izvori

 

 

Първата пуническа война (264-241 г. пр. н. е.)

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

Полибий, I, 10 — 12

 

10. А мамертинците,1 както вече казах по-горе, още преди това се лишили от поддръжката на Регий; сега по причини, които току-що бяха изяснени, и техните собствени сили били напълно разгромени. Затова едни от тях избягали при картагенците, като капитулирали пред тях, предавайки и себе си, и акропола. Другата част от мамертинците проводила пратеничество при римляните с предложение на тях да предадат своя град и с молба да им помогнат като сродни по племенен произход. Римляните дълго време били обзети от безизходно колебание по отношение на това, какво да предприемат, защото смятали, че ако окажат помощ на мамертинците, щяло да бъде очебийна непоследователност. Понеже самите римляни малко преди това екзекутирали с най-голяма суровост своите собствени граждани за това, че те нарушили договора с регийците, то желанието им сега да окажат помощ на мамертинците, които имали почти същата вина не само пред месенците, но и пред града на регийците, щяло да бъде непростима несправедливост. Римляните разбирали добре всички тези неща; от друга страна обаче, те виждали, че картагенците били подчинили на своята власт не само земите на Либия, но и голяма част от земите на Иберия, че тяхното господство се е разпростряло над всички острови в Сардинско и Тиренско море. Ето защо те се безпокоели от мисълта да не би в лицето на картагенците да придобият опасни и страшни съседи, в случай че последните покорят Сицилия. В такъв случай те щели да обкръжат римляните като в обръч и да заплашват цяла Италия. Било впрочем съвсем ясно, че ако мамертинците не получат помощ, картагенците много скоро щели да завладеят Сицилия. Държейки в свои ръце Месана, която им се предала сама, картагенците за кратко време щели да разгромят Сиракуза, тъй като почти цяла Сицилия се намирала в тяхна власт. Като имали пред вид всички тези неща и тъй като смятали, че за тях е от жизнена необходимост да не изоставят Месана, нито пък да позволят на картагенците да си послужат с този град като с мост за преминаване в Италия, римляните обсъждали продължително създалото се положение.

11. Поради изложените току-що причини сенатът не взел никакво решение, защото смятал, че съображенията, които говорели против оказването на поддръжка на мамертинците като признак за непоследователност, се уравновесяват от предимствата, които носело със себе си оказването на помощ. Народът обаче, който бил измъчен от предишните войни и желаел да поправи по всички възможни начини своето положение, взел решение по внушение на консулите да се притече на помощ на мамертинците. В добавка на току-що изтъкнатите съображения, говорещи в полза на войната, с оглед към изгодите, произтичащи от нея за държавата, консулите посочили и явните, и значителни предимства, които щял да има от нея и отделният човек. И когато предложението било прието от народа, тогава един от консулите, Апий Клавдий, бил избран за военачалник, като му било заповядано да прехвърли войски в помощ на гр. Месана. Мамертинците пък било със заплашване, било с измама прогонили военачалника на картагенците, който държал акропола на града, и като повикали Клавдий, му предали града. Картагенците от своя страна разпънали своя военачалник на кръст, считайки, че той предал акропола на града от безразсъдство и страх. И като разположили своята флота в Пелориада2, а сухопътните си сили — в т. нар. местност Сѝнии (Sinies), те започнали да обсаждат енергично Месана. В това време Хиерон3 сключил съюз с картагенците, тъй като смятал, че настоящата обстановка е благоприятна, за да може той да очисти напълно Сицилия от варварите, които държали Месана в свои ръце. И като потеглил с войските си от Сиракуза, Хиерон се насочил към споменатия вече град [Месана]; разположил се на стан откъм противоположната страна, наблизо до т. нар. Халкедонска планина, като по този начин отрязал излаза на обсадените в града и в тази посока. Римският военачалник Апий от своя страна, като прехвърлил смело и неочаквано своите войски през [Месанския] проток, се озовал пред Месана. Виждайки обаче, че неприятелите напират силно от всички страни върху града, и схващайки, от друга страна, че обсадата ще бъде свързана за него със срамен край и с опасност, докато неприятелите имат превъзходство и по суша, и по море, Апий изпратил най-напред пратеници и до двете страни, за да избави мамертинците от войната. Тъй като обаче нито една от двете страни не се вслушала в думите му, той, заставен от необходимостта, приел риска на сражението и решил да нападне най-напред сиракузците. Той извел войските си от стана и ги построил в боен ред, а сиракузкият цар бързо излязъл насреща му. След продължително и ожесточено сражение Апий успял да вземе връх над неприятеля и преследвал всички бягащи сили на противника чак до самия ров. След като смъкнал доспехите от телата на убитите, Апий се завърнал в Месана, а Хиерон, който се боял, предвиждайки лошия изход от цялата война, се оттеглил с настъпването на нощта бързо към Сиракуза.

12. Когато на следния ден Апий узнал за бягството на сиракузците, той се окуражил и решил, без да се бави, да нападне картагенците. Ето защо той заповядал на своите войници да се подготвят навреме за битка и още на разсъмване потеглил на поход. В битките с противниковите войски той избил голяма част от тях и принудил останалите да подирят спасение в съседните градове чрез бързо бягство. След тези победи и след като снел обсадата от Месана, Апий кръстосвал без страх във всички посоки, опустошавал посевите на сиракузците и на техните съюзници, като при това никой не се осмелявал да излезе насреща му на открит бой. Най-сетне той заел позиции около самата Сиракуза и започнал да обсажда града.

Първият излаз на римляните с въоръжени сили вън от Италия в друга страна бил току-що описаният. Той бил извършен по това време.

 

Надписът върху колоната на Дуилий4

С. I. L., VI, 1300

 

MCR colonna rostrata di C Duilio 1150130. . . Той освободи жителите на Сегеста5 от обсадата [на картагенците] и всички картагенски легиони и техните най-висши магистрати бягаха в продължение на девет дни от становете посред бял ден. Той превзе в бой града Мацела6; и изпълнявайки същата магистратура, той пръв от римските консули извърши велики дела с кораби по море. Той пръв приготви и въоръжи морските войски и корабите и с помощта на тези кораби срази в битката цялата картагенска флота и най - голямата войска на пумите в присъствието на диктатора [т. е. адмирала] Ханибал7 на открито море. И той залови в плен кораби заедно с техния екипаж, една септерема8, а потопи 30 квинквереми9 и 13 триреми10. Той взе 3700 златни монети и сребро като военна плячка. . . и цялата придобита като плячка сума възлизаше на повече от 200 000. . . Той пръв раздаде на народа плячката, придобита по море, и пръв води в триумфалното си шествие картагенци, родени като свободни хора.

 

Мирният договор, сключен между Рим и Картаген след I пуническа война (241 г. пр. н. е.)

Полибий, I, 62 — 63

 

62. Затова [картагенците] изпратили незабавно бързоходци при Барка11 и го облекли с неограничени пълномощия. Барка се справил със своите задължения, като се проявил като свестен и разумен пълководец. Неговите заслуги се състоят в това именно, че докато в общата обстановка била налице някаква надежда за успех, той не се спирал пред никакви усилия и опасности и, както подобава на истинския военачалник, опитвал всички средства, които обещавали победа. Когато обаче положението се влошило и всички надежди за спасяване на войските, които били в негово подчинение, изчезнали, тогава Барка, съобразявайки се напълно разумно и мъдро с обстоятелствата, изпратил пратеници, които да водят преговори за договор и сключване на мир. Защото наистина от истинския пълководец се изисква той да може еднакво правилно да определя момента както за извоюване на победата, тъй и за отстъпление. Но тъй като Лутаций12 охотно приел предложенията на Барка, защото той знаел, че и неговите войски са изтощени и вече обезкървени от войната, бил сложен край на враждебните действия, като бил подписан мирен договор със следното съдържание: „Да има дружба между картагенците и римляните при следващите по-долу посочени условия, ако и римският народ ги одобри: картагенците се задължават да опразнят цяла Сицилия и да не воюват в Хиерон, нито да вдигат оръжие срещу сиракузците, нито пък срещу съюзниците на сиракузците. Картагенците са длъжни да предадат на римляните всички пленници без откуп; картагенците трябва да изплатят на римляните в продължение на двадесет години две хиляди и двеста таланта13 сребро."

63. Когато тези условия били препратени в Рим, народното събрание не ги приело и изпратило в Сицилия една десетчленна комисия, която да разследва работите. Когато десетте пълномощници пристигнали в Сицилия, те не променили нещо съществено от целия договор, освен дето утежнили някои задължения на картагенците, а именно те съкратили срока за изплащането на сумата наполовина, прибавили още хиляда таланта, както и това, че наложили на картагенците да опразнят всички острови, разположени между Италия и Сицилия.

 

1Мамертинците, които служели като наемници в Сиракуза по времето на тиранина Агатокъл и малко след неговата смърт (289 г. пр. н. е.), когато трябвало да напуснат Сицилия, турили ръка на гр. Месана (дн. Месина), разположен точно срещу Рениен, били от италийски произход. Самите те се наричали „синове на Марс" или мамертинци.
2Скалист нос (дн. Фаро) на североизточния край на о. Сицилия.
3Тогавашният цар на Сиракуза Хиерон II, провъзгласен за цар около 265 г. пр. н. е.
4Марк Дуилий в качеството си на консул нанесъл голямо поражение на картагенската флота в битката при гр. Миле (дн. гр. Милацо), разположен на североизточния край на о. Сицилия. В памет на тази победа била издигната колона, върху която бил издълбан текстът на горния надпис. Войските на Дуилий спечелили тази забележителна победа благодарение на въведените от него абордажни мостове (т. нар. „гарвани"), посредством които римските пехотинци били в състояние да водят бой и по море, като че ли се сражават на суша.
5Сегеста — Егеста [недалеч от дн. Калатафими]. Град ма северозападния край на о. Сицилия на известно разстояние от морския бряг.
6Селище на о. Сицилия с не напълно сигурно местоположение.
7Едноименник на великия картагенски пълководец през II пуническа война.
8Кораб със седем реда гребци.
9Военен кораб с пет реда гребци.
10Кораб с три реда гребци.
11Хамилкар Барка бил виден и даровит картагенски пълководец, който се проявил особено към края на I пуническа война. Една от неговите особени заслуги към ръководната върхушка в Картаген било потушаването на опасния стихиен бунт на наемниците, които служели в картагенската войска (за този бунт вж. Полибий, I, 65 — 70). Хамилкар Барка бил баща на Ханибал, даровития картагенски пълководец, който предвождал силите на Картаген през време на II пуническа война.
12Гай Катул Лутаций бил консул през 242 г. пр. н. е. и командвал римската флота, като нанесъл решително поражение на картагенците в битката при Егатските острови.
13Талантът бил основната парично-тегловна единица в стара Гърция. Като мярка за тегло той съдържал около 26 кг, а като златна монета струвал приблизително 1820 лв.