izvori

 

 

История на подвизите в Отвъдморските страни

 

Публикувано по: ЛИБИ, т. III, 1965 г.

Увод, превод и бележки от Михаил Войнов

 

ВИЛХЕЛМ ТИРСКИ

 

william tirВилхелм Тирски, французин по произход, е роден в Ерусалим около 1127 г. Починал между 1187 и 1190 г. Последователно той е бил архидякон на тирския архиепископ (1167), възпитател на бъдещия ерусалимски крал Балдуин IV, посланик на ерусалимския крал в Цариград и Рим (1168 — 1169). През 1168 г. той сключил договор за съюз с византийския император Мануил I Комнин. В 1174 г. бил назначен за архиепископ на Тир и бил един от ръководителите на политиката на Ерусалимското кралство.

Вилхелм Тирски е автор на една история на кръстоносните походи, озаглавена Historia rertim in partibus transmarinis gestarum. Започната между 1163 и 1169 г., тя обхваща събитията от 1095 г. до 1184 г. Съставена е от 23 книги, от които последната е останала незавършена. Написана е въз основа на разказа на Тудебод, на писма и официални документи и на лични впечатления.

Историята на Вилхелм Тирски има три продължения, написани на старофренски език: 1) за събитията от 1183 г. до 1229 г.; 2) за събитията от 1229 г. до 1240 г. и 3) за събитията до 1277 г.

В историята на Вилхелм Тирски намираме интересни сведения за отношението на местното българско население спрямо преминаващите кръстоносци от Първия и Втория кръстоносен поход.

ИЗДАНИЕ: Historia rerum in partibus transmarinis gestarum: Recueil des historiens des croisades, Historiens Occidentaux, t. I, Paris 1844.

КНИЖНИНА: H. Prutz, Studien über Wilhelm von Tyris. Neues Arhiv, VIII, 1883, стр. 91 — 132. — R. Qrousset, Histoire des Croisades et du Royaume Franc de Jerusalem, Paris 1934. — M. А. Заборов, Крестовые походы, Москва 1956.

 

ВИЛХЕЛМ, АРХИЕПИСКОП ТИРСКИ

 

ИСТОРИЯ HA ПОДВИЗИТЕ В ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ

 

 

1. Войската на Валтер Голтака преминава през българските земи и започва да отвлича стадата на българите

 

I, 18. И тъй в 1096 г. от въплъщение господне, месец март, ден осми, някой си Валтер, по прякор Голтакът,1 мъж благороден и в оръжието силен, тръгнал пръв с огромно множество от пеши отреди (наистина той водел със себе си твърде малко конници) и преминавайки през Тевтонското кралство, пристигнал в Унгария. Кралство Унгария обаче е обкръжено с намиращи се по границата блата и с големи реки и е недостъпно, така че за желаещите да влязат и да излязат няма свободен вход и изход освен през известни места, и то твърде тесни. Начело на това кралство тогава стоял твърде добрият християнин, крал Калеман.2 Като узнал за пристигането на гореказания Валтер и бил осведомен за неговото намерение, той, одобрявайки неговите благочестиви усилия, му разрешил да премине през Унгария и не му отказал правото на открита търговия. А той преминал напълно спокойно през кралството му и пристигнал невредим чак до река Марое3, която се знае, че е източната граница на същото кралство. Като я преминал, той дошъл с отредите си до земите на българите, пристигайки до селището, което се нарича Белеграва4.

peoples crusadeНо някои от дружината му без негово знание останали отвъд същата река в селището, чието име е Малевила, за да си купят храна и да съберат за път необходимите неща. Като ги заловили, унгарците им отнели всичко и ги пуснали да отидат при своите голи и след като ги били с камшици. И макар цялата войска да им съчувствала на нещастието с пълна любов, все пак, като виждали, че е много трудно и почти невъзможно да преминат обратно реката и да отложат определения поход поради появилите се мъчнотии, намерили за по-добре да премълчат временно обидата, отколкото да се стремят напразно към това, което не са щели да могат да получат —„те имали надежда в този, за когото били обявили, че воюват, защото безпричинно нанесената обида на Христовите слуги не би останала ненаказана, но те биха получили съответно възмездие от този, който е обещал на своите верни, казвайки: „И косъм не ще падне от главите ви. С търпението си ще спасите душите си."5 И тъй, продължавайки пътя си, те пристигнали, както предварително казахме, в Белеграва. Тук Валтер се разположил на лагер пред града, понеже искал от българския дук, който стоял начело на същото селище, разрешение да купува и не можел да го получи. Той твърде тежко понесъл загубите на своя народ, понеже не могъл да попречи на войската си да страда от липсата на храна. Защото като не могли да получат от българите никаква стока срещу никаква цена, войската му излязла да си набави по какъвто и да е начин храни, за да не бъдат принудени да чезнат поради липса на необходимата храна. Като намерили стадата и чардите на българите, те започнали да отвличат насила от тях [животни] и да ги влачат в лагера си. Научавайки се за това, българите грабнали оръжие и като се опълчили срещу тези, които им отвличали добитъка, започнали с тях бой, понеже искали да си върнат плячката. Те надвили и след като обърнали останалите в бягство, подложили огън и изгорили в някаква църква, където избягали, за да се спасят, сто и четиридесет души от тези, които се били отделили непредпазливо от дружината, която вървяла напред. А пък Валтер, като знаел, че мъкне със себе си твърдоглав и неподчиняващ се народ, оставил тези, които се смятали, че са станали непоправими поради своята дързост, и с останалите, преминавайки умно и внимателно прострялата се надлъж и шир Българска гора, дошъл до Стралиция6, отличния главен град на Средиземна Дакия7. Там той се оплакал на управителя на същия град8 за загубите и за оскърблението, нанесени несправедливо от българите на божия народ и  получил пълно удовлетворение за всичко станало. Освен това той бил най-любезно приет от същия дук, отличен и богобоязлив мъж, и получил на общо основание правото на търговия, за да се продава нему и на народа му с точна мярка и на справедлива цена необходимото. И за да не изглежда, че в неговата услуга липсва нещо от човешките закони, дал му и пътеводители, които да ги водят чак до царския град. Когато достигнал там и бил въведен лично пред господаря император9, той издействувал от неговото великодушие да му позволи до идването на Петър10, по чиято заповед бил тръгнал, да държи войската си в съседни до града селища, като получи разрешение за купуване и продаване: това императорът му разрешил благосклонно.

 

2. Българите предлагат стоки на войската на Петър Пустинника

 

pier patI, 19. А пък Петър не много време след това прекосил с безбройна войска Лотарингия, Франкония11, Бавария и тази страна, която се нарича Австрия, и достигнал до пределите на унгарците с цялото множество от близо четиридесет хиляди, което бил събрал от всички народи, племена, езици и народности. После, като изпратил пратеничество до господаря крал, поискал да му бъде даден достъп без затруднения, ако иска той да влезе миролюбиво и да премине през кралството му без стълкновения и разправии. Като получил това разрешение и одобрил представените условия, той навлязъл в кралството с всички отреди, които го следвали. Преминавайки през него напълно спокойно и получавайки от местните жители голямо количество храни при добри условия и справедлива цена, той дошъл чак до споменатата Малевила. Като разбрали там, че обитателите на това селище били нанесли голяма обида на техните събратя, които, следвайки Валтер, били минали преди тях, и че се били отнесли с тях много безбожно, и като видели, че доспехите и оръжието на същите все още висят по стените на града като трофеи, възпламенени внезапно от справедлив гняв, те грабнали оръжие и, поощрявайки се един друг, превзели със сила града, като при това почти всички жители загинали от меч или потънали в близката река. Говори се, че в този ден по време на стълкновението от унгарците загинали около четири хиляди, което станало по тяхна вина, а от хората на Петър паднали сто. И тъй, след като превзели със сила града, те останали в него непрекъснато петнадесет дни поради изобилието от храни, което намерили там. А пък князът на българите, по име Никита12, който преди това бил отказал на Валтер и на неговите отреди пазар за стоки, като разбирал, че тези, които идвали след Валтер, искали да отплатят на малевилци за това, в което и сам той се бил провинил спрямо миналите по-рано, напуснал град Белеграва, който управлявал, и избягал, понеже не се доверявал на укреплението на селището. А и жителите на селището, всеки със семейството си, напуснали града и отишли със стадата и чардите далеч навътре в затънтените дебри на гори и лесове. Петър пък, докато все още пребивавал в превзетата крепост, узнал от разказа на някои, че унгарският крал, понеже мъчно понасял клането на своите хора, за което бил чул, свиквал от цялото си кралство военните сили и се въоръжавал по-смело, за да отмъсти за своите хора. [Петър] събрал колкото можал да намери кораби по двата бряга на реката и заповядал да бъдат пренесени с пълна бързина отредите му, влачейки със себе си стадата и чардите и преизобилната плячка, която бил изкарал в голямо изобилие от превзетото със сила селище. След като събрали [всичко] това на отвъдния бряг, те се разположили на лагер пред Белеграва, която обаче намерили празна. После, преминавайки в продължение на осем дни с колите и другите превозни средства, със стадата и чардите и с целия съпровод дебрите на разпрострелите се нашироко гори, той се спрял с отредите си пред град Ниш, който е твърде много укрепен с кули и стена и бил претъпкан с храбри мъже. И като преминал по някакъв каменен мост реката, която тече край същия град, той се разположил там на лагер. И тъй като войската му страдала поради липса на храни, понеже запасите се свършвали, той изпратил пратеничество до управителя на града и приятелски поискал да се даде на странстващия народ, който се бил отдал в служба на бога, при добри условия и справедлива цена право на купуване на стоки и най-вече на такива, които са необходими за живота. Но управителят отговорил, че това в никой случай не могло да стане освен ако преди това войската се задължи, като даде заложници, да не причинява на местните жители, които дават пазар, нито някаква обида, нито някакво голямо насилие. След като това условие било одобрено от двете страни и били дадени заложници, гражданите излезли и изнесли със себе си стоки за продан.

 

3. Опасно сблъскване между кръстоносци и българи край Ниш

 

I, 20. И тъй изобилието от храни станало по-пълно за всички хора от похода, тъй като били обявени споразумения за купуване и продаване при взаимно зачитане между двата народа. Нощта преминала при пълно спокойствие и взаимно зачитане и рано сутринта, след като заложниците били получени, те се подготвили за път. И когато били тръгнали и по-голямата част, дори почти цялата войска била отишла напред, няколко души с разстроени глави и достойни за божие наказание, не можейки да забравят доста глупавия спор, който били имали вчера през нощта c някакъв българин, под предлог на продаване и купуване се отделили малко от напредващите отреди и като подложили огън под седем воденици, които се въртели в реката близо до споменатия мост, неочаквано ги обърнали в пепел. Гореспоменатите деца на сатаната били по народност тевтонци, на брой около сто. Понеже извършеното от тях не задоволило беса им, те пристъпили да изгорят със същата поквареност и къщите на някои хора, които били извън околовръстната стена. След като извършили престъплението, те почувствали нужда с ускорен ход да се присъединят към невинните групи, без да имат като че ли съзнание за извършеното престъпление. А пък дукът, който предната нощ се бил отнесъл с тях твърде благосклонно, виждайки, че не са му отговорили достатъчно достойно според заслугите, но че заради оказаното благодеяние е принуден да получи наказание, не съвсем справедливо прехвърлил престъплението на малцината върху всички, като ги сметнал за разбойници и подпалвачи. Той свикал гражданите и ги подканил да грабнат оръжие. И сам начело с огромно множество поощрявал своите със слово и пример да преследват гореспоменатите хора от похода и ги убеждавал да им наложат наказание като на клетвопрестъпници. И тъй те тръгнали единодушно и преследвали вървещите напред кръстоносци. Налитайки яростно с мечове, те нападнали враждебно последните части от вървящата напред войска. И тъй те предали на смърт с най-справедливо негодуване споменатите злодейци, които не се били присъединили още към лагера и били намерени отделени от многочислените отреди. Но, било случайно или нарочно, те унищожили със същото наказание мнозина невинни, смесвайки справедливия с безбожника. Те обаче заловили колите и другите превозни средства, с които били пренасяни както храните, така и всякакъв вид тяхна покъщнина, също така старите и болните, а и матроните с момчетата и момичетата, които не могли да следват наравно с другите. След като извършили клането и се наситили с кръвта на погубените, отвели със себе си пленените, оковани във вериги, и се върнали у дома си, натоварени с плячка.

 

4. Безуспешен опит за споразумение между кръстоносци и българи и ново сблъскване между тях

 

I, 21. Между това почтеният мъж Петър и всички отреди, които вървели напред, а също началстващите мъже на цялата експедиция продължавали започнатия поход в пълно неведение за нещастието, което се било случило на техните хора. Но ето някакъв ездач на твърде бърз кон, препускайки презглава, известил за случая, като разправил поред за клането и пленяването на техните хора. Като се научили за това, по общо решение на опитните [началници] те извикали обратно отредите и се върнали от пътя, по който били вървели цял ден. И като гледали не без сълзи и охкане доказателствата за станалото клане и гробовете на избитите братя, спрели се пред града, където предната нощ се били установили на лагер. Петър обаче и тия, които били с него и имали по-голяма опитност, гледали на станалото просто и ясно. Затова те се върнали, за да се възстанови по-пълно мирът между двата народа, след като разберат причината на злото и премахнат повода за съблазън, и като очистят съвестта си, да се върнат по-сигурно към своята цел. И тъй, след като изпратил до управителя и първенците на града умни и почтени мъже, те разгледали внимателно каква е била причината, за да се дойде така внезапно до толкова голямо сблъскване и до толкова голямо проливане на невинна кръв. След като прочее случаят бил разгледан и тези, които били изпратени, разбрали, че българите грабнали оръжие, понеже у тях се появило твърде справедливо негодувание, те, тъй като времето не било достатъчно удобно да искат възмездие за причиненото, настояли по всички съответни начини и с всички усилия след възстановяването на мира да си получат цялостно плячката, багажа, другарите и всичко, което са били загубили. И докато настоявали на това и били достигнали до приемливо за двете страни споразумение, в лагера избухнало случайно сблъскване поради необмислена буйност и глупава смелост на някои, тъй като известни хора от простолюдието пожелали да си отмъстят насила за неправдата, която понесли. Веднага Петър, като желаел да успокои яростта им и се стараел да отстрани опасността от клане, изпратил някои мъдри и с голям авторитет хора и залягал да ги възпре от бясното нападение, с което заплашвали гражданите. Тъй като той не успял и те не желаели да се съгласят с неговите, макар и спасителни съвети, той чрез глашатай заповядал строго на войската да се подчиняват съгласно с поетото задължение и никой да не съдейства и да не помага на тия, които със своята безразсъдност се били осмелили да накърнят възстановения мир. Войската, доволна от тази заповед, седяла като арбитър, очаквайки края на започнатото стълкновение и изхода на работата. А тия, които за благото на мира били изпратени до управителя, като видели, че избухналият в народа смут не може да се потуши, но че се усилва все повече и повече и че те не могат да успеят в намеренията си, върнали се в лагера, без да свършат работа, и се мъчели с божия човек Петър да обуздаят тълпата. Но и това не им се удавало да направят. А тези, които бързали към това безумие, били към хиляда души. Срещу тях били излезли също толкова граждани и между двете страни пред града се започнало голямо сражение. Тези обаче, които били в града, виждайки, че сред народа отвън се е появил разкол, и надявайки се, че останалата част от войската не ще желае да им даде помощ, понеже били почнали спора против желанието и въпреки волята на Петър, отворили вратите и като излезли всички единодушно, убили на моста почти петстотин души от нашите. Почти всички останали, не знаейки бродовете, понеже не познавали местата, потънали в реката. Войската, като видяла това и не могла да понесе такава обида към своите, всички се хвърлили към оръжието и когато отредите се сблъскали помежду си, станало безкрайно клане, така че последната грешка била по-лоша от предишната. И тъй простолюдието и неуката тълпа, не можейки да издържат напора на българите, започнали да бягат. Те със своя пример и устрем накарали и другите, които мъжки се потели в боя, да обърнат гръб. И тъй цялата войска избягала и след като редиците се смесили, нямало кой да се противопостави. В тази битка често споменаваният Петър загубил напълно всички пари, които бил събрал от щедрите вярващи князе, за да доставя след това през време на похода необходимото за бедните и нуждаещи се, тъй като колата му, в която се возела цялата наличност, била заловена. А българите, напирайки по-смело, погубили с мечовете си към десет хиляди от тях, като заловили всички коли и багажи и пленили огромно множество жени и деца. Тия, които се спасили и потърсили горските дебри и непроходими места, призовани от зова на сигналите и звука на тръбите, се стекли едва на третия ден около Петър и около тия, които заедно с него се спасили и се оттеглили на един немного висок хълм.

 

5. Петър събира остатъка от своите разбити отреди и достига до Цариград

 

peter imperatorI, 22. Най-после на четвъртия ден, след като били събрани отново тия, които били пръснати, и излезли от скритите места, където се били крили три дни, те отново се събрали около 30000 и пак се приготвили за път. И макар да били загубили безразсъдно близо 2000 коли и други превозни средства, те продължили пътя, макар и с големи трудности, понеже смятали за безчестно да се откажат от намерението. Докато се готвели да тръгнат и чувствали голяма нужда от храни, ето в лагера им се явил пратеник на господаря император, който, носейки царска заповед, посетил официално Петър и другите началници на неговата войска и казал:

„Благородни и знатни мъже, носени от мълвата, до императорския слух достигнаха тежки приказки и доста неприятни думи, че вие извършвате страшни насилия в неговата империя върху обитателите на областта и върху неговите подчинени, като причинявате спорове и вълнения. Затова, ако искате да намерите някаква милост в лицето на негово величество, със силата на неговата власт ви нареждаме да не дръзвате да се задържате повече от три дни в никой от градовете му, но като продължите съответния път, да насочите все пак при спокойно ръководство колкото се може по-бързо вашите хора към Константинопол. А ние, като вървим пред войската, ще нареждаме да ви се предоставя необходимото за прехрана срещу справедлива цена.“ Като чули това, духовете на тези, които поради липса на прехрана бяха повяхнали, се съживили. И като узнали за милостта на господаря император по отношение на тях, те се обнадеждили много и след като разказали своевременно доста пред този, който бил донесъл царското писмо, за своята невинност и за търпеливо понесената неправда, която българите незаслужено и безнаказано им причинили, следвайки гореспоменатия водач и въздържайки се от всяка неправда, с ускорен ход достигнали до Константинопол.

 

6. Войската на Годескалк, преминавайки през Унгария, пристига до Белград

 

I, 27. Немного време непосредствено след преминаването на Петър във Витиния един свещеник на име Годескалк13, по народност тевтонец, вървейки по следите на Петър, възпламенен от силно желание за също такъв поход, като имал дарбата да увлича, въодушевил за същото, дело мнозина от тевтонското кралство. Той събрал за участници в похода около 15000 души и допуснат без затруднения, навлязъл в земите на Унгария. Там, макар унгарците по заповед на краля да предоставяли на войската му на добри условия стоки за продаване, те, като използвали изобилието от храни и като се отдали на пиянство, започнали да нанасят огромни обиди на местните жители; така например, като пренебрегнали законите на гостоприемството, те плячкосвали, насила грабели изнесените на публичен пазар стоки, а извършвали и убийства между народа. След като това станало известно на краля, той пламнал от гняв и наредил да се свика цялото царство; той заповядал да се въоръжи народът и управителите на областта, за да отмъсти за толкова големите обиди. Наистина те били извършили в твърде много селища жестоки, твърде позорни и недостойни за разказване неща, които кралят не би могъл да премълчи, без да възбуди омразата на подчинените си и да бъде отбелязан като страхливец. И тъй, след като била събрана войската на цялото кралство, те единодушно се втурнали презглава като срещу неприятели и хора, достойни за най-голямо наказание, за да искат смърт за толкова големите изстъпления. Най-после те открили събралото се множество от споменатите безумци при селището, чието име е Белеграва: това селище е разположено в центъра на тяхното кралство.

 

7. Готфрид Лотарингски преминава през български земи

 

II, 3. Най-после те14  дошли до Малевила, за която често споменавахме по-горе, и се разположили на брега на река Сава, за да се подготви преминаването на войската. И тъй, понеже намерили малко кораби, които били недостатъчни за пренасянето на толкова много народ, те се прехвърлили ревностно на срещуположната страна, след като приготвили салове и след като били прекарани хиляда бронирани конници, които да осигурят отвъдния бряг срещу всякакви неприятелски засади, та прехвърленият народ да намери спокойно място. И едва народът и някои от първенците били преплавали и ето кралят се явил внезапно с огромна свита от свои хора и върнал в ръцете на господаря херцог, както било уговорено отначало, господаря Балдуин15 и жена му заедно с другите заложници. И той се върнал, като надарил с обилни дарове както господаря херцог, така и останалите първенци. А херцогът последвал преминалите отреди и непосредствено след това се прехвърлил на отвъдния бряг с останалата част от първенците и народа. И като дошъл при българския град Белеграва, за който споменахме по-горе, разположил се там на лагер. После, като събрал багажа и приготвил отредите за път, преминал през българските гори и простиращите се нашироко лесове и пристигнал първо в Ниш, а после в Стралиция.

 

8. Гърците правят една част от България необитаема

 

II, 4. От тези места, които някога са били по-плодородни и изпълнени с всякакви удобства, може да се види колко голяма е негодността на гърците и слабостта на тяхната държава. Защото, след като в Константинопол изчезнали латинските владетели поради греховете им и държавата минала в тяхна [на гърците] власт при Никифор I16, веднага варварските племена, използвайки слабостта на гърците, нахлули в техните провинции и започнали да се отнасят с обитателите им по свое усмотрение. Между тях българското диво племе, което излязло от северната страна, завладяло всички области от Дунава до Константинопол и пак от същата река до Адриатическо море.17  Така че, като се объркали имената и границите на провинциите, цялата тази страна, за която разправят, че на дължина имала тридесет дни път, а на ширина — десет и повече дни, била наречена България, като окаяните гърци не знаели, че самото това име говори за техния позор. Защото на Адриатическо море се намирали двата Епира18, на единия от които столица е Дирахиум, някога царство на храбрия и чуден епирски цар Пир19. А там, през където щял да мине херцогът със своята войска, е имало две Дакии, т. е. Крайбрежна20, която при минаването оставили от ляво на брега на Дунав, и Средиземна, която пребродили, като пътували и преминавали през отличните някога градове Ниш и Стралиция. В тази страна е имало и други провинции — Аркадия, Тесалия, Македония и трите Тракии, които са били обхванати от същото нещастие като другите. Поради своята мекушавост гърците загубили не само споменатите провинции, но и след това, когато същият български народ е бил покорен от Василий21, техния император, те и днес не позволяват да влизат жители и да се обработва земята в по-далечните провинции и най-вече в тези, които граничат с чуждите царства и през които се идва при тях, т. е. в двете Дакии. Това правят, за да могат чрез горите и храстите, които покриват обширни места, да не дават никаква сгода на желаещите да влязат, защото те имат по-голяма вяра за съпротива в мъчнопроходимите пътища и в укрепленията от трънаци, отколкото в собствените си сили. За да могат изоставените и непроходими гори, лишени от храна, да представляват препятствие за желаещите да се приближат, те по същия начин оставят пусти и лишени от жители и Първия Епир, през който преминали всички други първенци22. Той се простира на четири дни път чак до планината, която се нарича Багуларий23. И тъй, преминавайки през споменатата Средиземна Дакия, която с друго име се нарича Мизия, и като преодолял прохода, който обикновено се нарича Св. Василий24, господарят херцог слязъл до по-равни места, предлагащи изобилие от храни, и дошъл до известния и богат град Пловдив. Като се научил тук, че господарят Хуго Магнус, братът на френския крал — господаря Филип25, се държи затворен от императора26 заедно с някои други благородници, той изпратил с най-голяма бързина пратеници, като писмено и устно молел императора да освободи и позволи да си отидат гореказаните мъже, които имали обет към същия кръстоносен поход и били поставени в окови без вина.

 

9. Кръстоносците на Готфрид Лотарингски опустошават областта на Одрин

 

II, 5. — — — И тъй изпратените пратеници на господаря херцог отишли при императора и както им било поръчано, най-настоятелно поискали да бъдат освободени споменатият благороден мъж и неговите другари. Когато същият император им отказал това решително, те се върнали при нашите отреди, които били вече отминали Адрианопол и се били разположили в полето. А след като херцогът и другите първенци научили от разказа на същите пратеници, че императорът не желаел да освободи гореспоменатите благородници, по общо решение те предоставили на своите отреди да оплячкосат цялата тази област. И след като престояли там в продължение на осем дни, те унищожили всичко. Научавайки се за това, императорът изпратил при същия херцог пратеници, като го молел войската му да престане да плячкосва и да приеме изпратените благородници, които бил искал.

 

10. Войската на Боемунд, минавайки през България, избива жители еретици

 

leadersII, 13. Междувременно, докато императорът и господарят херцог вършели това така около Константинопол, господарят Боемунд27, син на Роберт Гискар и владетел на Таренто, който преди настъпване на зимата бил дошъл чак до Дирахиум, след като преминал с войската си Адриатическо море, напредвал предпазливо през пустите места на България, прикривайки своите, които го следвали.

И тъй всички те, следвайки знамената, дошли чак до град Кастория, където отпразнували празника Рождество господне. Понеже гражданите не предлагали на преминаващия народ нищо за продаване, там те били принудени да грабят насила стадата дребен и едър добитък и останалите необходими за живот неща и да нанасят загуби на жителите на селищата, които се ужасявали от тях като от неприятели. После те отишли напред и се разположили на лагер в твърде плодородна област, чието име е Пелагония. Като чули там, че в съседство имало селище, изпълнено само с еретици28, те се насочили натам с всичката бързина. Завзели насила крепостта и след като запалили постройките и погубили гражданите отчасти с меч, отчасти с пожар, те отмъкнали цялата плячка и богатите трофеи. А императорът, като чул, че отредите на споменатия господар Боемунд наближават, тайно наредил до военачалниците на своите войски, които бил настанил в същите области, за да зимуват, да ги следят непрестанно отстрани с всички войски на тези области чак до река Вардар, за да се опитат да изтощят тайно или по друг начин напредващата войска, ако случайно им се удаде нощем или денем удобен случай или сгода. Наистина той смятал за твърде подозрително влизането на господаря Боемунд, защото бил претърпял много и чести обиди както от него, така и от баща му. Обаче, какъвто си бил коварен, в състояние да се преструва и да прикрива намеренията си, той изпратил до същия отличен мъж някои благородници от своите приятели и с миролюбиви думи му говорил коварно, стараейки се да го измами по някакъв начин.

 

11. Хората на императора нападат войската на Боемунд, когато преминавала Вардар

 

boemund portretII, 14. ———И тъй, пристигайки с тези водачи29  до река Вардар, когато една част от войската била преминала реката и стояла на отвъдния бряг, а другата част все още се занимавала с преминаването, ето служителите на императора, които с безбройно множество следвали по стъпките на нашата войска, като сметнали, че са намерили удобен случай, връхлетели враждебно върху тази част от войската, която била готова да премине, и я нападнали с най-голямата възможна жестокост. Виждайки това, Танкред, какъвто си бил смел мъж, долетял като светкавица; преплувайки реката, която се намирала помежду, той се добрал до отвъдния ѝ бряг. Конниците, които го последвали, около две хиляди, веднага с пристигането си разбили с мечовете си отредите на гореспоменатите и посичайки ги с меч, ги обърнали в бягство, като ги преследвали малко. След като избили от тях мнозина, те заловили също така немалко и ги изправили пред господаря Боемунд. Запитани настойчиво защо преследват християнската войска, те отговорили, че са хора на императора и че трябва да служат според заповедите му, за да заслужат заплатата. Едва сега на всички станало напълно ясно, че каквото им е говорил императорът, е било лъжа и измама; все пак, понеже щели да минат през негова земя, Боемунд против волята на другите предпочитал да се прави, че не вижда обидите, отколкото безполезно да предизвиква гнева му.

 

II, 15. Той преминал Македония и цял Илирик и като ускорил пътя при разумно ръководство, започнал да се доближава до столицата.

 

12. Българи пленяват епископа на Пюи, когато преминавал през Македония

 

II, 18.    Това писмо30 почти развеселило както графа31, така и войската му. Като поел отново пътя, той с многодневни усилия прекосил гори и планини и цялата област на епирците и най-после се установили на лагер, като слезли в областта, изобилстваща с всякакъв вид запаси, чието име е Пелагония. Когато господин епископът на Пюи, мъж с достоен за уважаване живот, си поставил там палатката малко по-далеч от лагера с оглед на удобството при лагеруването, той бил пленен от нападащите българи. Но понеже един такъв първосвещеник бил още необходим за божия народ, той запазил живота си случайно поради божието милосърдие. Защото един от разбойниците го бранел от другите, тъй като му искал злато; между тях избухнало спречкване и при виковете на каращите се се раздвижила цялата войска. И като грабнали оръжието си, те се втурнали срещу казаните злодеи и освободили епископа заедно с хората му. Най-после, като поели отново пътя и преминали през Солун и цяла Македония с непрекъснати многодневни усилия, те достигнали до Родосто, морски град, разположен на Хелеспонт и отстоящ от Цариград на четири дни път.

 

13. Норманският херцог Роберт, прекосявайки Илирик, Македония и Тракия, пристига до Цариград

 

II, 22. ——— Най-после, около началото на пролетта, като се събрали всички участници в похода,32 те си стегнали багажа за път и слизайки към морето по следите на другите, достигнали до Дирахиум. После продължили пътя и като искали да спечелят времето, което загубили в Апулия, пропътували пътя с голяма настойчивост. Най-после с божия помощ, използвайки желаното спокойствие, те пребродили междинните провинции, сиреч Илирик, Македония и двете Тракии, и дошли до Константинопол.

 

14. Император Конрад и крал Людовик преминават през българските области

 

lui krastXVI, 19. И тъй те33 решили да вървят поотделно и да водят войските разделени една от друга с тази цел, изглежда, за да не би да се появят помежду им спречквания, ако се яви между войските несъгласие, и за да набавят по-лесно за своите отреди необходимите неща, а също така и за да не липсва паша за конете и добитъка, определени за товар. И тъй, след като прекосили Бавария и преминали голямата река Дунав при Ратисбона, те оставили отляво същата река и слезли в Австрия. Оттам навлезли в пределите на унгарците, където били третирани с почит от господаря крал на онази страна. И тъй, след като пребродили кралството и преминали през двете Панонии, те минали през българските провинции, сиреч Мизия и Средиземна Дакия, оставяйки от лявата си страна Крайбрежна Дакия. След това те дошли до Тракия и като минали край прославения Филипопол и Адрианопол, дошли до царския град.

 

15. За покоряването на сърбите и за местоположението на Първа Юстиниана

 

XX, 4. ——— После, по това време34, императорът се намирал в Сърбия, понеже сърбите били въстанали и се надявали, че е трудно да се дойде до тях и че страната им е мъчнопроходима. Тази страна е планинска и покрита с гори. Достъпът до нея е мъчен. Намира се по средата между Далмация, Унгария и Илирик. Според древните предания целият този народ водел потеклото си от заточеници и обречени на изгнание, които били осъдени да секат мрамор и да копаят в рудниците, и затова получили робското си име35. Народът обаче е необразован, без наука, обитава планини и гори и не познава земеделието. Имат много стада и чарди, много са богати с мляко, сирене, масло, месо, мед и восък. Имат управители които се наричат жупани. Понякога робуват на господаря император, понякога излизат от планините и горите и, каквито са дръзки и войнствени мъже, опустошават цялата страна около себе си. Поради тези прочее непоносими за съседите им техни злодеяния при тях бил дошъл господарят император с голяма сила и безбройна войска. След като те били подчинени и главно, след като бил заловен князът им, ние срещнахме господаря император, който се връщаше след многобройни мъчнотии с пътищата, в областта Пелагония, в града, който обикновено се нарича Бутела36. Този град е близо до онзи древен град и родно място на прещастливия непобедим и мъдър Август, града на господаря Юстиниан, сиреч Юстиниана Прима37, който днес обикновено се нарича Акреда38.

 

 

1Валтер Голтакът тръгнал от Франция през пролетта на 1096 г. със слабо въоръжени или почти невъоръжени хора.
2Коломан — унгарски крал (1095 — 1114).
3Марое, дн. р. Морава. Според Златарски, История, II, стр. 228, това ще да е била р. Сава, а не Морава.
4Белеграва — дн. Белград.
5Лука XXI, 18, 19.
6Стралиция (Сердика, Средец) — дн. София.
7Средиземна или Вътрешна Дакия заемала областите на градовете София, Ниш, Кюстендил, Бела Паланка и др. Авторът тук, както и на други места, архаизира.
8Според Алберт Аквенски става дума за Ниш, а не за София. Вж. Alberti Aquensis Historiae Hierosolimi- tanae, I, c. VI; Златарски, История, II, стр. 226.
9Алексий I Комнин.
10Касае се за Петър Пустинника.
11Франкония — област в Германия, намираща се край р. Майн, от Рейн до Бохемските планини.
12Никита — византийски наместник-управител на България. Вж. Златарски, История, II, стр. 224, 227.
13Кръстоносците на Годескалк дошли само до Белград. За този град се казва, че бил в центъра на кралството, докато в гл. 18 на I книга и в гл. 3 на II книга се казва, че е български град. Тук кръстоносците били избити, след като се доверили на думата на унгарския крал и му предали оръжието си. За всичко това се говори в следната 28 глава.
14След Петър Пустинника и Годескалк през същата година (1096) по средата на август за Ерусалим се отправил и Готфрид Булонски, херцог на Лотарингия, заедно с брат си Балдуин и много други благородници. Вж. Alberti Aquensis Historiae, II, с. I. На 23. XII. 1096 г. кръстоносците се разположили на лагер пред Цариград.
15Балдуин — брат на Готфрид Лотарингски, даден за заложник на унгарския крал.
16Никифор I — виз. имп.
17Вилхелм Тирски греши, като пише, че българите дошли на Балканския полуостров по време на Никифор I.
18Епир след реформите на Диоклетиан (284 — 305) бил разделен на две провинции — Епир Нови и Епир Стари (приблизително дн. Епир и Албания).
19Пир — епирски цар, роден през 319 г. пр. н. е.
20Крайбрежна Дакия обхващала дн. Северозападна България, както и част от дн. Югославия докъм Железните врата.
21Василий II — виз. имп. (963 — 1025).
22Става дума за другите кръстоносци водачи от първия поход — феодалните владетели Боемунд Тарентски, Раймунд Тулузки и др.
23Багуларий — дн. пл. Баба в Македония.
24Проходът Св. Василий е старият проход „Траянови врата" — под връх Еледжик, ю.-и. от Ихтиман.
25Филип I - френски крал (1060 — 1108).
26Император е бил Алексий I Комнин.
27Боемунд Тарентски заедно с племенника си Танкред и други италиански и галски владетели през есента на 1096 г. се прехвърлил с десетхилядна кръстоносна войска в Дирахиум и на 3. VI. 1097 г. пристигнал при Цариград и се присъединил към кръстоносците на Готфрид Лотарингски.
28Под еретици тук вероятно се разбират богомили.
29Водачите са били пратениците на император Алексий, които предали на Боемунд писмо, съдържащо престорено ласкави думи и молба да не се вършат изстъпления спрямо жителите на местата, през които минавали кръстоносците.
30Императорът, за когото идването на граф Раймунд с голяма войска било подозрително, изпратил до него в Драч пратеници с писмо. Между другото императорът му пише, че го очаквал с нетърпение, моли го да избягва по пътя инциденти и му обещава, че войската му ще може да си купува всичко на добри цени.
31Тулузкият граф Раймунд през есента на 1096 г. преминал с голяма кръстоносна войска през Сев. Италия и Далмация и се спуснал в Драч. Оттам през югозападните български земи се отправил към Цариград.
32Става дума за нова вълна от кръстоносци, водени от херцог Роберт Нормански, които през пролетта на 1097 г. излезли при Дирахиум (Драч) и оттам без никакви неприятности дошли до Цариград.
33Те — сиреч герм. имп. Конрад III (1138 — 1152) и френският крал Людовик VII (1137 — 1180). След превземането от селджукския емир Имамедин Зенги в 1144 г. на гр. Едеса в Месопотамия на Запад започнало движение за организиране на нов поход. В началото на 1147 г. новите кръстоносци от Втория кръстоносен поход били вече на границите на Унгария.
34Сиреч през есента на 1168 г., когато Вилхелм Тирски, авторът на тази история, като член на пратеничеството на ерусалимския крал Амори, тръгнал, за да сключи съюз против Египет с Мануил I Комнин, който по това време се биел срещу въстаналите сърби. Пратеничеството, тръгнало обратно на 1. X. 1168 г.
35Авторът греши, като извежда името на сърбите от латинската дума servus (роб) поради известна прилика с нея.
36Бутела — дн. Битоля.
37Юстиниана Прима. — Според Агатий това е старата Ведериана, а според Прокопий – Тавризион, родният град на Юстиниан I, който в 559 г. го преименувал в Юстиниана Прима. Точното местоположение на града и досега не е установено напълно.
38Акреда – дн. Охрид.