izvori

 

 

Завладяването на Балканите през XV в

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

.Из „Турска хроника“ или „Спомени на еничара“ — обширна славянска хроника, написана от очевидец на събитията — Константин Еничар.

Печата се по Memoiren eines Janitscharen oder Türkische Chronik. Slavische Geschichtsscheiber. Bd. VIII. Graz, 1975, S. 131 — 136.

 

Дракула1, войводата на Влашко, имаше двама синове, по-старият от които се казваше Влад, а по-малкият — Радул. И двамата бяха дадени в двора на султан Мехмед. След това той почина. Когато султанът научи за смъртта му, той дари големия син на Дракула с пари, коне, одежди и великолепни палатки, както подобава на един господар, и го отпрати бързо във влашката земя, за да застане на мястото на баща си и при условие да се явява ежегодно пред султана и му плаща данък, както е било вършено и по-рано. По-младият брат обаче задържа при себе си.

Vlad DraculТози Влад два пъти идва при султана, след това обаче спря за няколко години да се явява... Междувременно той събра войска. Беше зима и Дунавът беше замръзнал. Той пресече леда с цялата си войска и нахлу при Никопол в земята на султана. Хората му се отдадоха на грабежи и убийства и погубваха турци и християни по села и градчета. По такъв начин той нанесе на султана големи щети...

Тогава султанът получи новината за това, какво е сторил Дракула, защото така беше наречен той по името на баща си. Султанът накара да извикат по-малкия брат..., даде му пари, коне и палатки, както подобава на господар, и го прати с 4000 конници към Никопол, където трябваше да го чака. Той самият последва незабавно, след като събра войската си...

Ние се отправихме срещу Дракула и го последвахме във Влашко... Когато власите видяха, че работите вървят на зле, те се откъснаха от Дракула и преминаха към брат му... Султанът предаде страната на брат му2 и се отправи обратно. Тогава турците разказаха на султана какви тежки боеве са водили във Влашко и колко турци са загинали и че те смятат, че всичко добре следва да се обмисли. На което султан Мехмед отговори: „Докато власите държат в ръцете си влашкия Белград3, а унгарците — сръбския, няма да можем да ги победим.“

След като султанът стигна до Одрин, той се отправи веднага към Галиполи и взе със себе си някои еничари. Там се качи на военни кораби и... стигна до остров Митилена...

След като превзе всички градове и крепости, той се завърна в Одрин. След това отправи пратеничество при крал Матиаш в Унгария... и му предложи да сключат примирие. Защото от тази страна султанът се опасяваше най-много. След като примирието беше сключено, той нападна албанските князе и ги победи един след друг. И това не му се удаде трудно, тъй като единият просто гледаше как другият бива смазан.

Само един му се противопостави; той се казваше Скендер Иванович4. Като юноша той беше доведен като еничарин при Мурад. Тогава той се беше опитал да се хареса на султана, да спечели неговото благоволение и колкото се може по-скоро да се върне в страната си. Веднъж султанът му каза: „Скендер, поискай от мен онова воеводство, което си пожелаеш, и ще ти го дам.“ Тогава Скендер го помоли да му даде страната на Иван, без да му каже, че той е син на Иван. Султанът му я даде и той я пое с изключение на градовете. Той измами еничарите, които бяха настанени по градовете, отстрани ги и пое сам властта над тях. След това султан Мурад ги завзе обратно, но на него не можа да стори нищо. По същия начин и синът му Мехмед беше принуден да го остави на мира до самата му смърт. Онзи, който познава военния им порядък, може лесно да отблъсква турците. И така Мехмед се завърна в Одрин, след като беше подчинил цялата албанска страна с изключение на Скендер. Там междувременно бяха пристигнали пратеници на босненския крал Томаш, които искаха примирие...

 

1Влад II Дракул (1436 — 1446).
2Радул (1462 — 1475).
3Белгород в Бесарабия, от 1484 г. — Акерман.
4Георги Кастриоти Скендербег (1405 — 1468), син на албанския владетел Йоан Кастриоти, споменатия в текста Иван.