izvori

 

 

Откъси от древнокитайския политико-икономически трактат „Гуанцзъ"

 

Преданието сочи като автор на трактата „Гуанцзъ" Хуан Чжун, живял през VII в. пр. н. е. Преводът е направен от руския превод в Хрестоматия по истории древнего мира, I, Древний Восток, 1950 г., стр. 311 сл.

Публикува се по: Христо Данов, Христоматия по история на стария свят

 

Huang Zhong Portrait... Столицата на държавата трябва да се строи ако не в подножието на някоя висока планина, то по течението на някоя широка река. Столицата трябва да бъде разположена нависоко, но за да не се приближава сушата, трябва да има достатъчно вода. Тя трябва да бъде и на ниско, но за да не се приближава до нея наводнение, трябва да има канали, които да я предпазват от заливане. Като се привличат на помощ естествените условия, необходимо е да се развият изгодите на местността, за да не става нужда да се измерват с ъгломер и линийка вътрешните и външните укрепления на града и да се изравняват пътищата с помощта на нивелир и отвес...

... Династията е закон на справедливостта. Това значи, че обществените рангове са установени правилно и че народът не ще роптае. Ако народът не роптае, то не ще има и смутове и справедливостта може да стане закон. Ако законът не съответства на истината, не е възможно да се управлява без установяване на закон. Затова всички в държавата не могат да бъдат знатни. Ако всички биха били знатни, различните работи не биха се изпълнявали и страната би оставала без изгоди. А в случай, че работите не се изпълняват и страната остава без изгоди, необходимо е да се направи тъй, че да няма знатни. Но тогава народът не би бил в състояние да се управлява сам. Затова именно хората различават знатни от ниско-поставени, за да могат да имат съзнание за последователността на онези, които са по-високо, и онези, които са по-ниско, както и за да имат съзнание за справедливостта на знатността и на низостта. Това именно се нарича учение...

... Пазарът е регулатор на всички стоки. Ето защо, ако всички стоки са евтини, няма да има и излишни печалби. А ако няма излишни печалби, това означава, че всички отрасли ще бъдат в ред. Ако всички отрасли бъдат в ред, то и цялото потребление ще бъде умерено. Затова и всички дела се реализират благодарение на грижите, които с полагат за тях. Те се завършват с упорит труд и погиват вследствие на пренебрежението към тях... Затова именно се казва: ... хората, свързани с пазара, са в състояние да знаят откъде произлиза порядъкът или безпорядъкът, вследствие на какво има много или малко стоки, макар и те самите да не могат да направят тъй, че да има много или малко стоки. Това именно се нарича учение...

... Княз Хуан1 запитал: какво и как да се направи, че народът да живее на определено място и неговата работа да има успех?

Гуанцзъ2 отговорил: на ленните владетели, на земеделците, на занаятчиите и на търговците, на четирите съсловия на народа, които представляват основата на страната, не бива да се разрешава да живеят заедно. Ако те живеят заедно, ще избухне смут в думите и смут в делата... Мъдрият господар отделя на учените място за живеене на спокойствие, за почивка и пиршества, отделя на земеделците място за живеене там, където се намират обработваните от тях ниви; на занаятчиите той определя място за живеене в държавните учреждения, а на търговците — в търговските квартали.

... На земеделците... те приготовляват оръдия за полска работа, с рало и брана те обработват земята. Когато е студено, махат сухите класове в очакване на оранта. Те орат дълбоко и разхвърлят семената равномерно, като ги покриват с пръст. Преди настъпването на дъжда те плевят тревите и след това очакват дъжда. Когато дойде дъждът, те вземат мотиките под мишци и очистват нивите от плевелите. Така от сутрин до вечер те са заети от работа на нивите. Те работят без дрехи. Те отделят злаковете от плевелите и разпределят равномерно филизите.

На главата си той носи шапка от тръстика, а върху тялото си — груб плат... Тялото му е заляно с вода, а нозете му са потънали в кал. Косите му и кожата са обгорели от палещата жега. Силата на тялото му е напрегната до краен предел, за да може той да се справи с обработването на нивите. Той е привикнал още от детинство на този начин на живот. Душата му е спокойна. Той не вижда редки неща и не променя положението си... Затова децата на земеделците стават винаги земеделци...

Княз Хуан запитал Гуанцзъ: Аз искам да въведа данъци върху сградите... Какво е вашето мнение по този въпрос?

—    Това ще унищожи строителството — отговорил Гуанцзъ.
—    Искам да обложа горите.
—    Това ще тури край на техния растеж.
—    Аз искам да установя данък върху шест вида добитък.
—    Това ще прекрати неговото развъждане.
—    Искам да въведа данък върху хората.
—    Народът ще започне да се крие.
—    Как да управлявам тогава?
—    Да се управляват планините и моретата...

В едно семейство от десет души и десетте души консумират сол... В едно семейство от сто души и стоте души употребяват сол. За един месец един мъж на зряла възраст ще употреби най-малко пет шена3 сол, а една жена на зряла възраст — най-малко три шена сол, докато едно дете консумира два шена. По такъв начин се добива една огромна сметка. Ако се издаде заповед към цената на солта на всеки шен да се прибавя поне по една единица... или по две единици..., тридесет монети от един човек на месец, това ще даде тридесет милиона монети.

..... Всяка жена трябва да има за работата си една игла и един нож. Всеки орач трябва да има за работата си едно рало, един сърп и един плуг. Майсторът-колар трябва да има за работата си един топор, едно шило, една пила, едно длето-дълбач. Ако се заповяда към иглата да се прибави една единица, то тридесет игли ще дадат толкова, колкото е данъкът, който се пада на един човек. Ако към цената на ножа се прибавят шест единици, то пет по шест ще даде тридесет, т. е. пет ножа ще дадат толкова, колкото е данъкът върху един човек. Ако към цената на железния плуг се прибавят седем единици, то три железни плуга ще дадат толкова, колкото е данъкът върху един човек.

... Князете в държавите с хиляда или десет хиляди колесници... водят бойците на нападение един срещу друг. Те, разбира се, използват нападението и отбраната в пограничните райони. Онези, които имат заслуги, не се завръщат по домовете си. Благородните умират в чужбина. При подялбата на земите изброяват заслугите. Когато връзват заловените пленници, тях ги делят като награда и заплата. Всички земи се подаряват за заслуги... Ясписът се добива в Юйши4 а златото се добива в реките Жу5 и Хан6. Бисерите се добиват в Чие7. Тези места отстоят от различни страни на 7800 ли. Там, където свършва водата и се прекъсва сушата, не може да мине нито лодка, нито пък кола. По-раншните владетели смятали, че пътят нататък е далечен и труден. Затова те се стремели... да запазят скъпотията. Те смятали перлите и ясписа за първо качество пари, златото — за средно качество, а ножовете и лененото платно —за най-ниско качество. Такива били трите вида пари.

..... Княз Хуан казал: Аз ще се погрижа за равновесието и бих желал да установя данък върху богатите търговци и лихвари в нашето княжество, за да мога да принеса полза на нашите бедни и заробени земеделци, за да не загубят те своето основно занятие...

Гуанцзъ отговорил: ... заповядайте на четирима дейци да разследват от името на господаря лихварството по цялата страна и да донесат колко лихвари има и каква лихва вземат те...

Бао Шу8 ... след завръщането си доложил: Простолюдието, което живее на запад..., покрай блатата, се занимава с риболов, лов, събира вършините от храсталаците, за да се прехранва. Най-богатите от семействата на лихварите имат по хиляда „чжуна"9, а най-малко богатите — по 600 и по 700 „чжуна". За един даден в заем „чжун" те искат един „чжун". Онези, които вземат лихви от заемите, са малко повече от 900 семейства.

Бин Сюйу10... след завръщането си доложил: Простолюдието, което живее в южната страна, живее в планините и долините... По височините то сече дървета за колела и оси, а в низините събира редките житни растения. То се занимава с лов, за да се препитава. Най-богатите от лихварските семейства имат по десет милиона, а най-малко богатите — по 6—7 милиона. От заемите те вземат лихви средно по пет на сто. Броят на семействата, които се занимават с лихварство, е повече от осемстотин.

Нин Ци11... след завръщането си доложил: Простолюдието от източната страна живее около планините и морето. Там, където местността е планинска, те секат горите, а в низината се занимават с риболов и лов. За да се прехранват, те приготовляват прежда oт морска пяна. От лихварските семейства трябва да се споменат особено Дин Хой и Хао Го. Най-богатите имат пет хиляди „чжуни". Когато дават в заем, от един „чжун" те вземат пет „фу". Семействата, които вземат лихви, са от 800 до 900 на брой.

Си Пин12..., след като се завърнал, доложил: Простолюдието, което живее в северната част в богатите местности, свързани с морето, добива сол, като изпарява солен разтвор, а в Лян13 и Цзи14 лови риба... Богатите лихварски семейства имат по десет милиона, а най-малко богатите — по 6—7 милиона. Когато дават в заем, то на сто вземат двадесет. Броят на семействата, които там вземат лихви, е малко по-голям от деветстотин...

 

1Управлението на княз Хуан спада през VII в. пр. н. е.
2Той бил висш сановник, един вид министър в княжеството на Хуан.
3Мярка за тегло в древния Китай.
4Древното име на една планина в Китай.
5Приток на р. Хуай, която тече през днешната провинция Хенан.
6Река Хай извира от провинцията Шенси и се влива в Янцзъ.
7С неизвестно местонахождение.
8Бао Шу бил приятел на Гуанцзи и заедно с него бил на служба прк Хуан, владетеля на княжеството Ци.
9Старокитайска мярка за вместимост.
10Сановник, за когото липсват биографични данни.
11Нин Ци, който по-късно станал министър в княжеството Ци, бил родом от областта Вей.
12Си Пин е друг висш сановник в княжеството Ци.
13Име на местност.
14Цзи е река в дн. провинция Хенан.