izvori

 

 

Предсмъртното слово на Стефан Велики към сина му Богдан. 1504 г.

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Dimitrie Cantemir. Bucharest, 1973, p. 246 — 248.

Молдавските хроники разказват, че Стефан Велики след едно управление от четиридесет и седем години и пет месеца1, след толкова много начинания и прочути победи, спечелени над турци, унгарци, поляци, власи и татари, когато тялото, не умът му, станало негодно и смъртта наближила, изпратил да повикат единствения му син и наследник заедно с благородниците и им казал:

 

Stefan cel Mare„О, Богдане, сине мой, и вие, мои събратя по оръжие, свидетели и участници в толкова много и толкова големи победи! Погледнете, аз вече завършвам своя живот и той минава пред очите ми като нощни сенки... Смъртта е на прага, но не тя е предмет на моя страх (защото аз зная, че съм бързал към гроба си от своето рождение), а опасността, която е надвиснала над това царство от жестокия, ревящ лъв Сюлейман2, който е толкова жаден за християнска кръв, плаши мислите ми и ми създава страхове. Той вече е погълнал чрез хитрост и уловки почти цялото унгарско кралство, подчинил е чрез силата на оръжието си и свързал чрез мюсюлманското суеверие Крим, както и досега незавладените татарски племена, прекосил е нашата Бесарабия, наложил е властта си над власите, които, макар че са наши противници, все пак са християни; накратко, той държи в подчинение най-хубавите части на Европа и Азия заедно с имперския град. Незадоволен от това, той повежда войските си на всички страни, не слага никакви граници на властта си и на жаждата си да господства. Тъй като така стоят работите, може ли да се очаква, че след като е преодолял толкова трудности, той няма да посегне върху Молдова, която е заобиколена от неговите провинции? По-скоро следва да се страхуваме, че след като подчини окончателно Унгария, той ще насочи всичките си сили срещу нас. Защото той е изпълнен със смъртна омраза към християните не само поради долната си натура, но и поради законите на корана. Оглеждайки се към нашите съседи, принуден съм да оплаквам нашето тежко положение: за поляците зная, че са непостоянни и не могат да се равняват на турската сила. Унгарците вече пъшкат под неговото робство. Немците, според мен са така заети в дома си, че няма и не могат да се огледат навън. Тъй като такава е тъжната картина, която ни заобикаля, смятам, че сред толкова злини трябва да се избере най-малката... Нашите сили са по-слаби, помощта е несигурна и далечна, опасността е сигурна и близка. Ето защо считам, че е по-добре да успокоим този разярен див звяр, отколкото да го разбуждаме с шума на оръжието си. Защото аз не виждам друг начин, по който нашата нещастна страна може да бъде спасена, освен като усмирим неугасимия пламък на неговия гняв с росата на подчинението. И така, в тези мои последни часове аз те заклевам, като баща и брат, ако успееш да сключиш мир с почетни условия като васал, запазвайки нашите граждански и църковни закони, да изпробваш по-добре милостта, отколкото меча му. Но ако той постави други условия, по-добре ще бъде да загинете от ръката на врага, отколкото да бъдете безучастни свидетели на развалата на вашата религия и нещастията на вашата страна. Но богът на вашите бащи, който единствен може да сътвори чудо, един ден ще излее върху вас безграничната си милост и трогнат от сълзите на своите слуги, ще вдигне някого, който ще възвърне на вас или на вашите потомци предишната им сила и свобода.“

 

1Стефан III Велики (1457—1504).
2Грешка на Кантемир. Стефан не е бил съвременник на Сюлейман I (1520— 1566).