izvori

 

 

Византия

Послание на Константинополския патриарх Герман до константинополчани срещу богомилите

 

Публикувано по: ГИБИ, т. X, превод Г. Батаклиев

 

Патриарх Герман II живее от 1175 до 1240 г. Син на босфорски рибар, той бил дякон в константинополската църква „Света София“ до 1204 г. Когато през тази година Константинопол бил превзет от участниците в IV кръстоносен поход, Герман се оттегля в манастира „Св. Георги Красни", който бил разположен в околностите на гр. Ахираос в Мала Азия. Там той монашества и поучава, докато през 1222 г. бива ръкоположен в Никея от император Йоан Ватаци за патриарх на Константинопол.

Прочети още...

Хрисовул на император Михаил VII Дука

 

Заверен препис в Разпоредбите на Михаил Аталиат за основаните  от него сиропиталище и манастир.

Михаил Аталиат бил роден вероятно в гр. Аталия, Памфилия (Мала Азия) през първата половина на XI в. Като представител на военната аристокрация той имал значителен брой имоти, а като юрист се ползвал със завидно положение при императорите Константин X Дука (1059—1067), Роман IV Диоген (1068—1071), Михаил VII Дука (1071 1078) и Никифор III Вотаниат (1078—1081).

Публикувано по: ГИБИ, т. VI, превод: В. Тъпкова-Заимова

Прочети още...

Новела на Роман Лакапин за протимезиса


Обявена през месец април индиктион X, на 6430 г. — т. е. 922 г.

Преводът е направен според изданието на Zachariae, Jus Graecoromanum, III, 237—2411

Публикувано по: Подбрани извори за историята на Византия, Христоматия, С., 1963
Съставител: Димитър Ангелов

Прочети още...

Константин Багренородни

 

Публикувано по ГИБИ, т. V, С., 1964 г.

Увод, превод и бележки: Г. Цанкова-Петкова и П. Тивчев

 

porfirogenetКонстантин Багренородни (Κωνσταντίνος ό Πορψυρογέννητος), син на император Лъв VI, се родил в 905 г. След смъртта на Лъв VI, по време на малолетието на Константин, управлявал най-напред чичо му Александър (912—913), след това регентство начело с майка му императрица Зоя. В 920 г. друнгарият на флотата Роман Лакапин взел властта, оженил дъщеря си Елена за Константин Багренородни и се провъзгласил за император. По такъв начин Константин бил изместен от управлението на държавата и можал да управлява самостоятелно едва след свалянето на Роман Лакапин и неговите синове (945).

Константин Багренородни се занимавал и с книжовна дейност. Под негово ръководство работили неколцина изтъкнати книжовници. В резултат на техните усилия били приготвени редица съчинения с компилативен характер, по-голямата част от които не са достигнали изцяло до нас. Запазени са сборниците: „3а пратеничествата" (De legationibus), „За добродетелите и пороците" (De virtutibus et viciis), фрагменти от сборника „3а военните хитрости" (De insidiis) и др. Благодарение на тия сборници днес разполагаме с откъси от съчиненията на Евнапий, Приск, Менандър, Йоан Антиохийски и др.

Прочети още...

Из „Доклада за пратеничеството в Сърбия" на Теодор Метохит

 

Теодор Метохит (1260 — 1332) е виден византийски писател и държавник, който в периода 1314 — 1328 г. заемал висшата длъжност велик логотет. През декември 1298 — март 1299 г. предвождал византийското пратеничество при сръбския крал Стефан Урош II Милутин, където имал дипломатически двубой с пратениците на българската царица. Резултатите от своята мисия той е изложил в писмо-доклад до своя приятел Никифор Хумнос, личен секретар на византийския император и негово най-доверено лице. Превод на П. Ников, Татаро-български отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилец, ГСУ ИФФ, IV — XVI, 1921, с. 91 — 95, от К. Sahas, bibliotheca graeca medii aevi, 1, Venetiae, 1872, c. 148 — 153.

Прочети още...

Плач за падането на Цариград

 

Поемата е от неизвестен автор от втората половина на XV век написана след превземането на Константинопол от османците през 1453 г.

Публикувано по: В. Гюзелев, Самият Търновград ще разтръби победите, 171-172.

Прочети още...