izvori

 

 

Египет

Из архивите на Тел Ел-Амарна

 

През 1887 г. сред развалините на град Ахетатон (съвр. Тел-ел Амарна), столица на Египет по времето на фараон Аменхотеп IV (Ехнатон), бил намерен държавен архив, отнасящ се към първата половина на XIV в. пр. Хр. В Британския и Берлинския музеи, а също и в частни колекции, се съхраняват над 350 документа. Това са дипломатически писма между царете на тогавашните велики сили - Египет, Вавилония, Асирия, Хетското царство, Митани, Кипър, както и донесения на сирийски, палестински и финикийски управници. Тук са публикувани откъси от писмата на царете от Каситската Вавилонска династия.

Прочети още...

Указ на фараон Пиопи II

 

Йероглифен надпис на каменна стела (А) от развалините на храма на бога Мин в Коптос в Горен Египет. Подобен, но не напълно идентичен надпис е запазен на още една стела (В) от същото място - по-съществените различия са посочени в бележките. VI династия, XXIII — нач. XXII в. пр. н. е. (Sethe К. Urkunden des Alien Reiches. Leipzig, 1932, S. 240. Cp. Хрестоматия no истории древнего Востока. M, 1980, I, c. 28— 30).

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

Прочети още...

Жизнеописание на велможата Уна

 

Йероглифен надпис на плоча от Абидос в Горен Египет, съхранявана в Каирския музей. VI династия, около началото на XXIII в. пр.н. е.
(Sethe К. Urkunden des Allen Retches. Leipzig. 1932. S. 98—110. Cp. Хрестоматия no истории древнего Востока. M., 1980, I. 21-24)

Прочети още...

Указ на фараона Нефериркара

 

Йероглифен надпис на варовикова плоча от развалините на храма на Озирис в Абидос в Γорен Египет. Съхранява се в Бостънския музей на изящните изкуства. V династия, първа половина на XXV в. пр. н. е. (Sethe Κ. Urkunden des Alten Reiches. Leipzig, 1932, S. 170—172. Cp. Хрестоматия по истории древнего Востока. M., 1980, I, 19-21).

Прочети още...