аз ги приех, заедно с техните богатства, 120 колесници бяха снаряжени за мен, поставих над тях свой доверен човек и ги причислих към жителите на моята страна.

11. В течение на моя поход аз за втори път настъпих срещу страната Катмух. Много техни градове завзех, тяхното богатство, техните ценности присвоих. Градовете им изгорих с огън, разорих и разруших. Остатъците от тяхната армия, които бягаха в ужас пред лицето на гневното ми оръжие и храбрите ми войски, не встъпиха с мен в яростна битка, а за да спасят живота си се изпокриха из скалистите възвишения на планините, из непроходими усои; през пущинаците на диви лесове и през непристъпни скали, дето никога не е стъпвал човешки крак, се впуснах срещу тях; те отчаяно се биха с мен; аз ги разгромих; войските им отнесох като буен порой; кръвта им потече по проломи и планинските била. Имуществото им, богатствата им и ценностите им отнесох през каменистите възвишения. Напълно подчиних Катмух и с всичките ѝ предели я включих в границите на моето царство.

12. Тиглатпаласар, могъщ цар, победител на непокорните, унищожител на злодеите, които той изтрива от лицето на земята!

13. С помощта на славните сили на Ашшур, моят господар, по негова повеля, настъпих срещу страната Хариа и войските на обширната страна на бабхийците, които се намираха  сред високи планини, места, дето нито един цар не е стъпвал. Мобилизирах колесниците и войските си и потеглих, като си проправях път в труднодостъпните местности между планините Идни и Айа. Между високите зъбери, които са остри като острие на кинжал, пътеките бяха непригодни за движението на колесниците и през тези клисури аз продължих пешком. Всички бабхийци се събраха в отряди и образуваха огромна армия. Те потеглиха за битка и сражение и мощно настъпиха срещу мен в планината Азу. Насред планинската местност, труднодостъпно място, аз се сразих с тях и ги разгромих; телата на войниците им нахвърлих на купища; кръвта им потече по проломи и планинските била. Срещу техните селища, които лежаха на планинските скали, аз яростно се устремих и победоносно влязох в тях; 25 селища от страната Хариа, лежащи в подножието на планината Айа, Шуира, Идни, Шезу, Шелгу, Арзанибиу, Урусу, Анитку, аз превзех, тяхното богатство и имущество конфискувах, градовете изгорих с огън, разорих и разруших.

14. Жителите на страната Адауш10 се ужасиха от приближаването на могъщата ми армия, изоставиха своите места и по високите скали отлетяха като птици; блясъкът на Ашшур, моят господар, ги покри и те се спуснаха, дойдоха и прегърнаха нозете ми. Аз им наложих данъци и налози.

15. Страните Сарауш и Амауш, които от древността не познаваха покорство, аз ги отнесох като буен порой. Премерих сили с техните войски насред планината Арум и ги разгромих. С телата на войниците им покрих земята;  градовете им покорих, боговете им взех,  богатствата им, имуществото им, ценностите им отнесох, градовете изгорих с огън, разорих ги и ги разруших; наложих над тях тежкия хомот на моята власт и ги подчиних на Ашшур, моят господар.

16. Високомерните и непокорни страни Исуа и Дариа11 завладях и им наложих данъци и налози; разпрострях над тях властта на Ашшур, моят господар.

17. В триумфалното ми настъпление срещу враговете събрах в едно войските и колесниците си и пресякох Долен Заб. Страните Муратташ и  Сарадауш, които бяха труднодостъпни, аз завладях. Войниците им прегазих и изсякох като плевели. Град Муратташ, столицата им, и областите, намиращи се на изток превърнах в мои владения. Боговете им, ценностите им, имуществото им, 30 таланта желязо, голяма богатство от дворците им, както и движимо имущество конфискувах. Този град изгорих с огън, разорих и разруших. В тези дни цялото желязо аз посветих на бог Адад, мой велик господар и покровител.

18. С помощта на многобройните военни сили на Ашшур, моят господар, аз потеглих срещу хабхийската страна Суги12, която не се покоряваше на Ашшур, моят господар. С 6000-на тяхна армия, със страните Химе13, Лухи14, Арриги, Еламун15, Тумни16 и с всички многочислени бабхийци17 на планината Хириху, в трудна местност, която е остра като кинжал, с всички тези страни аз се бих пешком, нанесох им поражение, бойците им нахвърлих в купища из скалите, с кръвта им обагрих планината Хириху като с червена одежда. Страната Суги с цялата и територия завладях, 25 техни богове, техни ценности, техни богатства, тяхно имущество аз отнесох, всичките им селища изгорих с огън, разорих и разруших. Оцелелите им войски прегърнаха нозете ми, аз ги помилвах, наложих им данъци и задължения, приведох ги в подчинение на Ашшур, моя господар.

19. В същото време 25-те богове на тези страни, завоевание на моите ръце, които аз взех, подарих като утвар в дома на Белет, великата съпруга, любимата на Ашшур, моя господар, а също и в домовете на Ану, Адад, Ищар Асирийска, и в други храмове на моя град Ашшур и на богините на моята страна.

20. Тиглатпаласар, могъщ цар, покорител на враждебните племена по света, побеждаващ всякакви и всички царе!

21. В същото време с помощта на славните военни сили на Ашшур, моят господар, с вярното съгласие на Шамаш, воинът, с надеждата на великите богове, които над четирите краища на света справедливо ми възложиха властта, изпрати ме Ашшур, господарят, срещу страните на далечни царе, намиращи се край бреговете на Горното море18. И потеглих аз на поход. По трудни пътища, през стръмни проходи, в които не е прониквал досега нито един цар, през непроходими пътеки и невиждани урви аз преведох моята армия. Елама, Амадана19, Елхиш, Шерабели, Тархуна, Тиркахули, Кизра, Тарханабе, Елула, Хаштарае, Шахишара, Убера, Милиадруни, Шулианзи, Нубанаше и Шеше - 16 могъщи планини преминах; през удобните и хубави пътища препусках на колесница, през труднопроходимите местности прокарвах пътища с медни кирки и топори; изсякох "уруми" - планински дървета и мостове за преминаване на войските ми и колесниците  - аз прекрасни направих; отправих се през Ефрат. Царят на Тумме20, царят на Тунубе, царят на Туали, царят на Ки(н)дари, царят на Узули, царят на Уизамуни, царят на Андиабе, царят на Пилакини, царят на Атургини, царят на Кулибарзини, царят на Шинибирни21, царят на Химуа, царят на Паитери, царят на Уирама, царят на Шурурии, царят на Абаени, царят на Адаени, царят на Кирини, царят на Албайи, царят на Угина, царят на Назабии, царят на Абарсиуни, царят на Дайани22, 23-ма царе от страната Наири23, в своите страни организираха своите колесници и войници в отряди и за битка и сражение потеглиха срещу мен. С яростта на моето оръжие връхлетях връз тях, устроих истинско избиване на техните огромни войски, отнесох ги като порой на Адад; отрядите им изсякох като плевели - из корен; телата на войниците им разпилях по планинските чукари и покрай градовете им. 120 колесници плених по време на сражението. 60 царе от страната Наири и тези, които им се притекоха на помощ, аз преследвах със стрелите ми до Горното море. Техните укрепени градове аз завоювах, техните безчислени стада от коне, мулета и говеда, цялото безчислено достояние на техните пасбища аз взех. Всички царе на Наири моята ръка залови живи; помилвах ги, спасих им живота, пред Шамаш, моят господар, освободих ги от плен и ги заставих да ми се закълнат във вярност за бъдни времена, навеки, в името на моите велики богове. Синовете им, техни творения, аз взех за заложници; наложих им данък - 1200 коне и 2000 глави едър рогат добитък, след което ги пуснах да си отидат в техните страни.

22. Сени, царят на Дайани, който не прекланяше глава пред Ашшур, моят господар, пленен и вързан го отведох в моя град Ашшур, но го помилвах и го освободих да си ходи от град Ашшур, за да се научи да почита великите богове, които той славеше за спасението на живота си. Обширната страна Наири с всичките ѝ предели завладях и  царете ѝ се покориха на властта ми.

23. В продължение на този поход аз настъпих срещу жителите на град Милидия ханигалбатска24, високомерни и непокорни. Те се ужасиха от марша на могъщата ми армия и прегърнаха нозете ми. Аз ги помилвах, този град не го завзех, само взех няколко заложника; наложих им данък - ежегодно, без прекъсване по 1 имеру магнезиева руда за дар към боговете.

24. Тиглатпаласар, пламтящ огън, повелител на съзвездията, страхотен, потоп в сраженията!

25. В служба на моя господар Ашшур, мобилизирах колесниците и войските си и се отправих в поход. Начело на храбрата ми армия настъпих срещу страната на арамеите, враждебна на моя господар Ашшур. До град Кархемъш, принадлежащ на страната Хати, аз ги сразих с един удар. Техните войници унищожих; тяхното движимо имущество, техните богатства и ценности, в неизчислими количества, аз взех със себе си. Бойците от тяхната армия, които бягаха пред лицето на доблестните слуги на моя господар Ашшур, преминаха през Ефрат; на лодки, покрити с битум, аз пресякох Ефрат след тях; завзех шест техни градове, намиращи се под страната Бисри; изгорих ги с огън, разорих ги и ги разруших; взех тяхното движимо имущество, техните богатства и ценности и ги занесох в моя град Ашшур.

26. Тиглатпаласар, този, който стъпква целия свят, този, който поразява непокорните, този, който заставя горделивите да прекланят глава!

27. Ашшур, моят господар, ми възложи да покоря страната Мусру25, и аз поех на път между планините  Еламуни, Тала и Харуса. Страната Мусру от край до край покорих, войниците им избих, градовете ѝ изгорих с огън, разорих и разруших. Армията на куманийците, която дойде на помощ на страната Мусру, пресрещнах насред планинските усои; сразих я, нанесох и поражение. Оцелелите се затвориха в един град – Арини26, който се намира в подножието на планината Аиса. Те приеха моята власт и аз пощадих града; дадоха ми заложници и аз им наложих религиозни служби, данъци и налози.

28. В същото време, цялата страна Кумани, която беше в съюз със страната Мусру, целият ѝ народ се вдигна за битка и започна война с мен. С помощта на моите храбри войници и с яростта на гневното ми оръжие аз влязох в бой с 20 000-на тяхна армия в планината Тала, нанесох ѝ разгром, многочислените ѝ пълчища разпилях, разбитите части преследвах до планината Харуса, която се намира пред страната Мусру. Телата на войниците им нахвърлих из планинските скали, труповете им покриха планини и равнини, кръвта им потече по проломи и планинските била. Градовете им превзех, изгорих с огън, разорих и разруших.

29. Градът Хунусу, тяхната твърдина, аз отнесох като порой; люта битка се завърза с многобройната войска в града и по възвишенията, разгромих ги, техните войници разпръсвах из горите като слама. Отсякох им главите, като на агнета, кръвта им потече по планински възвишения и равнини. Този град аз превзех, боговете им взех, техните богатства, имущество и ценности отнесох, градът изгорих с огън, разорих и разруших; три мощни крепостни стени, изградени от печени тухли, опасващи този град, сринах и превърнах в купища руини, разорах (?), посипах отгоре abanSI-PA. Аз направих бронзова таблица и, за да не бъде този град повторно заселен и неговите укрепления отново издигнати, написах на нея за покорените страни, които аз завладях с помощта на Ашшур, моят господар. Аз издигнах на неговото място храм от печени тухли и в него поставих тази бронзова таблица.

30. В служба на Ашшур, моят господар, аз събрах армията и колесниците си и обсадих Кипшуну, техния царски град. Царят на куманийците се ужаси от мощната ми атака и прегърнва нозете ми. Аз му пощадих живота, но му заповядах да разруши стените и кулите на града и той ги срина от основите до зъберите и ги превърна в руини. А също 300 виновни семейства, намиращи се при него, които не се покоряваха пред волята на Ашшур, той изгони, а аз ги приех от него, взех заложници, увеличих размера на данъците и таксите, които той ми плащаше от преди.

31. Така, от началото на моето царуване до петата година на моето властване, моята ръка покори 42 страни, с техните царе, от равнините, горите и планините, които се намират при Долен Заб и до страната Хати, от Ефрат до бреговете на Горното море на Залеза27. Наложих им единно управление, причислих ги към една религия, приемах от тях заложници и им наложих данъци и налози.

32. Аз не споменах много мои ловни походи, които не са свързани с моите военни постижения. В търсене на плячка, по пътищата аз пътувах с моята колесница, а там, дето нямаше прокарани пътища, аз ходех пеш. Аз поголовно изтребих дивите животни из моите земи.

33. Тиглатпаласар, прославеният воин, мъж доблестен, властващ над степите!

34. Боговете Мардук и Нергал ми дадоха своите доблестни служители и своите стрели, за да поддържат славата на моето царство. Под покровителството на Мардук, моят бог-пазител, в пустините на страната Митани, и в град Аразик, който е в страната Хати, четири диви бика, могъщи и свирепи, благодарение на дългите ми стрели с железни накрайници и моите силни удари аз лиших от живот. Техните кожи и рога аз занесох в моя град Ашшур.

35. В страната Харан и в равнината на р. Хабур аз убих 10 огромни диви бивола. Четири живи бивола и кожите и рогата на останалите аз занесох в моя град Ашшур.

36. Под покровителството на моя пазител,  бог Мардук, 120 лъва усмирих. Аз ги убих, стоейки на своите нозе, а 800 лъва повалих от колесницата ми. Всички твари в полето и птиците в небето станаха жертва на моето копие.

37. На всички врагове на Ашшур аз наложих трудови повинности. Аз достроих и завърших ремонта на храма на богиня Ищар, моята господарка, храмът на Марту, храмът на Бел и Ил, свещени здания и светини в моя град Ашшур. Аз почистих тези светини и положих в тях статуи на боговете, моите повелители. Царските дворци във всички укрепени градове из моите владения, които отдавна, в продължение на много години пренебрегваха предишните царе, бяха занемарени. Аз ги ремонтирах и ги възстанових. Поправих всички крепости в моята страна. Из цяла Асирия аз издигнах нови здания, ремонтирах напоителните системи, които бяха направени от моите предци. Аз отдадох добитите от мен в завоюваните страни, които аз обложих с данъци, стада коне, едър рогат добитък и магарета в служба на моя бог Ашшур. Докарах стада от диви кози, диви овце, диви бикове, които с помощта на Ашшур и Мардук, моите богове-пазители, аз излових из горските гъсталаци, и укротих малките им така, че заприличаха на домашни животни. Тези младенци, наслада за своите родители, заедно с моите собствени жертви, аз посветих в служба на моя бог Ашшур.

38. Борове и........сандалови дървета - тези дървета при предишните царе, моите предшественици, никога не бяха доставяни. Аз ги докарах от страните, които обложих с данъци, и ги посадих в моя парк всред плодните дръвчета; растения, каквито не бях срещал в моето царство, аз превозвах и засаждах в Асирия.

39. Аз построих колесници, подходящи за впряг, които използват моите хора, в добавка към тези, които са произведени преди. Аз присъединих територии към Асирия и увеличих нейното население. Аз подобрих условията за живот на хората и постигнах за тях просперитет, стабилност и сигурност.

40. Тиглатпаласар, прославеният управник, който Ашшур и Мардук дариха с изпълнение на най-висшите желания на неговото сърце, този, който преследва враговете на Ашшур, и покори цялата земя!

41. Син на Ашшур-Реш-Иши, могъщ цар, завоевател на други страни, той покори всички земи във Вселената.

42. Внук на Мутаккил-Нуску, на който Ашур, великият бог, спомогна за желанията на неговото сърце и установи властта му в Асирия.

43. Блестящият потомък на Ашшурдан, който държи скиптъра на властта, управлява хората на Бел, този, който във всички деяния на своите ръце и постъпките през своя живот, възлага надежди на великите богове и по такъв начин получава благослов и дълъг живот.

44. Възлюбеното дете на Нинурта-Епил-Екур, царят, който първи въведе ред в Асирия, очисти земята от нечестивите....... и издигна авторитета на асирийската армия.

45. В тези дни храмът на Ану и Адад, великите богове, мои повелители, който в предишни времена бил построен от Шамши-Адад , първосвещеник на Ашшур, син на Ишме-Даган, първосвещеник на Ашшур, просъществува вече 641 години и започна да се руши. Ашшурдан, цар на Асирия, син на Нинурта-Епил-Екур, цар на Асирия, го разруши, но не го възстанови. В продължение на 60 години този храм не бе построен.

46. В началото на моето управление, Ану и Адад, великите богове, мои повелители, пазители на стъпките ми, ме призоваха да ремонтирам това светилище. Така направих тухли, изравних земята, изчислих размерите; в основата положих каменни блокове. Мястото върху тях покрих напълно с печени тухли в определен ред; 50 тибку в дълбочина изкопах почвата за основите и така положих фундамента за храма на Ану и Адад. Аз го издигнах от тези основи до покрив, по-хубав, от колкото е бил преди.  Освен това, аз издигнах два величествени свода в чест на тяхната божественост, и свето място, голяма зала; аз създадох условия за техните служители, и дадох приют за техните почитатели, чието число бе като звездите на небето. Аз въздигнах и възстанових храма и свърших своята работа. Външността на храма аз (все със същите грижи) напълно промених, както и вътрешността му. Хълмът, върху който построих храма, аз уголемих подобно на небесния свод и украсих сградата. Тези сводове аз издигнах към небесата и покрива на храма аз построих напълно от тухли. Ану и Адад, великите богове, аз прославих вътре в храма, установих в тяхна чест пречистване, и божествените им сърца аз изпълних с радост.

47. Бит-Хамри, храмът на моя господар Адад, който построи Шамши-Адад, първосвещеник на Ашшур, син на Ишме-Даган, първосвещеник на Ашшур, се превърна в руини. Аз подравнихп това място и построих от тухли храм от основи до покрив. Увеличих неговите размери и го украсих. Вътре аз извърших жертвоприношения на моя господар Адад.

48. В тези дни аз открих в страната Наири различни видове камъни и с помощта на Ашшур ги доставих и ги положих в храма Бит-Хамри, храмът на моях господар Адад; за да останат те за вечни времена.

49. В същото време светото място и величественвата зала аз предоставих на моите повелители, великите богове, Ану и Адад, аз издигнах за тях светилище за специална почит към тях, и успешно завърших храма; изпълниха се с радост техните божествени сърца, нека пазят Ану и Адад моята власт. Да помагат те на моите служители. Да укрепват авторитета на войските ми. Да изпращат дъжд, радост за годината, в обработваемите поля и в пустинята. Да ме запазят като победител във войни и битки. Аз покорих под властта си множество страни, неспокойни народи и враждебни царе; нека запазят те верността си към моите деца и потомци. Да бъдат стъпките ми до последните дни твърди като скали пред Ашшур и неговата божественост.

50. Списъкът с моите победи и многобройни триумфи над чуждестранните врагове на Ашшур, които Ану и Адад дариха в моите ръце, аз изписах на таблички и цилиндри, които поместих в храма на моите повелители Ану и Адад, а също и табличката на Шамши - Адад, моя праотец; на това място издигнах олтар и принесох жертви.

51. В следващите дни......ако храмът на великите богове, мои повелители, Ану и Адад, започне да запада, нека владетелят, който ще дойде след мен, да го ремонтира. Нека възстанови олтара, да извърши жертвоприношения пред моите таблички и цилиндри и нека ги положи на предишното им място, и нека да напише своето име, наред с моите имена. И нека той, както предписват Ану и Адад, ги почита с добро в сърцето си, изпълнено с истина.

52. Който счупи или повреди моите таблички, който ги намокри с вода, който ги изгори с огън, който ги изхвърли, който в светото място не ги изложи така, че те да бъдат видни и разбрани, който изтрие надписите и напише своето собствено име, който разбие статуите и моите таблички,

53. Ану и Адад, великите богове, мои повелители, нека да предадат неговото име на вечно проклятие; нека те да му изпращат постоянни мъки; нека да го лишат от власт; нека да му отнемат трона в царството му; нека потомците му да не го надживеят; нека служителите му да го изоставят; нека армията му да претърпи разгром; нека да го победят враговете му. Да бушува ярстно Адад в неговата земя; да има глад и болести и да липсва всичко необходимо в страната му. Нека той и един ден да не познае щастие. Нека неговото име и неговия жизнен път преминат в забвение в собствената му земя.

Месец кузаллу, ден 29-ти, епоним на Ина-или-я-аллак, началник на дворцовата охрана.

 

1Народ, населяващ Източна Анатолия на границата между бронзовата и желязната епоха (XIII-XII в. пр. Хр.)
2Алзи – хуритско (хурити – древен народ с източнокавказки произход) царство, разположено в долината на река Арцани, Арменския масив. Възниква в началото на ІІ хил. пр. Хр.
3Пурулумзи – съседно на Алзи царство.
4Кудмух (Кутмухи, Куммух, Кумуху) – област, простираща се на територията на дн. Източна Турция, Северна Сирия и част от Арменските възвишения
5Град в северната част на долината край горното течение на р. Тигър.
6Ишдиш, възможно е да се чете и като „Милдиш“ – област в долината на Ефрат, локализирана между античните арменски области Софена  и Мелитена.
7С това наименование асирийците наричат основната територия на бившата държава Митани – т.е. Северна Месопотамия, по това време трайно присъединена към Асирия.
8Племена, често споменавани и в хетски текстове. Населявали са Понтийските планини, на юг от Черно мворе.
9Вж. бел. 7
10Страната Адауш се е намирала югоизточно от Асирия.
11Местоположението им било край левия бряг на Ефрат, край течението на притока р. Арацани (Арменските възвишения и Изт. Турция)
12Суги хабхийска била разположена край Арменски (Източен) Тавър.
13Химе, Химуа – област в западната част на Арменски Тавър.
14Предполагаемото местонахождение е югоизточно от Диарбекир.
15Еламуни, Еламун, често срещано название на района ок. р.  Голям Заб, а също и на възвишенията и селищата в този район.
16Тумни (Тумме) е била разположена край р. Голям Заб.
17Букв. „обширните“. Общо название на хуритско-урартските поселения на Арменски Тавър.
18С наименованието „Горното море“ асирийците са обозначавали Черно море.
19Предполагаемото местонахождение е край съвр. гр. Мардин в Изт. Турция.
20Вж. бел. 16
21Предполага се, че се е намирала на територията на дн. Армения.
22Страната Дайани е локализирана в областта ок. извирането на р. Ефрат.
23Наири – асирийско название на област, простираща се на териториите на дн. Изт. Турция, Армения и Северозападен Иран. По-късно на тази територия възниква държавата Урарту.
24Съвр. Малатия, ЮИ Турция.
25Оттъждествява се с  Мусасир – област в долината между р. Голяб Заб и езерото Урмия.
26Предполага се, че това е гр. Мусасир, средище на обл. Мусасир (в урартските надписи се назовава „Ардини“).
27Средиземно море.