izvori

 

 

Новела на Роман Лакапин срещу динатите

 

(Zaсhагiaе, Jus, III, 242—252)

Публикувано по: Подбрани извори за историята на Византия, Христоматия, С., 1963
Съставител: Димитър Ангелов

 

Новела на императора Господин Роман Старши за динатите, които се вмъкват в общини на бедни

През месец септември на индиктион VIII на 6443 година1 от сътворението на света Роман, Константин, Стефан и Константин, верни в бога императори на ромеите

 

Достойно за ревност и старание е за хората, които ценят и назовават велико и почтено изкусното дело на ръката на всемогъщия, да се подготвят душевно за подражание на този, който ги е създал. На тези обаче, които не са го смятали нито за велико, нито за прекрасно, следва да се отрекат способности за творчество и преценяване; на тях е останало да проявяват собствената си воля, понеже са получили всичко необходимо за живот на земята и са предпочели единствено земния живот. Оттук и голямото объркване на нещата, оттук и многото случаи на неправди, оттук голямото и продължително тегло на нуждаещите се и много стеκания на бедните, заради които Господ възкръсва. „Защото, казва Господ, заради мъчението на нуждаещите се и стенанието на бедните сега ще възкръсна." Ако Бог, който ни е създал, спасил и е бил наш цар, се изправи пред нас, за да ни отдаде възмездие, как ще ни презре и как ще ни забрави? Та нали бедният приема да повика на помощ само очите на императора? Затова за негово удовлетворение ние намислихме да излекуваме не само тези рани, които са нанесени наскоро на тях или е направен опит да бъдат нанесени, но да поставим болния организъм на общо и продължително лечение и издадохме настоящия закон, като го предназначихме за отблъсване и премахване на алчните замисли, така че сега вече никой да не се отчуждава от своите и да не подтиска бедния. Целта ни е този закон да намери общо ползотворно приложение: и богу угодно, и за фиска доходно, и за държавата полезно, защото някога е била пропусната или не е била положена подходяща грижа за такава работа, за която във всички намиращи се под наша власт служби са постъпили и мнения, и съдебни решения, за да възпират престъпното намерение и обуздаят протегнатата за грабеж ръка. Но понеже злото е нещо много лукаво и много разнообразно и всички злини — не най-после алчността, ако не и повече — кроят планове да избягнат от ръката на законите и постановленията и да премахнат всевиждащото око на божествената справедливост, заради това всичко е взето под внимание и записано в закона по-точно и по-грижливо, за да отблъсва и пресича пътя на хитрите намерения на престъпниците.

1. Ето защо постановяваме жителите на всяко село и град, които управлява на второ място след Бога нашата власт, да владеят свободно и необезпокоявано отредените им от съдбата жилища и имоти. Ако времето ги запази, нека те останат като наследствена придобивка на децата и роднините или да бъде изпълнена волята на притежателя. Ако ли, както е присъщо на човешкия живот и на превратностите на времето, се яви необходимост или нужда, или пък само желание и собственикът започне да продава своите имоти частично или изцяло, нека те бъдат предложени за купуване на жителите на същото село или на съседни места и села. Ние не постановяваме това от омраза и завист към динатите, но го нареждаме поради благоразположение и за покровителстване на бедните и за общо спасение; защото тези, които бяха определени от бога да управляват, понеже са се издигнали по слава и с богатство над мнозинството, вместо да отделят големи грижи за бедните, гледат на тях като на жертви за техния глад и недоволстват, че не могат да присвоят по-скоро това, което бедните имат. Ако и това безбожно отношение да не е присъщо на всички, нека спазването на закона да бъде общо за всички, за да не се внася тайно заедно с житото и плевел.

И така никой от знатните магистрати и патрикии, нито от удостоените с гражданска и военна власт, нито в никакъв случай причислените към сената, нито настоящите или бивши архонти в темите, нито пребоголюбивите митрополити или архиепископи, или епископи, или игумени, или висши църковни служители, или прокураторите на императорските домени, никой вече да не смее нито за себе си, нито за императора или църквата, нито сам или чрез поставено лице да се вмъкне в село или селце и да придобие всички негови имоти или част от тях било чрез покупка, или дар, или наследство, или под някакъв друг предлог, защото такава придобивка се обявява за невалидна. На тези, които са придобили имоти, се заповядва да ги отстъпят безвъзмездно заедно с извършените подобрения на техните собственици. Ако няма собствениците им или техните роднини, да се върнат на жителите на селото или селището. И наистина господството на такива лица увеличи още повече голямото тегло на бедните. Те докараха множество роби, наемни работници и другите хора, които идваха след или с тях. Едновременно с това се появиха и бунтове, преследвания, ангарии и всички подтискания и притеснения, които въобще ги съпровождат. То ще причини и развалата на обществото, която според схващащите добре нещата далновидци не ще да е малка, ако настоящият закон не предвари да я спре. Защото когато много хора имат свои имоти, това е от голяма полза за посрещане на държавните нужди — за събирането на данъците и за изпълнението на военните повинности, които съвсем ще изостанат, щом се намали броят на тези хора. А трябва тези, в чиито ръце е поверена сигурността на държавата, да потушават смутовете, да отблъсват вредителите и да се грижат за благото на обществото. Нека тези неща бъдат съблюдавани за в бъдеще за обща полза и благосъстояние на нашите поданици! Необходимо е обаче възприетото лечение да се въведе не само за случаите в бъдеще, но и за случаите в миналото, защото мнозина използваха затруднението на бедните като повод за търговия. Това затруднение впрочем донесе носещото всичко време или по-скоро то причини изобилието на нашите грехове, които принудиха божието човеколюбие да им го изпрати. Те гледаха, че бедните са притиснати от глад, и вместо да проявят човеколюбие, състрадание и доброта, едни със сребро, други със злато, трети с жито и други някакви подаяния закупиха евтино имотите на нещастните бедни, оказвайки се по-насилствени от тогавашната нужда. И оттогава нататък те станаха за нещастните жители на селата като някаква пагубна напаст от болести или като гангрена се впиваха в тялото на селските общини и приготвяха пълната им гибел.

2. Всички знатни, които настоящият документ изброи по-горе, за да бъдат възпрепятствани да купуват имоти, и които след миналия първи индиктион, т. е. след настъпването на глада или след неговото преминаване, са завладели селища или села или пък са придобили имоти в тях частично или изцяло, да получат платената от тях цена за имотите и да бъдат отстранени от завладените от тях имоти или от първоначалните господари, или от техните наследници или роднини, или ако те са в материално затруднение, от плащащите само с тях общо данък, или от общината, която пристъпи към изплащане на платената сума. За извършените върху тях подобрения, ако казаните лица са заможни и имат желание, нека да платят съответната стойност, а ако не са в състояние и не искат, нека динатите да си вземат материалите и да се оттеглят, стига те да са ги направили със свои средства и да не се окажат имущество или работа на бедните. Но това се отнася за придобивка чрез покупка, която има естествено вид на справедлива сделка. Ние постановяваме даренията или наследствата, или други подобни и хитро измислени придобивки или грабежи да бъдат невалидни сега и в миналото, без да имат възможност злонамерените да искат нещо за тях, но да ги върнат безвъзмездно на техните господари, или ако те са изчезнали от този свят, на децата или роднините им, или ако и тези са умрели, да ги дадат на плащащите общо с тях данък.

3. Ако и божието провидение да е погледнало на някои по-благосклонно или по някакви други неведоми причини да ги е докарало в по-добро положение в настоящия живот, като ги е изтръгнало от по-скромна участ и издигнало на по-високо стъпало, ние считаме за справедливо и те да останат с наследството и имуществото, което са добили отначало, и да не правят по-нещастни съседите си, като ги разоряват поради увеличаването на тяхното благополучие, защото когато стоещите по височините на житейското величие и облечените в слава се гордеят пред по-долните, това е по-силно обвинение, отколкото сделките им. Спорът между хората се създава ежедневно в много неща и показва ясно своята противообществена, вредна и разединяваща същина, и то не само в мислите, но и в делата. Необходимо беше за тези да вземат повече под внимание божието благоволение към тях и да уреждат нещата по-благосклонно спрямо съседите си. Нека да вземат предвид и неизвестността на съдбата, и неизбежността на присъдата, та да не гледат на имуществото на ближните като на плячка, ако не биха искали да бъдат наказани по силата на настоящия закон.

4. На лицата, които са заели такива имоти преди определеното време2, ние разрешаваме да си останат така, ако се установи, че те се намират в същото имуществено състояние, но да се подчиняват също както другите на запрещението да завземат имота на ближния. Ако ли някои се окажат досадни на съседите си и предизвикат тяхната омраза, като причиняват някакви тежки или непрекъснати вреди на бедните, те да бъдат отстранени и изгонени и да получат като отплата за злата си воля и ненаситно желание загубата на собствените си имоти.

5. По-горе споменатият въпрос за връщането на сумите за купени имоти, който се нуждаеше от по-грижливо и по-подробно разглеждане, получи не лошо и разумно разрешение. Защото ако е извършена свободна и ненасилствена продажба и се констатира справедливо заплащане на стойността, ще се спази да стане справедливо връщането. При връщането обаче се взема под съображение затруднението, което идва от бедността, и се вмъква една малка прибавка към закона.

Връщането на имотите и предаването им на продавачите или на техните наследници, или роднини, или ако такива няма, на плащащите заедно с тях данъците да става веднага. Ако тези последните са заможни, да върнат платената в началото стойност, а ако са бедни, да не бъдат насилвани за бързото връщане, за да не им се види понастоящем наложеното събиране на сумата по-тежко и по-непоносимо от очакваната в бъдеще полза и сигурност. Иначе старателното само на вид и гнусно алчно намерение на мнозината чрез бързото събиране на парите не ще се посвени да измисли, щото заобикалянето на разпорежданията да не остане ненакърнено. Наистина обхванатите от страстта на алчността и от душевната бедност за толкова големи печалби и тези, които не смятат нищо за срамно, щом допринася печалба, и тези, които обременяват свободата си с товара на толкова много работи заради печалбата, не ще оставят нищо нерискувано, нищо непредприето, което допринася за изпълнението на тяхното намерение. Но за да се попречи на измислянето на нови неща и за да се изпълни разпореждането на закона, нека да се спазва срок от три години за изчакване, който срок може да донесе и на бедния благосъстоянието и като се използва добре, да му даде възможност да плати по-лесно. Трябва да се втъче и внесе в законите и хуманното заедно с полезното, и особено по отношение на отсрочването на времето за плащане. Защото след като веднъж се издаде решение за тези неща, заловените в непокорност на наредбите не трябва да получат наказание за своите дела, което е чуждо и противно на законите, и да не бъдат лишавани от присъщите им права. Ние примесваме винаги строгата точност с хуманната мисъл и затова постановихме тригодишна отсрочка за плащането й, вместо подобаващото лишаване от платената сума, наказвайки умерено нарушителите, радвайки и ободрявайки достойните да получат милост бедни, както се полага, и така даряваме лечение, еднакво и  за двете страни.

6. Понеже чухме, че някои са стигнали до такъв ламтеж за печалби, че са взели съвсем евтино имотите на бедните — но наистина как да кажа, че са ги купили, а не са ги погълнали с широко разтворени уста? — различните намерения и различните постъпки станаха причина да се постановят нееднакви присъди за случаите в миналото. Ако наистина се установи, че справедливата оценка на продадените имоти е над два пъти повече от платената сума, купувачите ще бъдат изгонени безвъзмездно.

7. Ако разликата не е толкова голяма, но все пак е изнудване и във вреда на продавачите и ако печалбата от прихода на имотите е равна на платената сума, да не се иска нищо друго от тях. Ако обаче печалбата е по-малка, купувачът да получи разликата от тези, които имат право да си възвърнат местата.

8.  Но за да не би разпорежданията, които изглеждат сега добри, да бъдат изопачени и да бъде унищожена голяма част от допринасяната чрез настоящия закон полза, ние нареждаме, когато някой монах или желаещ да стане монах е предал окончателно своя имот на манастир, да се взема справедливата стойност на имота, ако посвещението е извършено наистина заради спасение, а не за измама и с престорена грижливост и хитра разсъдливост. И това ще се окаже в полза както на божиите домове, така и на бедните, защото едните се избавят от спор, караници и несвободно имение, а другите избягват и не гонят измисляне на средства да ги завземат, което става причина за нещастия, понеже са хора, свързани още с плът, и не са неприкосновени от дадените на хората слабости.

Но тези наредби се формулираха в по-хуманен дух, наказвайки ненаситната алчност по-умерено и внасяйки общополезното, така че никой вече от знатните магистри и патрикии, нито от почетените със служба или власт или изобщо с императорски титли, били те граждански или военни, или провинциалните архонти или бивши такива, нито митрополитите или архиепископите, или епископите, или игумените, или предстоятелите на богоугодните домове3, нито иначе добилите светска или църковно-йерархическа слава да не се вмъкват в именията на селата или по-малки населени места нито чрез покупка, нито чрез дарение, нито по друг някакъв начин. Заповядваме онези, които след настоящото постановление се осмелят да дръзнат такова нещо, да бъдат изгонени оттам безвъзмездно, да бъдат лишени от резултатите на техния труд и подобренията и да платят на фиска, ако са знатни, стойността на придобивката (не заради ползата и прихода на фиска — как можем да постановим безсрамно това за своя печалба ние, които се стараем да премахнем ненаситната алчност на другите, излагайки се на упрека, че създаваме не обща, а лична полза? — но заради грижата към бедните), а по-обикновените да бъдат изгонени безвъзмездно и да бъдат наказани със съответното наказание. Ние желаем тези разпоредби да бъдат в сила за благото на поданиците, за които ние имаме голяма и непрекъсната грижа. Защото ние положихме толкова много грижа за поданиците си, че не пожалихме нищо, което допринася за тяхната свобода. В резултат на това и земи, и села, и градове на неприятелите се присъединиха с божия помощ към нас: едни в резултат на война, а другите преминават към нас по техен пример от страх пред завладяване и защото се бяха изплашили, преди да чуят бойната тръба. Толкова много се борихме ние с божия помощ и да се осигури на поданиците свободата от неприятелско нападение, като заложихме успеха на делото в молитвата и старанието. След като сме извършили толкова много срещу опитите за нашествие на външните врагове, как да не унищожим собствените си и вътрешни врагове - враговете на естествените отношения, на творческите почини и законността със справедливата воля за свобода, с острия меч на настоящия закон и на свободата, и да създадем неудоволствие и затруднение за ненаситността, като пресечем пътя на алчното желание и свалим ярема на подтисническата и тежка ръка и воля от врата на поданиците? Всеки, който получи право да съди, да върши необходимото, така че тези наредби да запазят постоянно силата си в угода на Бога и на нас, поставения от него император, и за обща облага и полза.

 

1934 г. от н. е.
2Преди 927 г. — годината на големия глад.
3Сиропиталища старопиталища, странноприемници и др.