izvori

 

 

Из школските поучения на древните египтяни

 

Преводът е направен от Хрестоматия по истории древнего Востока, стр. 55 сл. (под ред. на акад. В. В. Струве и Д. Г. Редера), М., 1963 г.р и от Ad. Erman, Die Literatür der Aegypter, Leipzig, 1923, стр. 242 сл.1

 

EgyptianScribeНачало на поученията, направени от един човек на име Ахтой, син на Дуау, за сина му Пиопи по времето, когато плавал той на юг, към столицата, за да го запише в училището по писане за децата на знатните...

И той му каза: Аз ядох бой, бой ядох аз. Обърни сърцето си към книгите. Аз гледах към свободния от принудителна работа; гледай, няма нищо по-възвишено от книгата...

Ти там ще намериш едно такова изречение, което гласи: „Ако писарят има някаква длъжност в столицата, то той не ще бедства там…

О, ако аз бих могъл да те накарам да обикнеш книгите повече от майка си, ако бих могъл да ти покажа тяхната прелест ...

Тази длъжност е по-хубава от всички други длъжности... Нему [на писаря] отдават почит още когато е дете. Изпращат го да изпълни поръчения и той не се връща след това, за да надене работната престилка.

Аз не съм виждал скулптор да стане пратеник или пък казанджия да изпълнява същата длъжност, но аз съм виждал казанджията да работи при горещината на своята пещ. Пръстите на ръцете му бяха като крокодилска кожа, а самият той миришеше по-лошо от рибен хайвер.

Всеки занаятчия, който работи с длето, се изморява повече от земеделеца. Неговата нива е дървото, а негов инструмент — металът. През нощта, когато той е свободен, той работи повече, отколкото са в състояние да изработят неговите ръце. Той пали светлина и нощно време, за да работи.

Каменоделецът търси работа върху всеки твърд камък, а когато привърши работата, ръцете му са капнали и той е изтощен. И тъй той седи до мръкване, а коленете и гърбът му са превити.

Бръснарят бръсне до мръкване... Той скита от улица на улица, за да намери някого, когото да обръсне. Той напряга ръцете си, за да напълни стомаха си подобно на пчелите, конто поглъщат своя труд.

Ще ти разкажа още за строителя на стените. Той боледува постоянно, защото е изложен на ветровете. Строи той с цената на усилен труд, привързан към лотосите2, а дрехите му са същински дрипи... Той се мие само веднъж...

Дрехите на земеделеца са „вечни". Гласът му е висок като на птицата „абу"... Той се изморява... и когато е спокоен, е тъй, както някой човек е спокоен, когато се намира в лапите на лъва. Той боледува постоянно... и едва завърнал се у дома си, трябва да излиза отново.

Тъкачът се намира у дома си, но и неговото положение е по-лошо от положението на жената. Нозете му се намират на корема и той не диша въздух. Ако през деня не изработи достатъчно тъкан, той е вързан на едно място, подобно на цветето лотос в блатото. И той дава хляб на вратаря, за да не зърне дневна светлина...

Когато куриерът потегли за чужбина, той завещава своето имущество на децата си от страх пред лъвовете и азиатците. И в случай, че се завърне обратно в Египет, едва стигнал до градината и едва стигнал вечерта до къщата си, ето че трябва отново да тръгне на път...

Пръстите на бояджията миришат тъй лошо, както мирише развалената риба, а ръката му не знае почивка.

Сандалджията е особено зле и той боледува непрекъснато. Той е тъй спокоен, както е спокоен онзи човек, който се намира сред вмирисана риба. Той постоянно е настръхнал.

Перачът простира прането на брега редом с крокодилите... Това занятие е неспокойно за тебе... Твърде често му казват: „Ако закъснееш с донасянето на прането, ще ти бъдат избити зъбите..."

Ще ти разкажа още и за риболовеца, тъй като той е най-зле от всички други длъжности. Погледни само! Нима той не работи на реката, като си сменя мястото с крокодилите...

Виж, не съществува длъжност, която да няма началник, освен длъжността на писаря, тъй като той самият си е началник.

Ако някой е грамотен, в такъв случай му казват: „Блазе ти." Не тъй обаче стои работата със занаятите, които ти посочих... На писаря обаче не казват: „Поработи за този човек..."

Гледай, аз върша всичко това, плавайки на юг към столицата. Гледай, аз правя това от любов към тебе. Денят, прекаран от тебе в училището, е полезен, а работата в него е вечна, както са вечни планините...

Гледай, аз върша това, плавайки на юг към столицата. Гледай, няма писар, който да не се храни от вещите в дома на царя. Ето този път аз соча на тебе и на децата на твоите деца.

 

1Откъсът произхожда от времето на XIX династия (Средното царство)