izvori

 

 

История на кръстоносците

 

Публикувано по: ЛИБИ, т. III, 1965 г.
Увод, превод и бележки: Стр. Лишев


Така наречената „История на кръстоносците" или Historia peregrinorum е един от основните исторически извори за Третия кръстоносен поход и особено за преминаването на кръстоносците през българските, подвластни тогава на Византия земи през 1189 — 1190 г. В някои отношения тази хроника дори превъзхожда Ансбертовата Historia de expeditione Friderici imperatoris. За разлика от Ансберт, който винаги държи страната на Фридрих Барбароса и гледа да очерни византийците като „единствени виновници" за кланетата на кръстоносците в Тракия, Historia peregrinorum се отличава със значителна критичност към събитията; Historia peregrinorum значително допълва Ансберт и във фактическия материал. Авторът на това съчинение все още не е открит. От уводната част и от някои други данни може да се предполага със сигурност, че авторът е духовно лице, взело лично участие в похода и в самите събития, които разказва. Освен чрез лични наблюдения, той е бил много добре осведомен и от редица документални източници, от разкази на очевидци и др.

В съчинението най-подробно са разказани събитията, свързани с пребиваването и придвижването на кръстоносната войска в българските земи от юли 1189 до март 1190 г. Особено важно е и това, че отделните събития са точно датирани — нещо, което придава на хрониката стойност на първокласен и напълно достоверен извор. Хрониката е написана в края на XIII в.

ИЗДАНИЕ: Historia peregrinorum, ed. A. Chroust, MGH, SS, Nova series, V, стр. 129-152.

КНИЖНИНА: Wattenbach, Deutschlands Geschichtsquellen, II, стр. 315.— В. H. Златарски, История, т. III, стр. 2 — 59. — Св. Георгиев, Император Фридрих Барбароса на Балканския полуостров и в българските земи, БИБ, III, 1930, кн. 2, стр. 103 — 149.— Стр. Лишев, Третият кръстоносен поход и българите—ИИБИ, 1957, стр. 205 — 240.

 

ИСТОРИЯ HA КРЪСТОНОСЦИТЕ

 

1. След като изпраща посолство до византийския император, Фридрих Барбароса потегля на кръстоносен поход

 

И тъй на 24 март1  кръстоносците2 се събраха при Ратисбона, както бе решено.

Мюнстерският епископ, граф Роберт от Насау и по-младият Хайнрих от Диц, които бяха изпратени за Константинопол в споменатото посолство3,  вече бяха заминали напред, като водеха със себе си сто рицари и мнозина други, които се числяха към техния отред. След като преминаха през България и Македония4  при големи трудности, те пристигнаха в Константинопол и останаха там известно време, очаквайки завръщането на константинополския император5, който тогава отсъстваше оттам. Като се завърна, императорът се показа приветлив към тях, когато те се явиха пред него, като че бе твърде много зарадван от пристигането на самите кръстоносци. О, нечувано престъпление, о, необикновено вероломство! — Наистина точно според онова Клавдианово изречение: „Научи се да се преструва на верен, да крие враждебните си чувства и да прикрива измамата си с ласкав смях."6 И тъй пратениците, напразно зарадвани, се завърнаха в квартирата си. Но защо подлият император, който се опълчваше срещу цялото християнство, се показа външно благоразположен към пратениците за мир и вярност и по този начин им подложи „камъка на препъването и съблазънта"7 в същото време, когато замисляше тяхната погибел? На следния ден по негово нареждане пратениците бяха заловени, ограбени, обиждани и най-сетне подложени на разни видове мъчения, заплашвани с брадви, жалко изтезавани и натикани в тъмница — в мястото за наказания. По тоя начин древните права на пратениците и на гостоприемството позорно бяха нарушени спрямо невинни и миролюбиви мъже, за да се угоди и услужи на Саладин.8 Престъпният император неотдавна приятелски бе допуснал при себе си посолството на Саладин. А той по-напред трябваше да вземе пред вид поне онова изречение на езическия поет: „По-позорно е да изпъдиш, отколкото да не приемеш един гост."9

fridrih barbarosaМежду това светлейшият император Фридрих, без да знае за това толкова голямо престъпление, беше се спуснал на кораби от Ратисбона до пределите на Австрия, а войската заедно с конете и колите вървеше по суша. Тогава той за отплата бе разрушил до основи чрез опожаряване града Мутхузин10, разположен на брега на Дунава, тъй като жителите му безсрамно се бяха одързостили да искат мито от преминаващите кръстоносци, без да имат право за това. Когато пък войската пристигна във Виена, херцог Леополд Австрийски, който бе прочут и прославен между всички с щедростта си, положи похвални грижи за нуждите на кръстоносците, като уреди и пазар, пък и щедро и с готовност даде от собствените си средства. По-нататък те навлязоха в пространни полета, които обикновено се наричат Виривелден11, и се разположиха на лагер покрай водите на Дунава, на отсрещния бряг, при град Бозоний, който по тевтонски се нарича Пресбург12. Там решиха да отпочинат четири дни, докато цялата войска се събере на същото място. И докато другите се бяха отдали на военни упражнения и на почивка, трудолюбивият император13 съвсем не се бе освободил от грижи. В това време той се занимаваше с важни дела и напрегнато обмисляше работите, отнасящи се до похода. Впрочем на същото място след съвещание с князете и умните мъже той издаде нареждане и поиска клетва за спазване на мирните отношения и установи нови наредби за по-лесно управляване и контролиране на войската. Съгласно с тези наредби провинилите се трябваше да се наказват със заслужено наказание за нарушенията според естеството на отделните случаи.

След като отпразнуваха там пресветия ден на Петдесетница14, те пристигнаха при границата на Унгария. Там епископите и другите благородници на страната, т. е. пратениците на унгарския крал, тържествено посрещнаха императора и от името на краля любезно и сърдечно го поканиха да влезе в кралството му.

 

2. След преминаването си през Унгария и през р. Сава кръстоносците навлизат в Българската гора и водят сражения с местните планински жители

 

И тъй императорът заедно с войската навлезе в Унгария и като премина през областта Панония, пристигна в Стригониум15. Там той още по-тържествено и с още по-голяма почит бе поздравен лично от самия крал16 и кралица и величествено, както подобаваше, и приветливо бе приет от тях. Там, докато войската също така престоя няколко дни, кралят сгоди дъщеря си за славния швабски херцог и оказа много услуги на кръстоносците при набавянето на съестни припаси. Когато пък решиха да потеглят оттам, императорът и кралят прекараха четири дни на лов в някаква ловна гора, отвсякъде красиво обградена от течащите води на Дунава. Между това войската бавно напредваше през доста плодородна и богата с пасбища земя. Едва тогава там пристигна кръстоносна войска от Бохемия и на драго сърце се присъедини към нашата войска. След това дойдоха при река Драва и въпреки че я намериха непребродима, все пак, макар и трудно, я преминаха на кораби. След това, напредвайки през област, богата с всякакви блага, преминаха покрай селището Свети Георги, Вила Франка и града Сирмиум17, който някога бе прочут, а сега — разрушен, и на 28 юни18 пристигнаха до реката Савус или Сава. Дотук, при преминаването през кралството му, кралят на Унгария се бе показал доста услужлив и благосклонен към нашите, ако и по-сетне да бе възбудил подозрение в някои работи.

След преминаването на река Сава нашите още тогава стъпиха в пределите на гръцкото царство, т. е. в България, и се разположиха на лагер при Белград. Там някои от кръстоносците бяха наказани с отсичане на части от тялото поради нарушение на мирните отношения. Някои пък заради по-тежки престъпления понесоха смъртно наказание в присъствие на императора. Оттук всички можаха ясно да забележат доколко императорът и войската Христова желаеха мирно да преминат през оная земя. Но по внушение на вероломния император Исак19 и по нареждане на безчестния управител на Брундузиум20 гърци, власи и българи заедно с безбройно опълчение и от други народи вече замисляха гибелни засади на нашите хора и си приготвяха свърталища — за кръвопролитие и за гибел на нашия народ. Прочее войската потегли от Белград и след двудневно пътуване през гористи места пристигна21 до р. Морава, която също премина на кораби. И след като разпъна палатките си покрай Дунава, в полята на Брундузиум, тя прекара на почивка цели седем дни. Там пристигна и граф Хайнрих от Салм заедно с граждани от Мец и отред унгарски кръстоносци. Ах, това нечестиво и вродено вероломство на гърците, за които заслужено е казано: „Да се боиш от данайците, дори когато поднасят дарове." Управителят на Брундузиум и знатните от областта се явиха при императора под предлог да го приветстват, след като предварително му бяха поднесли дарове, почетоха го със слова, а в сърцето си таеха зло. Прочее, тъй като толкова многобройна войска трябваше да премине през гориста местност и непроходими пътища, необходимо бе тя да пътува разделена на отреди. Затова в първия отред бяха поставени да вървят напред унгарците и бохемците, за да разузнават разположението на местността и проходимостта на пътищата. Във втория отред вървяха швабският херцог и ратисбонският епископ със своите хора. В третия отред бяха трима епископи с хората си, а именно: хербиполийският, лиежкият и базелският. В четвъртия и последен отред бяха определени императорът и останалата част от войската.

Между това гореспоменатите неприятели, които бяха бързи и ловки в проливането на кръв, започнаха да разбойничестват и оръженосците, които излизаха от лагера, за да събират трева и фураж за храна на конете, всеки ден ставаха жертва на отровните им стрели. Някои също се завръщаха в лагера ограбени и наранени. Все пак нашите [кръстоносци], обладани от напразни и безполезни надежди, не допускаха, че всичко това се вършеше със знанието на константинополския император, въздържаха се от отмъщение и все още считаха, че търпеливо трябва да понасят тия неприятности. И тъй, след като изоставиха товарните кораби и коли, те потеглиха от Брундузиум и поеха предначертания си път. Напред вървяха унгарците и чехите с оръжие в ръка и с огън и брадви премахваха натрупаните прегради по пътя. Швабският херцог пък вървеше по следите им заедно със своите хора, прекара нощта без почивка в гората, гдето миналата нощ те се бяха разположили на лагер. Понеже не бе наредил още достатъчно предвидливо нощната стража в отреда си, той неочаквано понесе загуби от неприятелите които ненадейно нараниха мнозина от нашите вътре в лагера и убиха един рицар и още някои други. Но след като нашите се събудиха, онези незабавно се обърнаха в бягство. И тъй вследствие на нанесените му загуби херцогът стана по-предпазлив и бързо предупреди идващата след него войска, а особено своя баща. Императорът пък заедно с дружина въоръжени рицари хитро постави засади на гореспоменатите неприятели, които заслужено паднаха в „ямата“22, която бяха приготвили за нашите. Те бяха осъдени на обесване и понесоха заслужено наказание. Някои от тях императорът остави живи и според техните показания обсади в една тайна крепост, построена неотдавна от тях, неколцина граждани от Брундузиум и мнозина други съучастници в техните злодеяния. След като ги залови, той заповяда да бъдат наказани също със смърт чрез обесване. И тъй като и от техните признания стана явна подлостта на константинополския император и на управителя на Брундузиум, част от рицарите се върнаха назад и опожариха цял Брундузиум. И тъй при по-нататъшното напредване на войската разбойниците злодеи всекидневно налитаха с все нови и нови нападения върху нашите, като ги избиваха, ограбваха и крадяха. Някои от нашите, които вървяха непредпазливо, погиваха от техните стрели. Но пък и мнозина от неприятелите, щом попаднеха в ръцете на нашите хора, като мръсни кучета или грабливи вълци биваха обесвани нагоре с краката и надолу с главата по дърветата край пътя. Между това по пътя един отличен рицар, Фридрих от Берген, видя, че конят, на който яздеше, бе внезапно наранен от стрела. Той се огледа на всички страни и твърде много се зачуди, че причинителят на нараняването никъде не се вижда. Най-сетне погледна нагоре и съгледа едного от неприятелите жалко да се прикрива между разлистените клони на върха на едно дърво. Той по-напред повика другарите си да видят това чудо и след това здраво обеси нещастника на самото дърво, за което се бе жалко вкопчил.

Като влизаха по такъв начин в различни сблъсквания и сражения, кръстоносците стигнаха до града Равно23, почти съвсем разрушен и изоставен. Там при императора се яви пратеник на унгарския крал, който извиняваше забавянето на своя зет — константинополския император: последният неотдавна бил преминал Хелеспонтското море, което се нарича „ръкав на свети Георги"24, за да обсажда Филаделфия25, бунтуваща се по това време начело с някого си, на име Тодор. Освен това дойде и друг пратеник, който донесе лукаво писмо от константинополския канцлер,26 в което лъжливо се обещаваха всякакви услуги: константинополският император бил твърде учуден, загдето още не бил уведомен за пристигането на императора и на кръстоносната войска, та да нареди почтени мъже да се погрижат да им уредят пазар с дължимата почит. Освен това били изпратени от Константинопол видни мъже, които тържествено очаквали при град Средец пристигането на войската, за да посрещнат прилично императора, да му приготвят пазар и да му окажат дължимата почит. Но това уверение бе съвсем напразно и безплодно. Защото безчестният брундузийски управител още преди това бе наредил всички да избягат, бе заповядал да се разрушат мелниците и да се разтури пазарът.

Сред вихъра на сраженията, но все пак при ясно и приветливо време, нашите вече наближаваха града Ниш. Неман27 и Красимир, велики жупани на Сърбия и Рашка, заедно с третия си брат Мирослав неотдавна бяха изтръгнали от Константинополската империя тоя град заедно с цялата област наоколо и го бяха подчинили под властта си. Наистина те радостно излязоха да посрещнат кръстоносците и с голяма тържественост и бляскаво великолепие приветстваха, както подобаваше, най-вече пристигането на императора. На драго сърце те му отдаваха почести, оказваха му любезни услуги, щедро раздадоха и на отделните князе волове, овце, вино, жито и ечемик и уредиха пазар за всички. Обещаваха на императора всякакво съдействие срещу което и да било племе, а най-вече срещу константинополския император. Доброволно му предлагаха помощ както от своя страна, така и от страна на своите съюзници и приятели, т. е. от страна на Калопетър и брат му Асен, които благодарение на военните си добродетели също бяха подчинили и владееха част от България около Дунава и части от Тракия. Съветваха го също така старателно да се пази от гръцкото „пиво“ и молеха да получат от ръцете28 на самия император споменатия град Ниш заедно с областта около него и всички други свои земи, и то не от страх пред константинополския император, а само от привързаност към Римската империя,29  на която силно желаеха да се подчинят чрез феодална клетва. Знаменитият император, бидейки привърженик на мира и доверието, отговори на това ловко и съобразно с обстоятелствата. Тъй като носел знака на кръста, той желаел да се опълчи срещу завоевателите на ерусалимската земя и не бил дошъл да завоюва християнски земи, ако, разбира се, му бъде позволено да премине мирно през Гърция. В противен случай с божия помощ той с оръжие щял да проправи пътя за себе си и за своите братя кръстоносци. И тъй, след като престоя при Ниш цели шест дни, за да може войската да си отпочине, императорът най-напред се отблагодари за оказаните почести и услуги и после се сбогува със споменатите жупани.

След като потегли30 от Ниш, войската вървеше в строй, както и по-преди, и разпределена по отреди. Като минаваше вече с усилие през планински стръмнини и дълбоки долини, тя бе силно обезпокоявана от неприятели, които непрекъснато подновяваха нападенията си. Те предварително вече се бяха стекли от всички страни и тайно и явно се готвеха да причиняват убийства и неприятности на кръстоносците. Там измежду нашите бе убит един рицар, мнозина бяха наранени със стрели, а и някои коли в отреда на патавийския епископ31 и на меранския херцог32 бяха разграбени в отсъствие на рицарската охрана. Един ден посред тези въоръжени сблъсквания, когато неприятелите дръзко нападнаха кръстоносния отред, едного от нашите рицари носеха на носилка тежко болен и, разбира се, изтощен. Като чу бойния вик и съгледа неприятелите вече наблизо, здравето му като че ли се възвърна. Той веднага надяна ризница, скочи от постелята, храбро повали едного от тях и след като обърна останалите в бягство, върна се на леглото си. Този, когото страхът бе направил толкова смел, се тръшна на леглото, след като слабостта отново го облада. Когато след това нашите навлязоха в една твърде просторна долина, разбойници, както конници, така и пехотинци, отново се стекоха от всички стоани. Те денонощно нанасяха на нашите хора непоправими щети, убиваха едни, други нараняваха и се опитваха тайно да окрадат ония, които не можеха да ограбят.

Кръстоносците бяха дошли до някаква гориста и тясна долина, гдето неприятелите чрез зидове и гъсто наредени отсечени дървета бяха преградили пътя между скалисти теснини, отдето нашите щяха да преминат. Но унгарците и чехите с оръжие в ръка минаха първи оттам, след като разрушиха иззиданите препятствия. Също и славният швабски херцог с военна сила премина невредим оттам, само че загуби воловете си, които бяха откарани на разбойниците. След тях някои, които вървяха твърде непредпазливо, попаднаха в ръцете на неприятелите и бяха ограбени от тях. Там бяха погубени двама рицари и бяха смъртно наранени мнозина други, които придружаваха колите. По-нататък, когато славният мерански херцог Бертхолд искаше да мине по същия път, ето че твърде голяма неприятелска войска изскочи от планината и се нахвърли от двете му страни. От страшните им викове ехтяха планинските пещери и цялата гора. Под техния ожесточен напор от всички страни нашият малоброен отред не можеше повече да противостои на тяхното множество. В това време самият херцог решително грабна собственото си знаме, насърчи и призова към сражение своите хора, които вече мислеха да търсят спасение в бягство. И както свирепият глиган се втурва светкавично със зъбите си сред лаещите кучета, така и храбрият мъж смело се хвърли сред неприятелите и с меч си отваряше път, докато ги принуди да отстъпят. Нашите си възвърнаха смелостта и по примера на своя херцог мъжки се опряха и нанесоха на неприятелите всякакви загуби. Едни от тях те насякоха на късове, други пък смъкнаха от дърветата, върху които напразно се надяваха да се укрият, и веднага ги предаваха на смъртно наказание. За да сплашат останалите, нашите обесиха тридесет души на една бесилка край пътя. Онези пък, които успяха да се изплъзнат чрез бягство, се изплашиха, като видяха поражението на своите хора. След това дързостта им се намали за известно време, докато премина и следващата кръстоносна войска.

След като кръстоносците извървяха два дни път по-нататък, те навлязоха в друга една долина, твърде стеснена в долната си част, в която от двете страни се издигаха възвишения и която преминаха много трудно. Там един наш отред бе ожесточено нападнат от неприятели, които налитаха отгоре и хвърляха камъни и стрели надолу върху кръстоносците. Какво можеха прочее да сторят нашите, тъй непоносимо нападани от вси страни? Те по никакъв начин не можеха да се придвижат напред, не можеха да се оттеглят и назад, а нямаха възможност да влязат и в ръкопашен бой с неприятеля поради планинските стръмнини. Те вече се колебаеха и вече мислеха да изоставят колите си, та по тоя начин междувременно да могат някак си да се изплъзнат c бягство, докато неприятелите бързат да грабят плячка. Най-сетне един от тях, обладан от решителна смелост, ги разубеди да не предприемат бягство. Като намери неколцина, които имаха смелостта да се изложат на толкова голяма опасност заедно с него, той пъргаво се изкачи на едно възвишение, с изваден меч се втурна сред неприятелите, едни уби, а други запрати в пропастта. Най-сетне той здраво сграбчи техния вожд и знаменосец и двамата се вкопчиха в борба. Борейки се по тоя начин, те заедно се сгромолясаха от планинската стръмнина чак до дъното на долината. Но нашите бързо се притекоха, разтърваха борещите се, осъдиха разбойника на обесване, а кръстоносеца възхвалиха заради доблестната му смелост.

 

3. Кръстоносците навлизат в Тракия и се настаняват да зимуват в Пловдив и Одрин, оплячкосвайки околните области

 

Dritter KreuzzugКогато пък кръстоносците пристигнаха при града Стралиц, който намериха изоставен от жителите му, императорът нареди първите да изчакат последните. Вече болестта алчност бе заразила мнозина във войската, тъй като разрешението да грабят, наложено от нуждата, поради алчност бе надхвърлило много границата на императорския едикт. По настояване на императора хербиполийският епископ33 ги разобличил, като се обърнал с тези думи: „Народът е осквернен с анатема. Аз не ще бъда с тях, ако те не се очистят.“ Той очевидно сочеше и припомняше случая с кражбата на церихонтиеца Ахон34, поради която, както се казва, заради греха на едного пропаднал цял народ. Казва се, че тогава Господ казал: „Анатема се гнезди в недрата на Израел, не ще можеш да устоиш срещу твоите врагове.“35 След това се пръсна слух в лагера, че безбройна гръцка войска чака в гръцките равнини и се готви да влезе в сражение с нашите при вратите на Свети Василий, гдето се намираше крайният и най-укрепен проход на България. По-нататък гръцките подлости започнаха вече да излизат наяве. Затова императорът постави във войската пет конни дружини на бойна готовност, та ако се случи неприятелите да нападнат, те да намерят нашите въоръжени и готови за сражение. Първа бе дружината на славния швабски херцог, на ратисбонския епископ и на четиримата графове от Бавария. Знаменосец ѝ бе граф Бертолд от Нувенбург в Бризигаудия. Втора бе дружината на чехите и унгарците. И двете тези народности имаха собствен знаменосец. Трета бе дружината на Бертхолд, херцог на Далмация или Мерания, и на петте епископи: вирцибургския, т. е. хербиполийския, лиежкия, патавийския, базелския и озинбургския. Знаменосци ѝ бяха самият херцог и граф Попо от Хениберг, града на хербиполийския епископ. Четвърта бе дружината на самия император. В нея се числяха тарентазийският архиепископ, мисинийският епископ, холандският граф заедно със своя брат и останалите рицарски сили. Петата по-голяма дружина, която се състоеше от оръженосци и пехотинци, бе образувана по-късно при Филипопол.

След като работите бяха уредени тъй предвидливо, кръстоносците потеглиха оттам и се разположиха на лагер при Новохон36. Там тепърва пристигнаха тулският епископ Петър и Гоберт от Аспермонт, които при твърде големи трудности бяха ни последвали заедно със своя рицарски отред през България, гдето бяха видели да висят обесени по дърветата труповете на умрели наши хора, изровени наскоро от гробовете им. Какъв страшен и нечуван начин на отмъщение, какво чудовищно преследване! Какво ли пък, мислиш, биха сторили, ако имаха възможност и начин да си отмъщават на живи хора тези, чийто гняв или по-скоро бяс така вилнеел над мъртвите? Жестоко и безумно е да искаш да погубваш човека и след смъртта му.

При преминаването пък през споменатия проход на херцога бе заповядано от баща му да върви напред. Тогава той избра измежду по-видните хора на своя отред петстотин рицари, облечени в ризници, чиито коне също така имаха железни покривки. Начело с такъв един вожд този отред потегли в пълна бойна готовност, снабден с такива оръжия, чийто блясък ослепяваше погледа и можеше да внуши страх у неприятелите. Щом го съгледаха, гърците, които бяха изпратени на прохода Св. Василий, бяха обладани от страх и малодушие. Колкото се може по-скоро те се върнаха назад и разгласиха по цялата гръцка войска, че непобедимото и желязно алеманско племе пристига на облечени в желязо коне и че е по-безопасно да избягат навреме, отколкото да дочакат страшните му нападения. Като чула това, войската силно се изплашила, бързо се оттеглила назад и се завърнала във Филипопол. Там било заповядано на жителите да бягат и било разгласено за пристигането на алеманското племе, срещу чиято храброст човешка сила не можела да противостои в сраженията.

Между това нашите разрушиха и подпалиха всички препятствия в прохода, с оръжие в ръка преминаха свободно оттам и навлязоха в съседната област Църквица. Това бе земя равна, плодородна и приветлива, гдето те намериха в изобилие овършано жито, грозде, вече узряло за гроздобер, и всякакви блага. След това на 24 август пристигнаха при Филипопол, гдето прекараха няколко дни на лагер вън от стените на града, преди да влязат в него по нареждане на знаменития император. Филипопол е богат и виден средищен град, разположен в началото на Македония. Цялата област около него има плодородна и твърде сочна почва.

Там императорът бе уведомен за задържането на своите пратеници.37  Един пизанец на име Якоб, след като предварително получи уверения за сигурността си, му поднесе писмо, в което още в самото начало на поздравлението се изразяваше нахалството и надменността на константинополския император по следния начин: „Исак Ангел, от бога поставен пресвещен, превъзходен, и премогъщ император, величествен римски властелин на целия свят и наследник на короната на великия Константин, изпраща своя поздрав и братска и чиста обич на любимия си събрат в императорската власт — великия княз на Алемания.“ Съдържанието на писмото бе следното: самият той твърде много негодувал от дръзкото пристигане на императора и на кръстоносците в Гърция, станало против волята на императорската му власт. Но тъй като все пак те били кръстоносци, то, ако желаели да преминат мирно и да им бъде уреден пазар, необходимо било още освен пратениците, които бил задържал при себе си, предварително да му бъдат дадени заложници, а именно — самият син на императора, т. е. херцогът на Швабия, и други шестима измежду епископите и другите князе, и то този, който той би предпочел измежду всичките. Но надменният и преглупав император още не знаеше от какъв владетел иска за свой позор толкова дръзки и невъзможни неща. Наистина за мнозина напълно заслужено се обръща в тяхна вреда това, което замислят и предприемат с високомерие и дързост. И тъй, след като изслушаха съдържанието на писмото, кръстоносците пламнаха в силен гняв срещу гръцкото племе. Императорът пък, въпреки че вътрешно бе потиснат от скръб поради пленяването на пратениците, все пак външно запази свойственото си самообладание както в лицеизражението, така и в речта си според онова Вергилиево изречение: „Лицето му изразява надежда, а дълбоко в сърцето си потиска скръбта.“38 И тъй споменатият пратеник си замина за Константинопол без отговор за мир.

Имаше един град, разположен сред стръмни планини недалеч от Филипопол, на име Скрибенцион39.  Той бе твърде здраво укрепен както поради естественото си местоположение, така и със своите стени, снабдени с кули. Все пак този град още при първото нападение бе принуден от Хенрих от Калден, маршал на императорската курия, да се предаде. Императорът определи рицарски гарнизон, за да го държи в подчинение. Между това от някои донесения предприемчивият швабски херцог бе уведомен, че гръцка войска се намира в засада срещу нашите в съседство с близката област, ако се случи някои непредпазливо да излязат за плячка. Тогава херцогът, след като взе със себе си отред рицари, бързо предприе нощен поход срещу тях. На разсъмване те, ако и да бяха предупредени, все пак не успяха всички да избягнат страшното нападение на нашите. Там загинаха знаменосецът им и други петдесет души от племето алани, които бяха наемни войници на гръцкия император. Така, след като прогони неприятеля оттам и събра плячка от местността, херцогът победоносно се върна назад. След няколко дни отново се пръсна слух, че при град Верои неотдавна се е събрала друга гръцка войска. Споменатият херцог и неговият роднина, меранският херцог, решиха и нея също тъй да нападнат със силен отред. Гърците пък, като узнаха за нашето пристигане, излязоха от града, наредени в бойни отреди, и даваха вид, като че имаха намерение да предприемат нещо важно. Но след като съгледаха отблизо отредите и блестящите оръжия на нашите, те веднага изоставиха града и слисани като овце, нападнати от вълци, се разбягаха в планината. Нашите влязоха в града, след това, отрупани с награбената оттам плячка, те победоносно се завърнаха във Филипопол на коне и коли. Освен това в кратко време нашите със силен отред завладяха около десетина града и принудиха други два по-големи града, Пермис40 и Брандевой41, да се предадат. Така пред погледа на нашето племе „земята се смълча“42, жителите коленопреклонно молеха за мир, обещаваха да уредят пазар, срещу трибут получаваха мир от императора и от войската и се върнаха по домовете си, изпълнявайки достатъчно честно обещанието си за пазар.

Вече множество коли излизаха за плячка, кръстоносците опустошаваха цялата страна и се връщаха назад, претоварени с плячка и със съестни припаси. Овце и волове, а и полски дребен добитък имаше в такова изобилие във войската, че един вол се купуваше за пет денара, а един овен — за два или три денара. Всички, които се стремяха да натрупат плячка, твърде лесно спечелваха злато, сребро и много пари. Поради многото плячка старателно изработени килими и копринени дрехи не се смятаха за някаква ценност. Впрочем, тъй като „душите се изнежват при твърде голямото благополучие"43, и във войската започна да се шири разкошът и високомерието поради изобилието на земни блага съгласно с онова Рабаново изречение: „Повечето пъти духът се влияе от изобилието на тия, които е подчинил, поддавайки се на развалата на разкоша и високомерието, тъй като самата висота на могъществото го прелъстява." Все пак императорът, който бе най-въздържан във всичко, най-много се безпокоеше, притесняваше се и от това тъй отегчително протакане на бездействието и същевременно скърбеше за пленяването на пратениците. Не по-малко и вероломният константинополски император бе обезпокоен от прикрит страх и отегчение, като виждаше, че положението на империята му се разклаща от нападения и опустошения.

Но ето че най-сетне се удаде да бъде постигнато съгласие от двете страни за размяна на пратеници и се размениха взаимно посолства в интереса на мира и за възобновяване на съгласието. След това споменатият Якоб и някои гръцки велможи дойдоха при императора във Филипопол, за да действат за помирение, и обещаха освобождаване на пратениците и мирен договор. Но те се завърнаха безрезултатно, тъй като не повярваха на думите им. След това, когато нашите вече губеха надежда за възстановяване на мира и за завръщането на пратениците, ето че се пръсна преждевременно мълва, че те вече са освободени от пленничество и че дори гръцкият канцлер и четирима други гръцки велможи, назовани според чина им с гръцката титла „севаст“, пристигат заедно с тях44. Тогава кръстоносците в празнично настроение с готовност излязоха да ги посрещнат, като заслужено се радваха за възвръщането на своите братя, които „като че бяха мъртви и оживяха, бяха загубени и се намериха“45. О, колко голяма радост бе тогава, как радостно се разцелуваха там, когато и сам благочестивият император заплака от радост и зарадван много от толкова желаното пристигане на своите хора. И тъй, след като гърците бяха отведени и настанени, в присъствието на императора „всички замлъкнаха и заслушаха с напрегнато внимание“46, а мюнстерският епископ започна да разказва наред своите патила и мъки. След разказа си за тези жалки и неописуеми бедствия същият епископ съобщи още и за вероломството на гърците, за договарянето на император Исак със Саладина, за проповедите на гръцкия патриарх, как той вменявал в дълг на гърците срещу опрощение на греховете им да избиват кръстоносците и да ги затриват от лицето на земята. Освен това той разказва и за подготвяната от тях подлост: как гърците възнамерявали в една сухопътна и морска битка да унищожат кръстоносната войска при преминаването ѝ през морето, което се нарича проток „Свети Георги“. Те тъкмо затова били наложили протакането на пребиваването на нашите кръстоносци в Гърция чак до настъпването на зимните студове, тъй като се надявали, че те тогава ще предприемат преминаването. Те очаквали, че по тоя начин онези, които не можеха да бъдат победени във война от тях, ще загинат от студ и глад, измъчвани в студената и безплодна Романия. Такава примка готвеха гърците на нашите хора, но „напразно се хвърля ловна мрежа пред очите на птиците небесни“47.

На следния ден канцлерът и другарите му се представиха на императора и бяха готови с лъжлива клетва да потвърдят постановленията на мирния договор, които отдавна вече бяха установени в Нюрнберг под попечителството на самия канцлер. Тогава императорът се обърна към тях с такива думи: „Вие сте знатни мъже и големи велможи, и вашето достойнство достатъчно ви препоръчва, за да бъде оказано доверие на вашата клетва. Но „парен каша духа“. Сам канцлерът знае кой наруши това, което той бе потвърдил с клетва в Нюрнберг. Тези клетвени уверения, които в началото можеха да имат значение, сега вече ни изглеждат недостатъчни и несигурни. След толкова много понесени загуби аз достатъчно научих от опит колко е искрен и сигурен мирният договор на вашия владетел, който, проявявайки недостойно високомерие, много пъти вече ми предлагаше своята благосклонност в писмата си. Но нека той знае, че аз не се нуждая нито от неговото, нито от чието и да било благоволение, а само от благодатта господня и от помощта на добрите хора в името господне. И тъй той трябва да престане или аз не ще понасям равнодушно поведението му, ако и по-нататък би си позволил да ме поздравлява тъй нахално. Или пък вашият господар не знае кой съм аз? Може би още не ме е опознал? Тогава ето: аз съм и се наричам Фридрих, римски император и винаги август. Тридесет години аз здраво държах и все още продължавам да държа скиптъра на Римската империя без противодействие от страна на никой княз. Този скиптър ми бе предаден, след като в течение на четиристотин години бе владян от моите предшественици със законна и наследствена власт. Че тоя скиптър бе пренесен от Константинопол в Рим поради бездействието и инертността на някого си от предшествениците на вашия владетел — за това свидетелстват ония, които са проучили римската история и са проследили събитията. Така че той би трябвало да се нарича не римски, а по-скоро „ромейски" владетел.

Като чуха това, канцлерът и другите гърци помислиха, че вече ги застрашава наказание със затвор. Те твърде много се уплашиха и последната грешка им се стори по-лоша от предишната. А императорът, като схвана страха им и забеляза побледняването на лицата им, към предишните си слова прибави и тези: „Явно е за всички, пък не е тайна и за вас доколко вашият господар прекали в дързостта си към нас — противно на това, което подхожда на достойнството му. Все пак не е редно това да се обърне във ваша вреда, тъй като не е обичайно за Римската империя да причинява неприятности на пратениците, нито пък вашият случай изисква това. Все пак аз се надявам поне на това, че моят събрат48,  т. е. вашият господар, преди да напусна пределите на царството му, ще възстанови напълно всичко, което досега се узнава, че се задържа от имуществото и вещите на моите пратеници.“ След като императорът каза това, гърците отвърнаха, че те не са изпратени със задача да дадат отговор по тоя въпрос. Така, без да осъществят делото на мира, те се завърнаха в Константинопол, като не занесоха нищо друго освен мълвата за несъгласия и опасността от война.

Между това на съвещанието на князете в присъствие на императора се разгледаха работите и състоянието на войската. Някои предлагаха да се зимува във Филипопол особено поради това, че вече зимата настъпваше и че времето съвсем не бе удобно за поход. Други пък казваха, че е по-добре да поставят в града стража, да потеглят за завземане на другите области и храбро да нападнат гръцката войска и град Адрианопол. Тяхното мнение най-сетне бе възприето от всички. И тъй, след като прекара там единадесет седмици, императорът заедно с войската напусна Филипопол.  Четирима пък епископи, а именно лиежкият, мюнстерският, патавийският и тулският, заедно с мнозина други останаха за охрана на града. Придвижвайки се по-нататък, те се разположиха на лагер при Глисмон49, гдето намериха в изобилие всички блага, необходими за поддържане на човешкия живот. След седемдневна почивка потеглиха оттам и пристигнаха до града Констанция. И тъй като императорът неотдавна бе приел пратеничество от унгарския крал, който молеше да се позволи на унгарските рицари да се върнат назад, той не искаше по-нататък да води със себе си принудително никой кръстоносец. Той знаеше впрочем и имаше пред вид, че Господ не приема насилствена служба. И тъй върнаха се назад яварийският епископ и всички други кръстоносци от Унгария освен неколцина, които счетоха за позорно да се върнат и да се откажат от предприетия поход.

Между това някакъв пратеник отново поднесе на императора писмо, пълно с високомерие и дързост, чието съдържание бе следното: константинополският император много се радвал за пристигането на нашите [рицари], тъй като по тоя начин ги бил хванал в мрежата си, от която не можели да се изплъзнат, и вече не били в състояние нито да отстъпят назад, нито да потеглят напред. Но той напразно се надяваше, че силният духом император ще се уплаши от тия гръмовити заплашвания. Казано е впрочем: „Терзае със заплашвания този, който иска хората да се боят от него.“ „Този, който заплашва, сам повече се бои и от страх заплашва.“  По-нататък, докато нашите напредваха със силна войска и цялата земя наоколо светеше от пожарите на големи и малки градове и села, гръцката войска отстъпваше пред тях в неуморно бягство. Когато тя пристигна в Адрианопол и не смееше повече да се бави там, за да ги чака, сърцата на гражданите не без основание започнаха да се стягат от страх и отчаяние. Ето защо, като взеха това, което можеха да носят или водят със себе си, те тутакси напуснаха града. Една част от тях достигна с бягство в Константинопол, а друга част — в град Димотика.

Градът Адрианопол, наречен по името на своя основател, е град забележителен и прочут както с красивото си местоположение, така и с плодородието на принадлежащата му област. Защитен откъм юг и запад с две красиво извиващи се реки, той отвън изпъква с яките си стени и кули, пък и отвътре се гордее, прочут с високите сгради на дворците. Нашите влязоха в него на 22 ноември и решиха там да прекарат зимата.

А славният швабски херцог, като чу, че градът Димотика, който се издигаше по-нататък от Адрианопол, е укрепен и пълен с бунтуващи се гърци, взе със себе си отред рицари и бързо се отправи натам. Той веднага разузна разположението на крепостта от всички страни и въпреки че тя му изглеждаше непревзимаема, все пак, уповавайки се на своята смелост и на смелостта на хората си, насърчи всичките за нападение. И тъй всички отвън единодушно и от всички страни се втурнаха да нападат, а гърците отвътре храбро поддържаха защитата на стените. Най-сетне Хуго Вормски и знаменосецът на херцога успяха първи да се изкачат на стените благодарение на рицарската си смелост. Останалите веднага ги последваха, строшиха градските врати и храбро нахлуха вътре. Те безпощадно избиха хиляда и петстотин души гърци, турци и алани от войнството на константинополския император. След извоюването на тази победа кой би могъл да изброи плячката, кой би могъл да изброй богатствата, които се получиха от тоя град и от града Адрианопол?

Между това рицарската дружина на ратисбонския епископ, която бе отишла да завоюва друг град на име Пробатон50, завладя тоя град и получи от него огромно количество съестни припаси и много плячка. Освен това виночерпецът на императора и интендантът Марквард превзеха града Никица51, отдето константинополският император получаваше определено количество отрова като ежегоден данък. Там те научиха от местните жители, че вече на много места водата и съдовете с вино често са бивали замърсявани с отрова — за гибел на нашите хора. Все пак Господ ги запази чрез противоотровата на своето милосърдие. По-нататък нашите успяха да прогонят от града, наричан обикновено Маникава,  и съвършено да разбият една войска от кумани и гърци, които устройваха засади от рицарските оръженосци и всеки ден ги дебнеха да ги убиват. Един ден техните отреди бяха излезли да устройват засади, но бяха мъжествено обърнати в бягство от нашите, докато най-сетне бегом се оттеглиха в града. Но кръстоносците, като бяха дръзко предизвикани за сражение поради кървавите ако и не големи загуби на свои хора, превзеха града с въоръжена сила. Там около четири хиляди неприятели загинаха от огън и меч. След това, когато швабският херцог Фридрих и някои кръстоносни отреди влязоха в град Аркадиопол52, случи се някои от нашите да пристигнат неочаквано на едно по-отдалечено от града място, гдето се намираше някаква куманска войска. Между тях се завърза ожесточено сражение и в града достигна мълва, че кръстоносците са влезли в бой с неприятеля. Тогава херцогът и хората му пъргаво възседнаха бързи коне и се приготвиха да отидат на помощ на нашите. Вече бяха загинали в сражението неколцина от кръстоносците, от неприятелския пък отред бяха паднали много повече. Но куманите, като съгледаха отдалеч знамето на херцога, веднага изоставиха сражението и побягнаха. И тъй като нашите продължиха да ги преследват, те при бягството бяха принудени да изоставят много плячка, триста свои коне и една жена, въоръжена като мъж и отлично обучена в изкуството да стреля с лък. Когато херцогът се завръщаше в Адрианопол, на нашите се усмихваше военното щастие, а гърците бяха притиснати от страх и скръб.

Между това сред толкова голямо изобилие и богатства разкошът, който е мащеха на скромността, и бездействието, което предразполага към сластолюбие, отклоняваше някои от пътя на дисциплината. Когато те след това станаха вече още по-податливи на необуздаността си, „от затлъстяването им като че се породи и несправедливост у тях“53. Високомерие преизпълни душите на някои, чието благополучие прекомерно много подхрани славолюбието им. Толкова лесно високомерието идва при щастието и не е лесно с равнодушие да се наслаждава човек от благополучието си. Но съгласно с онова Соломоново изречение, „щастието на глупавите ще ги погуби“54, прехристолюбивият император, ревностен в законността като втори Финеес,55 изля своя гняв върху мнозина от провинилите се. Така някои заради по-тежки престъпления биваха обезглавявани, други пък, заловени в разврат, биваха събличани голи заедно с жените, бити с камшик и излагани на позорно осмиване.

В това време херцогът пък считаше за по-почтено да се занимава с военни работи. Неговата работа и почивка се състоеше в това, най-напред да превзема съседните крепости и градове, а след това с въоръжен отред храбро да разузнава и изследва състоянието на градовете и областите по крайбрежието. Той ги намираше изоставени, тъй като всички бягаха пред лицето му. Между това при императора отново се явиха гръцки пратеници, които казваха, че са дошли действително, за да възобновят мира. На таен разговор с императора се водиха по съвета на мъдри мъже преговори относно мирния договор и неговите условия, които по-напред бяха изложени писмено, а след това — обявени и публично. Гърците, като искаха да си послужат със свойствената си извъртливост, отхвърлиха някои постановления, които изглеждаха най-полезни за възстановяването на мира. По тоя начин всичко бе осуетено и те си заминаха по-скоро с известие за война, отколкото за постигнатото съгласие. Тогава целият град Константинопол затрепера от страх при мисълта, че вече наближава гибелта му и предстои унищожение на народа му.

Докато това се вършеше в Адрианопол, намиращите се в града Филипопол кръстоносци подчиниха под властта си и по-далечни земи и градове наоколо и навлязоха в областта Градец56. Там те ограбиха и опожариха цялата страна, тъй като по рисунките на храмовете и сградите видяха изобразени гърци, яхащи върху вратовете на кръстоносците.57

Впрочем с течение на времето за нашите хора вече стана необходимо да се обсъди навременно и общо решение на кръстоносците за състоянието на войската: какво е по-целесъобразно да се предприеме пред вид несигурното положение. Но както тези, които бяха в Адрианопол, все още не знаеха нищо за състоянието на другите, които пребиваваха в града Филипопол, така също и ония нямаха никакви известия за това, което се бе случило и с останалите. Ето защо императорът изпрати във Филипопол меранския херцог, великия граф на Холандия и Фридрих от Берген заедно с триста отбрани рицари. Преди тяхното пристигане четирима рицари и други някои от нашите, които бяха изпратени за охрана на същия град, неотдавна бяха погубени в сражение с неприятеля. Меранският херцог обаче веднага се зае да отмъсти за тях и се отправи срещу войската на споменатите неприятели при Бакон58, гдето те бяха избили нашите. В завързалото се сражение той погуби триста от тях. След това цялата войска, която се намираше във Филипопол, разруши града, за да не може да послужи за прибежище на неприятеля, и замина за Адрианопол, както ѝ бе заповядано от императора.

 

4. Кръстоносците сключват договор с византийския император и преминават Дарданелите

 

Между това Калопетър, който заедно със своя брат Асен властвуваше над влашките народи,59 изпрати посолство в Адрианопол. Той молеше императора да положи на главата му собственоръчно диадемата на гръцкото царство и обещаваше да му дойде на помощ срещу константинополския император с четиридесет хиляди кумани. Императорът даде любезен и съобразен с обстоятелствата отговор на молбата му, въпреки че други грижи и други по-големи задължения го караха да продължи по-нататък предприетия поход. Защото той много повече желаеше да се притече на помощ на презморските предели и да види блажения Ерусалим, отколкото да се бави в Гърция и да присвоява една чужда нему държава.

Впрочем константинополският император, като виждаше, че всичките му предателски планове докарват само огромни опустошения на страната му, късно се разкая и отново проводи в Адрианопол пратеници за мир. Сега вече той смирено молеше да приемат от него това, което по-преди нахално изискваше да му бъде дадено, за да бъде установено взаимно съгласие. Все пак славният император все още не искаше да повярва на пратениците, когато те предлагаха условия за заздравяване на мира. Той изпрати в Константинопол свои пратеници заедно с гръцките, за да разузнаят по-точно истината за всичко това. След като бе установено, че предложението е сериозно, едва тогава се заеха старателно и грижливо с окончателното обсъждане на мирните условия. Пратениците се завърнаха и донесоха следните постановления на уговорения мирен договор, писмено изложени: константинополският император доброволно и окончателно опрощава всички загуби, причинени от грабежи, разрушаване на градове и избиване на хора, и всички ония безброй обиди, които са му нанесени. Той ще достави достатъчно кораби, за да може славният римски император с Христовата войска да премине морето при отиването му в Галиполи между Систос и Абидос, и ще им уреди стоков пазар. За уверение и потвърждение на обещанията си император Исак ще даде на господаря император четиринадесет най-отбрани заложници от царска кръв и с дукски сан, а именно: господин Андроник, син на Йоан, събрата му в императорската власт, после шестима съдии и други шестима измежду по-знатните константинополски граждани и господин Михаил, син на чичо му, пък и други знатни мъже. Те ще придружават императора и ще се движат заедно с него, докато успее да си осигури свобода на движение отсам града Филаделфия, след което ще се завърнат невредими. Също така относно щетите, които понесоха в Константинопол мюнстерският епископ, граф Руберт и другарите им, константинополският император ще постъпи съгласно волята и решението на победоносния римски император. За спазването на всичко това ще положат клетва в храма на пресветата в Господа велика църква „Света София“ петстотин благородни мъже or столицата и империята в присъствие на патриарх Доситей. След като бяха прочетени и одобрени публично постановленията на тоя мирен договор, петстотин души и от нашите по искане на константинополския император положиха клетва за спазване на договора при условие, че то ще бъде ненарушимо спазвано и спрямо самите нас.

След като бе сключен по този начин мирният договор, пратениците на султана60 и на неговия син Мелих пристигнаха в Адрианопол, коленопреклонно целунаха ръка на императора и привидно изразиха голяма радост. Те твърде лукаво се оплакваха от вероломството на гърците, че били пленени и задържани от тях. Но те заявяваха, че са забравили всички неприятности, които били понесли през време на пленничеството си, тъй като вече имали свободата да видят лично негово величество императора, което отдавна желаели. След тези ласкави встъпителни думи те представиха писмо от султана, в което той се наричаше най-велик господар на турците, арменците и сирийците, най-горещо поздравляваше привидно императора и му обещаваше всякакво съдействие, подкрепа и помощ срещу каквито и да било неприятели. Каква чудно изтънчена измама, която под меда на ласкателните речи тъй умело прикриваше горчилото на коварните замисли. Кой би бил толкова предпазлив, кой би бил толкова съобразителен, за да може да прозре толкова лукави сплетни, за да може да предотврати без загуба толкова примки и предателства? Наистина императорът вече бе пристигнал в страната на скорпионите, които нямат отпред това, което докарва страх, но жилят откъм опашката. Впрочем пратениците в съгласие със съдържанието на писмото започнаха да предлагат следното: „Велики и превъзходни римски императоре, онзи твой велик султан, свързан с тебе чрез специален договор за приятелство, и неговият син Мелих с най-голямо желание очакват твоето пристигане. Те искат предварително да узнаят с какви желания ти ще навлезеш в техните земи, за да те посрещнат величествено и приятелски и да ти приготвят пазар с изобилни стоки. Онзи, който бе посял раздори и войни между тях, заслужено бе наказан с убийство. Това, което се случи с него, и двамата пожелават да сполети всички твои врагове, а на тебе желаят здраве и дълъг щастлив живот. И двамата желаят едно и също нещо, и двамата са съгласни в това и са се споразумели помежду си особено в това: да ти окажат всякакви любезни и почетни услуги. Мелих е получил благоволението на своя баща и се признава за негов истински законен наследник. И тъй по наследствено право, тъй да се каже, той изисква от тебе, пък е и достойно онази стара и особено искрена твоя обич, с която досега си почитал бащата, да се разпростре занапред и върху сина. Когато навлезеш в царството на султана, което с увереност можеш да считаш и за свое, по-нататък ти ще се движиш спокойно и в безопасност като в своя собствена земя и сред свои собствени укрепления. Цялата страна радостно очаква твоето пристигане и гори от искрено желание да те види.“ Като прояви доверчивост към тези думи, императорът прие най-любезно пратениците и ги задържа при себе си. Но змия в пазва, огън на скут, и мишка в торба стоят за зло и за нещастие на тоя, който ги държи. Наистина аз потвърждавам това и казвам: „който се доверява на безчестния, той заслужено бива продаван и получава отрова вместо мед.“

По-нататък, за да не би непостоянството на някои да породи несъгласия и раздори във войската, императорът, като взе пред вид, че покорността е за предпочитане пред жертвите, поиска от всички клетва за подчинение, която всички единодушно и доброволно положиха. И след като бяха получени заложници, на 27 февруари61 по нареждане на императора всички напуснаха града Адрианопол, гдето бяха престояли вече четиринадесет седмици. Преди да пристигнат в града Роса, те понесоха твърде много неприятности в лагера, тъй като настана прекомерен студ и паднаха проливни дъждове. Поради това някои гърци от народа, които продължаваха да вършат търговия с войската и на полето, бяха замръзнали и измрели от студ. Също така колите на някои кръстоносци при преминаването на един поток бяха грабнати от внезапно придошлата вода и потопени заедно с хората и добитъка. След това кръстоносците минаха покрай града Брахол62 и пристигнаха в Галиполи, гдето швабският херцог остави колите и най-напред премина пролива заедно със своите рицари. Когато пък императорът последен преминаваше през пролива, гърците тържествено го приветстваха и цялата флота ехтеше от фанфари, тръби и разни видове музикални инструменти. След като премина цялата войска, всички заложници с изключение на петима се завърнаха в Константинопол, след като получиха позволение от императора.

 

1През 1189 г.
2Войската на Третия кръстоносен поход.
3В началото на 1189 г. германският император Фридрих I Барбароса изпратил в Цариград посолство от видни кръстоносци — епископа на Мюнстер, граф Рупрехт или Роберт от Насау и рицаря Хайнрих от Диц. Задачата на това посолство била да следи за точното изпълнение на сключения през 1188 г. договор между кръстоносците и Византия в гр. Нюрнберг, по чиито постановления германският император се задължил да осигури мирно преминаване на кръстоносната войска през територията на Византия, а византийският император дал клетвено обещание да осигури снабдяването на кръстоносците с хранителни припаси и превозни средства.
4Под България и Македония тук трябва да се разбират подвластните на Византия български земи, през които минава пътят Белград — Ниш — Средец — Пловдив — Одрин — Цариград.
5Исак II Ангел.
6Сl.  Claudianus, In Rufinum 1, 98.
7I Петрово посл. 2,8.
8Византийският император Исак II Ангел, който се съмнявал в миролюбивите намерения на кръстоносците спрямо Византия, се сближил със Саладин, главния техен враг.
9P. Ovidius Naso, Tristia, 5, 6, 13.
10Дн. гр. Mauthausen в Австрия.
11Местността Виривелди при дн. гр. Братислава.
12Дн. гр. Братислава.
13Фридрих I Барбароса.
14На 28 май 1189 г.
15Дн. град Гран в Унгария.
16Унгарският крал Бела III (1174 — 1196).
17Сирмиум, дн. град Сремска Митровица.
181189 г.
19Византийският император Исак II Ангел.
20Името на средновековния град Браничево е предадено в текста с „Brundisiura".
21На 2 юли 1189 г.
22Псалм, 7, 16.
23Град Равно, дн. Кюприя в Сърбия.
24Под „Хелеспонтийско море", наречено тук „ръкав (проток) на св. Георги", се разбира Мраморно море с Дарданелския проток.
25Гр. Филаделфия в Мала Азия, дн. Алашехир в областта Айдън.
26Под „канцлер" тук трябва да се разбира византийският логотет на дрома — сановникът, който завеждал външнополитическите отношения на империята.
27Сръбският велик жупан Стефан Неман (1151 — 1195) още през 1185 г. бил навлязъл във византийска територия откъм северозапад и достигнал до Средец.
28Изразът „получавам от ръцете" е типичен за изявяване на васалитет, какъвто сръбските жупани доброволно пожелали да приемат от германския император като от свой сюзерен.
29Т. е. към Фридрих Барбароса, който на 18 юни 1155 г. бил коронясан за император на Свещената римска империя.
30На 30 юли 1189 г.
31Касае се за епископ Дитполд от гр. Пасау (Бавария).
32Касае се за споменатия херцог Бертолд IV.
33Епископът на гр. Хербиполис, дн. гр. Würzburg в Бавария. Този епископ бил един от главните предводители на кръстоносната войска.
34Исус Нав. 7, 12, 1 — 24, 13.
35Пак там, 7, 13.
36Селищното име Новохон (Nouochon) напомня по-късното селище Нови хан (на 25 км изт. от София).
37Касае се за епископа на Мюнстер, за граф Рупрехт или Роберт от Насау и рицаря Хайнрих от Диц.
38Vergilii Aeneis, 1,209.
39Този град и крепост основателно се отъждествяват от Златарски (История, III, стр. 31) със Станимашката крепост, известна днес под името Асенова крепост, и с Асеновград.
40Пермис (у Ансберт — Пернис) по всяка вероятност е днешното селище Перущица.
41Наименованието Брандевой още не е отъждествено. Засега може да се приеме предположението на Златарски (История, т. III, 32, бел. 2), че крепостта Брандевой се е намирала недалеч от Перущица.
42I Макав 1,3; или 11,52.
43P. Ovidii Nasonis Ars araandi, 2, 437.
44Това станало на 28 октомври 1189 г.
45Лука, 15, 24.
46Vergilii Aeneis, 2, 1.
47Притчи 1,17.
48Фридрих Барбароса нарича Исак II Ангел „свой брат“, тъй като Фридрих, коронясан за римски император, и Исак, бидейки византийски император, юридически се считали за владетели на две половини на една и съща Римска империя.
49С наименованието Глисмон е означена една крепост, чието същинско име с местоположение все още не може да се установи.
50Крепостта Проват се намирала на североизток от Одрин при днешното село Провадия.
51Никица или Мала Никея, днешното селище Хафса — югоизточно от Одрин.
52Аркадиопол, дн. Люле Бургас.
53Псалми 72, 7.
54Притчи 1, 32.
55Числа 25,7 и 11.
56Малката крепост Градец се намирала на север от днешната Крива Паланка. За самото наименование вж. у Стр. Лишев, Особености, стр. 327.
57В случая се касаело за изображението на Страшния съд, което обикновено се рисува на западната стена на църквите и в което кръстоносците видели себе си яхнати от гърци.
58С Бакон е означена родопската крепост Баткун, до дн. с. Баткун при Пазарджик.
59В случая под populi Blacorum (влашки народи, власи) се разбира предимно българското население в Северна България, което по това време било вече обособено в нововъзникналата Втора българска държава под върховната власт на Петър и брат му Асен.
60Касае се за султан Килидж Арслан, владетел на Икониум (Коня) в Мала Азия.
611190.
62Брахол е днешното село Булакьой при Галиполи.