izvori

 

 

Надписи на Синахериб, цар на Асирия

 

Шестстенната глинена призма с аналите на Синахериб (704 – 681 г. пр. Хр.), наречена на откривателя си полк. Тейлър се съхранява в Британския музей. Текстът на царските анали е изписан на нововавилонски диалект с акадски клинопис, но изобилства и с асиризми. Призмата е датирана към 691 г. пр. Хр.

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992 г.

Срв. и Хрестоматия по истории древнего Востока, М., 1980 г.

 

 Ashur dreben

 

prizma taylerАз, Синахериб, великият цар, могъщият цар, цар на обитаемия свят, цар на Асирия, цар на четирите страни на света: премъдрият пастир, послушен на великите богове, пазител на истината, обичаш справедливостта, творящ добро, помагащ на нещастните, отдаден на доброто: съвършеният герой, могъщ самец, пръв от всички владетели, усмиряваща непослушните юзда, изпепеляваща противниците мълния. Бог Ашшур, Великата планина1, ме дари с несравнимо царуване и възвеличава своето оръжие над всички обитаващи в палати. От Горното море2, където залязвa слънцето, до Долното море3, където изгрява слънцето, всички черноглави се преклониха в краката ми, а враждебните владетели се уплашиха от битка с мене, напуснаха своите селища и като планински сови самотно отлетяха в неведоми места.

В първия си поход около Киш нанесох поражение на Мардук-апла-иддин, царя на Кардуниаш заедно с войските на неговия съюзник Елам. Посред сражението той напусна лагера си, избяга сам и спаси живота си.

Колесниците, конете, колите, мулетата и всичко, което той захвърли в разгара на битката, завладях с ръцете си. Тържествено влезнах в двореца му, разположен сред Вавилон. Аз отворих неговата съкровищница, златото, среброто, златните и сребърни съдове, скъпоценните камъни, всичко, което се намираше там — неизброимо имущество и богатство, тежки товари, неговите дворцови жени, велможи, придворни, певци и певици, всички занаятчии — всичко принадлежащо на неговия дворец аз наредих да бъде изнесено и взех като плячка. Със силата на своя господар, бог Ашшур аз обсадих и превзех 75 могъщи градове, крепости на страната Халди4, а също 420 малки града в техните околности, и взех плячката им.

Помощните войски [?], арамеи, халдеи, всички, които бяха в Урук, в Нипур, в Киш, в Хурсагкалама, в Кут, в Сипар и в малките градове, всички, които имаха вина, наредих да изведат и присъединих към плячката. При връщането си подчиних и непокорните (арамейски племена). Двеста и осем хиляди души, малки и големи, мъже и жени, а също безбройни коне, мулета, магарета, камили, едър и дребен добитък — значителна плячка — отведох в Асирия.

По време на своя поход приех от Набу-бел-шумат, владетел на Харарат5, злато, сребро, големи трупи скъпо дърво, магарета, камили, едър и дребен добитък — немалки дарове. Войниците на коварния противник, града Хиримме6, избих с оръжие, никого не оставих, побих труповете им на колове около целия град, а областта им заселих отново. Десет овни, десет имера7  вино, двадесет имера фурми — най-доброто на тази земя, установих за вечни времена като данък за боговете на Асирия, моите господари.

При втория ми поход моят господар бог Ашшур ме въодушеви и се отправих към страната на каситите8 и към страната на ясубигалаите9, които отдавна не се покоряваха на царете, моите бащи. Високите планини и недостъпните плата преминах на кон, а колесницата си накарах да пренесат на ръце. И като тур пеша преминах тесните проходи.

Град Бит-Киламзах, град Хардишпи, град Бит-Кубати10 — техните градове, техните мощни крепости аз обсадих и превзех. Изведох от тях хората, конете, мулетата, магаретата, едрия и дребен добитък и ги присъединих към плячката. А малките им градове. които са безбройни, разруших, съборих, обърнах в руини: ш техните шатри, палатки и селища запалих и предадох на огъня. След това се върнах в този град Бит-Киламзах и го превърнах в крепост. По-здраво от преди укрепих стените му, и хора от разни страни, заловени от ръцете ми, заселих в него. Хората от страната на каситите и страната на ясубигалаите, които бяха избягали пред моето оръжие, накарах да изведат от планините и ги заселих в градовете Хардишпи и Бит-Кубати. Преброих ги и се погрижих да издигна стела, на която накарах да опишат извоюваната с мои ръце победа и да я поставят сред града.

Аз обърнах впряга си и се отправих на път в страната Еллипи11. Пред мене царят им Испабара изостави могъщите си градове, изостави съкровищницата си и избяга далече. Цялата тази голяма страна разгромих като ураган. Неговите резиденции, градовете Марубищи и Акуду, и още 34 по-малки града в техните околности обсадих, превзех, разруших, изгорих с огън. Хората - малки и големи, мъже и жени, коне, мулета, магарета, камили, едър и дребен добитък завладях безброй и го доведох до небитие и умалих страната му. Могъщите градове Цицирту и Куммахум заедно е малките градове около тях и цялата област Бит-Барру откъснах от страната му и я присъединих към пределите на Асирия. А града Елензаш превърнах в столица и крепост тази област, и смених старото му име и го нарекох Кар-Синахериб   и заселих в него пленените от ръцете ми хора. Всичко това дадох в ръцете на своя велможа, началника на областта Хархар, и уголемих страната.

При връщането си получих богат данък от далечните мидийци, за които никой от царете — мои бащи не беше чувал, и ги превих под ярема на своята власт.

При третия си поход се отправих в страната Хати12. Страшният блясък на моето величие събори царя на Сидон Лули и той избяга далеч в морето и загина навеки. Сидон великия и малкия Сидон, и градовете Бит-Зити, Царипту, Махалиба, Ушу, Акзиби, Аку13, неговите могъщи градове, неговите крепости и опори в районите на пасбищата и водопоите паднаха сразени от блясъка на оръжието на бог Ашшур, моя господар, и те се преклониха в краката ми. Аз поставих на царския трон Тубаалум и му наложих данък в полза на моето господство. И всички царе на Амурру14, самримурунецът Минхиму, сидонецът Тубаалум, арудаецът Абдилити, гублаецът Урумилки, ашдодецът Метинти, амонитянинът Пудуел, моавитянинът Камусунатби, идумеецът Аяраму — всички те ми поднесоха своите богати дарове и целунаха краката ми.

А царя на Аскалон Цидка, който не се склони под моя ярем с боговете на бащиния му дом и него самия, и жена му, синовете, дъщерите, братята и всичките му роднини взех и преселих в Асирия. Над народа на Аскалон поставих Шарулудари, сина на предишния им цар Рукибти, и му наложих да плаща данък, съюзнически дар на моето величие, и той влачеше моя ярем.

По време на похода градовете Бит-Дагана, Япу, Банаябарка, Азузу15 — градове на Цидка, които не паднаха веднага в нозете ми, аз обсадих, превзех и плених богатствата им. А управителите, князете и хората на град Екрон16, които бяха хвърлили в железни окови своя цар Пади, дал съюзническа клетва на страната Ашшур, и го бяха предали на юдея Хизкия17, постъпвайки враждебно и грешно, сега се уплашиха в сърцата си. Те извикаха срещу мене царете на Египет, стрелци с лъкове, колесници, конници от царя на Етиопия, безбройни сили които им дойдоха на помощ. И край град Алтаку18 се построиха пред мен редовете им, и точеха оръжието си. А аз се сразих с тях и с могъществото на своя господар Ашшур им нанесох поражение. По време на боя в ръцете ми попаднаха живи колесниците и бойците на египетския цар и колесниците на етиопския цар. Аз обсадих градовете Алтаку и Тамну19 и ги превзех и плених богатството им. И като се приближих към Екрон, убих прегрешилите управници и князе и набих труповете им на колове около града. И всички синове на града, извършили грехове и престъпления, прибавих към плячката, а останалите, които нямаха грехове и престъпления и бяха невинни, пощадих. Техния цар Пади изведох от Йерусалим20 и го поставих на трона да господства над тях и му наложих данък в полза на моето величие.

А Хизкия, юдеинът, понеже не преклони глава под моя ярем - 45 негови големи града и малки селища в техните околности, които нямат чет,  аз ударих като издигнах насипи и доближих тарани и щурмови стълби, и с помощта на атакуващата пехота ги превзех; взех в плен 200 150 души, млади и стари, бедни и знатни, мъже и жени, коне, мулета, магарета, камили,  едър и дребен добитък, безчет, иззех ги и ги причислих към плененото имущество. Самият него (Хизкия), като птица в кафез, в Йерусалим - неговия царски град, аз заклещих. Издигнах укрепления и стражеви кули, всички порти на града завардих и ги направих за него недостъпни, блокирах околността за да не избяга.

Завзетите негови градове отделих от страната му и предадох на царя на Ашдод Метинти, на царя на Ехрон Пади и на царя на Газа Цили-Бел. На тях в добавка към предишния данък прибавих и наложих ежегоден налог като съюзнически дар на моето величие. А него, Хизкия, ужасния блясък на моето величие събори и неговите бойци и най-добрите му войски, събрани за отбраната на царския му град Йерусалим, поискаха мир. И той ми изпрати в моята столица Ниневия 30 таланта злато и 800 таланта чисто сребро, сърма, големи каменни украшения, легла от слонова кост, високи тронове от слонова кост, слонови кожи, слонова кост, абаносово дърво, жълто дърво и всякакви ценни богатства, а също и своите дъщери, дворцови наложници, певци и певици, и прати свой вестител за плащане на данък и изпълнение на служба.

Моят господар бог Ашшур ме вдъхнови за четвърти поход (и аз събрах многобройните си войски и ги поведох към страната Бит-Якин. По време на похода нанесох поражение на халдея Шузубу21, живеещ сред блатата в град Битуту22, и когато ужасът на моето сражение го порази, сърцето му изтръпна като на блатен рис и той избяга самотен и местонахождението му не беше открито. Тогава аз обърнах впряга си и се отправих към страната Бит-Якин. А той, Мардук-апла-иддин, на който още в първия си поход нанесох поражение и разпръснах силите му, сега се уплаши от гърма на моето могъщо оръжие и от настъплението на моята ужасна битка, и като събра всички богове на страната си от техните жилища, ги натовари на кораби и като птица отлетя в град Нагите-раки23, който е отвъд морето. А неговите братя, семе на бащиния му дом, които той изостави на брега на морето, и останалите хора на страната му аз изведох от Бит-Якин, който е сред блатата и гъстите камъши, и ги причислих към плячката. И като се обърнах превзех, разруших и обърнах в руини всичките му градове, и докарах беди на съюзника му, царя на Елам. При връщането си поставих своя първороден син Ашур-надин-шуми, роден от мене, на царския трон и заставих обширните страни Шумер и Акад да гледат в лицето му24.

В петия мой поход жителите на град Тумури,  на град Шарум, на град Езам, на град Кибшу,  на град Халгида, на град Куа, на град Кана25, чиито жилища, подобно на гнезда на орел, пръв сред птиците, бяха построени по върховете на планината Нипур, планина непристъпна, не се покориха под моя ярем. Аз разбих военния лагер в подножието на планината Нипур26 и с отбрани войници от моята гвардия и безпощадни бойци от редовните ми войски ги обградих и до един ги излових. Клисури, водопади, стръмни скали на носилка преодолях, местата, трудни за носилка, аз преминах пешком, подобно на планинските кози,  през високи върхове и хребети. Там, където се уморяваха моите нозе, аз присядах на стръмните скали и пиех вода от кожените мехове, за да утоля жаждата си. Аз преследвах враговете по планинските усои и им нанесох поражение. Градовете им превзех, разруших, съкруших и ги предадох на огъня. Аз ги върнах под моя ярем и продължих похода срещу Маний, владетел на град Уки, непокорния мидиец. Непознати пътища, стръмни пътеки, които се вият из непристъпни планини преди мен не е преминавал нито един от предишните царе. В подножието на планината Анара и планината Упа, планини могъщи, аз направих лагер, и сам на носилка, заедно с моите превъзходни воини навлязох в тесни проходи, изкачих се на непристъпни скалисти върхове. А той, Маний, прах от краката на моите войници видя, и Уку, неговия царски град, той изостави и избяга далече. Уку аз обсадих и взех, взех пленници, иззех напълно всичко,  което имаше, пари и имущество,  съкровищата от двореца изнесох и ги причислих към общата плячка, взех 33 града в покрайнините на областта. Хора, коне, едър и дребен добитък взех, а градовете сринах и предадох на огъня.

В шести поход тръгнах срещу останалите хора на страната Бит-Якин, които като диви магарета избягаха пред могъщото ми оръжие, изнесоха всички богове на страната от жилищата им, преплуваха великото източно море и се заселиха в град Нагате в страната Елам. На кораби от страната Хати аз наистина преплувах морето и превзех град Нагиту-Дибина заедно със страната Хилму27, град Билату и страната Хулапану, области на Елам, Αз плених и хората от страната Бит-Якин заедно с техните богове, и хората на царя на Елам, и не оставих нито един беглец. Качих ги на кораби и ги докарах на отсамния бряг и ги изпратих в Асирия. Градовете в онази страна разруших, унищожих, предадох на огъня, обърнах в хълмове и развалини. При връщането си разбих в открито сражение вавилонеца Шузубу, който по време на метеж беше заграбил властта над Шумер и Акад, и го залових жив в ръцете си, и окован в железни окови и вериги го изпратих в Асирия. И царя на Елам, който беше на негова страна и му дойде на помощ, разбих в бой и разпилях силата му и разгромих войската му.

Моят господар, бог Ашшур ме вдъхнови за седми поход и аз тръгнах срещу страната Елам. Градовете Бит-Хаири28 и Раза29 които са на границата на Асирия и които при управлението на баща ми еламците бяха отнели със сила, при този поход превзех и взех плячката им. И като въведох в тях отбрани войски, върнах ги в пределите на Асирия и ги поверих на управителя на крепостта Дер [Изброяване на градове], 34 могъщи града с безчислени селища около тях обсадих, превзех, плених, разруших, унищожих и опожарих. Димът на пожарите им като буреносен облак покри лика на широките небеса. А еламецът Кудур-Нахунте30 научи за падането на градовете си и го обзе ужас. И той превърна останалите си градове в крепости. А самият той напусна резиденцията си Мадакту31 и отиде в града Хаидала32 в далечните планини. Аз поведох войските си към Мадакту, неговия царски град. През месец Тамхири настъпи страшен студ и многобройни облаци лееха дъжд. Аз се уплаших от дъжда и снега, от стръмните планини и обърнах впряга си и се върнах в Ниневия. Не изминаха и три месеца оттогава и по волята на моя господар Ашшур Кудур-Нахунте внезапно умря в нещастен за него ден. И след него на трона му се качи Уманменану33, който нямаше нито ум, нито благоразумие.

При осмия ми поход, след бунта на Шузубу, жителите на Вавилон, злобни демони, затвориха вратите на града си и сърцето им се реши на битка. Халдеят Шузубу, нищожен човек, лишен от мъжка сила, гледащ в лицето наместника на Лахир34, пропаднал арамей, беглец, кръвопиец, крадец — при него се събраха, спуснаха се в блатата, устроиха бунт. Аз го обкръжих от всички страни и притесних душата му и пред лицето на страха и глада той избяга в Елам. И тъй като имаше договор и той беше престъпник, побърза да напусне Елам и дойде във Вавилон. А вавилонците, за негово нещастие, го качиха на трона; връчиха му властта над Шумер и Акад. Те отвориха съкровищницата на Есагил, златото и среброто на бог Бел и богинята Царпанит и богатството на храмовете им изнесоха и пратиха в дар на Уманменану, царя на Елам, който нямаше нито ум, нито благоразумие: „Събери войската си, свикай лагер, побързай към Вавилон, застани до нас, ти си надеждата ни!" А той, еламецът, забрави в сърцето си как при предишния си поход в Елам превзех и обърнах в руини градовете му. Той прие дара им и събра войската си, събра своя лагер, колесници и каруци, запретна конете и мулетата. [Изброяване на много страни и народи]. Те сключиха с него голям съюз и с голямо множество нахлуха в Акад, дойдоха до Вавилон и се съединиха с халдея Шузубу, царя на Вавилон, и обединиха войските си. Като безбройно ято скакалци в началото на годината всички заедно се вдигнаха за сражение с мене. Прахът от краката им като буреносен облак през зимата покри широките небеса. В град Халула35 на брега на Тигър те построиха редовете си пред мене и ми преградиха водопоя и наточиха оръжието си. А аз се помолих на Ашшур, на Син, на Шамаш, на Бел, на Набу, на Нергал, на Ищар Ниневийска и на Ищар Арбелска, на боговете, които ми помагат, за победа над могъщите врагове, и те веднага чуха молитвата ми и се притекоха на помощ.

Разярен като лъв, аз облякох доспехите, поставих на главата си шлема, украшение в битката, с яростно сърце бързо се качих на своята висока бойна колесница, събаряща враговете. И като взех в ръце мощния лък, даден ми от Ашшур, и смъртоносното копие, завиках като страшен ураган над цялата войска на злобния противник, изревах също като Адад. По волята на Ашшур, великият владетел, моят господар, като буен порив на южния ураган се нахвърлих върху противника във фронт и във фланг, с оръжието на моя господар Ашшур и с яростен натиск  върнах назад и ги обърнах в бягство. Със стрели и копия изтребих вражеската войска и надупчих телата им като решето. Велможата на царя на Елам Хумбан-Унташ, опитен воин, предводител на войската му, велика негова подкрепа, заедно с другите началници със златни кинжали на поясите и чудесни златни гривни на ръцете пронизах мигновено като вързани тлъсти бикове и ги избих напълно. Като на жертвени овни прерязах гърлото им, като конец отрязах скъпия им живот. Накарах кръвта им да тече по широката земя като придошла вода в дъждовния сезон. Буйните коне от впряга на колесницата ми потъваха в кръвта им като в река; колелата на бойната ми колесница, носеща смърт на лошите и злите, разплискваха тяхната кръв и нечистотии. С труповете на бойците им като с трева напълних земята. Отрязах брадите им и ги обезчестих, отсякох ръцете им като зрели краставици и взех пръстените и великолепните златни и сребърни гривни от тях, с остри мечове разсякох коланите им и взех висящите на тях златни и сребърни кинжали. Останалите негови началници заедно е Набу-шум-ишкун, синът на Мардук-апла-иддин, се уплашиха от моя натиск и вдигнаха ръце и попаднаха живи в ръцете ми посред боя, а колесниците им заедно с конете, на които бяха убити колесничарите или бяха изоставени, кръжаха наоколо неуправлявани.

Аз се обърнах и след два двойни часа от нощта прекратих избиването им. А той, Уманменану, царят на Елам, заедно с царя на Вавилон и придружаващите ги предводители на племената на страната Халди — всички те бяха обзети от страх пред моя натиск като от ужасяващ демон, и напуснаха шатрите си, и за спасение на живота си тъпчеха труповете на своите воини. Сърцата им трепереха като на хванат гълъб, те изпускаха топлата си урина и пълнеха колесниците си със своята кал. Аз изпратих своите колесници и конница да ги преследват, и настигайки избягалите, за да спасят живота си, на място ги посичаха с оръжие.

По това време направих своя резиденция двореца в Ниневия, напълних го с богатства за удивление на всички хора. Задният дворец, построен по нареждане на моите деди, предишните царе, за настаняване на гарнизона, държане на конете и съхранение на всякакви вещи, беше без тераса, жилищните помещения бяха малки, не беше красив видът му, основите му бяха остарели и отслабнали, кулите му се бяха съборили — този дворец разруших изцяло и като добавка присъединих голямо пространство от ливади и градски ниви. Оставих мястото на предишния дворец и на ливадите чак до брега на реката накарах да насипят тераса от пръст, висока колкото 120 реда тухли. На тази тераса в подходящ месец и благоприятен ден накарах да построят по мой изкусен замисъл и с майстроството на моя умел строител дворец от мрамор и кедрово дърво по хетски образец, много по-голям, удобен и прекрасен от предишния, за обитание на моето величество. Над него поставих дълги греди от кедър, израсли в светлата планина Хаманим36, и крила от благовонно дърво обковах със скоби от блестяща мед и ги окачих на портите. И накарах да направят за тяхна защита статуи на шеду и ламасу  от превъзходен мрамор от страната на баладаите38 и ги поставих отляво и отдясно. За поместване на черноглавите, за пазене на бойните коне, мулетата, катърите, камилите, колесниците, колите, каруците, колчаните, лъковете, стрелите и другото бойно снаряжение, на впряговете от силни коне и мулета и впряговете с ярем наредих да увеличат много външния павиран площад. Този дворец изградих и завърших от основите до покрива и поставих в него за вечни времена стели с името си. И нека моите потомци, царете, които Ашшур и Ищар изберат за управление на страната и хората, когато този дворец остарее и се разруши, да възстановят разрушеното, и като видят стелата с името ми, да приготвят благовонно масло и да извършат възлияние и да я върнат на мястото ѝ. И ако направят така, Ашшур и Ищар ще чуят молитвите им, ще им окажат милост. А този, който измени моя надпис и моето име, нека великият господар Ашшур, бащата на боговете, да го накаже, да го лиши от жезъл и престол, да го свали от власт.

В месец адару, на 20-я ден,  епонимат Бел-емурани, областначалник на Кархемъш.

 

1Великата планина: епитет на боговете Енлил и Ашур.
2Горното море: Средиземно море.
3Долното море: Персийският залив.
4Страната Халди: халдеите в Южна Месопотамия.
5Харарат: град в Месопотамия, източно от р. Тигър, на границата с Елам.
6Хиримме: град близо до Харарат.
7Имер (магарешки мях): мярка за вместимост, равна на 84 л.
8Касити: древна народност в Западен Иран.
9Ясубигалаи: народ, населяващ планината Загрос.
10Бит-Киламзах, Хардишпи, Бит-Кубати: градове в Месопотамия.
11Еллипи: планинска страна на север от Елам.
12Страната Хати: Сирия.
13Бит-Зити, Царипту, Махалиба, Ушу, Акзиби, Аку: финикийски градове на източното на Средиземноморие.
14Амурру: страните на Запада.
15Бит-Дагана, Япу, Банаябарка, Азузу: градове във Финикия и Палестина
16Екрон: град в южната част на финикийското крайбрежие.
17Хизкия: Езекия, цар на Юдея (715 — 687 г. пр. Хр.).
18Алтаку: град в Южна Палестина.
19Тамну: град в Южна Палестина.
20Йерусалим: столица на Юдейското царство.
21Шузубу: презрителна форма от името Мушезиб-Мардук, вожд на халдейското племе Бит-Дакури, цар във Вавилон през 692 —689 г. пр.Хр.
22Битуту: град в областта Бит-Якин на Южна Месопотамия.
23Нагите-раки: град а Елам, на северния бряг на Персийския залив.
24Ашур-надин-шуми е цар във Вавилон от 699 — 694 г. пр. Хр.
25Тумури, Шарум, Езам, Кибшу, Халгида, Куа, Кана: градове на северозапад от Асирия, край източния бряг на р. Тигър.
26Нипур: планина на северозапад от Асирия.
27Хилму, Хупапану: области на северния бряг на Персийския залив.
28Бит-Хаири: град в Източна Месопотамия.
29Раза: град в Източна Месопотамия.
30Нахунте: цар на Елам в 693—692 г. пр. Хр.
31Mадакту: град в западен Елам, една от царските резиденции.
32Хаидала: град в Елам.
33Уманменану: цар на Елам. 692—687 г. пр. Хр.
34Лахир - град в Месопотамия.
35Халула: град в поречието на Тигър.
36Хаманим: планина на север от Месопотамия