izvori

 

 

Втора пуническа война (218—201 г. пр. н. е.). Ханибал преминава Алпите

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976


Тит Ливий, XXI, 32—35

 

Hannibal332 (6). От р. Друенция1 Ханибал стигнал предимно през равнинна местност до полите на Алпите, като не бил обезпокояван от галите, които живеели по тези места. Тогава пуните, макар и да били подготвени от мълвата, която обикновено преувеличава онова, за което човек не може да има ясна представа, все пак били ужасени, когато видели отблизо тези грамадни планини и снегове, които се сливали с небесния свод, мизерните и невзрачни колиби, накацали по скалите, вцепенения от студ едър и дребен добитък, небръснати и нечисти хора и всичко неодушевено и живо, вкоченясало от студ.

Когато войската започнала да се изкачва по първите склонове, появили се планинците, които били заели доминиращите височини, и ако биха устроили засада по скритите части на височината и след това внезапно биха се втурнали в атака, биха произвели голяма сеч и бъркотия в редовете на картагенците. Ханибал заповядал на войската си да спре и изпратил гали за разузнаване. Като узнал от тях, че е невъзможно да се превземе проходът, той се разположил на лагер на една по възможност по-широка долина сред стръмнините и пропастите.

След това разпоредил на тези гали, които не се различавали особено нито по език, нито по нрави от местните жители, да се намесят в разговорите на планинците и като разбрал, че те пазят прохода само през деня, а нощно време всеки се прибира у дома си, призори на следния ден той се придвижил към височините, давайки вид, че има намерение да си пробие път през теснината, и то посред бял ден. Като прекарал цял ден в занятия, които нямали нищо общо с неговите истински намерения, той започнал да укрепява онова място, на което се бил установил на лагер, и щом като разбрал, че планинците са се оттеглили от височините и караулите били разпуснати, заповядал, за да заблуди противника, да запалят повече огньове, отколкото е необходимо, за ония войници, които оставали, и като оставил обоза заедно с конницата и по-голямата част от пехотата, сам той с най-смелите от леко въоръжените преминал стремително теснините и завладял височините, които се намирали в ръцете ма противника.

33. С настъпването на деня останалата войска напуснала лагера и потеглила напред. Планинците по даден сигнал вече се стичали от своите укрепени селища към обичайните си позиции, когато забелязали, че част от враговете им е завладяла твърдината и се били надвесили над главите им, а друга част от тях минавала по пътя. Тия две неща им произвели толкова силно впечатление, че когато ги видели, за известно време те се вцепенили. След това обаче, като забелязали бъркотията в теснината и разстроената от своята собствена уплаха войска, като от всичко най-много лудували конете, решили, че врагът не ще избегне гибелта, ако и те от своя страна поувеличат малко тази суматоха, и тъй като били привикнали да пълзят както по достъпни, тъй и по недостъпни скали, се спуснали стремително и от двете страни на теснината.

Тогава пуните трябвало да се борят едновременно и с враговете, и с неблагоприятната местност и понеже всеки гледал да се измъкне час по-скоро от опасната зона, то те едва ли не се сражавали повече помежду си, отколкото с неприятеля. Най-голяма уплаха на войската обаче от всичко друго причинявали конете, които се плашели извънредно много от страшните викове на противника, усилвани многократно от ехото на горите и долините. Ако пък случайно конете бъдели ударени или ранени, те подлудявали до такава степен, че причинявали страшни загуби на хора и на всевъзможни товари. Тази бъркотия отпратила в бездънната пропаст мнозина, в това число и няколко войници, тъй като теснината била и от двете страни стръмна и пресечена. Но най-вече се сгромолясали в пропастта товарните животни заедно с товара си подобно на лавина.

Ханибал, макар и да бил ужасен от това зрелище, стоял известно време неподвижно и възпирал своите войници, за да не увеличи суматохата и уплахата. След това, като видял, че колоната е прекъсната и че съществува опасност съвсем да загуби обоза, а в такъв случай би било безполезно дори ако би взел войската си невредима, той се втурнал от височините и със своя устрем разпръснал противника, но увеличил и бъркотията сред своите войници. Тя обаче била отстранена веднага щом като пътят бил освободен, след като планинците побягнали и войската била преведена през теснината не само напълно спокойно, но и почти при абсолютна тишина. След това Ханибал превзел укреплението, което било средище на тази област заедно със съседните селища и с плячкосаната храна и добитък могъл да изхрани войската в продължение на три дни. И понеже сразените планинци в първо време не възобновили нападенията си, пък и самата местност не възпрепятствала особено движението, той в продължение на тия три дни изминал доста голямо разстояние.

34. След това стигнал в област, която била много гъстонаселена със селяни, обработващи земята, доколкото, разбира се, това е възможно да бъде в планинските кантони. Тук Ханибал едва не станал жертва, и то не в открито сражение, а вследствие на военните похвати — коварство и измама, с които си служел той. При него дошли в качеството на пратеници старейшините от укрепените селища и му казали, че са извлекли поука от примера на чуждите беди и че предпочитат да притежават приятелството на картагенците, отколкото да изпитат тяхната сила. Обещали, че ще изпълнят заповедите му, предложили му съестни продукти, пътеводители, както и заложници, за да има той гаранция за истинността на техните обещания. Ханибал сметнал, че не бива да им се доверява сляпо, но пък и че не би трябвало да отхвърля техните предложения, за да не би, като ги отблъсне, да ги направи открити врагове. Затова той им дал благоприятен отговор, приел заложниците, които му предложили, и се възползвал от припасите, които сами му донесли на пътя, обаче следвал техните водачи с войската си строена и стъкмена в боен ред, а не както когато минавал през приятелска и усмирена земя. В челната колона се движели слоновете и конницата, а самият той с най-здравите пехотни части се движел подир тях, като се оглеждал бдително на всички страни и се грижел за всичко с голямо внимание.

35. ... На деветия ден стигнали билото на Алпите, като често трябвало да си пробиват път през непроходими местности и на няколко пъти да се лутат в безпътица вследствие на коварството на пътеводителите, било пък вследствие на това, че те самите нямали доверие в тях и навлизали неблагоразумно в задънени долини, в които предполагали, че съществува проходим и удобен път. В продължение на два дни те прекарали на лагер на билото на планината и на войниците, които били изтощени от усилия и боеве, била дадена почивка. Няколко товарни животни, които се били подхлъзнали и паднали от скалите, вървейки по следите на войската, успели да се доберат до лагера. Падналият на 24 октомври сняг причинил ужас сред уморените до втръсване от толкова много изпитания войници. На разсъмване лагерът бил дигнат и войската се придвижила бавно напред по пътя, който бил затрупан със сняг, като по лицата на всичките се четели досада и отчаяние. Тогава Ханибал, като излязъл пред знамената начело на колоната, заповядал на войниците да се спрат на едно възвишение, откъдето могло да се вижда нашироко и надалеко, и им показал Италия и простиращата се в подножието на Алпите Паданска равнина. „Вие — казал той тогава на войниците си — преминахте не само крепостните стени на Италия, но и на Рим. Пътят, който ни остава отсега нататък, води към равнината и дори е наклонен. Остава ни още едно или най-много две сражения и ние ще имаме в ръцете си главната твърдина и столицата на Италия ..."

 

1Друенция — ляв приток на Родан (дн. Рона), който сега носи името Лора