izvori

 

 

Надписи на Асархадон, цар на Асирия

 

По руския превод на И. М. Дьяконов

Превод от руски: Л. Грозданов

 

Ashur dreben

Призма А

 

Цилиндър "А" с аналите на цар Асархадон е намерен на хълма Куюнджик и в момента е експонат в Британския музей. Началните надписи са силно повредени, но въз основа на други източници, може да се предположи, че иде реч за убийството на Синахериб от синовете му Адармелик и Шарру-Уцур.

 

Колонка 1

От цялото си сърце аз дадох клетва. Черният ми дроб се изпълни с гняв1.
Незабавно написах послания, в които упоменавам, че приемам върху себе си върховната власт в Дома на моя баща.
След  което към Ашшур, Син, Шамаш, Бел, Набу, Нергал,
Ищар Ниневийска и Ищар Арбелска
издигнах своите ръце. Те приеха молитвата ми.
В милостиво благоволение да ме насърчат, те ми изпратиха пророчество:  
"Върви! Не се страхувай!
Ние сме на твоя страна. Ще ти помагаме в твоите походи!"
В продължение на един или два дни аз стоях на позицията си; не излизах в предните редици на армията,
не отивах и в ариергарда; конете приучени в двоен впряг2 от колесничарите
аз не отвързвах. Не напуснах лагера.
Но наредих с най-голяма бързина армията да се снабди с всичко необходимо за похода.
Силна снежна буря през месец януари затъмни небето, но аз не отстъпих.
Както sisrin - птица разперва своите крила,
така и аз развях своите знамена като сигнал към близките ми;
с голям труд и бързина преодолях целия път до Ниневия.
Но в планинската страна  Ханни - Раби, пред войските ми се изпречиха всички нейни воини;
мощно атакуваха предните отряди на армията и пуснаха стрелите си.
Но ужасът от боговете, повелителите мои, ги обхвана.
Когато те видяха доблестта на великата ми армия, отстъпиха назад.
Ищар, царицата на войната и сраженията, на която се нрави моето благочестие,
стоеше на моя страна. Тя сломи лъковете им.
Техните сражаващи се редици тя разстрои с гняв.
Към армията им се обърна със следните думи: "Стойте! Аз съм безпощадната богиня!"
С нейното височайше благоволение аз издигнах знамената си там, където възнамерявах…

 

Колонка 2

Началото на колонката е разрушено. Предполага се, че става дума за Набу-зер-кити-лишир, синът на Мардук-апла-иддин, който след смъртта на Синахериб вдига въстание в Южна Халдея

 

....бунтовният цар.....
събрал своя лагер и потеглил срещу Нин-Гал
наместника на Ур, бившия мой верен поданик,
пленил го и го убил с меч.....
И дори след като Ашшур, Шамаш, Бел, Набу, Ищар Ниневийска,
и Ищар Арбелска благоволиха аз, Асархадон,
щастливо да се утвърдя на трона на моя баща
и ми връчиха върховната власт над земята, дори и тогава този не се преклони пред мен:
той не ми изпрати дарове, не ми изказа почитта си,
радост от моето присъствие
той не изрази. Той дори не пожела да се осведоми за здравето на Мое Величество.3
Когато аз чух в Ниневия за неговите злостни деяния,
моето сърце се развълнува, черният ми дроб се изпълни с гняв. Моите пълководци
и чиновници, които бяха в близост до земите му, изпратих срещу него.
Тогава той, Набу-зер-кити-лишир, ненаситен, подъл, низък човек,
разбрал за похода на армията ми, презрян побягна в страната Елам.
Но гневът на великите богове, почитта към които той пренебрегна, Ашшур, Син, Шамаш,
Бел и Набу, изпрати големи беди за него
и в страната Елам той бе убит с меч.
Наид-Мардук, негов брат, виждайки в страната Елам действията,
които аз извърших срещу брат му,
от земята еламска побягна, и за да положи пред мен клетва за вярност
пристигна в Асирия и умоляваше Мое Величество.
Цялата провинция на морското крайбрежие, която бе наследство на неговия брат, му отдадох във владение.
Всяка година, без пропускане, с големи дарове
той идваше в Ниневия и целуваше нозете ми.
Абдимилкут, царят на Сидон,
който не се подчиняваше на Мое Величество и биде непокорен пред моите царски слова,
Който разчиташе на своите позиции край Великото море, и отхвърли моята власт,
градът Сидон, голям град, разположен на брега на Великото море............

 

Колонка 3

Тя е силно разрушена, но е съхранена в Цилиндър "Б", затова тук я пропускаме.

 

Колонка 4

Текстът в тази колонка е посветен на завоеванието на арабските царства, но той се повтаря в Надпис "Б". Затова този текст е пропуснат, освен пасажите, които подробно разкриват кратката фраза в Надпис "Б":  "Аз предадох на смърт осем техни управници". Тук са посочени техните имена.

Кицу, царят на Калдили; Акбару, царят на Дупиати;
Маншака, царят на Магалани; Япа, царица на Дихутани;
Набицу, царят на Кадасиха; Никару, царят на Гахупани;
Байлу, царица на Икилу; Хабанамру, царят на Будаху;
Осем управници на тези страни екзекутирах.
Телата на техните войници разпилях като купища глина;
боговете им, богатствата и хората отведох в Асирия.

 

Колонка 5

Началото на текста съответства с този в Надпис "Б". Тук е представен важен пасаж, който там липсва.

 

Събрах царете на Сирия и народите живеещи до морето:
Баал, царят на Тир; Манасий, царят на Юдея;
Кадамух, царят на Едом; Митцури, царят на Моав;
Рубен, царят на Газа; Митинти, царят на Аскалон,
Итузу, царят на Амгарун, Милки-Асаф, царят на Гебал,
Кулу-Баал, царят на Арвад; Аби-Баал, царят на Ушимирунна.

 

Prisma  Призма Б

 

Този надпис е изписан на хексагонална призма. Намерена е недалеч от Ниневия и сега е на съхранение в Британския музей.

 

Колонка 1

Асархадон, цар на Шумер и Акад,
син на Синахериб, царя Асирийски,
син на Саргон, царя Асирийски,
който с имената на Ашшур, Бел,
Син, Шамаш, Набу, Мардук, Ищар Ниневийска,
и Ищар Арбелска, великите богове, моит повелители,
от изгрева до залеза на Слънцето
настъпва победоносно, нямайки равен на себе си.
Завоевател на Сидон, градът лежащ в морето,
този, който съсипа поселенията им;
тяхната цитадела и двореца унищожих;
сринах ги в морето.
Тяхното място на справедливостта разруших.
Абдимилкут, техният цар,
далече в морето побягна,
подобно на риба в морски дълбини;
аз го залових и му отсякох главата.
Съкровищата му, боговете му, злато, сребро и драгоценни камъни,
кожи, слонова кост, дървесина,
одежди - пурпурни и жълти,
и регалиите от двореца му,
аз добавих към моята плячка.
Мъже и жени безброй,
бикове, овни и мулета
откарах в Асирия.
Събрах царете на Сирия
и морското крайбрежи, всички заедно.
Град Сидон построих наново
и го именувах град Асархадон.
Хората, взети в плен от моята армия, местни
и от морето на Изтока,
в пределите на тези места заселих
и поставих мой военен командир да ги управлява.
Сандуарри, цар на Кунду и Сизу,
враг и нечестивец, не почитащ Мое Величество,
който презря почитта към боговете,
разчиташе на непристъпните си планини,
и на Абдимилкут, царя на Сидон,
и прие приятелството му.
Имената на великите богове, едно след друго написа,
надявайки се на могъществото им,
а аз вярвах в Ашшур, моят господар.
Подобно на планинска птица
аз връхлетях връз него и му отсякох главата.
Извърших божия съд на Ашшур,
над човек, който биде престъпник.
Главите на Сандуарри
и на Абдимилкут
окачих вслед техните поддръжници;
с пленниците - младежи и възрастни, мъже и жени,
аз влязох тържествено през вратите на Ниневия.

 

Колонка 2

Първите строфи са почти изтрити.

......аз ги събрах...
и изпратих в Асирия;
пред главните порти на Ниневия,
...заедно с мечките, кучетата....
ги оковах завинаги....
Теушпу, кимериецът,
странстващият воин, чиято родина бе разположена далече
зад провинция Хубушна4,
него самия и армията му унищожих с меч.
Смазах главите на хората от Хилаку
и Духука5, които обитаваха планините,
издигащи се пред страната Табал,
и които, надявайки се на непристъпните си планини,
отдавна не желаеха да се покорят на властта ми;
двадесет и един укрепени градове
и малки селища из околностите
атакувах, превзех и отнесох със себе си имуществото им;
разруших тези градове и ги изгорих с огън.
На останалите жители,
които не участваха в престъпления и убийства,
наложих моята власт.
Съкруших хората на Барнаку6, врагове и нечестивци,
живеещи в страната Тилашури7,
който на езика на тези хора
се наричаше
град Мейхрану „град Питану“8.
Аз разселих хората от страната Манна,
които не почитаха небесните богове,
и армията на Ишпакая,
царят на Ашгуз, техен съюзник, който не смогна да съхрани себе си,
сразих с меч.
Аз победих Набу-зер-кити-лишир, сина на Мардук-апла-иддин,
който разчиташе на царя на Елам,
но не успя да му поблагодари за спасението на живота си.
Наид- мардук, брат му, аз призовах при себе си за да положи клетва.
От Елам той избяга,
в Ниневия, моя царски град,
пристигна и ми целуна нозете.
Цялата провинция на морското крайбрежие,
която бе наследена от неговия брат, аз му отдадох като владение.
Покорих областта Бит-Дакури,
която е в Халдея, но е враждебна на Вавилон;
аз свалих Шамаш-ибни, техния цар,
човек зъл и деспотичен, който не се покланяше
на повелителя на боговете Мардук;
този, който си бе присвоил земите
на гражданите на Вавилон и Борсипа.
След това в името на Бел и Набу,
възстанових тези землища
на гражданите на Вавилон и Борсипа
и им ги върнах.
Набу-шалим, син на Балазу,
поставих на власт
и го направих свой васал.
Град Едом, крепост на арабите,
който Синахериб, царя Асирийски,
мой баща, завоюва...........Краят на колонката е разрушен.

 

Колонка 3

началото е силно повредено.

С големи подаръци,
в Ниневия, моя царски град,
той пристигна и ми целуна нозете.
Тогава аз задържах четири негови богове; той се обърна към мен с просба;
аз се съжалих над него;
с тези богове аз възстанових справедливостта,
знакът на Ашшур, моя повелител,
и моето собствено име наредих да щамповат на тях
и му ги върнах обратно.

 

1В древността черният дроб е смятан за място на гнева и яростта
2Бойна колесница с два коня
3Общоприет обичай в тогавашната дипломация, неспазването на който, се смята за проява на особена враждебност
4Не е локализирано точно
5По-късната Кесария Кападокийска, съвр. гр. Кейсери
6Бит-Бурнаки, област между Елам и Мидия
7Град в Мидия
8Неясен пасаж. Определението град преди думата „Мейхрану“  не бива да се възприема буквално. В случая може да се преведе като „в устата на мейхранските жители“, „на мейхрански език“ – (мехри – племена на север от Асирия). Неясно е и какво се има предвид под „гр. Питану“ – Барнаку или Тилашури?