izvori

 

 

Кодекс на цар Хамурапи

 

Базалтовата  колона с Кодекса на Хамурапи, е открита при разкопките на французите в Суза (Елам) през 1901 г. Сега тя е експонат в Лувъра. Законите на Хамурапи били съставени по негова заповед към средата на управлението му.

Макар и по-голямата част от първоначалния текст на този важен документ да е оцеляла, все пак известни пасажи от него са отчупени, тъй че Кодекса на Хамурапи не е запазен в цялост. Ценни допълнения донасят обаче клинописни текстове от Кодекса, открити в библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал.

Законите на Хамурапи се датират обикновено в първата половина на XVIII в. пр. Хр. (1792 — 1750).

Преводът е направен от Хрестоматия по истории древнего Востока, М. 1980.

 

Въведение

 

451px Prologue Hammurabi Code Louvre AO10237Когато великият Анум1, царят на анунаките2 и Енлил3, владетелят на небесата и на земята, съдещ съдбините на страната, връчи на Мардук4, първия син на Еа5, властта над всички хора и го възвеличи между игигите6, нарече Вавилон с неговото велико име, направи го най-мощен между страните на света и утвърди в него вечното царство, чиято основа е трайна също като земята и небесата, тогава аз, Хамурапи, славният, богобоязлив княз, за да се позволи да сияе справедливостта в страната, за да бъдат погубени беззаконните и злите, за да не може силният да притеснява слабия, за да изгрявам аз като Шамаш7 над черноглавите8 и да осветлявам страната, бях призован от Анум и Енлил за благоденствието на хората.

Аз, Хамурапи, пастирът, наименуван от Енлил, който натрупах богатство и изобилие и извърших всичко за Нипур9, връзката между небесата и земята, славен покровител на Екур10; победоносният цар, който възстанови Ериду11, очисти обредите на Еабазу12; покровителят (?) на четирите страни на света, който възвеличи името на Вавилон, умилостиви сърцето на Мардук, своя владетел, [през всичките] си дни ходеше при Есагил; синът на царствеността, който е създаден от Син13, даде изобилие на Уру14, смиреният богомолец, който поднася плодородие в Екиширгал; законният цар, послушен на Шамаш, силен, който затвърди основата на Сипар, облече със зеленина гроба на Айя15, издигна храм на Ебару, подобен на жилище в небесата; воинът, който пощади Ларса16, обнови Ебару за своя съюзник Шамаш; владетелят, който дава живот на Урук17, даде вода на изобилието на хората му, издигна Еану, натрупа богатството за Ану и Ищар; закрилникът на страната, който събра разпилените хора на Исин18, увеличи изобилието на храма Егалмах; повелителят на царете, близнак на Забаба19, който укрепи жилището на град Киш20, заобиколи с блясък храма на Еметеурсаг, затвърди великите обреди на Ищар, грижи се за храма на Хурсагкалама.

Крепост срещу враговете, онзи, чиито желания изпълни неговият приятел Ира21, който укрепи град Кута22, увеличи всичко за Меслам; буйният телец, който избоде с рогата си враговете, любимец на Туту23, който развесели Борсипа24, непрекъснато се грижи за Езиде; богът на царете, който познава мъдростта, разшири орната земя на Дилбат25, напълни хамбарите за мощния Ураш26; владетелят, достоен за скиптъра и тиарата, с които го украси мъдрата [богиня] Мама27, която установи границите на Киш (Опис?28), направи разкошни чистите ястия за Нинту29;  несравнимо разумният, който определи пасбището и водопоите на Лагаш и Гирсу, който държи [в ръцете си] големи жертвени дарове за Енину; който залови враговете, любимец на Високата30 (Телитум), който изпълни оракулските предсказания за Халаб31, радващ сърцето на Ищар; светлият княз, чиято молитва познава Адад32, който успокои сърцето на Адад-воина в град Бит Каркара (?), който докара в надлежен ред всичко в Еугалгал; царят, който дарува живота на Адаб33, покровителя на храма Емах, владетелят на царете, непобедимият боец, оня, който подари живот на град Машкан Шабрим34, напои с изобилие Емезлам; мъдрият управник, оня, който постигна изпълнението на всеки замисъл, укри хората на Малгум35 през време на бедствието, затвърди жилищата им в богатството, (а) навеки определи чисти жертви за Еа Дамгалнуна36, които възвеличиха неговата царственост; най-първият от царете, който покори ефратските селища със силата на Даган37, неговият създател, който помилва хората на Мера38 и Тутул39; славният княз, който направи светло лицето на Ищар; установи чисти ястия за Ниназу40, помогна (?) на хората през време на бедата, утвърди стъпката им сред Вавилон благополучно; пастирът на народа, чиито дела са приятни на Ищар, който въдвори Ищар сред широкоуличния Акад; който позволи да блесне истината, води племената по прав път, върна на града Ашур41 милостивата му богиня Ламасу; който укроти (??) пламъка (??), царят на Ниневия42, в Емишмиш, който позволи да блесне името на Ищар.

Аз съм славният, покорен на великите богове потомък на  Суму Лайлу43, могъщият наследник на Син Мубалит44, вечният царствен потомък, могъщият цар, слънцето на Вавилон, който озари със светлина страната на Шумер и на Акад, царят, който доведе до послушание четирите страни на света, любимецът на Ищар.Когато Мардук ме прати да управлявам народа и да доставям на страната благоденствие, аз вложих истината и справедливостта в устата на страната и дадох благоденствие на народа.

 

От днес:

 

§1 Ако човек, като обвини под клетва човек, хвърли върху него [подозрение в] убийство и не докаже това, обвинителят трябва да бъде убит.
§2 Ако човек хвърли върху човек [подозрение в] магьосничество и не докаже това, онзи, върху когото е хвърлено подозрението, трябва да отиде към Реката и да се хвърли в Реката45. Ако Реката го завладее, обвинилият го може да вземе неговата къща; ако Реката очисти този човек [от обвинението] и той остане здрав и читав, онзи, който е хвърлил върху него [подозрението в] магьосничество, трябва да бъде убит, а онзи, който се е хвърлил в Реката, получава къщата на обвинителя си.
§3 Ако човек, след като се яви на съдебно дело със свидетелско показание за престъпление, не докаже казаните от него думи, то ако това е съдебно дело за живот, тоя човек следва да бъде убит.
§4 Ако ли пък той се е явил с лъжливо свидетелско показание по съдебно дело за храни или сребро, той трябва да понесе наказанието, определено по такова съдебно дело.
§5 Ако съдията произнесе присъда, постанови решение, изготви документ с печат, а след това измени присъдата си, този съдия трябва да бъде изобличен в промяна на присъдата и трябва да плати в 12-кратен размер иска, [предявен] по това съдебно дело, а също трябва да бъде свален в съвета46 от съдийското си кресло и никога вече не трябва да заседава със съдиите в съда.
§6 Ако човек открадне имущество на бог или на двореца, той трябва да бъде убит и онзи, който взема от ръцете му откраднатото, трябва да бъде убит.
§7 Ако човек купи от ръката на син на човек или от ръката на роб на човек без свидетели и договор или вземе на съхранение сребро или злато, или роб, или робиня, или вол, или овца, или магаре, или каквото и да било, тоя човек е крадец, той трябва да бъде убит.
§8 Ако човек открадне вол или овца, или магаре, или свиня, или лодка, то ако това е божие [или] ако то е дворцово, той трябва да го върне в 30-кратен размер, а ако то принадлежи на мушкенум47, той трябва да го върне в 10-кратен размер; ако ли пък крадецът няма с какво да го върне, той трябва да бъде убит.
§9 Ако човек, на когото се е загубило нещо, намери загубената си вещ в ръцете на друг човек и онзи, в чиито ръце се намери загубената вещ, каже: „Продаде ми я продавач, аз я купих пред свидетели", а стопанинът на загубената вещ каже: „Аз ще представя свидетели, познаващи моята загубена вещ", то купувачът трябва да доведе продавача, който му е продал вещта, и свидетелите, пред които той е купил; също и стопанинът на загубената вещ трябва да представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ. Съдиите трябва да разгледат тяхното дело, а свидетелите, пред които е дадена покупната цена, и свидетелите, познаващи загубената вещ, трябва да разкажат пред бога онова, което знаят. Ако продавачът е крадец, той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да си получи загубената вещ, купувачът трябва да вземе от къщата на продавача среброто, което е претеглил.
§10 Ако купувачът не доведе продавача, който му е продал, и свидетелите, пред които е купил, а само стопанинът на загубената вещ представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ, купувачът е крадец; той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да получи своята загубена вещ.
§11 Ако стопанинът на загубената вещ не доведе свидетели, познаващи неговата загубена вещ, той е лъжец, набедява, трябва да бъде убит.
§12 Ако продавачът е умрял, купувачът получава от нещата на продавача в 5-кратен размер иска [предявен] по това съдебно дело.
§13 Ако свидетелите на този човек не са наблизо, съдиите му определят срок до 6-ия месец. Ако на 6-ия месец той не доведе свидетелите си, той е лъжец, трябва да понесе наказанието, [определено] по такова съдебно дело.
§14 Ако човек открадне малолетен син на човек, той  трябва да бъде убит.
§15 Ако човек изведе вън от портата48 роб на двореца или робиня на двореца, или роб на мушкенум, или робиня на мушкенум, той трябва да бъде убит.
§16 Ако човек укрие в къщата си избягал роб, принадлежащ на двореца или на мушкенум, и не го изведе при вика на глашатая, тоя стопанин на къща трябва да бъде убит.
§17 Ако човек залови в степта избягал роб или робиня и го достави на господаря, господарят на роба трябва да му плати 2 сикли сребро.
§18 Ако тоя роб не каже името на господаря си, той трябва да бъде доведен в двореца, сетне, като разследват обстоятелствата на делото му, да бъде върнат на неговия господар.
§19 Ако ли пък той задържи тоя роб в къщата си и сетне робът бъде намерен в негови ръце, този човек трябва да бъде убит.
§20 Ако робът избяга от ръцете на онзи, който го е задържал, тоя човек трябва да се закълне в бога пред господаря на роба и да бъде свободен от отговорност.
§21 Ако човек направи пробив в къща, той трябва да бъде убит и заровен пред този пробив.
§22 Ако човек извърши грабеж и бъде заловен, той трябва да бъде убит.
§23 Ако грабителят не бъде заловен, ограбеният трябва клетвено да покаже пред бога всичко, каквото му се е загубило, а общината и рабианумът49, в чиято земя или област е станал грабежът, трябва да го обезщетят за онова, което му се е загубило.
§24 Ако [при това е погубен] живот, общината и рабианумът трябва да отмерят 1 мина сребро на роднините му.
§25 Ако в нечия къща избухне огън [и] човек, който е дошъл да го гаси, обърне погледа си към имуществото на стопанина и си вземе [нещо от] имуществото на стопанина на  къщата, този човек трябва да бъде хвърлен в този огън.
§26 Ако редум или байрум50, комуто е заповядано да потегли в царски поход, не отиде или като наеме наемник, го прати за свой заместник, този редум или байрум трябва да  бъде убит; наетият от него получава къщата му.
§27 Ако редум или байрум бъде откаран [в плен], бидейки на царска служба, и след него нивата и градината му бъдат дадени другиму, който ще носи неговата [военна] повинност, ако онзи, като се върне, стигне до своята община, трябва да му се върне нивата и градината и той сам ще носи своята повинност.
§28 Ако редум или байрум е откаран [в плен] бидейки на царска служба, и неговият син може да носи повинността, трябва да му се даде нивата и градината и той ще носи повинността на баща си.
§29 Ако синът му е малолетен и не може да носи повинността на баща си, трябва да се даде една трета от нивата и градината на майка му и майка му ще го отгледа.
§30 Ако редум или байрум поради своята повинност напусне нивата, градината и къщата си и се намира далеч и след него друг вземе неговата нива, градина и къща и носи неговата повинност в продължение на 3 години, то ако той се върне и поиска своята нива, градина и къща, те не трябва да му се дават и онзи, който ги е взел и е носил неговата повинност, ще трябва [да я] носи.
§31 Ако ли пък той отсъства само една година и се върне, трябва да му се върне неговата нива, градина и къща и той сам ще носи повинността си.
§32 Ако редум или байрум, който е откаран [в плен] през време на царски поход, бъде откупен от тамкарум51 и върнат в общината си, то ако в къщата му има с какво да се откупи, той трябва сам да се откупи; ако в къщата му няма с какво да се откупи, той трябва да бъде откупен от храма на своята община, а ако храмът на неговата община няма с какво да го откупи, той трябва да бъде откупен от двореца. Неговата нива, градина и къща не трябва да се дават за откупването.
§33 Ако декум или лубутум52 получи за себе си отряд, отклонен [от военна служба] или през време на царски поход, като вземе наемник [за] заместник, изпрати него, тоя декум или лубутум трябва да бъде убит.
§34 Ако декум или лубутум си присвои имуществото на редум, причини щета на редума, даде редума под наем, предаде редума в съд на по-силния или си вземе подаръка, даден на редума от царя, този декум или лубутум трябва да бъде убит.
§35 Ако човек купи от редум волове или овци, дарени на редума от царя, този губи среброто си.
§36 Нивата, градината и къщата на редум, байрум или на донасящ данък [или наем за земя] не могат да бъдат дадени срещу сребро.
§37 Ако човек купи нивата, градината или къщата на редум, байрум или на донасящ данък [наем за земята], неговият документ трябва да бъде счупен и той губи среброто си, а [нивата, градината и къщата се връщат на] предишния им господар.
§38 Редумът, байрумът или донасящият данък [наем за земята] не може да приписва своята нива, градина или къща, свързани с неговата повинност, на жена си или дъщеря си, както и да ги дава срещу свой дълг.
§39 От нивата, градината или къщата, които той е добил чрез покупка, той може да приписва на жена си или на дъщеря си и да ги дава срещу свой дълг.
§40 Божията жена53, тамкарум или задълженият с друга повинност могат да дадат нивата, градината или къщата си срещу сребро. Купувачът трябва да носи повинността с купените от него нива, градина или къща.
§41 Ако човек размени [срещу свои] нивата, градината и къщата на редум, байрум или донасящ данък [наем за земята (?)] и доплати, то редумът, байрумът и донасящият данък може да се върне към своята нива, градина и къща и може да приеме направеното му доплащане.
§42 Ако човек, който е взел нива за обработване, не отглежда на нея храни, изобличен в това, че не е извършил на нивата работа, той е длъжен да даде на стопанина на нивата храни, както съседите му.
§43 Ако той, без да обработи нивата, я остави под угар, длъжен е да даде на стопанина на нивата храни, както съседите му, а и да разоре (?), бранува (?) нивата, която е оставил за угар, за да я върне на стопанина ѝ.
§44 Ако човек вземе за три години целина за разораване, но поради леност не обработи нивата, на 4-та година той е длъжен да разоре (?), бранува (?) нивата и да я върне на стопанина ѝ (?), а също така да му отмери 10 куру54 храни за всеки десет ику55.
§45 Ако човек даде нивата си на земеделец срещу наем и получи наема за нивата си, [а] сетне Адад56 наводни, нивата и наводнение отнесе [жътвата], то загубата пада само върху земеделеца.
§46 Ако той не получава [определен] наем [или] е дал нивата на изполица, или на една трета, земеделецът и стопанинът на нивата са длъжни да делят намиращите се на нивата храни според съотношението [на техните части (?)].
§47 Ако земеделецът не получи през първата година, [изгода от] труда си [и] каже: „Аз обработвам нивата за себе си, т. е. на свой риск (?), стопанинът на нивата не трябва да се противи на това: нивата му трябва да се обработва само от тоя негов земеделец и при жътвата той ще получи храни съобразно с договора.
§48 Ако човек е поел лихвен дълг, [а] Адад надводни нивата му или наводнение отнесе [жътвата му], или поради суша в нивата не пораснат жита, той може тая година да не връща храните на заемодавеца и измива57 своя документ; също така той може и да не заплаща и лихвите за тая година.
§49 Ако човек, като вземе в заем от тамкарум сребро; даде на тамкарум годна за обработване житна или сусамена нива, казвайки му: „Обработи нивата, събери житото или сусама и си го вземи", ако земеделецът [тамкарум] отгледа на нивата жито или сусам, израсналото на нивата жито или сусам трябва през време на жътвата да бъде взето [само] от стопанина на нивата и той трябва да даде на тамкарум жито за среброто, което е взел от тамкарум, с лихвите върху него, както и за разходите на тамкарум по обработването.
§50 Ако той върне обработена [вече] житна или сусамена нива, намиращото се на нивата жито или сусам трябва да бъде взето [само] от стопанина на нивата и той трябва да върне на тамкарум среброто с лихвите върху него.
§51 Ако той няма сребро за заплащане, трябва да даде на тамкарум [жито или] сусам в размер на среброто, което е взел в заем от тамкарум, заедно с лихвите върху него съгласно с царските постановления.
§52 Ако земеделецът [тамкарум] не отгледа на нивата жито или сусам, това не изменя договора му.    
§53 Ако човек от леност не укрепи бента на нивата си и поради това, че бентът не е бил укрепен от него, в неговия бент стане пробив и водата наводни полския участък, човекът, в чийто бент е станал пробивът, трябва да обезщети погубените от него храни.
§54 Ако той не може да обезщети храните, трябва да бъде даден той и имуществото му срещу сребро и [това сребро] трябва да се подели между стопаните на полските участъци, чиито храни са отвлечени от водата.
§55 Ако човек, като отвори своята вада, допусне по немарливост да бъде наводнена нивата на съседите му, той трябва да отмери храни, колкото са унищожени у съседите му.
§56 Ако човек пусне водата и водата наводни подготвената за сеитба нива на съседа му, той трябва да му отмери 10 куру храни за всеки 10 ику.
§57 Ако пастирът не се споразумее със стопанина на нивата за хранене на дребния добитък с трева и без [позволение] на стопанина на нивата остави дребния добитък да опасе нивата, стопанинът на нивата трябва да ожъне нивата си; пастирът, който без [позволение] на стопанина на нивата е оставил да се опасе нивата, трябва отгоре на това да даде на стопанина на нивата 20 куру храни за всеки ику.
§58 Ако след като дребният добитък се вдигне от нивата [и] цялото стадо (?) бъде затворено в градските порти, пастирът пусне дребния добитък на нивата [и] остави дребния добитък да опасе нивата, пастирът е длъжен да пази нивата, която е оставил да бъде опасена [от добитъка, и] през време на жътвата да отмери на стопанина на нивата 60 куру храни за всеки 10 ику.
§59 Ако човек отсече в градината на човек дърво без [позволение] на стопанина на градината, той трябва да отмери половин мина сребро.
§60 Ако човек предостави на градинар нива за насаждане на градина [и] градинарят направи градина и я отглежда в продължение на 4 години, на 5-та година стопанинът на градината и градинарят делят плодовете помежду си по равно58, стопанинът на градината трябва да избере и да вземе своята част [пръв].
§61 Ако градинарят не привърши насаждането на градината в нивата и остави една част необработена, необработената част влиза в неговия дял.
§62 Ако той не превърне дадената му нива в градина, то, ако това е обработена земя, градинарят е длъжен да отмери на стопанина на нивата наем, както у съседите, за годините, през които тя се е намирала в запустение, а също да извърши работата върху нивата и да ѝ върне на стопанина на нивата.
§63 Ако това е целина, той е длъжен да извърши работата на нивата и да я върне на стопанина на нивата, както и да отмери за една година 10 куру храни за всеки 10 ику.
§64 Ако човек предостави на градинар градина за оплодяване [на палми],59 градинарят, докато държи градината, е длъжен да дава две трети от градинския доход на стопанина на градината, а една трета трябва да взема за себе си.
§65 Ако не оплодява градината и намали дохода, градинарят [е длъжен да даде] наем, както у съседите.
§66 Ако човек вземе в заем сребро от тамкарум и неговият тамкарум поиска от него изплащане [на дълга], а той няма с какво да плати и даде на тамкарум градината си след оплодяване и каже: „Вземи всички фурми, израсли в градината, срещу твоето сребро", този тамкарум не може да се съгласи на това. Стопанинът на градината трябва да вземе израсналите в градината фурми и да задоволи тамкарум със сребро, с лихвите върху него съгласно със своя документ, а останалите фурми, израснали в градината, трябва да се вземат [само] от стопанина на градината.
§71 Ако човек върне храни, сребро или друго движимо имущество, [за да плати] за свързана с повинност къща на своя съсед, която той иска да купи, той губи всичко, което е дал; къщата трябва да бъде върната на господаря ѝ. А ако тази къща не е свързана с повинност, той може да купи и да даде срещу нея храни, сребро или [друго] движимо имущество.
§73 [Ако...] живеещ [в къщата] даде на стопанина на къщата пълен годишен наем, но стопанинът на къщата принуди наемателя да си отиде, преди да е изтекъл срокът, стопанинът на къщата [загдето е принудил] наемателя [да напус]не къщата му преди изтичане на срока, [губи] среброто, дадено от наемателя.
§96 Ако човек, който е поел дълг в храни или сребро, няма храни или сребро [за заплащане], но има [друго] движимо имущество, той може да върне на тамкарум пред свидетели, колкото е взел (?) с всичко, каквото има в ръцете си, и тамкарум не бива да [отказва], а трябва да приеме.
§100 [Ако там, където отиде шамалум60, той си докара печалба], той е длъжен да запише дохода [буквално: лихвите] на цялото сребро, колкото е получил; след това трябва да се преброят неговите дни, а той трябва да задоволи тамкарум.
§101 Ако той не намери печалба [там], където отиде, шамалумът трябва да върне на тамкарум взетото сребро в двоен размер.
§102 Ако тамкарум даде на шамалума сребро за предприятие, а шамалумът понесе загуба [там], където отиде, той е длъжен да върне на тамкарум капитала.
§103 Ако из пътя неприятел му вземе всичко, каквото е носил, шамалумът е длъжен да се закълне пред бога и да бъде свободен [от отговорност].
§104 Ако тамкарум даде на шамалума храни, вълна, масло или друго имущество за търговия, то шамалумът е длъжен да запише среброто и да го даде на тамкарум. Шамалумът е длъжен да получи документ с печат за среброто, което е дал на търговеца.
§105 Ако шамалумът бъде немарлив, не вземе документ с печат за среброто, дадено на тамкарум, то среброто, за което не е даден документ с печат, не може да се причисли към сметката.
§106 Ако шамалумът, след като е взел от тамкарум сребро, отрече пред своя тамкарум, тоя тамкарум е длъжен да изобличи шамалума пред бога и пред свидетели за получаване на среброто; шамалумът е длъжен да върне на тамкарум в троен размер всичко, взето от него.
§107 Ако тамкарум възложи [нещо] на шамалума и шамалумът върне на своя тамкарум всичко, каквото му е дал тамкарум, а тамкарум отрече пред него, че това вече му е върнато от шамалума, тоя шамалум е длъжен да изобличи тамкарум пред бога и пред свидетели; тамкарум, загдето е отричал пред своя шамалум, е длъжен да върне на шамалума в шесткратен размер всичко, получено от него.
§108 Ако кръчмарка не приеме храни за заплащане на сикера61, приеме сребро по прекомерно голям топуз и намалява стойността на сикерата спрямо равностойността на храните, тази кръчмарка трябва да бъде изобличена и хвърлена във водата.
§109 Ако в къщата на кръчмарка се съберат престъпници и тя не задържи тези престъпници и не ги заведе при двореца, тази кръчмарка трябва да бъде убита.
§110 Ако божия жена или божия сестра62, която не живее в гагум63, отвори [вратата за] кръчма или влезе в кръчма за пиене на сикера, то тази [свободна] жена трябва да бъде изгорена.
§111 Ако кръчмарка отпусне на кредит 60 сила пиво (?) през време на жътвата, тя трябва да получи 50 сила храни.
§112 Ако човек, намирайки се на път, даде другиму сребро, злато [скъпоценни] камъни или [друго] намиращо се у него движимо имущество с поръчение да го достави като пратка, [но] тоя човек не достави онова, което е трябвало да достави там, където е трябвало да го достави, [а] вземе [за себе си], стопанинът на пратката трябва да изобличи този човек, че не е дал онова, което е трябвало да бъде пратено, и този човек трябва да върне на стопанина на пратката всичко дадено му в 5-кратен размер.
§113 Ако човек има да получава от човек дълг в храни или в сребро и без [позволение от] стопанина на храните вземе храни от житницата или от хармана, този човек трябва да бъде изобличен, че е взел храни от житницата или от хармана без [позволение] от стопанина на храните, и той трябва да върне всичките взети от него храни и губи всичко, което е дал в [заем].
§114 Ако човек, без да има да взема дълг от човек в храни или сребро, вземе в залог принадлежащото нему лице, за всяко взето лице той е длъжен да заплати мина сребро.
§115 Ако човек, като има да взема дълг от човек в храни или сребро, вземе в залог принадлежащо нему лице, и взетият в залог умре от естествена смърт в дома на онзи, който го е взел в залог, то това съдебно дело не води до иск.
§116 Ако взетият в залог умре в къщата на взелия го в залог от бой или лошо отнасяне, господарят на взетия в залог трябва да изобличи своя тамкарум [заемодател]; ако [взетият в залог] е син на човек, трябва да бъде убит неговият син, ако той е роб на човек, той трябва да претегли една трета мина сребро и губи всичко, каквото е дал в заем.
§117 Ако човек е поел дълг и даде срещу сребро или даде в дългово робство жена си, сина си или дъщеря си, те трябва да служат в къщата на техния купувач и заемодавец [само] 3 години; на 4-ата те трябва да бъдат пуснати на свобода.
§118 Ако той даде в дългово робство роб или робиня [и] тамкарум [го или я] предаде по-нататък, той  [или тя] не може да бъде изискан [или изискана] назад по съдебен ред.
§119 Ако човек е поел дълг и даде срещу среброто своя робиня, която му е родила деца, и среброто, което е претеглил тамкарум, господарят на робинята му отмери, той може да освободи робинята си.
§120 Ако човек стоварва житото си за съхранение в къщата на друг човек и житният хамбар се подложи на взлом или стопанинът на къщата, като отвори хамбара, вземе житото или напълно отрече, че житото е стоваряно в къщата му, стопанинът на житото е длъжен под клетва да посочи пред бога житото си; стопанинът на къщата е длъжен да върне на стопанина на житото взетото жито в двоен размер.
§121 Ако човек стовари житото си в къщата на човек, той е длъжен да даде на годината 5 сила за всеки куру жито.
§122 Ако човек даде на съхраняване своето сребро, злато или друга вещ, той е длъжен да предяви на свидетели всичко, което дава, да сключи договор и може да дава на съхраняване.
§123 Ако той даде за съхраняване без свидетели и договори [там], където е дал, почнат да отричат, това съдебно дело не води към иск.
§124 Ако човек даде на друг човек за съхраняване сребро, злато или друга вещ пред свидетели и другият отрече, този човек трябва да бъде изобличен и трябва да върне всичко, което е отричал, в двоен размер.
§125 Ако човек даде нещо за съхраняване [и там], където е дал това нещо, поради взлом или стълба се загуби нещо от това заедно с имуществото на стопанина на къщата, който е бил немарлив и е оставил да се загуби даденото му на съхранение, трябва да възмезди стопанина на имуществото за всичко, дадено му на съхранение, в пълен размер. Стопанинът на къщата може да търси онова, което му се е загубило, и да иска [загубеното] от крадеца.
§126 Ако човек, комуто нищо не се е загубило, каже: „Загуби ми се нещо", и под клетва посочи загубата си, тъй като той под клетва е посочил като своя загуба онова, което не му се е загубило, той е длъжен за своята щета да даде онова, за което е предявил иск, в двоен размер.
§127 Ако човек, който е протегнал пръст64 срещу божия сестра или жена на човек, не докаже [обвинението си], този човек трябва да бъде повален пред съдиите и да му се обръснат слепите очи65.  
§128 Ако човек, който вземе съпруга, не сключи с нея договор, тази жена не е съпруга.
§129 Ако съпругата на човек бъде заловена да лежи с друг мъж, те трябва да бъдат вързани и хвърлени във водата. Ако стопанинът на съпругата пощади живота на съпругата си, то и царят ще пощади живота на своя роб66.
§130 Ако човек изнасили жена на човек, която не е познала мъж и живее в къщата на баща си, и бъде заловен в леглото ѝ, този човек трябва да бъде убит; тази жена остава свободна [от отговорност].
§131 Ако съпругата на човек бъде обвинена от мъжа си под клетва, без да е заловена да лежи с друг мъж, тя е длъжна да произнесе клетва в бога и може да се завърне у дома си.
§132 Ако против жената на човек бъде протегнат пръст заради друг мъж, макар тя да не е била заловена да лежи с другия мъж, заради съпруга си тя е длъжна да се хвърли в реката.
§133 Ако човек бъде откаран в плен и в къщата му има средства за прехрана, неговата съпруга е длъжна [... и да пази] своето [имущество, а в къщата на другиго не трябва да вли]за. Ако тази жена не пази имуществото си и влезе в къщата на другиго, тази жена трябва да бъде изобличена и хвърлена във водата.
§134 Ако човек бъде откаран в плен и в къщата му няма [средства] за прехрана, а съпругата му влезе в къщата на друг , тази жена не е виновна.
§135 Ако човек бъде откаран в плен и в къщата му няма [средства] за прехрана и поради това жена му влезе в къщата на другиго и роди деца, [а] после нейният мъж се завърне и стигне до общината си, тая жена трябва да се върне при първия си мъж; децата следват баща си.
§136 Ако човек, като напусне общината си, избяга и след това съпругата му влезе в къщата на друг, то ако този човек, след като се върне, поиска да си вземе съпругата, тъй като той е презрял общината си и е избягал, съпругата на беглеца не е длъжна да се върне при мъжа си.
§137 Ако човек реши да отхвърли наложница, която му е родила деца, или божия жена, която му е дала да получи деца, то трябва да се върне на тази жена нейната зестра и да ѝ се даде част от нивата, градината и [движимото] имущество, за да може тя да отгледа децата си. Когато тя отгледа децата, трябва да ѝ се даде от всичко, дадено на децата, и една част, равна на дела на един наследник; тя може да бъде взета [за съпруга] от любимия й мъж.
§138 Ако човек реши да отхвърли своята [първа] съпруга, която не му е родила деца, той е длъжен да ѝ върне всичкото сребро от нейната откупна цена и да я обезщети за зестрата, която тя е донесла от къщата на баща си, и може да я отхвърли.
§139 Ако не е имала откупна плата, той трябва да ѝ даде като плащане за развода 1 мина сребро.
§140 Ако той е мушкенум, трябва да ѝ даде 1/2 мина сребро.
§141 Ако съпругата на човек, живеейки в къщата на мъжа си, реши да го напусне, почне да постъпва разточително, почне да разорява къщата си, да позори мъжа си, тя трябва да бъде разобличена; ако мъжът й се изкаже за изгонването ѝ, той може да я изгони [и] не е длъжен да ѝ даде за път нищо като разводно възнаграждение. Ако мъжът ѝ не се изкаже за изгонването ѝ, мъжът ѝ може да вземе друга [съпруга]; тази жена трябва да живее в къщата на мъжа си като робиня.
§142 Ако някоя жена намрази мъжа си и му каже: „Не се докосвай до мене", то делото трябва да се изследва по отношение на [възможен] порок от нейна страна. Ако тя е целомъдрена и непорочна, тази жена не е виновна, а мъжът ѝ излиза от къщи и много я позори; тя може да си вземе зестрата и да се върне в къщата на баща си.
§143 Ако тя не е целомъдрена, излиза от къщи, разорява къщата, позори мъжа си, тая жена трябва да бъде хвърлена във водата.
§144 Ако човек вземе [за съпруга] божия жена, тази жена даде на мъжа си робиня и създаде [по този начин] деца, а този човек поиска да си вземе наложница, това не бива да му се позволява, той не може да вземе наложница.
§145  Ако човек вземе божия жена тя не му даде деца [и] той поиска да си вземе наложница [и] да я въведе в къщата си; тази наложница не бива да се приравнява с жената.
§146 Ако човек си вземе божия жена, тя даде на мъжа си робиня и последната роди деца, а после тази робиня почне да се приравнява към господарката си, тъй като тя е родила деца, господарката ѝ не може да я даде за сребро; тя може да ѝ наложи знак за робство и да я причисли към робините.
§147 Ако тя не е родила деца, нейната господарка може да я даде за сребро.
§148 Ако човек вземе съпруга, тя бъде сполетяна от проказа (?) [и] той поиска да си вземе друга, той може да си вземе, но не бива да изгонва съпругата, която е сполетяна от проказа; тя може да живее в къщата, която той ще построи, и той е длъжен да я издържа, докато е жива.
§149 Ако тази жена не се съгласи да живее в къщата на мъжа си, той е длъжен да ѝ върне зестрата, която тя е донесла от къщата на баща си; тя може да си отиде.
§150 Ако човек подари на жена си нива, градина или къща или движимо имущество и ѝ даде документ с печат, то след смъртта на мъжа ѝ нейните деца не могат да искат от нея нищо по съдебен ред; майката може да даде наследството на своя любим син; на брата тя не е длъжна да дава.67
§151 Ако някоя жена, живеейки в къщата на човек, задължи с договор мъжа си да не я подлагат на задържане неговите заемодавци и го накара да ѝ издаде документ [за това], то ако този човек е задлъжнял, преди да вземе [за съпруга] тази жена, неговите заемодавци не могат да подлагат жена му на задържане. Също ако тази жена е задлъжняла, преди да влезе в къщата на мъжа си, нейните заемодавци не могат да задържат мъжа ѝ.
§152 Ако те задлъжнеят след влизането на тази жена в къщата на човека, отговарят съвместно пред тамкарум.
§153 Ако съпруга на човек позволи да умъртвят съпруга ѝ заради друг мъж, тази жена трябва да се набие на кол.
§154 Ако човек познае дъщеря си, този човек трябва да се изгони от общината.
§155 Ако човек сватоса годеница на сина си, неговият син я познае, а сетне самият той да бъде заловен, лежащ в нейното лоно, той трябва да бъде вързан и хвърлен във водата.
§156 Ако човек сватосва годеница на сина си и неговият син не я познае, а той самият легне в лоното ѝ, той трябва да ѝ претегли половин мина сребро и да ѝ възмезди всичко, каквото е донесла от къщата на баща си; тя може да бъде взета за [съпруга] от любимия от нея мъж.
§157 Ако човек след [смъртта] на баща си легне в прегръдките на майка си, трябва да се изгорят и двамата.
§158 Ако човек след смъртта на баща си бъде заловен в лоното на мащехата си, която е родила деца, този човек трябва да бъде изхвърлен от имуществото на бащиния си дом.
§159 Ако човек донесе брачен дар в къщата на тъста си и даде откупната плата, [но] обърне поглед към друга жена [и] каже на тъста си: „Няма да взема дъщеря ти", бащата на девойката може да вземе всичко, каквото му е донесено.
§160 Ако човек донесе брачен дар в къщата на тъста си, даде откупната плата, а после бащата на девойката каже: „Няма да ти дам дъщеря си", той трябва да върне в двоен размер всичко, което му е донесено.
§161 Ако човек донесе в къщата на тъста си брачен дар, даде откупна плата, [а после] неговият приятел го наклевети и тъстът каже на господаря на жената „Ти ли ще вземеш дъщеря ми“, той е длъжен да върне в двоен размер всичко, което му е донесено, а неговият приятел не може да се ожени за жена му.
§162 Ако човек вземе съпруга, тя му роди деца, а след това [тази] жена умре [буквално: отиде при съдбата си], нейният баща не може да предявява иск за зестрата и — тя принадлежи [само] на децата ѝ.
§163 Ако човек вземе съпруга, тази жена не му даде да получи деца и умре, то ако неговият тъст му върне откупната плата, донесена от този човек в къщата на тъста, нейният мъж не може да предяви иск за зестрата на тази жена — зестрата ѝ принадлежи само на къщата на баща ѝ.
§164 Ако тъстът не му върне откупната плата, той е длъжен, след като спадне от зестрата ѝ цялата откупна цена, да върне нейната зестра в къщата на баща ѝ.
§165 Ако човек подари на сина си, който е приятел в неговите очи, нива, градина, къща и му даде документ с печат, а сетне бащата умре, когато братята почнат да се делят, той [любимият син] трябва да вземе подаръка, даден му от баща му, и освен това не трябва да поделят помежду си по равно имуществото в къщата на баща си.
§166 Ако човек вземе съпруги за синовете, които има, [а] за най-малкия не вземе съпруга, а после бащата умре, когато братята почнат да се делят, от имуществото на бащината им къща те трябва да установят за най-младия брат, който не е взел жена, освен неговата част среброто за откупна плата и да му позволят да вземе жена.
§167 Ако човек вземе съпруга и тя му роди деца, [а после] тази жена умре, след нейната [смърт] той си вземе друга жена и тя също роди деца, а после бащата умре, децата не трябва да се делят по майки, те трябва да вземат зестрата на майките си и да поделят по равно имуществото в къщата на баща си.    
§168 Ако човек реши да изгони сина си [и] каже на съдиите: „Ще изгоня сина си", съдиите трябва да разследват неговото дело; ако синът не е извършил тежък грях, [достатъчен] за изгонването му от наследство, бащата не може да лиши сина си от наследство.
§169 Ако той е извършил спрямо баща си тежък грях, [достатъчен] за изгонването му от наследството, те трябва за пръв път да му простят, ако ли пък той е извършил тежък грях за втори път, бащата може да лиши сина си от наследство.
§170 Ако на човек съпругата му роди деца и неговата робиня [също] роди деца, [и] бащата приживе каже на децата си, които му е родила робинята: „мои деца", причисли ги към децата на съпругата, а после бащата умре, децата на съпругата и децата на робинята трябва да поделят помежду си имуществото на баща си по равно; наследникът, син на съпругата, при подялбата трябва да избере и вземе [своята част пръв].
§171 А ако бащата, още докато е жив, не каже на децата, родени му от робиня: „мои деца", а след това бащата умре, децата на робинята нямат право да делят с децата на съпругата имуществото в дома на бащата. Робинята и нейните деца трябва да бъдат пуснати на свобода, а децата на съпругата нямат право да предявяват искания към децата на робинята за [превръщане в] робство. Съпругата трябва да получи своята зестра и подаръка [вдовишкия дял], който ѝ е дал и ѝ е завещал чрез документ нейният мъж. Тя трябва да живее в жилището на своя мъж и да се ползва от [всичко това], докато е жива. Тя няма право да [го] продава за сребро; онова, което остане след нея, принадлежи само на нейните деца.    
§ 172 Ако нейният мъж не ѝ е дал подарък [вдовишки дял], то трябва да ѝ се възстанови цялата зестра, а тя трябва да получи от имуществото на дома на своя мъж част, равна на дела на един наследник. Ако ли пък децата започнат да я притесняват с цел да я изгонят от дома на нейния мъж, то съдиите са длъжни да разгледат нейното дело и да накажат децата, [а] тази жена не е длъжна да напусне дома на своя мъж. Ако тази жена реши да го остави, тя трябва да остави подаръка [вдовишкия дял], даден ѝ от мъжа ѝ, на своите деца, [а за себе си] да вземе зестрата от бащиния си дом и нея може да получи обичният ѝ мъж...
§173 Ако тази жена [там], където се омъжи, роди на своя втори мъж деца, а след това умре, то зестрата ѝ трябва да поделят помежду си децата ѝ от първия и от втория ѝ мъж.
§174 Ако тя не роди деца на втория си мъж, нейната зестра следва да получат само децата ѝ [от първия ѝ] съпруг.
§ 175 — 176 Ако някой, било дворцов роб, било пък роб на мушкенум се ожени за дъщеря на човек [и] тя роди деца, [то] господарят на роба няма право да предявява към децата на човека иск за [обръщането] им в робство. И ако някой било дворцов роб, било пък роб на мушкенум се ожени за дъщеря на човек и тя, когато той се ожени за нея, влезе в дома на дворцовия роб или на роба на мушкенума със зестрата от своя бащин дом [и] след като са заживели съвместно, те създадат дом и придобият движимо имущество, а по-късно било дворцовият роб, било робът на мушкенума умре, [то] дъщерята на човека трябва да получи своята зестра, а всичко онова, което нейният мъж и тя са придобили от момента, в който те са заживели съвместно, трябва да се раздели на две части: половината трябва да вземе господарят на роба, а другата половина — дъщерята на човека за своите деца. Ако дъщерята на човека е нямала зестра, всичко онова, което нейният мъж и самата тя са придобили от момента, в който са заживели съвместно, трябва да бъде разделено на две части: половината получава господарят на роба, а другата половина — дъщерята на човека за своите деца.
§177 Ако вдовица, която яма малолетни деца, реши да влезе в дома на друг, тя няма право да влезе без [позволението] на съдиите. Когато тя влезе в дома на друг, съдиите са длъжни да разследват делото на дома на първия ѝ мъж, да предадат дома на първия ѝ мъж да бъде стопанисван от втория ѝ мъж и от тази жена и да вземат от тях необходимия за това документ. Те са длъжни да пазят дома, да възпитават малолетните деца, като нямат право да продават съдовете за сребро. Купувачът, който е купил съдовете на децата на вдовицата, загубва своето сребро, като имуществото трябва да се върне на неговите стопани.    
§178 Ако на божията сестра, на божията жена или на храмовата блудница, на която баща ѝ е дал зестра и е написал съответен документ, но не запише в написания от него документ, че тя има право да продава своето наследство, където пожелае, не ѝ предостави свободно разпореждане, а след това баща ѝ умре, то нейните братя получават нейната нива и градина и са длъжни да ѝ дават съобразно с нейния дял жито, масло и вълна и [по този начин] да я снабдяват с храна. Ако нейните братя не ѝ дават съобразно с нейния дял жито, масло и вълна и [по този начин] да я снабдяват с храна, тя има право да предаде своята нива и градина на онзи земеделец, който тя намери за добре, и нейният земеделец е длъжен да я издържа. Тя може да ползва от нивата, градината и от всичко, което ѝ е дадено от нейния баща, докато е жива, [но] не може да го продава за сребро, нито да плаща с него дълговете на другиго; нейното наследство принадлежи само на братята ѝ.
§179 Ако на божията сестра, божията жена или блудница, на която баща ѝ е дал зестрата и е написал документ с печат, той отбележи в написания от него документ, че тя може да продаде своето наследство, където пожелае, като ѝ предостави свободно разпореждане с имуществото, а след това баща ѝ умре, тя може да продаде своето имущество, където пожелае, а нейните братя не могат да искат [нищо] от нея.
§180 Ако бащата не е дал на своята дъщеря, на божията жена, живееща в обител, или блудница зестрата, а след това баща ѝ умре, тя получава oт имуществото в дома на баща си частта, която е равна на дела на един наследник, и получава от нея, докато е жива. Нейното наследство (?) принадлежи само на нейните братя.
§181 Ако бащата посвети [дъщеря си] на бога като божия жена, храмова блудница или храмова мома и не ѝ даде зестра, а след това баща ѝ умре, тя трябва да отдели от имуществото в дома на баща си една трета от своята наследствена част и да се ползва от нея, докато е жива; нейното наследство принадлежи само на нейните братя.
§ 182 Ако бащата не даде на своята дъщеря зестрата, а тя е божия жена на Мардук Вавилонски, не ѝ напише документ с печат, а след това баща ѝ умре, тя получава при делбата с братята си от имуществото в бащиния си дом една трета от своя наследствен дял; тя не е длъжна да носи повинност; божията жена на Мардук е свободна да предаде своето наследство, където пожелае.
§183 Ако бащата даде на своята дъщеря, родена от наложница, зестра, омъжи я и ѝ даде документ с печат, а след това бащата умре, тя няма дял в имуществото в дома на своя баща.
§184 Ако бащата не даде на своята дъщеря, родена от наложницата, зестра и не я омъжи, след това умре, нейните братя са длъжни да ѝ дадат зестрата съобразно с възможностите на бащата в дома и да я омъжат.
§185 Ако бащата осинови малолетен на свое име и го отгледа, това осиновено дете не може да бъде искано обратно.
§186 Ако човек осинови малолетен и когато последният бъде приет, той нанесе обида (?) на своя [приемен] баща или майка [или той намери своя баща или майка], това осиновено дете трябва да бъде върнато в дома на своя баща.
§187 [Приемният] син на евнух (?), който служи в двореца, и синът на блудница не могат да бъдат изискани обратно.
§188 Ако един занаятчия си вземе малолетен осиновен син и го изучи на своя занаят, осиновеният син не може да бъде изискан обратно.
§189 Ако той не го научи на своя занаят, този осиновен син може да се завърне обратно в дома на своя [роден] баща.
§190 Ако някой човек осинови малолетен и го отгледа но не го причисли към своите деца, този осиновен син може да се завърне в дома на своя роден баща.
§191 Ако човек отгледа осиновен малолетен син, [но] след това създаде дом, има деца и реши да изгони осиновения син, този син не бива да си отива с празни ръце; приемният баща е длъжен да му даде от своето движимо имущество 1/3 от наследствения му дял [и само тогава] той ще си отиде; от нивите, градините и къщата бащата не е длъжен да му дава нищо.
§192 Ако [осиновеният] син на евнух (?) или на блудница каже на своя приемен баща или приемната си майка: „Ти не си ми баща" [или] „Ти не си ми майка", трябва да му се отреже езикът.
§193 Ако [осиновеният] син на евнух (?) или на блудница узнае за дома на своя [естествен] баща и намрази своя приемен баща или приемната си майка и си отиде в дома на своя баща, трябва да му се извади окото.
§194 Ако човек предаде своето дете на кърмачка и това дете умре в ръцете на кърмачката, а кърмачката без знанието на неговия баща или майка го подмени с друго дете, то тя трябва да бъде изобличена и за това, че без знанието на неговия баща или майка го е подменила с друго дете, трябва да ѝ се отрежат гърдите.
§195 Ако синът удари своя баща, трябва да му бъдат отрязани пръстите.
§196 Ако някой човек повреди окото на сина на човек, трябва да бъде повредено и неговото око.
§197 Ато той строши кост [на сина] на човек, трябва да бъде строшена и неговата кост.
§198 Ако той повреди окото на мушкенум или строши кост на мушкенум, той трябва да претегли една мина сребро.
§199 Ако повреди окото на роб на човек или строши костта на роб на човек, той е длъжен да заплати половината от покупната му стойност.
§200 Ако човек избие зъб на равен на себе си човек, трябва и нему да бъде избит зъб.
§201 Ако той избие зъб на мушкенум, той трябва да претегли 2/3 мина сребро.
§202 Ако човек удари плесница на някое лице, по-високо [по обществено положение], отколкото е неговото лично положение, трябва да му бъдат нанесени в събранието [публично] 60 удара с бич от говежда кожа.
§203 Ако синът на човек удари плесница на равен на себе си син на човек, той трябва да претегли 1 мина сребро.
§204 Ако мушкенум удари плесница на друг мушкенум, той трябва да плати 10 сикли сребро.
§205 Ако някой роб удари плесница на сина на човек, трябва да му бъде отрязано ухото.
§206 Ако човек по време на сбиване удари човек и му причини телесна повреда, този човек трябва да се закълне „Аз не го ударих умишлено" и да плати възнаграждението на лекаря.
§207 Ако онзи човек умре от побой, този трябва да се закълне и ако потърпевшият е син на човек, трябва да претегли половин мина сребро.
§208 Ако [потърпевшият] е син на мушкенум, той трябва да претегли една мина сребро.
§209 Ако човек удари дъщерята на човек и причини помятане на плода, който тя носи в утробата си, той трябва да ѝ заплати за плода 10 сикли сребро.
§210 Ако тази жена умре, то и неговата дъщеря трябва да бъде убита.
§211 Ако той чрез побой причини помятане на плода на дъщеря на мушкенум, той е длъжен да претегли 5 сикли сребро.
§212 Ако тази жена умре, той трябва да претегли половин мина сребро.
§213 Ако той удари робиня на човек и ѝ причини помятане на плода, той трябва да претегли 2 сикли сребро.
§214 Ако тази робиня умре, той трябва да претегли 1/3 мина сребро.
§215 Ако лекар извърши на човек една сериозна операция с бронзов нож и излекува [този] човек или пък отстрани перде от окото (?) на човек посредством бронзов нож и му излекува окото, той трябва да получи 10 сикли сребро.
§216 Ако болният е мушкенум, лекарят трябва да получи 5 сикли сребро.
§217 Ако [болният] е роб на човек, господарят трябва да даде на лекаря 2 сикли сребро.
§218 Ако лекар направи на човек тежка операция с бронзов нож, причини смърт на [този] човек или пък отстрани перде (?) от окото на човек с помощта на бронзов нож и повреди окото на човека, трябва да му се отрежат пръстите.
§219 Ако лекар извърши тежка операция с бронзов нож на роба на мушкенум и причини смъртта му, той трябва да замести роба с роб.
§220 Ако той с помощта на бронзов нож отстрани перде (?) и му повреди окото, той трябва да претегли половината от покупната му стойност.
§221 Ако лекар оправи строшената кост на човек или пък му излекува болезнен оток (?), [болният] трябва да претегли на лекаря 5 сикли сребро.
§222 Ако [болният] е син на мушкенум, той трябва да претегли 3 сикли сребро.
§223 Ако болният е роб на човек, господарят на роба трябва да претегли 2 сикли сребро.
§224 Ако лекарят на воловете или на овцете направи тежък прорез на вол и на овца и излекува [животното], стопанинът на вола или овцата е длъжен да заплати като възнаграждение 1/6 сикли сребро.
§225 Ако той направи тежък прорез на вола или овцата и причини смъртта на животното, трябва да заплати на стопанина на вола или на овцата 1/4 или 1/5 от покупната цена.
§226 Ако някой бръснар без [позволението на] господаря на роба обръсне (?) [или постави] знак на роб, който не се продава (?), на този бръснар трябва да се отрежат пръстите.
§227 Ако някой човек измами бръснаря [и] той обръсне (?) [или постави] знак на роб, който не се продава, такъв човек трябва да бъде убит и закопан пред вратата на къщата си, а бръснарят трябва да се закълне: „Аз обръснах (или поставих) знак „неумишлено", и да бъде освободен [от отговорност].
§228 Ако някой строител построи на човек дом и го завърши, той [стопанинът на дома] трябва да му даде подарък в размер от 2 сикли сребро за всеки cap [площ] от дома.
§229 Ако някой строител построи дом на човек и при това извърши своята работа нетрайно, тъй че построената от него къща се срути и причини смъртта на стопанина на къщата, такъв строител трябва да бъде убит.
§230 Ако причини смъртта на сина на стопанина на къщата, трябва да бъде убит синът на строителя.
§231 Ако той причини смъртта на роба на стопанина на къщата, той трябва да върне на стопанина на къщата роб за роб.
§232 Ако той унищожи имуществото на стопанина, длъжен е да възстанови всичко, което е унищожено от него; а затова пък, че е построил дома нетрайно, тъй че се е срутил, той трябва да построи срутилия се дом за своя сметка.
§233 Ако строителят, като строи дом на човек, не укрепи работата си, тъй че стената се срути, той е длъжен да подпре стената на свои разноски.
§234 Ако един майстор-корабостроител стъкми кораб на човек [с вместимост] от 60 куру, стопанинът на кораба трябва да му даде като възнаграждение 2 сикли сребро.    
§235 Ако майстор-корабостроител, който е стъкмил кораб за един човек, е извършил своята работа недобросъвестно, тъй че корабът започне да тече (?) и получи дефекти още през първата година, майсторът-корабостроител трябва да разруши този кораб, да изработи за своя сметка един траен кораб и да предаде трайния кораб на стопанина на кораба.
§236 Ако някой човек даде своя кораб под наем на някой корабостроител, а този последният бъде небрежен и потопи или остави онова, което се намира на кораба, да пропадне, корабостроителят е длъжен да плати обезщетение за кораба на стопанина на кораба.
§237 Ако човек наеме майстор-корабостроител и кораб и го натовари с жито, вълна, масло, фурми или друг товар, и този майстор-корабостроител бъде небрежен и потопи кораба или унищожи онова, което се намира на кораба, майсторът-корабостроител е длъжен да плати обезщетение, за потопения кораб и за всичко, което е загинало.
§238 Ако майсторът-корабостроител потопи кораба, но го изтегли [от водата], той е длъжен да върне в сребро половината от неговата покупна стойност.
§239 Ако чо [век наеме] майстор-корабостроител, той е длъжен да му дава 6 [куру жито] всяка година.
§240 Ако корабът, който плава срещу течението [т. е. движи се с платна], се сблъска с кораб, който се движи по течението, и го потопи, стопанинът на кораба, който бил потопен, е длъжен да декларира с клетва пред бога всичко онова, което е загинало на неговия кораб, а стопанинът на кораба, който се е движел срещу течението и който е потопил кораба, движещ се по течението, е длъжен да му плати обезщетение за кораба и за всичко онова, което е загинало.
§241 Ако човек вземе под наем вол, той трябва да заплати една трета мина сребро.
§242 — 243 Ако човек вземе под наем [животно] за една година, той трябва да заплати: наем за работния вол 4 куру зърнени храни, а наем за охранена крава първо качество —3 куру зърнени храни на неговия [или на нейния] стопанин.
§244 Ако човек вземе под наем вол или магаре и те бъдат умъртвени от лъв в степта, щетите се носят единствено от неговия стопанин.
§245 Ако човек наеме вол и му причини смърт вследствие на небрежност или побой, той трябва да върне на стопанина вол срещу вола.
§246 Ако човек наеме вол и му строши крака или му пререже кръвоносен съд, намиращ се зад тила му, той трябва да върне на стопанина за вола вол.
§247 Ако човек наеме вол и му повреди окото, той трябва да претегли на стопанина на вола сребро в размер на половината от покупната цена на животното.
§248 Ако човек наеме вол и му отреже рог, отреже му опашката или му повреди ноздрите (?), той трябва да заплати в сребро 1/5 от покупната му стойност.
§249 Ако човек наеме вол и го порази бог, тъй че той падне, онзи, който го е взел под наем, трябва да се закълне пред бога и да бъде освободен [от отговорност].
§250 Ако волът, който се движи по улицата, набоде човек и причини смъртта му, това съдебно дело не води към иск.
§251 Ако волът на човек е бодлив, на него [на стопанина] бъде съобщено за този порок [на вола], [а именно], че е бодлив, а стопанинът не му притъпи рогата и не спъне своя вол и този вол набоде сина на човек и му причини смърт, той трябва да заплати половин мина сребро.
§252 [Ако онзи, който загине] е роб на човек, той трябва да заплати 1/3 мина сребро.
§253 Ако човек наеме човек, който да стопанисва нивите му, предостави му жито, което е необходимо за стопанството, повери му добитъка и с договор го обвърже да обработва нивите, то ако този човек открадне семената или кърмата и тези неща бъдат намерени у него, трябва да му бъдат отрязани пръстите.
§254 Ако той, след като си присвои зърнодобива, който е необходим за стопанството, изтощи добитъка, той е длъжен да възстанови съответното количество (?) зърно, което е получил.
§255 Ако той даде добитъка на човек под наем или открадне семената и не отгледа жито на нивата, този човек трябва да бъде изобличен и той трябва да претегли по време на жътва 60 куру жито за всеки 10 ику.    
§256 Ако той не е в състояние да плати онова, за което отговаря, той трябва да бъде разчекнат на тази нива с помощта на добитъка.
§257 Ако човек наеме орач,  той е длъжен да му дава в годината 8 куру жито.
§258 Ако човек наеме воловар, той е длъжен да му дава в годината 6 куру жито.
§259 Ако човек открадне плуг от обработваема земя, той трябва да заплати на собственика на плуга 5 сикли сребро.
§260 Ако той открадне плуг-сеялка (?) или брана, трябва да заплати 3 сикли сребро.
§261 Ако човек наеме пастир, който да пасе едрия или дребния добитък, той трябва да му дава 8 куру жито в годината.
§262 [повреден текст].
§263 Ако той погуби дадения му [вол] или [овца], длъжен е да обезщети стопанина, като му върне срещу вола вол и срещу овцата [овца].
§264 Ако пастирът, комуто са поверени да извежда на паша едър или дребен [добитък], получи цялата си работна заплата и [с нея] бъде задоволен, [но въпреки това] започне да намалява броят на едрия и дребния добитък или пък да намалява неговият прираст, то той е длъжен да предаде прираста и дохода съобразно със своя договор.
§ 265 Ако пастирът, комуто е поверен за паша едър или дребен добитък, бъде непочтен, промени клеймото и продаде добитъка за сребро, той трябва да бъде изобличен и трябва да заплати обезщетение за откраднатия от него едър и дребен добитък на стопанина в десеторен размер.
§266 Ако в кошарите се появи божие прикосновение [т. е. настъпи мор] или пък лъв умъртви [някое животно], пастирът е длъжен да се очисти пред бога, а стопанинът на стадото трябва да прости мора в кошарата.
§267 Ако пастирът бъде небрежен и допусне да се появи сред добитъка в кошарата белокръвие (?), пастирът е длъжен да обезщети стопанина заради причинените му в кошарата щети от белокръвието (?) посредством едър или дребен добитък.
§268 Ако човек наеме вол за вършитба, наемът за него е 20 сила жито.
§269 Ако той наеме за вършитба магаре, наемът за него е 10 сила жито.
§270 Ако той наеме за вършитба козле (?), наемът за него е 1 сила жито.
§271 Ако човек наеме волове, кола и колар, той трябва да даде 180 сила жито на ден.
§272 Ако този човек наеме само кола, той трябва да дава 40 сила жито на ден.
§273 Ако човек наеме работник, той трябва да плаща от началото на годината до петия месец 6 ше сребро на ден, а от шестия месец до края на годината той трябва да плаща 5 ше сребро на ден.
§274 Ако човек вземе занаятчия, то заплатата... 5 [ше сре]бро, заплата... [... ше] сребро, [заплата на камено]делеца — [... ше] сребро, [заплата.., ше] сребро, заплата на ковача [... ше] сребро, [заплата] на дърводелеца 4 ше сребро, заплата на кожаря […ше сребро], заплата на корабостроителя [... ше сребро], [заплата] на строителя [... ше сребро] на ден той трябва да дава.
§275 Ако човек наеме дъ[лъг] кораб [т.е. кораб, който се движи с въже], той е длъжен да плаща за него 3 ше сребро на ден като наем.
§276 Ако човек наеме кораб, който се движи срещу течението, [кораб с платна], той е длъжен да дава за него по 2 1/2 ше сребро на ден като наем.
§277 Ако човек наеме кораб [с вместимост] 60 куру, той е длъжен да дава за него 1/6 [сикла] сребро на ден като наем.
§278 Ако човек купи роб или робиня и след това измине един месец, той получи епилептичен припадък, купувачът може да го върне обратно на неговия продавач и да получи обратно претегленото от него сребро.
§279 Ако човек купи роб [или] робиня и срещу него бъде насочен [виндикационен, т. е. за освобождаване] иск, по иска отговаря само продавачът.
§280 Ако човек купи в неприятелска страна роб или робиня на човек и когато се завърне в страната, стопанинът на роба или робинята признае своя роб или робиня, то ако този роб или робиня са деца на страната [т. е, на Вавилония], те трябва да бъдат пуснати на свобода без [възнаграждение във вид] на сребро.
§281 Ако те са деца на друга страна, купувачът е длъжен да назове пред бога претегленото от него сребро, [а] стопанинът на роба или робинята (може да предаде на тамкарум претегленото от него сребро и да освободи за [себе си] своя роб или робиня.
§282 Ако робът каже на своя стопанин: „Ти не си ми господар", то той е длъжен да го изобличи като свой роб, а след това господарят може да му отреже ухото.

 

[Заключение]

 

Това са справедливите закони, които установи могъщият цар Хамурапи, като даде на страната истинско щастие и добро управление. Аз, Хамурапи, съвършеният цар, не бях невнимателен към черноглавите, които ми дари Енлил и властта над които ми връчи Мардук. Аз не бях небрежен. Аз им осигурих убежище, намерих изход от тежките бедствия и накарах светлината да огрее над тях. С могъщото оръжие, дадено ми от бога Забаба и богинята Ищар, с мъдростта, отредена ми от бога Еа, с мощта, която ми даде бог Мардук, аз изтребих враговете на север и на юг.

Аз изкорених междуособиците, подобрих положението на страната, заселих хората в надеждни места и ги избавих от страха. Великите богове ме призоваха и затова аз съм пастир-миротворец и жезълът ми е прав. Благодатният ми покрив е прострян над моя град, и аз нося на тялото си хората на страната Шумер и Акад. С помощта на моята богиня — покровителка те започнаха да преуспяват, аз ги доведох до благополучие и ги опазих с мъдростта си.

За да не бъдат слабите притеснявани от силните, за да има справедливост за вдовиците и сираците, за да съди във Вавилон — издигнатият от Анум и Енлил град, и в Есагил — храмът със здрави като небето и земята основи, държавен съд, който да произнася държавни решения и да оказва справедливост на притеснените, аз, справедливият цар, написах драгоценните си думи на своя паметник, поставих ги пред своето изображение.

Аз съм великият цар на царете, моите думи са съвършени, моята мъдрост няма равна. По волята на Шамаш, великия съдия на небето и земята, нека моята справедливост да изгрее над страната: по думата на моя господар Мардук нека няма нарушители на моите укази. И нека в Есагил, обичания от мене храм, моето име да се споменава вечно с добро!

Угнетеният човек, когато трябва да води съдебно дело, нека дойде при моето, на справедливия цар, изображение, и нека накара да му прочетат написаното на моя паметник, и нека чуе драгоценните ми думи, а моят паметник да му покаже неговото дело, да види своето решение, да успокои сърцето си и нека тогава силно каже: „Владетелят Хамурапи е като роден баща за хората, той се подчини на волята на своя господар Мардук и удържа за Мардук победи на север и на юг, той зарадва сърцето на своя господар Мардук и даде на хората вечно благоденствие и справедливо управляваше страната!", и нека той от все сърце ме благослови пред моя господар Мардук и моята господарка Царпанит.

Богът-пазител и богинята — пазителка и влизащите в Есагил богове и самите тухли на Есагил нека ежедневно одобряват замислите ми пред моя господар Мардук и моята господарка Царпанит.

В бъдеще и завинаги нека царят на страната да пази справедливите слова, написани на моята стела; нека не изменя установените от мене закони на страната и решените от мене решения за страната; нека не отменя моите укази. Ако този човек има разум и може справедливо да управлява страната, то нека се отнася почтително към написаните на моята стела постановления, и нека тази стела му покаже пътя и посоката, установения от мене закон на страната и решените от мене решения за страната, и нека справедливо да управлява своите черноглави, да разглежда оплакванията им, да решава решенията им, да унищожи в страната престъпните и лошите и да подобри положението на хората си.

Аз съм Хамурапи, справедливият цар, на който Шамаш дари правдата! Моите думи са съвършени, моите дела нямат равни! Само за неразумния те са празни, но на мъдрия те са дадени за изпълнение.

 

1Ану[м] - бог на небето.
2Божества на земята и подземния свят.
3Енлил – бога на въздуха и земята.
4Бог и покровител на Вавилон. Когато този град станал столица на страната, Мардук бил обявен за цар на боговете. На негово име е наречена планетата Юпитер, която била смятана за въплъщение на този бог.
5Семитското име на Енки, бог на реките, моретата и подземните води.
6Небесни богове.
7Бог на слънцето, светлината и правосъдието. Главни центрове на неговия култ са градовете Сипар Акад (дн. Абу Хаба, първоначално Сипар и Акад са съществували като два отделни града, които впоследствие са се слели) и Ларса (вж. по-долу заб. 16).
8Т. е. жителите на Акад (т. е. семитите).
9Нипур се намира в северен Шумер. Градът е средище на култа към Енлил.
10Название на храм в Нипур.
11Град на брега на Персийския залив (дн. Абу Шахрейн).
12Храм в гр. Ериду. По-нататък също след всяко название на град се споменава местният храм.
13Бог на луната (отговаря на шумерийския Нанару). Главен център на култа е гр. Ур.
14Град в Южна Вавилония (дн. Ел Мукаяр).
15Съпруга на Шамаш.
16Град в Южна Вавилония (дн. Сенкере). Малко време преди съставянето на дадения кодекс Хамурапи завладял на 30-та година от царуването си след ожесточени войни Ларса. Оттук може да се разбере изразът „който пощади Ларса".
17Град в Южна Вавилония (дн. Варка).
18Град, разположен на север от Нипур.
19Бог на войната. Главен център на култа му е град Киш.
20Град в Северна Вавилония (дн. Тел ел Охенмир).
21Бог на чумата и смъртта. Център на култа му е град Кута. Другото му название е Нергел.
22Град в Северна Вавилония (дн. Тел Ибрахим).
23Туту, или Набу — бог на мъдростта. Главен култов център е Борсипа.
24Предградие ма Вавилон (на десния бряг на р. Ефрат).
25Град, разположен на юг от Вавилон (дн. Тел Делем).
26Бог на земеделието. Център на култа му е гр. Дилбат.
27Богинята-майка, явява се в митовете като създателка на хората.
28Град в Северна Вавнлония край р. Тигър (ди. Так-п-Кнсра), близо до Багдад.
29Богиня на раждането и на съдбата, майка на боговете.
30Епитет на богинята Ищар.
31Навярно се има пред вид гр. Алепо в Северна Сирия.
32Бог на гръмотевицата, светкавицата, дъжда и наводнението.
33Град в Южна Вавилония (дн. Бисмая).
34Град в Северна Вавилония в областта Малгум (вж: по-долу заб. 35).
35Област в северната част на Вавилония, граничеща с държавата Мари, (вж. по-долу заб. 38).
36Съпруга на бог Еа (другото ѝ име е Дамкина).
37Древен аморейски бог; след затвърдяването на аморейската династия във Вавилон той бил включен във вавилонския пантеон.
38Мера, или Мари — название на мощна държава (с едноименна столица, дн. Тел Харири) на северозапад от Вавилон. В 35-та година от царстването си Хамурапи разгромил Мари, за което загатва, като говори за помилването на хората на Мера. В същност Хамурапи се разправил жестоко с победения град.
39Точното местоположение е неизвестно.
40Бог на подземния свят.
41Древна столица на Асирия (дн. Калах Шергат).
42Асирийски град, който сетне станал столица (дн. Куюнджик).
43Втори цар от I вавилонска династия (1880 — 1845 г. пр. н.е.).
44Вавилонски цар (1812 — 1793 г. пр. н. е.), баща на Хамурапи.
45Буквално богът-река. Има се пред вид свещената за вавилонците р. Ефрат, която в качеството си на съдия се е смятала за бог. Подробностите за организацията на божия съд не ни са известни.
46Употребява се терминът „пурху", производен от глагола „пурхум — събирам се. Навярно се има пред вид събрание на народа.
47Тъй се наричали жителите на покорените области (специално на шумерските градове на Южна Вавилония), ограничени в правата си в сравнение с коренните вавилонци, наречени „синове на човек".
48Не е ясно дали вън от портата на двореца, или вън от градската порта.
49Старейшина.
50Две категории военни чинове, отговарящи приблизително на нашите съвременни понятия редник и интендант.    
51Едър търговец, водещ работата си лично или чрез дребни търговци, пътуващи из страната с дадените им стоки.
52Командни длъжности във войската, нещо като лейтенант и капитан.
53Категория жрици.
54Мярка за зърнени храни.
55Мярка за повърхнина.
56Вж. по-горе заб. 32.
57T. е. намокря глинената плочка, за да изличи посочения падеж на плащането, да впише нов падеж.
58Навярно става дума за подялба на поземления участък, а не на добива.
59Финиковите палми изискват специално изкуствено оплодяване.
60Амбулантен търговец, намиращ се на служба при тамкарум (търговец).
61Спиртно питие.    
62Категория жрици.
63Обител за жрици-пустиннички.
64T. е. набеди я.
65В знак на безчестие. Дългата коса, бакенбардите и брадата, заплетени на пръстенчета и намазани с ароматно масло, били гордостта на вавилонеца.
66Роб трябва да се разбира тук в преносен смисъл. Всеки вавилонец се смятал за роб на царя.
67За да не мине имотът на семейството на мъжа ѝ в нейното родно семейство.