izvori

 

 

Градът на Александър в Египет

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


Страбон, XVII, I, 7–10 (С. 792 сл.)

 

20110124002350Antikes Alexandria Karte7. Изгодите от местоположението на Александрия са твърде разнообразни, тъй като това място се мие от две морета — на север от Египетското море1, а на юг от Марийското блатно езеро, което носи името Мареотида. Езерото се пълни с вода от Нил посредством множество канали, които идват в езерото и отгоре, и отстрани; по тези канали се извършва по-голям търговски трафик, отколкото по морето, тъй че пристанището в езерото било по-богато от морското пристанище. На същото място и износът от Александрия е по-голям от вноса. Това знае всеки, който е бил както в Александрия, тъй и в Дикеархия2 и който е наблюдавал товарните кораби при влизането им в пристанището и при излизането им от него и виждал доколко са по-тежки и пo-леки излизащите и влизащите кораби. Освен ония богатства, които се докарват в пристанището от две страни, а именно както в пристанището на морето, тъй и в онова на езерото, тук [в Александрия] е забележителен мекият въздух, което е последица от това, че областта се мие от две морета и от благотворното прииждане и преливане на Нил. Докато в други градове, които са разположени на езера, има летни горещини и въздухът е тежък и задушен вследствие на това, че по периферията на езерата се образуват поради изпаренията блата, а от блатата се отделят нечисти влажни изпарения и хората дишат развален въздух, които причинява заболявания, в Александрия, напротив, Нил, който се пълни с вода в началото на лятото, изпълва езерото, като не допуска образуването на блата, отделящи вредни изпарения. Заедно с това там по това време духат и пасатните ветрове откъм север и откъм открито море, поради което александрийците могат да прекарат извънредно приятно лятото.

8. Основната територия на града има форма на плащ: неговите дълги стени достигат около 30 стадия3 в диаметър, а страните му по височината на тая фигура представляват провлаци, всеки един от които е седем или осем стадия4, които от едната страна са оградени от морето, а от другата — от езерото. Целият град е прорязан от улици, които са удобни за движението на ездитни коне и на коли. Двете най-широки от тия улици, достигащи 100 крачки на широчина5, се пресичат под прав ъгъл помежду си. В града има извънредно красиви обществени светилища и царски дворци, които заемат една четвърт или даже една трета от цялото пространство, върху което е разположен градът. Защото, както всеки един от царете, воден от своята страст към разкош и блясък, се стремял да прибави към обществените паметници някаква нова украса, тъй и всеки един от тях гледал да построи към съществуващите вече дворци още един нов, като по този начин увеличавал броя на съществуващите преди него дворци, тъй че в случая важат думите на поета: „Едното следва след другото."6

LibraryofAlexandria2Всички тези дворци обаче са свързани помежду си, както и с пристанището, а и с всички обекти, които се намират вън от него. Част от царските постройки съставлява и Музеят, в който има една колонада за разхождане в нея, една зала за заседания и една трапезария за назначените при Музея учени. Тази колегия живее на държавни разноски и има жрец, който е началник на Музея и който някога бил назначаван от царете, а сега се назначава от императора.

Друга част от царския дворец представлява т. нар. Сема7, преградено помещение, в което се намирали царските гробници и гробът на Александър. Защото Птолемей, синът на Лаг, побързал да отнеме трупа на последния от Пердика, който го донесъл със себе си от Вавилон и се стремял, подтикван от алчност и жажда, да тури ръка на Египет. Той обаче загубил даже и живота си, убит от войниците си, когато Птолемей отишъл там и го обсадил на един пуст остров. Така загинал Пердика, когато войниците застанали срещу него, като бил промушен от техните копия; намиращите се при него царе обаче, а именно Аридей и синовете на Александър, както и съпругата на Александър Роксана били изпратени в Македония. Птолемей пренесъл обаче трупа на Александър в Александрия и го погребал там, където и досега се намира, макар и не в същия ковчег; защото сегашният ковчег на Александър е стъклен, а Птолемей го положил в златен ковчег. Птолемей с прякорите Кок и Парисакт8 задигнал златния ковчег; той дошъл от Сирия, но скоро след това бил прогонен, тъй че нямал никаква полза от задигането на ковчега.
9. Πред голямото пристанище, тъкмо пред входа в него, отдясно се намират островът и кулата фар, а от другата страна — подводните скали и носът Лохиада с царската резиденция на него. За оня, който влиза в пристанището, се намират отляво съединяващите се с носа Лохиада вътрешни царски покои, в които се намират многобройни и различни стаи за живеене и горички; в подножието им лежи изкопаното и затворено пристанище, което принадлежи на царете, и островчето Антиродос, което е разположено пред изкопаното пристанище и на което има също един царски дворец и едно малко пристанище. Това островче било наречено тъй, защото то като че ли било съперник на остров Родос. На него се намира оградата на театъра, след това идва Посидейонът, една извита издатина на т. нар. Емпорий9, към която Антоний присъединил един ориентиран към средата на пристанището насип и на чийто край той издигнал царско жилище, което той нарекъл Тимоний. Това било последното дело на Антоний, когато той след катастрофата при Акций, изоставен от своите приятели, се прехвърлил в Александрия и предпочел да прекара остатъка от живота си като Тимон,10 който се лишил от толкова много приятели. Непосредствено подир това следват Кесарионът11, пазарният площад и сточните складове. След тях обаче чак до Хептастадия се простират корабостроителниците. Така изглеждат околностите на голямото пристанище.

10. Непосредствено до Хептастадия следва пристанището на Евност, а над него изкопаното пристанище, или т. нар. „Сандъче" („Кивот") с корабостроителниците. От вътрешността на пристанището минава плавателен канал откъм езерото Мареотида. На отвъдната страна на канала се намира още една неголяма част от града. След това идва предградието на Некропол, или градът на мъртвите, в който има множество градини, гробници и сгради за балсамиране на труповете. На отсамната страна на канала се намира Серапейонът12, както и други стари обществени постройки с религиозен характер, които вследствие на построените нови сгради със същото предназначение в Никополис13 сега са напълно изоставени. Там също се намира амфитеатърът, стадионът за надбягване, където се устройват всеки пет години състезания. Впрочем древността не е предмет на особено голяма почит. С една реч градът е препълнен с красиви паметници на строителното изкуство и храмове; най-красивата сграда обаче е гимназионът с колонади, които достигат на дължина повече от 1 стадий. В средата обаче се намират както сградата на съда, тъй и увеселителните паркове. Тук се намира и т. нар. Паней (он)14, значително по своите размери изкуствено възвишение, което има формата на конус и прилича на скалист хълм. Нагоре към това възвишение води един криволичещ, охлювоподобен път. От върха на това възвишение може да се наблюдава целият град, който се разстила наоколо. Започвайки от некропола, главната улица пресича целия град надлъж, като минава покрай гимназиона и достига до Канобската порта на града; непосредствено след това идва хиподромът и лежащите до него улици чак до Канобския залив. Когато се мине през хиподрома, се стига в Никополис, едно селище на морето, което не е по-малко от един град и се намира на 30 стадия от Александрия.

 

1В случая трябва да се разбира съответната част от Средиземно море.
2Дикеархия е гръцкото име на гр. Путеоли на брега на Кампания, който по времето на Страбон водел твърде оживена търговия.
3Около 5 км.
4Между 1300 и 1400 м.
5Т. е. около 30 м.
6Одисея, XVII, 266.
7Сема значи в случая гробница.
8Парисакт— чужд човек, който се е вмъкнал някъде.
9Емпорий случая значи търговска фактория на морския бряг.
10Тимон бил прочут атински мизантроп, който, след като бил изоставен най-безогледно от своите приятели, изпаднал в остра хипохондрия.
11Т. е. храмът, издигнат в чест на Цезар.
12Т. е. светилището на бога Серапис, който се смятал за главен покровител на Птолемейската династия.
13Град Никополис (Градът на победите) бил издигнат в околностите на Александрия, за да се ознаменува по тоя начин победата на Октавиан при Акций.
14Панейонът бил светилище на бога Пан. Последният бил тачен от гърците като закрилник на стадата и пастирите.