Македония/Елинизъм

Битката при Гавгамела в 331 г. пр. Хр.

Посещения: 1926

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


Ариан, Анабазис, III, 11 — 15

 

11. През тази нощ Дарий със своята войска престоял в същия строй, в който те се били построили отначало, защото нито техният стан беше укрепен сигурно и защото се бояха, че противникът ще ги нападне може би неочаквано през нощта ...

А войската на Дарий била построена по следния начин: на нейното ляво крило застанали бактрийските конници и с тях даите и арахотите. След тях се строили персите, и то като застанали в строя смесено конници и пешаци, след персите били сузийците, а след тях — кадусийците. Така била построена персийската войска от лявото крило до средата на цялата боева линия. Откъм дясното крило пък били построени конниците от Койлесирия1 и от Месопотамия. Също на дясното крило били построени и мидийците, а след тях партите и саките, след тях тапурите и хиркапите, а най-сетне след тях албаните и сакесините. Тези последните стигали също [като кадусиите] до средната част на строя. В центъра, където бил самият цар Дарий и неговите роднини2, застанали телохранителите на царя, перси, индуси и карийци, наричани изселени (защото тези карийци били изселени от персите от родната им област), и маруски стрелци с лъкове. Уксиите пък и вавилонците, както и племената, които живеят по брега на Червено море, и ситакените били разположени в дълбочината на строя. Пред лявото крило срещу дясното крило на Александър застанали скитските и бактрийските конници на брой до десет хиляди души и сто сърпоносни колесници3. Слоновете и петдесет сърпоносни колесници били разположени близо до царския отряд на Дарий. Пред дясното крило били поставени още петдесет колесници и конниците от Армения и Кападокия4. Гръцките наемници били построени от двете страни на царя и на неговите приближени перси, точно срещу македонската фаланга, тъй като те единствени били равностойни по сила на македонската фаланга.

Войската на Александър била построена по следния начин: нейното дясно крило заела македонската конница на хетайрите, а пред нея застанал царският отряд, командван от Клейт5, син на Дропид ... Командир на цялата конница на хетайрите бил Филотас, син на Парменион. Наред с фалангата на македонците застанал първият спомагателен отряд на хипаспистите [щитоносците] на македонската конница, а подир тях другите щитоносци, предвождани от Никанор, сина на Парменион ... Лявото крило на македонската фаланга заемал отрядът на Кратер, син на Александър, а и самият Кратер командвал лявото крило на пехотата. Редом с тях били построени конниците на съюзниците, начело на които стоял Еригий, син на Ларих. Редом с тях на крайното ляво крило стояли тесалийците, командвани от Филип, син на Менелай. Цялото ляво крило командвал Парменион6, син на Филота, а около него били съсредоточени фарсалските конници, които били най-силни и многобройни от цялата тесалийска конница.

12. Такова било построението на Александровите сили откъм фронта. Но той поставил втора линия, за да бъде неговата фаланга двустранна. Александър наредил на командирите на този втори строй, щом видят, че персите обкръжават техните хора, да се насочват срещу тях и да поемат удара на варварите. Там пък, където фронтът правел извивка, щом като се появявала нужда било да се разгъне фалангата в дълбочина, било пък тя да се стесни, на дясното крило били построени половината от агрианците7  от царския отряд, които били предвождани от Атал. След тях идвали македонските стрелци, които предвождал Бризон. Освен това тук имало и стрелци от т. нар. наемници-ветерани, начело на които бил Клеандър. Пред агрианците и пред стрелците-лъчници били построени авангардни конни части, които изпълнявали разузнавателни задачи, и пеонците, начело на които били Арет и Аристон. Пред целия строй обаче застанали конниците — наемници на Менид. Пред царския отряд и другите елитни части застанали половината от агрианците и стрелците на Балакър. Тези части заели позиция срещу сърпоносните колесници. На Менид и на тези, които бяха около него, беше дадено нареждане, в случай че противникът обкръжи с конницата си тяхното крило, да го атакуват отстрана, като извършат преди това остър завой. Войските на целия десен фланг бяха разположени от Александър по следния начин: на левия край на извивката на това крило бяха построени траките, които предвождаше Ситалк, а след тях съюзните конници, които предвождаше Агатон, син на Тирима. Пред всичките войски на този сектор от фронта била построена наемническата конница, съставена от чужденци, която предвождал Андромах, синът на Хиерон. Към обозните части от Тракия били придадени за охрана пехотинците. А цялата войска на Александър се състояла от седем хиляди конници и около четиридесет хиляди пехотинци.

gavgamela13. Когато двете войски се приближили една към друга, то могло да се види как Дарий и заобикалящите го персийски телохранители, и индуси, и албани, и изселените от родината им карийци, и маруските стрелци се намирали точно срещу Александър и неговия царски отряд. Тогава Александър повел своята войска, като оставял своето дясно крило да отива все по-напред, а персите потеглили напред, като слагали главната тежест на своето ляво крило. Ето че скитските конници установили вече допир с предните части от войската на Александър, а той все още продължавал да се придвижва надясно и се готвел вече да изостави равнинния  терен8, който се намирал пред фронта на персите. Тогава Дарий, виждайки, че македонците се оттеглят на пресечен хълмист терен, се изплашил да не би приготвените от него сърповидни колесници да се окажат безполезни, заповядал на предния отряд от левия фланг да обходи [с конниците] дясното крило, което предвождал самият Александър, и да попречи на по-нататъшното му придвижване. Когато това започнало да се привежда в изпълнение, Александър заповядал на наемните конници, които се намирали под командата на Менид, да атакуват настъпващите неприятели. Тогава срещу конницата на Александър се хвърлила скитската конница и стоящата заедно с нея конница на бактрийците. Понеже те превъзхождали в числено отношение малките сили на неприятелския отряд, те успели да го отблъснат. Тогава Александър заповядал на пеонците, които били под командата на Аристон, и на наемническите отряди да влязат в действия срещу скитите, вследствие на което варварите се огънали. Бактрийците обаче, пък и другите части, които се сблъскали с пеонците и наемническите конници на Александър, спрели своите бойци, които били ударили на бягство, и предизвикали възстановяване на конната битка. Повече убити паднали от страната на Александър, защото неговите войски били просто смазани от многочислената маса на варварите, и затова, защото скитите и техните коне били екипирани по-добре за бой.9  Но македонците издържали техния напор и преминавайки самите те в настъпление с малки отряди, ги изваждали от строя.

В това време варварите поставили в движение против Александър и своите сърпоносни колесници, за да внесат бъркотия в неговата фаланга. Но в случая те се измамили най-горчиво. Едва-що те потеглили напред, когато едни от тях били обсипани с град от стрели от агрианите и стрелците-лъчници на Балакър, които били разположени пред конницата на македонските хетайри, на други пък македонците прерязали тегличните ремъци, смъквали от тях коларите и като обкръжавали конете, ги убивали. Няколко колесници обаче успели да си пробият път през редовете на македонците. Те обаче, изпълнявайки дадената им заповед, се разстъпили, за да пропуснат колесниците да минат покрай тях. В повечето от тези случаи се оказало, че и самите колесници, пък и хората, против които те препускали, оставали невредими. Но и такива колесници били залавяни от конярите във войската на Александър или от царските щитоносци.

14. Когато Дарий повел целия свой боен строй в атака, Александър заповядал на Арета да нанесе удар на онези конници, които обхождали неговия десен фланг с цел да го обкръжат, а самият той водел своята войска, като през цялото време я изтеглял в дълга колона. Когато пък конниците, които се спуснали на помощ на дясното крило, което било застрашено от обкръжаване, успели да разкъсат на едно място строя на варварите, той, като се насочил към мястото, на което бил извършен пробивът, и като построил във формата на клин македонската конница и намиращата се заедно с нея фаланга, я хвърлил бегом и с бойни викове срещу самия Дарий. След това в скоро време Александър овладял хода на битката. Александър пък и намиращите се около него конници упражнявали силен натиск върху противника, нанасяли с копията си удари по лицата на персите, а македонската фаланга, която действала в тесен, сгъстен строй, с гора от стремително насочени напред копия, се хвърлила върху тях с всичките си сили. Тогава на уплашения и от по-рано Дарий се сторило, че против него са насочени всички ужаси на войната заедно, и той пръв ударил на бягство. На същата паника се поддали и персийските конници, които обкръжавали дясното крило на Александър, когато срещу тях се спуснала с всички сили конницата на Арета.

Започналото се бягство на персите взело големи размери. Македонците преследвали и избивали бягащите. Отрядът на Симий обаче и стоящите с него конници нямали възможност да се втурнат заедно с Александър и вземат участие в това преследване на неприятеля, но като останали на местата си, те продължавали да се сражават, тъй като се разчуло, че лявото крило на македонската фаланга изпаднало в тежко положение. Тук във фалангата бил извършен пробив и през него някои части от индусите и от персийската конница си пробили път до самия обоз на македонците. Там се завързал ожесточен бой.

Персите се хвърляли смело върху хора, по-голямата част от които били невъоръжени и не предполагали, че някой ще успее да проникне до тях, като пробие двойния строй на фалангата. Пък и пленените варвари, виждайки, че персите са преминали към настъпление, им помагали да избиват македонците. Командирите на отрядите обаче, които се намирали наблизо до първата фаланга, като узнали за станалото, в изпълнение на дадената им заповед се обърнали бързо към онази страна, минали в тила на настъпващите перси и избили мнозина от онези, които се били добрали до македонския обоз. Известна част от оцелелите перси, които се били отклонили настрана, се спасили с бягство, а другата част, която се намирала на десния фланг на персийската армия, не знаейки за бягството на Дарий, като обходила левия фланг на Александър, нападнала конниците на Парменион.

15. Веднага щом положението на македонците станало тежко, Парменион бързо изпратил при Александър вестител, който да съобщи, че при тях сражението продължава и че им е нужна помощ. Александър, като получил това известие, прекратил преследването на персите и като се върнал обратно с македонската конница, се хвърлил върху дясното крило на варварите, препускайки в пълен кариер. Той нападнал ударилите на бягство партски конници, а след това и част от индуските, но главно нападнал най-многобройните и силни персийски части. Тук се разиграло едно по-ожесточено конно сражение, отколкото в цялата битка. Варварите, които били разположени в дълбочина на строя в гъсти редици сега се насочили срещу Александър и действали чрез удари по фронта не тъй, както били свикнали да действат във време на обикновено кавалерийско сражение, като мятат копия или като маневрират с конете си, а се стремели да унищожат и съкрушат всеки, който им се изпречел на пътя, тъй като смятали, че това е единственият път за спасение. Те произвели сеч в редовете на неприятеля и сами гинели от неговите удари, защото се сражавали не за нечия чужда победа, а за собственото си спасение. В тази схватка загинали около шестдесет души от хетайрите на Александър и били ранени самият Хефестион10, Койн и Менид, но победата извоювал Александър.

Щом като варварите успели да се промъкнат през редиците на Александровата конница, ударили на бягство. А Александър бил готов да приеме боя и с десния фланг на неприятеля. Храбро сражаващите се на този фронт тесалийски конници обаче не оставили никаква работа за Александър. Когато той се приближил до десния фланг на неприятеля, намиращите се там части се впуснали вече да бягат и затова Александър се насочил отново да преследва Дарий. И го преследвал, докато било светло. Конниците на Парменион също преследвали варварите, които се намирали срещу тях. Александър, като преминал р. Лик, се разположил на стан, за да даде малко отдих на хората и конете. Парменион пък превзел лагера на варварите и заловил там слоновете и камилите.

 

1Койлесирия отговаря на дн. Южна Сирия и Палестина.
2Под роднини на царя тук се разбират членовете на неговата свита, които произхождали от върховете на персийската аристокрация.
3Сърпоносните колесници били бойни колесници, на които към осите и към каросерията били прикрепени мечове със сърповидна форма.
4Обширна област в Централна Мала Азия, разположена по течението на р. Халис (дн. Къзъл Ирмак).
5Клейт (Клит) бил брат на Александровата дойка. Той спасил живота на Александър по време на битката при Граник.
6Парменион бил един от най-значителните македонски пълководци. Той се отличил още през управлението на Филип II. По-късно изпаднал в немилост пред Александър заради своите опозиционни прояви и бил екзекутиран.
7Агрианците били пеонско племе, което живеело в непосредствено съседство с Тракия и населявало горното течение на Струма. Те били известни като стрелци-лъчници и служели, както изглежда, масово в македонската войска.
8Целта на Александър била да се махне от равнината и премести войските си в една пресечена местност, в която персийските сърпоносни колесници не могли да намерят приложение.
9Както конниците, тъй и конете били покрити с брони от железни пластинки.
10Македонски военачалник, който бил най-сърдечният приятел на Александър и негов най-близък сътрудник. Хефестион минавал за втори човек в македонската държава след Александър.