izvori

 

 

Средните векове

"Магьосническата була" на папа Инокентий VIII

 

Булата Summis desiderantes affectibus, издадена от папа Инокентий VIII през 1484 г., е най-прочутият папски документ, приканващ към безмилостно изтребление на магьосничеството и даващ неограничени пълномощия на инквизиционните трибунали в разправата им над жени и мъже, обвинени във вещерски деяния. Причината за издаването ѝ са пречките, които светските и църковни власти в Германия създават пред двамата ревностни „борци“ срещу магьосничеството - инквизиторите Якоб Шпренгер и Хайнрих Инститорис, професори по богословие, самите те автори на чудовищния трактат „Чукът на вещиците“.

Прочети още...

Примерен разпит, предложен от Бернар Ги в неговия труд "Наръчник на Инквизитора"

 

Бернар Ги (1261/1262 - 1331) е инквизитор от Ордена на доминиканците, епископ на Лодев, и един от най-плодовитите средновековни автори. Оглавява процесите срещу албигойците като инквизитор на Тулуза, по поръчение на папа Климент V, в периода 1307-1323 г.

Прочети още...

Мюсюлманска преценка за християните. Началото на XV в.

 

Из пътеписа на Ханс Шилтбергер, участник в кръстоносния поход срещу османците и пленен в битката при Никопол през 1396 г. Печата се по Ханс Шилтбергер. Пътепис. Прев. М. Киселинчева. С., 1971, стр. 133—134.

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Прочети още...

Завладяването на Балканите през XV в

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

.Из „Турска хроника“ или „Спомени на еничара“ — обширна славянска хроника, написана от очевидец на събитията — Константин Еничар.

Печата се по Memoiren eines Janitscharen oder Türkische Chronik. Slavische Geschichtsscheiber. Bd. VIII. Graz, 1975, S. 131 — 136.

Прочети още...

Османските завоевания при Баязид I

 

Из Безименна българска хроника (XV в.)
Печата се по П. Динеков. Старобългарски страници. Антология. С.,. 1966, стр. 382 — 384.

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Прочети още...

Грамота на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от около 1300 г.

 

Грамота на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от около 1300 г., препотвърждаваща владенията на скита „Св. Петка“ в с. Тморане, Скопско, основан и надарен от българския болярин протосеваст Прибо през 30-те години на XIII в. Превод на П. Илчев от П. Петров, Протосеваст Прибо, български феодален владетел в Македония през първата половина на XIII в. Изследвания в чест на Марин С. Дринов, С., 1960, с. 522—523.

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II

Прочети още...

Мехмед II Завоевател


Впечатленията на венецианския пътешественик Джакомо Лангусто.

Печата се по В. Lewis. Istanbul and the Civilization of the Ottoman Empire. Norman, 1963, p. 26 - 27.

Публикува се по: М. Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Прочети още...

Походите на Владислав III Ягело и Ян Хуниади. 1443-1444 г.

 

Из „История на Османската династия" на османския хронист Ахмед бин Яхя (Ашъкпашазаде) — XV в.

Печата се по Варна 1444. Сборник от изследвания и документи в чест на 525-ата годишнина от битката край град Варна. С., 1969, стр. 401— 409.

Публикува се по: М. Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Прочети още...

Из "Синтагма" на Матей Властар

 

"Синтагмата" на Матей Властар е византийски правен паметник от 30-те  години на XIV в. Съдържа ценна информация за сановете в императорския двор. Превод на М. Тюлекова в: Документи за политическата история на средновековна България ХII-XIV в., 110-112.

Прочети още...