izvori

 

 

Походът на Ксеркс


Откъси от VII книга на Херодотовата история

(Ксеркс бил подтикван към война с Атина от Мардоний, от тесалийските Алевади и от синовете на Пизистрат)

 

Adrien Guignet Xerxes at the Hellespont5. Отначало Ксеркс съвсем не желаел да предприема поход срещу Гърция. Той събирал войски само срещу Египет. При неговия двор се намирал обаче Мардоний, син на Гобрий, братовчед на Ксеркс и сестрин син на Дарий, който упражнявал най-силно влияние от всички перси над Ксеркс: „Господарю, не е право, щото атиняните, които сториха толкова много злини на персите, да не заплатят делата си. Но все пак ти изведи докрай онова, което възнамеряваш. След като обаче укротиш самозабравилия се от дързост Египет, потегли тогава с войските си срещу Атина, за да пожънеш слава всред другите народи и за да се бои в бъдеще всеки да нахлува в пределите на царството ти!" Тези думи подействали на Ксеркс.

6. ...С течение на времето Мардоний постигнал своите цели и Ксеркс изпълнил волята му. Но и други обстоятелства допринесли за това. От Тесалия дошли пратеници от страна на царското семейство на Алевадите1, които канели персийския цар в Гърция, като при това му засвидетелствали своята най-дълбока преданост.

7. След като Ксеркс решил да предприеме похода срещу Елада, той предприел най-напред, и то на втората година след смъртта на Дарий, поход срещу отпадналия (от Персия) Египет. Той покорил египтяните, наложил на земята им едно много тежко бреме, много по-тежко от това, което бил наложил Дарий, и назначил за наместник в Египет своя брат Ахемен, сина на Дарий...

8. След подчиняването на Египет Ксеркс възнамерявал да започне с подготовката на похода срещу Атина. Той свикал персийските първенци на военен съвет ...

19. ...И тъй магите, до които Ксеркс се допитал, изтълкували по казания начин този сън, а персийските първенци напуснали Суза; всеки оттук отишъл в поверената му сатрапия и действал с цялата си енергия и най-ревностно съобразно със заповедта на царя. Защото всеки желаел да спечели за себе си подаръците, които Ксеркс бил обещал. Така била събрана войската и никоя област в Азия не останала незасегната от набора.

20. Цели четири години след покоряването на Египет траело набирането и въоръжаването на войската. Едва на петата година огромната маса войски била поставена в движение. Това била действително най-голямата войска, за която досега имаме сведения. Нито войската на Дарий срещу скитите можела да се сравнява с нея, нито самите онези скити, които, преследвайки кимерийците, нахлули в Мидия, при това те подчинили цяла Предна Азия и се заселили там, което пък послужило за по-късния наказателен поход на Дарий, нито пък приказните походи от рода на похода на Атридите срещу Илион (Троя) и похода на мизите и тевкрите, който станал още преди троянските войни и бил насочен през Босфора срещу Европа. При това мизите и тевкрите покорили всички тракийски племена, напреднали чак до Йонийското море и стигнали на юг чак до реката Пеней2.

21. Измежду тези и всички други походи от някогашно време няма нито един, който би могъл да се мери с похода на Ксеркс... Едни народи трябвало да доставят кораби, други попълвали редовете на пехотата, други пък трябвало да доставят конници, трети пък освен коне трябвало да доставят товарни кораби за конете, други били задължени да набавят дълги кораби за строежа на мостовете, а други най-сетне трябвало да набавят хранителни припаси и бойни кораби.

22. Тъй като първата флота на персите претърпяла при Атонския полуостров корабокрушение, сега, в продължение на три години, се работело за прокопаването на Атонския провлак.3 В Елеунт на Тракийския Херсонес флотата лежала на котва. Оттам тя отплувала към Атон и целият ѝ екипаж с удари на бичове бил заставен да работи посменно за прокопаването на провлака. Също и населението на Атон трябвало да помага при изкопните работи...

23. При копането на канала варварите (персите) разпределили отделните сектори между отделните народности, при града Сана била теглена една съвсем права линия и когато изкопът станал по-дълбок, едни от работниците — изкопчии стояли най-долу и копаели, други подавали изкопаната пръст на трети, които стояли на по-високи стъпала, а последните продължавали да копаят, докато накрай се стигало до онези, които работели на повърхността на земята. Последните пък отнасяли и изхвърляли изкопаната пръст. Всички народности, работещи на изкопа на канала, освен финикийците имали двойна работа, защото стените на канала се свличали. Това било неизбежно, защото те копаели канала горе по-широк, отколкото долу. Финикийците обаче се проявили и при тази работа също тъй интелигентни и сръчни, както при извършването и на други работи. Те именно копаели, когато им бил определен един сектор от канала, неговата горна част двойно по-широка, отколкото трябвало да стане самият изкоп, и го правели, колкото по-надълбоко се спускали, по-тесен. Съвсем долу той не бил по-широк, отколкото секторите, поверени на другите работници. На една съседна поляна финикийците организирали пазар, на който въртели търговия. За тях пристигали големи количества брашно от Азия, което те продавали.

 

Херодот, VII, 33 — 60.

Мостовете, построени от Ксеркс над Хелеспонта.

 

33. След това той се подготвил за по-нататъшния си път към Абидос. Междувременно финикийците и египтяните прокарали мост над Хелеспонта от Азия за Европа. На тракийския Херсонес между градовете Сест и Мадит, точно срещу Абидос, има една голяма издатина на морския бряг...

34. От Абидос до тази издатина били прокарани мостовете от натоварените с тази задача хора. Финикийците построили единия мост с помощта на един вид коноп, а египтяните построили другия мост от папирусово лико. Разстоянието между Абидос и отсрещния бряг е 7 стадия.

36. ... След това други майстори — строители изградили нови мостове. При това те процедирали така, че поставили в една редица пентеконтери и триери. За единия мост, който бил по посока на Черно море, били употребени триста и шестдесет кораба, а за другия, който бил насочен към Хелеспонта — триста и четиринадесет кораба. Едната редица кораби била поставена косо към Понта, а другата — косо към Хелеспонта.4 Корабите били предназначени да поддържат във въздуха [над водата] въжетата, които носели моста. Те били закотвени много здраво. Това било необходимо по различни причини. Корабите на горния мост били закотвени яко поради духащите откъм Понта ветрове, а онези на долния мост — заради западния и южния вятър от страната на Егейско море. Между скопчените пентеконтери и триери бил оставен един отвор, през който да могат да преминават корабите, та по този начин пътят за Понта и от Понта бил оставен свободен за по-малки кораби. Освен това с помощта на дървени винтове въжетата били опънати откъм сушата. При това обаче всяко въже било опъвано поотделно, а за всеки мост имало по две общи въжета от бял коноп и по четири от папирусово лико. Дебелината и грижливостта при изработката на всички въжета била еднаква, но онези, които били от коноп, били по-тежки, като един лакът от тях тежал 1 талант.

Когато мостът бил възстановен така, били насечени дървени трупи на греди, тъй щото дължината на гредите отговаряла на широчината на моста.

След това те били подредени грижливо върху опънатите въжета и били яко свързани помежду си посредством напречни греди. След това върху тях били поставени дъски, а върху тях била насипана пръст. Най-сетне от двете страни на моста била издигната защитна стена и по този начин впрегатните животни и конете не се плашели, като гледали морето отгоре.

37. Когато мостовете били готови, а също и изкопните работи на Атонския полуостров били завършени..., персийската войска, която била презимувала в Сарди, имала намерение с настъпването на пролетта да потегли в посока към Абидос...

55. След това войската на персите започнала да се прехвърля на другия бряг. По единия мост, който бил обърнат към Черно море, минала пехотата и цялата конница, а по другия, разположен по посока към Егейско море, минал впрегатният добитък и обозът...

56. Като се прехвърлил в Европа, Ксеркс наблюдавал как войската преминава под ударите на бичове. Преминаването на войската продължило без прекъсване 7 дни и нощи...

58. ...Като минала през реката, която е дала името на Мелаския залив, персийската войска се насочила на запад покрай еолийския град Енос5 и езерото Стенторида, за да стигне в Дориск.

59. Дориск е крайбрежие в Тракия с обширна равнина, през която протича голямата река Хеброс. Там е построена и крепостта, която се нарича също Дориск и в която Дарий държал персийски гарнизон още от времето на похода срещу скитите. Тази местност Ксеркс намерил за подходяща, за да подреди и преброи своята войска. Той така и сторил. Всичките кораби, щом като те пристигали при Дориск, били изтегляни по заповед на Ксеркс от своите капитани на пясъчния бряг, който се намира в съседство с Дориск. Тук са разположени самотракските градове Сале и Зоне, а на края на това крайбрежие се издига предпланината Серей. Някога тази област принадлежала на киконите6. Корабите били спрени на това крайбрежие и били изтеглени на пясъка, а техните екипажи имали възможност да си отпочинат. В същото време Ксеркс извършвал преброяването на войската в Дориск.

60. ... Броят на цялата сухопътна войска излязъл 1 700 000 души. Това число било установено по следния начин. Струпани били на едно място 10 000, които били наблъскани по възможност най-гъсто, като около тях бил теглен кръг. След това пуснали тези хора да излязат вън от кръга, а самото място, на което били струпани, било заобиколено с ограда. Последната достигала на височина приблизително до пъпа на човека. Сега били вкарани други в ограденото пространство, като по този начин преброили всички.
След като преброяването било завършено, войската била подредена по народности и племена...

 

Херодот, VII, 138 сл.

Държането на гърците пред лицето на нахлуващите перси. Особените заслуги на Атина. Ролята на Темистокъл

 

138. Походът на персийския цар бил насочен само на думи срещу Атина. В действителност обаче той бил замислен срещу цяла Гърция. Гърците знаели отдавна това, но не могли да се обединят за съвместни действия. Много от тях били поднесли вода и земя на персийския цар и се уповавали на това, че те няма да изпатят някакво зло от варварите. Други пък от тях, които били отхвърлили искането [на персийския цар], живеели в голям страх, защото цяла Елада нямала достатъчно кораби, за да може да излезе на глава с нападателите, а всред народа не искали и да чуят за война и стояли напълно на страната на персите.

139. Ето защо чувствам се принуден да кажа откровено мнението си и не бива да премълчавам истината, колкото и неприятно да звучи тя на повечето елински градове. Ако и Атина беше показала страх пред нападателя, ако и атиняните бяха напуснали своя град или пък ако те, оставайки, бяха капитулирали заедно с града си пред Ксеркс, то никой елин нямаше да се опита да излезе насреща на персийския цар по море. А ако Ксеркс не беше срещнал противник по море, то работите щяха да вземат по суша следния ход. Пелопонесците можеха да издигнат на Коринтския провлак колкото си искат укрепления, но въпреки това лакедемонците щяха да бъдат изоставени от всички свои съюзници, и то град след град. При това те щяха да постъпят така не драговолно, но по принуда, защото персийската флота щеше да превземе един след друг всички градове. Изоставени от всички, накрая те щяха да загинат геройски. Накрая те може би даже щяха да се споразумеят с Ксеркс, след като видяха отпадането (от съюза) на всички други елински полиси. И в единия, и в другия случай обаче Елада щеше да попадне под персийско иго. Та аз не съм в състояние да разбера каква полза щеше да има от крепостните стени на Коринтския провлак, когато персийският цар имаше надмощие по море.

Ето защо, ако сега някой нарече атиняните спасители на Гърция, той ще каже самата истина. Ходът на нещата зависеше единствено от това, какво решение ще вземат атиняните. Тъй като те предпочитаха да запазят Елада свободна, сепнаха и пробудиха цяла Гърция за съпротива дотолкова, разбира се, доколкото тя не бе настроена в полза на персите. И затова подир боговете следва да се благодари на атиняните за това, че те изнесоха на плещите си борбата с персийския цар.

143. По това време обаче в Атина имало един мъж (обществен деец), който малко преди това7 бил спечелил ръководно влияние в държавата. Toй се казвал Темистокъл, син на Неокъл. Той бил на мнение, че хората не тълкували съвсем правилно предсказанията, съдържащи се в [горните] стихове. Защото според него, ако те действително се отнасяли до атиняните, божеството нямало да си послужи с такива любезни думи. То нямало да каже „Ти божествен Саламин", а вместо това щяло да употреби думите „Ти ужасен Саламин", особено ако там [в Саламин] щели да загинат синовете на Елада.9  Но [според Темистокъл] тези слова трябвало да се отнесат към враговете, а не към атиняните. И затова той ги съветвал да се готвят за морска битка, защото дървените стени10 били именно корабите.

Това обяснение на Темистокъл се понравило на атиняните много повече, отколкото обясненията, дадени от тълкувателите на предсказанията, които съветвали против морската битка и смятали, че за да кажат самата истина, не трябвало да повдигат даже ръката си за съпротива, а като напуснат Атика, да се заселят другаде.

 

Херодот, VII, 175 — 177.

Сухопътните и флотските сили на гърците на позиции при Термопилите и при нос Артемизий

 

175. Когато гърците стигнали отново на Коринтския провлак, те направили съвещание с оглед на сведенията, получени от Александър11, как и къде да водят при тези обстоятелства военните действия. При тези съвещания надделял планът да се укрепи и отбранява Термопилският проход. Този проход бил безспорно по-тесен, отколкото проходът, водещ за Тесалия, и при това се намирал по-близо до тяхната земя. Освен това не знаели още за съществуването на онази пътечка, която стана гибелна за падналите при Термопилите гърци. За нея узнали едва в самите Термопили от трахиняните12. И тъй елините решили да завземат този проход и да преградят по този начин пътя на персийския цар към Гърция. Флотата обаче трябвало да се отправи към нос Артемизий в местността Хистиотида13.  Двете места [Термопилите и Артемизий] се намират близо едно до друго, тъй щото събитията, ставащи и на едното, и на другото място, могат бързо да се узнаят.

176. Преди всичко Артемизий има следното местоположение. От просторното Тракийско море се влиза в един тесен проток, който отделя остров Скиат от полуострова Магнезия. Когато се мине през тази теснина, стига се до брега на о. Евбея, на който се намира един храм на Артемида. Това е Артемизий. А сега за Термопилите. Проходът, водещ през местността Трахина за Гърция, на най-тясното място е само половин плетрон широк. Най-тесните места се намират обаче не при гр. Трахина, а преди и след Термопилите. Тук при селото Алпеной има място да мине само единична кола, а там, при р. Феникс, недалеч от гр. Антела, може да мине пак само една кола. На запад Термопилите граничат с една стръмна и непристъпна планина, която се простира чак до Ета. На изток проходът граничи непосредствено с морето и с мочурлива местност. В Термопилския проход има топли извори, които местното население нарича „Хютрой", т, е. гърнета за варене на гозба. Наблизо до тях се намира един жертвеник на Херакъл. В теснината на прохода имало също така и една крепостна стена, която първоначално могла да се затваря посредством една порта. Фокейците били издигнали тази стена за отбрана срещу тесалийците... Стената сега беше остаряла и до голяма степен вече рухнала. Гърците решили сега да я възстановят отново, за да могат да преградят достъпа на персийския цар в Елада. Съвсем наблизо до пътя, водещ през прохода, се намира едно село на име Алпений. Оттам гръцките войски възнамерявали да се снабдяват с провизии.

177. И тъй гърците избрали тези две места [Артемизий и Термопилите] като особено удобни. След като обмислиха всичко и претеглиха обстоятелствата, че варварите не ще имат тук възможност да поставят в действие нито пехотната си маса, нито пък своята конница, трябваше просто да се решат да посрещнат тъкмо на това място врага, който нападаше Елада. И затова, когато узнаха, че персите са вече в Пиерия14, те разпуснаха събранието на Коринтския Истъм и потеглиха срещу тях, едните по суша към Термопилите, а другите по море към Артемизий.

 

1Могъщ и влиятелен царски род в Тесалия. В желанието си да разпрострат и наложат своята власт над цяла Тесалия те не се поколебали да привлекат „помощта" на персийския цар.
2Пеней (дн. р. Саламврия) тече през цяла Тесалия.
3За действията на персите с тяхната първа флота около Атонския полуостров вж. Херодот, VI, 44.
4Подреждането на корабите в една коса линия, която свързвала двата бряга, било обусловено от морските течения в Дарданелите. Близо до северния бряг съществува силно течение на повърхността на водата, което идва откъм Мраморно море с бързина от 2800 м в час.
5Град Енос бил на устието на р. Хеброс (дн. Марица). Основан бил от еолински гърци, дошли от западния бряг на М. Азия и о. Лесбос.
6Киконите били тракийско племе в Егейска Тракия, чието най-високо развитие спада през VIII и VII в. пр. Хр.
7В същност Темистокъл бил още през 493 г. пр. Хр. епонимен архонт в Атина и оттогава насетне заемал най-отговорните длъжности.
8В случая думите на Аполон Делфийски били предадени чрез устата на жрицата Пития, която тогава се казвала Аристоника.
9Въпросното място от предсказанието у Херодот, VII. 142, започва с думите: „Саламин, ти божествен остров, който погубваш майчините синове, когато Деметра засява зърното или когато го жъне."
10Това място от второто предсказание на Пития, запазено у Херодот, VII, 141, гласи: „Само дървената стена дарява далекогърмящият Зевс на своята Тритогения (епитет на Атина); само тя ще остане здрава, за да спаси тебе и децата ти."
11Когато съюзните контингенти на гърците узнали за приближаването на Ксеркс те изпратили най-напред една войска на север в Тесалия към устието на Пеней (в прочутата Темпейска долина), за да пресекат пътя на противника. Уведомени обаче от царя на Македония, Александър I, че персите успели да форсират Темпейската долина, тези войски побързали да се върнат на Истма (на Коринтския провлак).
12Жители на гр. Трахина, намиращ се близо до Термопилския проход.
13Носът Артемизий се намирал на северния край на о. Евбея, в околностите на гр. Ореунт, който по-рано се наричал Хистиея.
14Област, разположена северно от планината Олимп.