izvori

 

 

Походът на Александър Македонски към Дунав

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


Ариан, Анабазис, I, 1-3

 

Предава се, че Филип умрял, когато в Атина бил архонт Питодем1. Царската власт наследил синът му Александър и се отправил към Пелопонес. Тогава той бил на около 20 години. Там той свикал всички гърци, които населявали Пелопонес, и поискал от тях да го изберат главнокомандващ на войската за похода против персите, за какъвто те били избрали преди това баща му. Неговите искания били удовлетворени от всички с изключение на спартанците, които отговорили, че у тях не било обичайно да вървят след други, а те самите да предвождат другите. По това време, както се разказва, и Атина не останала съвсем спокойна от вълнение, но с приближаването на Александър атиняните се уплашили до такава степен, че му оказали още повече почести, отколкото оказали някога на Филип. Завръщайки се в Македония, Александър започнал да се готви за похода си срещу Азия.

С настъпването на пролетта обаче той потеглил към Тракия против трибалите и илирите, защото узнал, че се готвят да въстанат, и защото смятал, че не бива да предприема един толкова далечен от родната си земя поход, преди да е усмирил напълно своите съседи. Александър потеглил от Амфиполис и навлязъл в онази част на Тракия, която е заселена с т. нар. независими траки. От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел2. Разказва се, че на десетия ден, след като преминал р. Нест3, той достигнал планината Хемос4.

377px Trak peltasta1. Тук, в тесните проходи, водещи през планината, го пресрещнали множество въоръжени хора от местното население заедно с независимите траки. Те били заели позиции по билото на Хемос, през което трябвало да мине войската, като се готвели да попречат на нейното по-нататъшно напредване. Те били събрали коли и ги наредили пред своя боен ред, желаейки да ги употребят като палисади, за да водят бой от по-високо място, в случай, че те бъдат поставени на тясно. Освен това те възнамерявали при възлизането на неприятеля да засилят и търколят колите от най-стръмните склонове на планината срещу фалангата на македонците. Те смятали, че колкото по-гъста бъдела фалангата, върху която щели да се строполят търкалящите се надолу коли, толкова по-лесно щели да я разпръснат чрез мощното сгромолясване. Александър пък, като размишлявал как би могъл да премине през планината по най-сигурен начин и като се убедил, че опасността не може да се избегне, тъй като на друго място нямало проход, заповядал на хоплите, когато колите се търкалят отвисоко, онези, на които широчината на пътя позволява да разредят своя строй, да се разстъпят, та по този начин колата да премине между тях. Онези пък, които се окажат на тясно място, да се приближат, да коленичат, а отчасти и да залегнат на земята и да съединят щитовете помежду си, та засилените срещу тях коли да минат бързо отгоре, без да им нанесат повреди. Така и станало, както заповядал и предполагал Александър. Едни от македонските редици се разстъпили, а над щитовете на другите колите се търколили, без да причинят големи щети. Никой не бил убит от търкалящите се надолу коли. Сега македонците се окуражили, тъй като колите, от които те се боели най-много, ги оставили невредими, и затова атакували траките с гръмки викове. Александър заповядал на стрелците от дясното крило да застанат пред другата фаланга, защото мястото там било по-удобно, и да обстрелват траките, където те се подадат напред. Самият той бил поел агемата, хипаспистите и агрианците и ги превел на лявото крило. Стрелците с лъкове обсипвали със стрели онези, които се спускали напред, и отблъсквали тяхното нападение. Тогава се втурнали напред фалангата и ги изкъртила лесно от тяхната позиция. А това били леко облечени бойци и при това лошо въоръжени варвари, тъй щото те не дочакали Александър, който атакувал отляво, а захвърлили оръжието си и побягнали в планината кой където може. От тях паднали убити около 1500 души: живи били заловени малцина поради тяхната бързина и поради това, че познавали местността. Жените обаче, които ги следвали, били заловени всички, също тъй и децата заедно с цялата плячка.

2. Александър пратил плячката назад в приморските градове, като я поверил на Лизаний и Филот, за да се грижат за нея. Той самият, като превалили билото, потеглил напред през Хемос срещу трибалите и стигнал до р. Лигин5.  Тази река се намира от Искър в посока към Хемус на три дни разстояние. Сирм, царят на трибалите, който бил узнал от по-рано за Александровия поход, изпратил напред жените и децата на трибалите към Истър, като им заповядал да се прехвърлят през реката на един от островите в Истър. Името на този остров е Певка6.  На този остров избягали, когато се приближавал Александър, и съседните на трибалите траки, па и самият Сирм избягал там заедно със своите близки. Главната маса на трибалите избягала обаче назад към реката [Лигин], откъдето предишния ден бил потеглил Александър.

Като узнал, че трибалите се били вдигнали, той потеглил обратно назад към тях и ги сварил тъкмо както се били разположили на стан. Изненадани така, те се построили край намиращия се до реката горист овраг. Александър повел лично фалангата, след като я построил в дълбочина. На стрелците с лъкове и на прашкарите той заповядал да излязат напред и да засипят със стрели и камъни варварите, та по този начин да ги подмамят да излязат от гористия овраг на открито поле. Те, попадайки в обстрела и бидейки улучвани, се втурнали срещу стрелците, за да влязат в ръкопашен бой с тях, тъй като били без щитове. Щом като веднъж Александър успял да ги накара да излязат вън от гористия овраг, той заповядал на Филота, като вземе конницата от Горна Македония, да атакува дясното крило на трибалите, където те се били вдали най-много напред, а на Хераклид и Сополид наредил да поведат конниците от Ботиея и Амфиполис срещу лявото им крило. Фалангата от пехотинци и останалата конница, която строил пред фалангата, Александър повел лично срещу центъра на противника. Докато имало престрелка между двете страни, трибалите не отстъпвали. Когато обаче гъстата фаланга се понесла стремително към тях и конниците ги нападнали вече не само със стрели, но и като ги тласкали с телата на самите коне, тогава [варварите] се обърнали в бягство през гористия овраг към реката. По време на бягството загинали 3000 души, а малцина били заловени живи, защото пред реката имало гъста гора и настъпилата нощ отнела възможността на македонците да ги виждат ясно и преследват сигурно. Птолемей казва, че от македонците загинали 11 конници и около 40 пехотинци.

3. На третия ден след тази битка Александър стигнал на р. Истър ... където се влива в Евксинския Понт посредством пет устия. Тук Александър заварил бойните кораби, които му били пристигнали от Византион през Евксинския Понт срещу течението на реката. Той ги натоварил със стрелци и с тежковъоръжени пехотинци и се отправил към острова, където били избягали трибалите и траките, като се опитал да извърши десант със сила. Варварите обаче го пресрещнали на реката, където и да се доближели корабите. При това те били малко на брой, пък и войската в тях не била много. Освен това по-голямата част от бреговете на острова били стръмни за дебаркиране, а течението на реката, която покрай него била стеснена, било бързо, та затруднявало десанта.

Затова Александър отвел корабите и решил да премине Истър и да нападне гетите, които живеели отвъд реката, тъй като виждал мнозина от тях събрани на брега на Истър и готвещи се да му попречат да я премине, когато рече да стори това. Те били около 4000 конници и повече от 10 000 пехотинци. Но освен това той бил обзет от непреодолимо желание да мине на отвъдния бряг на Истър. Сам той се качил на корабите, а кожите, които служели на войниците за палатки, заповядал да напълнят със слама. Също тъй той наредил да се съберат колкото лодки еднодръвки имало в тази страна, а такива лодки имало много, защото живеещите край Истър ги употребяват за риболов, за да се посещават взаимно през реката, а мнозина и за да грабят. И тъй Александър събрал колкото е възможно повече лодки и превозил с тях толкова войска, колкото било възможно по тоя начин. Броят на онези, които преминали заедно с Александър, възлизал приблизително на повече от 1500 конници и около 4000 пехотинци.

 

1Питодем бил архонт през 336 г. пр. Хр.
2Орбел е дн. планина Беласица.
3Нест е дн. р. Места.
4Хемос е дн. Стара планина.
5Според Киперт р. Лигин отговаря на дн. р. Росица (?).
6Остров Певка бил разположен в Дунавската делта.