Македония/Елинизъм

Битката при р. Граник в 334 г. пр. Хр.

Посещения: 1359

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

 

Ариан, Анабазис, I, 14 — 16.

 

14 ... Известно време двете войски стояли тихо на високите брегове на реката, изчаквайки какво ще стане. И на едната, и на другата страна царяла пълна тишина. Персите изчаквали настъплението на македонците, за да ги нападнат по времето, когато преминават реката. Тогава Александър яхнал коня си и като заповядал на онези, които били около него, да го следват и да проявят своята храброст, той изпратил да нагазят в реката предните отряди на конницата, а също тъй и пеонците заедно с един отряд пехота, предвождани от Аминта, сина на Арабай. Обаче преди всичките части той изпратил Птолемей, сина на Филип, който командвал конния отряд на Сократ — а въпросният отряд бил през този ден главният отряд на цялата конница. Самият Александър пък, предвождайки дясното крило под звуците на тръбите и с пеене на пеана в чест на Бога Арес Ениалийски, навлязъл в реката, като през цялото време разтягал бойния строй в извита линия там, където бързото течение на водата увличало хората, с цел да не би персите да го нападнат отстрани по време, когато излизат на брега, но и за да успее, колкото това бъде възможно в случая, да ги нападне със строя на фалангата.

587px Battle of the Granicus map15. А персите, които стояли напред на високия бряг срещу отрядите на Аминта и Сократ, започнали на това място сами да обстрелват противника отгоре. Едни от тях, които били заели позиции на висока местност над брега, стреляли с лъковете си, а други, които били разположени на по-ниски места, се спускали чак до самата вода. И тъй се завързала схватката на конниците: от една страна, на онези, които излизали от водата на брега, а, от друга страна, на онези, които им пречели да излязат. При тези действия персите загубили много от своите леки метателни копия, тъй като македонците се сражавали с тежки копия. И въпреки това, като били много по-малобройни, македонците изпаднали при първото сблъскване в тежко положение, тъй като те били заставени да се отбраняват отдолу от реката и при това, стоейки на мека почва, а персите нападали от високия бряг. Освен това срещу македонците се намирала най-силната част от персийската конница, в която се сражавали и синовете на Мемнон1, и самият Мемнон и се излагали на голяма опасност. Първите македонци, които се сблъскали с персите, били посечени от тях, като проявили изключителна храброст. Онези пък, които се намирали пред движещия се след тях Александър, се отклонявали настрана от ударите. Но Александър се намирал вече наблизо. Той водел след себе си дясното крило и пръв атакувал персите на онова място, където се били струпали много конници и където били персийските командири. Около него се започнала ожесточена битка. През това време отделните отряди на македонците преминали един след друг реката без особени усилия. Битката ставала между конници, но наподобявала повече на пехотно сражение. В тази битка коне се били вкопчили с коне, а хора с хора: македонците се стремели да изтласкат целия строй на персите от високия бряг и да ги принудят да се спуснат в равнината, докато пък персите се стараели да попречат на прехвърлянето на македонците и отблъсквали македонците обратно в реката. При тези обстоятелства бойците на Александър добили преимущества, защото освен това, че притежавали по-голяма физическа сила и опитност, те се сражавали със здрави дрянови копия срещу слабите метателни копня на противника ...

16. Най-после персите и техните коне, обсипвани от всички страни с удари на копия по лицето и по главата и свличани от конете, а също тъй страдащи твърде много от леко въоръжените, които се сражавали редом с конниците, се огънали и паднали най-напред на онова място, където първоначално се изложил на голяма опасност самият Александър. И щом като всред техните редици бил отворен пробив точно всред обърканите и разстроени редици на конниците, се започнало всеобщо бягство. От персийските конници били избити към хиляда души. Не било проведено голямо преследване на бягащите, защото Александър се насочил против гръцките наемници. Техният отряд повече вследствие на неочаквано обхваналия го страх, отколкото поради някакво друго сигурно съображение оставал на същото място, на което се намирал и по-рано. Тъкмо срещу тях и повел Александър своята фаланга, като дал заповед те да бъдат атакувани фронтално. Почти всички били избити и никой не успял да избяга. Спасили се само онези, които успели да се укрият под труповете на убитите. Около 2000 души били взети в плен ...

От тежката македонска конница на хетайрите загинали по време на първото сблъскване около двадесет и пет души. Техните бронзови статуи били поставени в храма на Зевс. Александър заповядал на Лизип, който единствен успял да извае сполучлив бюст на самия Александър, да изработи техните статуи. От другите конници загинали повече от шестдесет, а от пехотинците — тридесет човека. Тях Александър наредил да погребат на следния ден заедно с доспехите им и другите им бойни отличия. Техните родители и деца по цялата страна Александър освободил от данъци и от други повинности, с които били обременени лично те или тяхното имущество. Той проявил големи грижи към ранените, като обиколил всички лично, разглеждал раните им, разпитвал ги при какви обстоятелства всеки един от тях бил ранен и им разрешавал да разказват всичко и даже да се похвалят. Той наредил да бъдат погребани и персийските военачалници. Наредил да бъдат погребани и гръцките наемници, загинали в редовете на неприятеля, а онези от тях, които заловил в плен, той изпратил оковани в Македония на робски труд затова, че те противно на общото мнение на гърците, бидейки сами те гърци, се сражавали на страната на варварите против Гърция. Александър изпратил и в Атина триста екземпляра пълно персийско въоръжение, които да бъдат поднесени като дар на Атина в града, като заповядал да напишат следния надпис: „Александър, синът на Филип, и всички елини, освен лакедемонците снеха тези доспехи от варварите, които населяват Азия."

 

1Мемнон бил грък, родом от о. Родос. Той командвал гръцките наемници на персийския цар и се ползвал с неограниченото доверие на Дарий III. Въпреки че Мемнон бил предател на своя народ, той минавал за един от най-талантливите военачалници на онова време. Според неговия първоначален план Дарий III трябвало да даде главните сражения на Александър не по суша, а по море. Очевидно е, че Мемнон в случая бил съвсем прав, тъй като македонците били слаби по море и по времето на Филип II, и по времето на Александър.