Кореспонденция

Из „Доклада за пратеничеството в Сърбия" на Теодор Метохит

Посещения: 749

 

Теодор Метохит (1260 — 1332) е виден византийски писател и държавник, който в периода 1314 — 1328 г. заемал висшата длъжност велик логотет. През декември 1298 — март 1299 г. предвождал византийското пратеничество при сръбския крал Стефан Урош II Милутин, където имал дипломатически двубой с пратениците на българската царица. Резултатите от своята мисия той е изложил в писмо-доклад до своя приятел Никифор Хумнос, личен секретар на византийския император и негово най-доверено лице. Превод на П. Ников, Татаро-български отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилец, ГСУ ИФФ, IV — XVI, 1921, с. 91 — 95, от К. Sahas, bibliotheca graeca medii aevi, 1, Venetiae, 1872, c. 148 — 153.

 

Ho същевременно не само старанията на тези домашни злодейци и завистници, които денонощно го атакуват [сръбския крал], смущават и плашат, но също и старанията на външните съседни на него и нам владетели: от една страна, на Мизия [България], а от друга, на Тесалия и тамошните господари...

320px Theodore Metochites in the Dedication Mosaic at Chora ChurchА пък добрата тая и почетна пресмела племенница на императора, владетелка [царица] на мизийците, завчера [недавна] попаднала в злочестина и отскоро жалееща вдовица, и този авантюрист  - скит [деспот Елтимир], от дълго време вече скитник-беглец, пристигнал наскоро от чужбина за жених на обичната ѝ дъщеря, причиниха колко и какви ли не грижи и сега още не престават да причиняват на краля и на мене с чести пратеничества против нас, като молят с чести съобщения тях да приеме, а да не се осланя на думите на императора, понеже не са истински и никога няма да бъдат изпълнени. За тази цел почти всекидневно пристигат оттам и други [лица] и твърде често и спешно занимават с тия работи. Особено един, който, както изглежда, първенства и е пристигнал отначало там, когато и аз, остава тук и досега заедно с мене и прекарва тук толкова време, колкото и аз. Окаяний съсед, бидейки тук заедно с мене, прави във всичко противни предложения и убеждава против онова, което аз бих казал. Отвратително и остаряло човече, побеляло в невежество, злоба и бледословие, порядъчно глупаво, във всичко далеч от истината и неспособно да извърши нещо за работа. С него ние трябва иначе често да се срещаме и на друго място и на улицата и да бъдем заедно при краля и да обядваме заедно. Ние сме се срещали вече много пъти при краля на обеди и на някои други събрания, но не сме били удостоявани със същите почести. И дано никога да не стане това и да не патим подобно нещо, защото не бихме претърпели. Но ясно е, че никога не ще бъде така. По нарочно искане на краля той присъства, както казах, понякога и е с нас, та като присъства и слуша моите предложения по нашите работи, които кралят приема и сериозно изучава, той да се досажда, да се утеснява и да се изобличава за това, което казва, че не казва нищо добро. За да види явно, че царицата не успява лесно във всичко, което желае, та да се извести жената чрез него и всички други, които често, както казах, пристигат при нас — не за да кажат дума мъдра, интересна и благородна, но за да сплашат краля и да преобърнат намеренията му, на които той сега добре постоянства, като настоява, желае, очаква и е убеден, че императорското сватовство, колкото и да не се среща сега, ще се свърши. Това иска тя и, както казах, [иска] по всякакъв начин да го разубеди, като го сплаши и тя подобно на мнозина, че уж точно знае и благосклонно го предизвестява и убеждава, че всички наши думи са лъжливи, и скоро ще изчезнат. Той не трябвало да вярва, без да знае, нито да се мами съвсем. С тези работи тя нарочно клюкарства и отклонява, за да го излъсти и омае, а всъщност, като става смешна с безвременната си замисъл и старание. Тя се старае, както може, да спечели за себе си женитбата, като унищожава клетвите и спогодбите с нас. Тя без друго ту обещава, осигурява и възхвалява мизийското [българското] царство, на което тя е господарка и което той непременно ще има чрез нея. Такива работи, накратко казано, бъбри и изполъгва тя, като прибавя всеки път неблагоприятни известия за нас и като употребява всички средства за постигане на целта: разпространява слухове - ту че татари нападат земята на императора и опустошават Тракия, ту че провинциите на империята на Изток страдат. Затова прочее онзи е загрижен и той не трябва да очаква оттам нищо добро. Ту пък друго нещо, съвсем злокобно, и нищо, което да не е лошо. Кой измежду смъртните би изприказал всичко това, избягвайки същевременно бледословието и хулата?

Наистина човек не би трябвало да говори и споменува за подобни работи, но понеже императорът трябва да знае всичко това, а и ти заради положението, което заемаш, понеже си в центъра на държавните работи, трябва да знаеш за това и да не го пренебрегваш като нещо незаслужаващо внимание, за да не срещнеш нещо неочаквано поради такива работи и поради нашата бавност...

Всичко е вече осмислено, решено, свършено и скрепено от двете страни с клетви. Договорите, спогодбите и съглашенията са готови. Трябва следователно сега да се пристъпи към дело, и то бързо, да се превземат и пресекат тези интриги, за да не би въпреки надеждите да се нанесе някоя пакост...

Досега аз противостоях на тези влияния и говорейки и убеждавайки, надделявах с думи и клетви, а може би още до известно време пак ще противостоя и навярно няма да обърна скоро гръб, няма да се отчая, няма да отстъпя и да бъда победен; но накрай без друго няма да устоя, нито да ги надвия с думи. Неизвестно е дали някой би могъл да побеждава във всичко, ако казва всякога по-доброто, и не ще ли бъде победен от злото и няма ли злото да остави надире оногова, който действа само с думи, само на тях се уповава и закъснява. Защото във всичко словото е в действителност само сянка на делото. И това е така особено за тези варвари и малоумни, които невинаги лесно се поддават на думи, а особено при такива сплетни, интриги и пакости, а още повече, понеже се считаме, че най-умело си служим с думите — по-умело от тях и другите, и надделяваме, и убеждаваме и преубеждаваме, и всичко обръщаме, както бихме желали.