izvori

 

 

Из надписа на Шамши Адад V (823 — 810 г. пр. Хр.) на монолит от Калху (Нимруд)

 

По руския превод на Н. Б. Янковской. Език – литературен вавилонски диалект на акадския с асиризми. Н. Rawlinson, Cuneiform Inscriptions of Western Asia, I, London, 1861, № 29-34; E. Schrader, KB, I, стр. 174...

 

640px Shamshi Adad V 1В първия си поход, в който се вдигнах срещу страната Наири, аз получих впрегатни коне — данък от всички царе на Наири. В това време аз като мрежа покрих Наири - целия ѝ простор. Пределите на Ашур от Шурдира1 в страната Наири до Кар-Шулмануашаред,2 който е срещу Гаргамиш,3 от Задду, пределите на Аккад до страната Ензи, от Ариду4 до страната Сухи5 по заповед на Ашшур, Шамаш, Адад и Ищар, боговете, мои помощници, подобно на [...........] аз преклоних пред моите нозе.

Във втория си поход аз проводих и изпратих в страната Наири Мутаррис-Ашшур, главен началник,6 мъдър, опитен в битка, разумен, с моите храбреци и стан. Той достигна до Морето на залеза на слънцето,7 завзе 300 селища на Шарцина, сина на Мекдиара,8 11 укрепени града заедно с 200 селища на Ушпина,9 изби техните воини, заграби богатствата, богове, синове и дъщери; разруши, унищожи и запали с огън техните селища. При завръщането си той изби воините на сунбийците10 и прие впрегатни коне — данък от всички царе на страната Наири.

В третия си поход аз се отправих през река Заб, прехвърлих се през планината Цирал и навлязох в страната Наири. Получих впрегатни коне — данък от Дади, хубушкийския, Шарцина, сина на Мекдиара, сунбийци, маннеите, парсуайците и таурлайците. Месийците11 — ужас на блясъка на Ашшур, моят господар, покрих  ги, те се уплашиха пред заплахата  на моето силно оръжие, изоставиха своите селища, изкатериха се на стръмни планини. Те се укрепиха на три планински върха, които се спускат от небето, подобно на облаци, където не достига и летящата птица. Аз се впуснах след тях. Тези планински върхове аз наистина обкръжих; в един ден налетях на тях като орел, избих многочислените им воини, заставих ги да се спуснат от планините без тяхното имущество, техните блага, богатство, едър рогат добитък, мулета, дребен рогат добитък, впрегатни коне, камили с по две гърбици. Разруших, унищожих, запалих с огън 500 техни селища и тръгнах към страната Гизилбунда.12 Завзех селището Кинаки, разруших го, унищожих го и го изгорих с огън; наистина преминах през планината на камъка бишбизида и приех впрегатни коне —данък от Титамашка, сасиашаеца, и Киара, карсибутаеца. Блясъкът на моето владичество и натискът на моята силна войска надделя над тях, те изоставиха своите многобройни селища и влязоха в Ураш, своя укрепен град. Аз покорих този град и обагрих улиците му с кръвта на воините им, подобно на червена козина. Аз избих 6000 воини, плених в свои ръце царя им Пиришати заедно с 1200 негови бойци; отнех хазната  им, имуществото и богатството им, едрия и дребния рогат добитък, конете с безчислена сребърна, златна и бронзова сбруя. Разруших, опустоших и запалих с огън, приех данък от Енгур цибарайския. Направих огромно изображение на моята царственост и записах на него победата на Ашшур, моя господар, моята слава, моята смелост и всякакви дела на моите ръце, извършени в Наири, и заповядах да се постави в Цибара, укрепения град на гизилбундците. (Следва описание на похода срещу мидийците — Matâja).

... В това време данъка на Сирашма бабаруйския, Амахар хармешандския, Заришу парсанийския, Заришу хундурския, Санашу кипабарутакския, Ардарая ушташшайския, Шума кинукския, Татая гингибирския, Бисираин аримайския, Парушта кибарушайския, Ашпаштатаука уилайския (?), Амамаш кингиш-тилензахския, Тарсиху мацираушайския, Маманиш луксайския, Занзара димамайския, Сирашу симгурийския, Гишта абданайския, Ададану асатийския, Урси гинхухтайския, Бара гинзинайския, Аруа киндутаушскайския, Дирнакуш кибруйския, Забану зузарурайския, Иртизати гингирдайския, Барзута таурлайския, Шуа нанийския, Сатирпая и Артасирара13 – на всички царе на Наири по заповед на Ашшур, Шамаш, Адад, боговете, моите помощници, аз наложих да платят и данък във впрегатни коне за вечни времена. Като буря се разразих над тях подобно на Адад, от Цилар, мощната планина, до Морето на залеза на слънцето излях върху тях ужаса на блясъка.

 

1Шурдира (възможно е да се чете и «Паддира»). Намира се в страната на манеите, южно от езерото Урмия. От тук се вижда характерното за този надпис, а отчасти и за надписите на Салманасар III, крайно широкото разбиране на термина «Наири».
2Също и Тил - Барсип, — съвр. Тел-Ахмар в Северна Сирия.
3Кархемъш, съвр. Джераблус в Северна Сирия, на брега на р. Ефрат.
4Ариду се намирал на югозапад от Асирия.
5Сухи — област на Ефрат, северна Вавилония.
6Rab rêšê — висш военен чин след  туртану (маршал) , отговарящ на съвр. армейски генерал.
7Има се в предвид Каспийско море, което асирийците смятали за един воден басейн заедно с Черно и Средиземно море отличаващ се от Морето на Слънчевия изгрев, т. е. от Персийския залив.
8Мекдиара бил управител на Вътрешен Замуа – по-късната Страна на  Манеите.
9Урартск. Ишпуини, син на Сардури, цар на Урарту.
10Племе на западната граница на Страната на Манеите.
11Всички изброени племена живеели между езерото Урмия и горното течение на река Дияла.
12Областта Гизилбунда се намирала между Страната на манеите и Мидия.
13Различни вождове на предимно коренни (неиндоевропейски) племена от горна Мидия.