izvori

 

 

Новела на Константин VII Багренородни срещу динатите


(Zachariae, Jus, III, 252—256)

Публикувано по: Подбрани извори за историята на Византия, Христоматия, С., 1963
Съставител: Димитър Ангелов

 

Новела на императора Господин Константин Багренородни
за динатите, които навлизат в общини на бедни, която предложи патрикият и квестор Теофил. Месец март на инд. V на 6455 година

 

Нашето поставено от бога величество научи от мнозина, че динатите и издигнатите лица в темата Тракезион са презрели и императорския закон, и самото естествено право, и нашата заповед и не престават да се вмъкват в селата за покупки, заради дарения и заради наследства. Под такъв предлог те измъчват нещастните бедни и ги принуждават да се изселят от собствените си места. Поради това след общо обсъждане издаваме и формулираме общ за всички тези теми закон и постановление, както следва:

1. Въпреки запрещението от императорския закон,  щото лица и учреждения, били те императорски или богоугодни, да купуват имоти от общините на селата или от отделни хора, и след осъждането на тези, които са направили покупки преди закона от миналия първи индиктион, по един начин и на тези, които са направили покупките след този закон, по-строго, повечето от по-влиятелните динати не се въздържаха според закона от най-гибелни сделки спрямо бедните. И съдиите, принудени по-скоро насила, отколкото по своя подбуда, издават веднъж едни, друг път други решения за тях по снизхождение. Поради това взе се общо решение за тях, подкрепено с наша императорска присъда, щото всички, на които е забранено по силата на казания закон да купуват имоти, да бъдат изгонени без оспорване и незабавно, без да имат някакво право дори на иск за извършените разходи, а именно всички тези, които са се осмелили да се вмъкнат в села или селца, или в недвижим имот на бедни след деня на провъзгласяването ни за император.

2. За тези, които са купили имоти през времето на първи индиктион, т. е. от времето на глада, до деня на нашето провъзгласяване, да бъде в сила едно и също без разлика решение, което е определено тук: всеки дар, наследство, измислените за заобикаляне на този закон потвърдителни документи и спогодбите между тези, на които е вече забранено, да бъдат невалидни и да се считат за недействителни. При това тези, които са си продали имота, да не се боят от някакво събиране на платените суми от страна на тези, които са го купили. Също и сделките чрез замяна да бъдат унищожени, като всеки получи първоначалното свое имение, освен ако бедният не го желае, понеже по-рано е бил в общината, а сега не само е отделил настрана за себе си своето притежание, за да бъде необезпокояван, но дори е получил по-добро при замяната. Относно продажбите: и те да бъдат анулирани, като продадените имоти бъдат върнати веднага на продалите ги, също и на сънаследниците и плащащите заедно данък според първия закон. Относно платените суми: да се гледат лицата и нещата: ако купувачът е бил динат или роднина на динат, бил той светски, или църковен, напр. епископ, а продавачът принадлежи към бедните, понеже притежава имот за по-малко от 50 номизми, връщането на сумата не ще стане; ако пък притежава имот над 50 номизми, ще връща сумата търпеливо след един срок от три години, ползвайки се с еднакви с общината привилегии, ако и да е схоларий или служащ в секретите. Ако продавачът е бил община, но няма средства за връщане на сумата, да има за това срок от толкова години, колкото съдията би разсъдил, че ще бъдат достатъчни, за да може да се плати стойността от бъдещите плодове. Ако по някакъв начин се докаже, че продавачът или продавачите са претърпели насилие или са били измамени при продажбата, или че са търпели неправда и насилие преди продажбата от страна на купувача или неговата фамилия, да не връщат нищо, ако и купувачът да не е от по- силните динати. По-бедните манастири, както и всички спатарии, живеещи в богоспасяемия град, и по-ниски сановници, които случайно са си купили имоти без каквото и да било насилие и неправда, също и без да са били покровителствани от по-силни динати, нека да получат не само платената сума за имотите, но и разноските за доходоносни подобрения, като за насаждения на лозя и постройка на воденици, могат да отнемат и материалите от своите постройки, без да увреждат по-раншното състояние на имота, ако не си получат дадените от тях разноски; ако продавачите не са в състояние да върнат дължимата сума, отчуждените по-рано имоти да бъдат гарантирани чрез трето лице за такъв срок време, до какъвто може да се събере дължимата сума или сумата на казания разход от бъдещия чист доход от плодовете на имота, или по-скоро имотът да остане в ръцете на продавача, но при събирането на плодовете да се обръща внимание и да се наблюдава, щото те да бъдат запазени за изплащането на дълга към договорната страна, като и тя има право да се грижи за тях, за да не се загубят плодовете; ако продавачът е в състояние да се издържа от другаде, да дава всички плодове на договорната страна, ако ли не, да се задържа от продавача съответната част за покриване на необходимите нужди за него и за земеделската му работа, а цялата останала част да се връща на извършилия с него сделката.

3. Ако е извършено или ще се извърши отчуждаване от страна на по-знатен мъж на общината към нему равен или малко по-долустоящ по чин, напр. от страна на схоларии към стратиоти или от страна на по-нискостоящи към малко по-издигнати, като напр. от страна на лица, непритежаващи стратиотски имоти, към схоларии или чиновници, сделката ще бъде непоклатима. Също, ако някому е наложено от фиска плащане или някой би пожелал да даде зестра на своята дъщеря на друго място, но няма откъде другаде да плати задължението си към фиска или наложената му тежест или да даде обещаната зестра в движимо имущество, и поради тази причина може да се извърши отчуждаване на части от недвижимите имоти, разбира се, само между съселяни или по необходимост между хора от селата, които се намират под същата община, т. е. под същата комитура. По същата причина се взе пред вид, когато динат продава или по друг начин отчуждава имота си, да се дава предпочитание на селяните, които са свързани с тези места и които не могат да водят стопанство без неговата паша, неговите води и планини. За купувача се предвижда да има право, ако поиска, да задържи само имота, а да се откаже от това, което е приобщено към него допълнително; ако ли то е част от отчуждаемия имот, макар и самостоятелно, купувачите са принудени или да купят цялото, или да се откажат от цялото. Да имат срок от четири месеца за събиране на сумата, която друг дава или по-скоро на каквато се оценява, ако купуващите се наричат бедни.

След като се постановиха и узакониха тези неща така от наше императорско величество, заповядваме ти да прочетеш това наше обявление и закон пред всички в темата, от динатите до най-крайния и последен, и според неговото съдържание и неговата сила да разлследваш и да даваш разпореждания относно бедните и динатите.