izvori

 

 

Из "Тактика" на Лъв VI Философ

 

Публикувано по: ГИБИ, т. IV, С., 1961 г.

Превод Г.  Цанкова-Петкова

 

BulgarianDelegationLeonVIИмператор Лъв VI (886 — 912) е автор на многобройни съчинения — догматически, астрологически, стихове, епиграми, съчинения по военно изкуство и пр. По-важни от неговите съчинения са:

1. Problemata — военно ръководство, което представя преработено под формата на въпроси и отговори извлечение от Стратегикона на Псевдомаврикий;

2. Tactica — ръководство по военното изкуство, в което авторът разглежда организацията, въоръжението и дисциплината на войската.

Според някои по-раншни изследвачи автор на това съчинение бил Лъв III (717 — 741). Това мнение сега е напълно изоставено, още повече че в „Тактика" Лъв VI споменава своя баща Василий I (867 — 886).

Не може да се каже с положителност, кога е съставена „Тактика". Сигурно е само, че тя е писана след нападението на арабите над Солун (904).

Лъв VI черпи сведения от съчиненията по военно изкуство на Елиан, Ариан, Онозандър, Полиен и от Стратегикона на Псевдомаврикий, Като император той е имал възможност да използва писма, доклади и други документи от архивен характер. В XVIII книга на своята „Тактика" Лъв VI дава ценни сведения за военното изкуство и нравите на народите, които влизали в досег с империята. Особено важни за нас са данните за аварите и турките, които според автора не се отличавали много от българите.

 

1. Ηикифор Фока изнамира дървени триболи във войната срещу българите

 

XI, 26. По време на войната си срещу българите той1 изнамери и друго средство, полезно за охрана на стана, което не бива да се отдава на забрава, защото се оказа едновременно и леко за носене, и необходимо за отбрана. А то беше следното; като взе две неголеми дървени пръчки, приблизително по три педи или малко по-големи, той ги съедини във форма на буквата А. Взе също и една друга пръчка, дълга пет или шест педи, сложи копие там, където беше съединил двете пръчки, и направи триножник, който стоеше здраво, понеже пръчките бяха устойчиво сглобени една с друга.

 

2. Боен ред и нрави на турките

 

XVIII, 42. Понеже се споменава за турките2, смятаме за уместно да поясним как се построяват [за сражение] и самите те и как трябва да се строява срещу тях войската. Ние знаем това от известен опит, понеже ги имахме за съюзници, когато българите нарушиха мирния договор и нападнаха селищата в Тракия.3 Срещу тях се насочи справедливостта поради извършеното към Христа бога, господаря на вселената, клетвонарушение4 и бързо им наложи наказание. Когато нашите войски бяха заети срещу сарацините, божественият промисъл опълчи срещу българите вместо ромеите турките, които флотата на нашето царство прекара през Истъра, и им даде военна помощ. Те победиха напълно в три сражения въоръжената за зло срещу християни войска на българите5 като че ли [божественият промисъл] беше изпратил палачи срещу българите, та ромеи християни да не се опетняват доброволно с кръвта на българи християни.

43. Прочее скитските племена6 имат, така да се каже, един и същ ред и строй. У тях има многовластие и живеят безгрижно и изобщо като номади. Само племето на българите, а също и това на турките имат подобен военен строй, по-здрав, отколкото у другите скитски племена, понеже се бият в редовните сражения и се управляват еднолично7.

44. Но понеже българите възприеха мира в Христа и в негово име приеха една и съща вяра с ромеите, след стълкновението поради нарушаване на клетвата8 ние вече не мислим да се въоръжаваме срещу тях, тъй като против Бога вече бихме предприели военните действия против тях. Затова сега не желаем да описваме нито техния строй срещу нас, нито нашия срещу тях, понеже те са наши братя поради еднаквата вяра и обещават да слушат нашите съвети.

45. Сега ще говорим за уредбата и строя на турките, който малко или никак не се отличава от [този на] българите. Това племе е многочислено и свободолюбиво и има само една грижа, пренебрегвайки останалите удобства и благополучие — да проявява мъжество спрямо своите врагове.

46. Прочее това племе се управлява еднолично; то понася жестоки и тежки наказания от управниците си за своите прегрешения и понеже се управлява не с любов, но със страх, храбро понася мъките и лишенията. Издържат на жега и студ и като номади — на липсата и на други необходими неща.

47. Племената на турките са прекалено лукави и потайни в намеренията си, недружелюбни и неверни, обхванати са от алчност за пари, престъпват клетвите и не спазват договорите, не могат да бъдат задоволени с подаръци, но още преди да са взели онова, което им се дава, те замислят коварство и нарушение на договорите.

48. Те ловко използват сгодния случай и се стремят да надвият неприятелите си не толкова със сила и войска, колкото чрез измама, внезапни нападения и лишаване от припаси.

49. Въоръжени са с мечове, ризници, лъкове и дълги копия. Поради това повечето от тях имат двойно въоръжение в битките, като носят копията на раменете си и държат лъковете в ръце, служейки си и с едните, и с другите според случая, който им се представя. Когато са преследвани, те надвиват главно с лъковете си.

50. Не само самите те са въоръжени, а и конете на знатните са покрити отпред с желязо или плъст.

51. Обръщат голямо внимание и много се упражняват да стрелят от конете си.

52. Придружават ги много коне и добитък, които им дават храна и мляко, а същевременно им дават вид на по-многобройни.

53. Те стануват не в укрепен лагер както ромеите, но разпръснати по родове и колена чак до деня на сражението, като пасат непрестанно конете си и лете, и зиме. По време на война те задържат необходимите коне и като спъват краката им около туркските шатри, пазят ги чак до времето на сражението, което те започват нощем.

54. Стражите си поставят надалеч, но [нагъсто] едни до други, за да не бъдат лесно изненадвани от внезапни нападения.

55. В сражение не се нареждат в три мери9 както ромеите, но в отделни отреди и се приближават плътно едни до други, като отредите имат малко разстояние помежду си, така че образуват една бойна линия.

56. Те имат в запас вън от строя известна войска, която изпращат в засада срещу онези, които непредпазливо ги нападат, или пък я пазят за подкрепа на [някоя] обременена [от неприятеля] войскова част. Военния си багаж държат наблизо зад бойния строй, отдясно или отляво на бойните редици на една-две мили, като му отделят неголяма охрана.

57. Често те свързват излишните коне в тила, сиреч зад бойния си строй, и ги превръщат в охрана; дълбочината на редиците на бойния им строй, сиреч отредите, е неопределена; те обръщат по-голямо внимание на дълбочината, за да бъдат плътни редиците им и правят равен и сгъстен фронта.

58. Те предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и разпръснатия строй.

59. Когато обърнат в бягство неприятелите си, те остават всичко друго настрана и безпощадно нападат, без да мислят за нищо освен за преследването. Защото те не се задоволяват както ромеите и останалите народи с умерено преследване и с разграбване на имуществото, но нападат по всички възможни начини дотогава, докато напълно унищожат враговете си.

60. Ако някой от неприятелите им, когато бъдат преследвани, се приютят в укрепление, те се стремят да разузнаят точно какъв недостиг имат от припаси, коне или хора и изчакват, та поради липсата на тия неща да надвият неприятелите си или да ги доведат до какъвто те желаят договор. Отначало те предлагат някакви по-леки условия, а след това, когато неприятелите им се съгласят, те предявяват и други, по-големи [изисквания].

61. Такива са [нравите] на турките, които се различават от българите само по това, че последните са възприели вярата на християните и малко са се приближили към ромейските нрави, загубвайки заедно с неверието си и дивотията и скитнишкия начин на живот.

62. Вредна е за враждебните нам турки липсата на пасбища поради многото коне, които водят със себе си.

63. По време на сражение за тях е много вреден сбитият пехотен строй. Той е опасен за тях, понеже са конници и не слизат от конете си. Те дори не могат да стоят [изправени] на краката си, понеже са свикнали от малки да се движат с коне.

64. Опасна е за тях също равна и открита местност и сгъстени конни редици, които ги следват без разстояние.

65. Опасен е за тях и ръкопашният бой с [тежки] оръжия и добре подготвените нощни нападения. Така например, когато се предприема нападение срещу тях, една част от войската трябва да бъде построена, а другата скрита [в засада].

66. Голяма вреда им се причинява, когато някои от тях прибягват към ромеите. Защото те знаят, че племето им е непостоянно, че са користолюбиви и че са съставени от много колена и поради това не обръщат голямо внимание на родствените връзки и на взаимното съгласие.

67. Понякога малцина от тях започват да преминават на наша страна, а след като бъдат облагодетелствани от нас, мнозина ги последват. Затова са много недоволни, когато някои се отделят от тях.

68. Когато някой има намерение да се приближи до тях за сражение, той трябва преди всичко да има готови стражи — чести и на малки разстояния; след това да се погрижи и подготви необходимото за в случай на несполука. Все пак (дано да не се случи !), ако бъдат обърнати в бягство противниците им, трябва да се определи укрепено място в случай на опасност, да се приготви продоволствие за няколко дни, ако е възможно и за конете, но преди всичко за хората, главно изобилие от вода, и да се устрои обозът така, както казахме в съответната глава.69. А ако има пехотна войска, особено в първото сражение, и ако войниците са родственици10 на племето [на неприятелите], да се наредят по начина, изложен от нас на друго място, сиреч да има конници, наредени зад пехотата.

70. Ако ония, които се построяват срещу тях, са само конници и по боеспособност не отстъпват на тяхната военна сила, ти ще ги наредиш по начина, упоменат в книгата за строяването.

71. За фланговете да отделиш по-голям брой и способни [войници]. За тила са достатъчни така наречените „защитници" конници или „отмъстители". Разузнавачите или предните бойци11 да не се отделят при преследването от строя на „защитниците" на повече от три-четири хвърлея на стрела и да не нападат неприятеля. Да се положат усилия изобщо да се построи войската по възможност в голо и равно място, където няма нито гъсти гори, нито блата и пропасти поради замислените от турките засади.

72. Стражи ще поставяш на четири места на [известно] разстояние от боевия строй.

73. Ако е възможно, добре е да имаш в гърба на боевия строй мъчнопребродима река или блата, или езеро, за да има тилът ти сигурна защита.

74. При благополучен изход на сражение не трябва нито да ги преследваш ожесточено, нито пък да бъдеш нехаен. Защото те не прекратяват войната, ако бъдат победени в първото сражение, както останалите племена, а се нахвърлят според обичая си по различни начини срещу своите врагове, докато бъдат напълно унищожени. Ако бойната редица е смесена и пехотинците преобладават, трябва при такова положение да се помисли за изхранването на конете. Защото при приближаването на неприятелите конниците нямат изобщо възможност да събират храна за конете.

75. Такива са обичайните военни похвати на турките. Както казах, те в някои дребни неща се различават от тия на българите, а в останалото са едни и същи.

 

3. Как трябва да се воюва в земята на славяните и антите.

 

XVIII, 79. Било е време, когато и славяните са живеели отвъд Истър, който наричаме и Дунав. Ромеите ги нападали и воювали с тях, когато те живеели още като номади, преди да преминат Истър и да превият врат под ярема на ромейската власт. Мисля, че трябва също да те запозная с техните военни похвати и останалите им обичаи и както казват, ще събера и ще опиша подробно, доколкото ми стигат силите, та като пчела да можеш да събереш и подбереш отвсякъде полезното.

99. Славянските племена имат еднакъв начин на живот и еднакви нрави. Те са свободолюбиви и никак не се поддават да бъдат поробени и управлявани, главно когато са живели отвъд Дунава в собствената си страна. След като преминали отсам и били принудени, така да се каже, да приемат робството, те не искали да се подчинят драговолно другиму, но се подчиняват, така да се каже, само на себе си. Те смятали впрочем, че е по-добре да търпят насилия от княза на собственото си племе, отколкото да бъдат подвластни и да се подчиняват на ромейските закони. А ония, които са приели светото и спасително кръщение, го спазват, доколкото зависи от тях, чак до наши дни според обичая на старата си свобода.

100. Те са многолюдни, издържат лишенията, леко понасят жега и мраз, дъжд и телесна голота, също и недостиг на припаси.

101. Нашият блаженопаметен отец, ромейският император Василий12, ги склони да се откажат от старите си права и ги погърчи и подчини на началници по ромейски образец, удостои ги с кръщение13, освободи ги от властта на техните князе и ги обучи да се бият срещу враждуващите с ромеите племена. Той имаше присърце грижите за тия неща и затова осигури ромеите, които в старо време бяха претърпели много щети и поражения от славяните, против честите им нападения.

102. Славянските племена са били, така да се каже, извънредно гостоприемни, от което качество не са се отказали и до днес, но го пазят непроменено.

103. Те били любезни и внимателни към своите гости, приемали ги благосклонно и ги пазели, а след приема ги препращали от едно място на друго, като поемали помежду си грижата да ги пазят невредими и да не бъдат лишени от храна. Ако се случело гостът да пострада поради небрежността на домакина, онзи, който му го е предал, потеглял на поход срещу [виновния], като смятал за свой свещен дълг да отмъсти за гостенина си.

104. Те смятали че е подходящо да постъпват по следния начин: не държали в робство неопределено време, докато биха искали, онези, които са взели в плен, но като давали определен срок за робство на пленниците, предоставяли на волята им, ако искат, да се върнат след този срок в земята си, като дадат един определен откуп, или ако искат, да останат при тях като свободни хора и приятели.

105. Също и жените им били извънредно скромни: по-голямата част от тях смятали смъртта на мъжа си за своя собствена смърт и се самоубивали, не можейки да понасят живот на вдовици.

106. За храна употребявали просото и обикновено се задоволявали с малко, понеже трудно понасяли другите тежести на земеделието. Те предпочитали да прекарват времето си свободно и без труд, отколкото с голяма мъка да се сдобиват с разнообразно ядене и пиене.

107. В миналото били въоръжени всеки един с по две малки, сиреч метателни копия, а някои [носели] големи и дълги щитове, подобни на врати. Употребявали също така и дървени лъкове и стрели, намазани с отрова, чието действие може да бъде предотвратено само ако раненият приготви териак14 или друга противоотрова или пък веднага изреже раната, за да не се разпространява, защото иначе действа пагубно върху цялото тяло. Имали навик да живеят и да търсят закрила в гористи и мъчнопроходими местности15.

108. Аз разказах по-рано, в раздела за неочакваните нападения, как ромеите тогава предприемали срещу тях походите и нападенията си, та ако се намери нещо полезно от настоящето изложение, да го имаш на ръка, военачалнико, ако стане нужда, като нещо, което предварително е изпитано, ако и сега да не правиш неочаквани нападения срещу тях, но [потегляш] срещу подобните им или срещу други варварски племена.

 

1Тук става дума за византийския военачалник Никифор Фока, κοйто в 895 г. бил изпратен от Лъв VI с войска срещу българската граница, като същевременно от Цариград потеглила по брега на Черно море към Дунава флота начело с друнгария Еестатий, за да прехвърли маджарите през Дунава в България.
2С „турки" тук са означени маджарите.
3Тук става дума за първия поход, които Симеон предприел срещу Византия през 894 г. поради преместването на българското тържище от Цариград в Солун.
4Лъв VI обвинява българите, че нарушили скрепения с клетва мирен договор между Византия и България от 865 г.
5Изворите дават различни сведения за броя на сраженията между българите и маджарите. Така например от хрониката на Симеон Логотет може да се заключи, че е имало само едно сражение, в което Симеон бил напълно разбит (Sym. Magistri Chronographia, apud: Theoph. Cont, ed. Bonn., p. 778, 15). От „Чудото на си. Георги" личи, че е имало две сражения, и двете несполучливи за българите (срв. Б. Ангелов, Нов препис на старобългарския разказ „Чудото с българина", ИИБЛ, III, 1955, стр. 171 —173. — Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, I, София 1913, стр. 71—72), а в приведеното тук сведение се говори за три сражения, Срв. Златарски, История, т, 2 стр. 298 — 299.
6Със събирателното име „скити“ византийските автори обикновено назовават различни тюркски племена: хуни, турки, авари, хазари, българи, печенеги и др.
7C други думи, подчиняват се на един вожд в противоположност на племената, у които има многовластие.
8Вж. бел. 4.
9Византийската войска обикновено се построявала за сражение в три части: ляво, дясно крило и център.
10Лъв отправя това предупреждение до военачалниците, понеже, както е известно, във византийската войска от старо време служели като наемници много чужденци — готи, славяни, хуни и т. н.
11Тези войници били изпращани напред с разузнавателна цел и за плячкосване и били известни още с името корсари или хусари.
12Василий I Македонец, баща на Лъв VI.
13Тук авторът има пред вид християнизаторската дейност на Василий I сред непокръстените: славянски племена, които живеели в пределите на Византийската империя — пелопонеските славяни (езерити и милинги) — и сред сръбските славяни.
14Териакът бил специално мазило за предпазване на тялото от отровни стрели.
15В разказа си за славянските племена Лъв VI в повечето случаи преразказва съкратено сведенията на Псевдомаврикий.