izvori

 

 

История на похода на император Фридрих I

 

Публикувано по: ЛИБИ, т. III, 1965 г.
Увод, превод и бележки: Стр. Лишев

 

АНСБЕРТ

 

„История на похода на император Фридрих I“ си остава най-пълен, най-подробен и най-достоверен исторически извор за участието на германците в Третия кръстоносен поход (1189 — 1190). Това произведение е особено ценно за българската история, понеже движението на кръстоносците на Балканския полуостров е предадено с подробности и твърде голяма хронологическа точност. Въпреки усилията на изследователите авторът на тази история не е още открит. Може да се предположи, че той е австрийският каноник Ансберт. С положителност може да се твърди само това, че авторът е лице, взело пряко и активно участие в похода, че е бил в твърде близки отношения с ръководителите на похода и особено с император Фридрих Барбароса. Отличната му осведоменост за събитията и особено познаването на официални документи, писма и др. дават основание да се предполага, че той е имал достъп до походната императорска канцелария и че са му били поверявани за изпълнение важни задачи по време на похода.

За първи път това съчинение било издадено от losef Dobrowsky, Прага, 1827 г.

ИЗДАНИЯ: Historie de expeditione Friderici imperatoris, ed. A. Chroust, MGH, SS, Nova series, t. V, стр. 15 — 70.

КНИЖНИНА: Wattenbach, Deutschlands Geschichtsquellen, II, c p. 321. — В. Златарски, История, III, стр. 2 — 59. — Св. Георгиев; Император Фридрих Барбароса на Балканския полуостров и в българските земи, БИЗ, III, 1930, кн. 2, стр. 103 — 149. — Стр, Лишев, Третият кръстоносен поход и българите, ИИБИ, 1957, стр. 205 — 240.

 

ИСТОРИЯ HA ПОХОДА HA ИМПЕРАТОР ФРИДРИХ I

 

1. След сключване договор с византийския логотет император Фридрих с войска минава през Австрия и Унгария и пристига до Белград

 

fridrih barbarosaПрез същата година1 на събранието на първенците, състояло се в заседателната зала на негово императорско величество2 в Нюрнберг, неочаквано пристигнали пратеници на константинополския император Исак3, а именно канцлерът му Йоан4 и други някои гръцки велможи, също така и пратеници на турския владетел — султана5 на Икониум, които тържествено приветствали господаря император от името на своите владетели. Наистина мълвата за славния Ерусалимски поход бе възбудила както в целия Илирик6, така и в много източни страни, твърде голям страх от кръстоносните воини на Христа. Тъй като поради разпространената мълва за Ерусалимския поход у константинополския император се появило подозрение за неприятелско нахлуване в царството му както от страна на самия (римски император), така и от страна на френския крал, той наистина заявил на нашия господар — римския император, че ако не му даде достатъчни уверения срещу това подозрение, самият той нямало да ни позволи да минем през проходите на България и щял да ни се противопостави с всички средства. Ето защо непобедимият император като истински миролюбец с чиста съвест освободил себе си и всички свои хора от споменатото подозрение посредством добросъвестна клетва от страна на трима отлични велможи — вюрцбургския епископ, швабския херцог и херцога на Австрия. След като това било изпълнено, гръцкият канцлер твърде много се зарадвал и заедно със своите другари от името на своя господар и владетел и на всички гръцки велможи се заклел над Светото евангелие в истинско и здраво приятелство с господаря император и цялата Христова войска да ги преведе по удобен път, да ги снабди с най-добър пазар и да им осигури превоз през морето. Но езикът им плетеше лукавство и змийска отрова се таеше под устните им, защото те след това на дело не изпълниха нищо от това, в което се бяха клели. От противната страна по поръка на господаря император тримата ни велможи отново се заклеха, че ако гърците спазват клетвения договор, нашето преминаване през земята им ще бъде мирно и тихо. И тъй преди войската на светия кръст да напусне местопребиваването си, благочестивият император, уповавайки се в клетвата на гърците, изпратил напред почтени и деятелни посланици, а именно мюнстерския епископ, граф Ротберт от Насау, неговия роднина граф Валраб, по-младия граф Хайнрих от Диц и личния свой интендант Марквард, за да може войската с тяхна помощ да намери предварително приготвено онова, което гърците били обещали при клетвеното договаряне. Но както умният император, така и наивните и верни пратеници не знаели, че ги изпращат като овце сред глутница вълци.

В година 1189 от въплъщението Господне, в седмия индиктион, през 35-та година от коронясването си за император и в 39-та година откак бил коронясан за крал победоносният римски император Фридрих уредил всичко необходимо за презморския поход, поверил държавните работи на своя син, славния римски крал Хенрих, и на 11 май потеглил от Регенсбург с кръстоносната войска на Христа. С благополучно плаване по река Дунав той пропътувал чак до Виена, а по-голямата част от войската преди това била отправена дотам по суша. През време на плаването императорът справедливо наредил да бъде опожарено селището, наречено Маутхаузен7 и разположено на брега на Дунава, тъй като жителите му нечувано дръзко били изнудили преминаващите оттам кръстоносци на Христа с необикновено голямо мито.

Като отпътувал от града Виена, на 25 май той навлязъл с войската господня в унгарската земя, наречена „преддверие". В полската равнина, наричана обикновено Вирвелт, край град Бозониум8 кръстоносците се разположили на лагер и отседнали там за четири дни, докато се събере наедно цялата кръстоносна войска. Все пак през това време господарят император не стоял без работа, но ту давал разпореждания във връзка с похода, ту разглеждал възникнали спорове. При такива случаи той с благочестива кротост и със силата на милосърдието разтървал и помирил двама души, които в негово присъствие се сражавали на дуел, преди един от двамата да загине.

Светия ден на Петдесетница9 пък отпразнувал на същото място с войската си. При него били тогава освен кръстоносците и някои други сановници, които го придружавали, а именно бабенбергският и фрайзингският епископ, австрийският херцог и мнозина графове и барони. Там го посрещнали пратениците на славния унгарски крал Бела10, който му устроил великолепен прием и угощение. Същите пратеници той задържал след това при себе си като водачи по пътя и спътници в похода.

При престояването пък на споменатото широко поле във войската Христова били преброени следните благородни и славни мъже: августейшият римски император Фридрих, неговият син — швабският херцог Фридрих, епископите Рудолф Леодикийски, брат Готфрид Вюрцбургски, Дитполд Патавийски, Конрад Ратиспонски, Хайнрих Басилийски, Мартин Михсинийски, Арнолд Озинбургски, също и онези двамата, които пристигнали по-късно, архиепископ Хаймо Терентазийски и епископ Хайнрих Левкийски, т. е. Тулски, епископът на Явара от Унгария освен това Херман Мюнстерски, който по това време не бил там, понеже преди това бил отпътувал заедно със свои другари в посолството на господаря император при константинополския владетел, също и достоуважаемият абат Изенрих Адмундийски. Освен това там били и Перхтолд, херцог на Далмация, който бил и маркграф на Истрия, маркграф Перхтолд от Вобург, маркграф Херман от Баден, великият граф Флорентин от Холандия, синовете му и брат му — граф Ото от Бентхайм, граф Хайнрих от Зайн, граф Хайнрих от Шпанхайм, брат му Симон, граф Хайнрих от Куик, граф Дитрих от Вид, граф Енгелберт от Берг, който се поминал през време на похода в Кубин — на унгарската граница, граф Хайнрих от Саарбрюкен, граф Фридрих от Абенберг, граф Попо от Хенеберг. От Швабия били: граф Конрад от Отинген, граф Улрих от Кибург заедно с брата си — граф Адалберт от Дилинген, граф Бертолд от Нивенбург, граф Хайнрих от Вьоринген. От Бавария участвали: граф Гебехард от Толенщайн, граф Зигфрид от Либенау, граф Конрад от Дорнберг, граф Куно от Фалкенщайн. От Саксония участвали: граф Адолф от Шаумбург, граф Христиан от Алтенбург, граф Лудолф от Халермунд, неговият брат Вилибранд, граф Бурхард от Вьолтингероде, също така граф Рупрехт от Насау и неговият роднина граф Варлам, по-младият граф Хайнрих от Дийц, които заедно с мюнстерския епископ участвали в посолството на императора в Гърция. Освен това участвали и графът от Салм и братът на графа от Виант, които вървели след войската и едва при Брандиц11 пристигнали, а заедно с тях и твърде много граждани на Мец. Участвал също и Гауберт от Аспремонт със своите другари, които пристигнали по-късно при българската граница12 заедно с Тулския епископ. От знатните пък участвали следните по-способни мъже: от Саксония — Магдебурският префект, Видикинд от Сваленберг, Лиутгер от Валденберг; от Австрия— адвокатът Фридрих от Берг, Ото от Рамсберг; от Каринтия и Щирия — Лиутолд от Валщайн, Адалберт от Виселберг; от Бавария — Дитполд от Лиукинберг, Хайнрих от Грюнеберг, Хадубранд от Айсберг, Пото от Масинген, Конрад от Харбах, Адалберт от Брукберг, Арнолд от Хорнберг, Перингер от Хамбург. От Швабия и Алзация участвали: Конрад от Шварценберг, Херман от Хирцекке, Бертолд от Кьонигсберг, Хайнрих от Изинбург. От Франкония участвали: Адалберт от Хилтенбург, Адолберт от Грумбах, Адалберт от Хохенлое, Еберхард и Райнолд от Рифенберг, Хайнрих от Хаген. Кой ли пък би смогнал да преброи поединично страшните и добре подредени бойни редици от оръженосци и други отбрани рицари?

Тези пък от кръстоносците, владетели на християнското войнство, подбудени от древния враг и възползвани от разни удобни за тях случаи на вътрешни размирици, за съжаление се върнали назад, нарушили своя обет и бидейки неустойчиви в упованието си, отстъпили от пътя Христов през време на изпитанието: френският крал Филип13, английският крал Хайнрих14 фландърският граф Ото, херцогът на Бохемия, херцогът на Льовен, херцогът на Лимбург, спирийският епископ, камеракският епископ, лонският граф, юлихският граф, ларският граф, дурацкият граф, хохщадският граф, пфиртският граф. Но те били презирани от нашите кръстоносци, които били устойчиви духом, готови да посрещнат всякакви опасности, пазели словото божие в прекрасните си сърца и предоставили Господу достоен дар, като му предложили собствения си живот. Бремийският пък архиепископ, ландграфът на Турингия, гелрийският граф и теклинбургският граф предпочели да пътуват по море. Както за тия, така и за мнозина  други наши хора, които ме е срам да споменавам, бе забележително това, че те отбягнаха трудностите на тоя достоен за похвала поход и предпочетоха пред него краткия морски път, по който можеха по-малко да се боят от враговете безбожници. След това те лениво очакваха пристигането на нашите хора в един от градовете, оставени под властта на християните, въпреки че по-сетне чувахме за прекрасните прояви на доблест от страна на ландграфа в ерусалимските предели. Не считам, че трябва да премълча и достопаметното постоянство на тарентазийския архиепископ, на левкийския, т. е. тулския епископ и на техните другари. Докато в различно време те, придружени от мнозина другари рицари, потеглили от Бургундия и Лотарингия и последвали войската Христова, понякога били обезпокоявани от лъжливи слухове, че нашите били тежко пострадали от разбунтувалите се унгарци, че били измъчвани от глад и че били притеснени от крайна нужда. И най-сетне, докато почти всички другари на тарентазийския архиепископ били обзети от страх и се отправили назад към морето, самият той неустрашимо стигнал чак при войската. Също така и тулският епископ след около шест седмици с постоянство пристигнал и двамата със собствените си очи се уверили, че са им били съобщени неверни неща.

Най-сетне след съвещание с всички тия първенци през време на гореспоменатото престояване господарят император установил за войската добри, твърде навременни и подробни наредби и я обвързал с клетва за тяхното спазване. За отделните шатри били определени съдии, които законно да наказват провинилите се. Ние приложихме тези наредби към настоящото съчинение за знание и назидание на потомството. ———

Можеше да се види „промяната на десницата на всевишния"15  сред толкова голямо множество необуздани и понякога и високомерни рицари и оръженосци. В самата войска на Христа и на светия кръст по един чудесен начин владееше невероятен мир, доверие, съгласие и пълно спокойствие дотолкова, че често пъти кесии, пълни с пари, които бяха изпаднали от някои или загубени поради небрежност, се разнасяха от тези, които ги бяха намерили, показваха се и незабавно биваха предавани на онези, които точно съобщаваха броя на загубените денари или количеството на загубеното сребро. Същото се правеше и за конете, и за всякакви други загубени вещи. На някои пък от кръстоносците, които бяха наранили свои другари, веднага им биваше отсичана ръката съгласно с установените наредби, а за някои, които бяха обвинени в насилие на пазара, бе заповядано да бъдат обезглавени.

Славният унгарски крал Бела любезно посрещна както господаря император, така и цялата му войска. На осмия ден от Петдесетница, т. е. на 4 юний16, при най-голяма радост от страна на двата народа господарят император и споменатия крал си дадоха взаимно свиждане и разговор близо до Стригониум, главен град на Унгария, който се нарича и Гран. Също и унгарската кралица Маргарита, сестра на френския крал, поднесе на императора двойна палатка, чудно хубава и голяма, отвътре разделена на четири свода и добре подплатена c виненочервено сукно, а отвън снабдена с покривка върху онова четирисводие, за което споменах. Освен това кралят много дни наред предоставял на императора и на хората му кораби и коли, натоварени с хляб, вино, ечемик за храна на конете, волове и овце в голямо изобилие заедно с три камили. При това той задържал императора два дни в своя собствен остров, предназначен за лов и простиращ се доста нашироко посред Дунава. Войската пък, докато преминавала през земята му, настанявал винаги сред буйни ливади и в град Стригониум разпределил между бедните кръстоносци два склада, единия пълен с брашно, другия — с овес. Също така наредил господарят император да бъде посрещан в градовете и епископствата с тържествени шествия и големи приготовления. Но дали той направи всичко това от сърце или по друга причина, т. е. дали от страх или от любов, тогава още не беше съвсем ясно, тъй като след това през време на разпрата ни с гърците неведнъж изглеждаше подозрителен. При самата размяна пък на денарите или среброто унгарците тежко изнудиха нашите хора, тъй като срещу два кьолнски денара те даваха само пет свои, срещу два фризакийски даваха четири унгарски денара и срещу един ратисбонски или кремзийски — само един унгарски, който едва имаше стойността на един веронски.

При преминаването с кораби на река Драва, която обикновено се нарича Тра, цялата ни войска твърде много се измъчи. Там пред очите на всички ни някои от хората заедно с конете си бяха погълнати от дълбочините на същата река17. Рождението на свети Йоан Кръстител отпразнувахме в марката18,  която се намира между Унгария и гръцката граница, в селото, наречено на свети Георги и отстоящо на една миля от Франкавила. След това, като задминахме Сирмиум, някога прочут град, а сега достоен за съжаление с развалините си, в деня19 срещу Петровден преминахме реката Сава или Сова там, гдето се влива в Дунава, и то по-благополучно, отколкото при Драва. Веднага след това ние се намерихме на земя, подвластна на гърците, в края на петата седмица от стъпването ни на унгарска земя при Пресбург. Самият празник на преблажените апостоли20 отпразнувахме пак там, т. е. на брега на самата Сава, в един гръцки полуразрушен град, наричан по тевтонски Вицинбург, а на гръцки — Пелгранум21, разположен срещу гр. Гоин22.

 

1В края на декември 1188 г.
2В двореца на герм. имп. Фридрих II Барбароса.
3Исак II Ангел.
4Тук трябва да се разбира византийският логотет на дрома Йоан Дука.
5Касае се за владетеля на Икониум (дн. Коня) в Мала Азия — турският султан Килидж Арслан, който бил в приятелски отношения с император Фридрих Барбароса.
6Под „Илирик" тук трябва да се разбира изобщо Балканският полуостров.
7Дн. гр. Маутхаузен и Австрия.
8С „Бозониум" се означава дн. гр. Братислава.
9На 28 май 1189 г.
10Унгарският крал Бела III.
11Брандиц, т. е. гр. Браничево. Браничево се намирал на мястото на днешното сръбско селите Костолац.
12С „българска граница“ (finis Bulgarie) авторът е отбелязал, че подвластните на Византия северозападни български земи започвали от споменатата крепост Браничево.
13Филип II Август (1180 — 1223).
14Англ. крал Хенрих II (1154 — 1189).
15Псалми 76,11
161189 r.
17Кръстоносците преминали р. Драва на 24 юни 1189 г.
18С „марка" тук е означена пограничната област по крайната северозападна граница на Византия.
19На 28 юни 1189 г.
20На 29 юни 1189 г.
21С Пелгранум е означен дн. гр. Белград.
22Гоин, т. е. Кубин, дн. Земун при Белград.