izvori

 

 

Юстинианов кодекс (Тракия и Илирик)

 

Публикувано по: ГИБИ, т. II, 1958 г.
Увод, превод и бележки: В. Велчев


Юстиниановият кодекс представлява част от голямото Юстинианово законодателство, известно под името Corpus iuris civilis — I. Digesta (Pandectae); Institutiones. II. Codex Iustinianus. III. Novellae.

justinian ravenaРаботата по съставянето на кодекса била възложена на комисия от 10 юристи на 13 февруари 528 г. За разлика от комисията, натоварена от имп. Теодосий II за изготвянето на Теодосиевия кодекс, Юстиниановите юристи, между които изпъква особено Трибониан, трябвало да направят подбор не само на законите, включени в трите известни тогава и употребявани юридически сборници — Codex Gregorianus, Cod. Hermogenianus, Cod. Theodosianus, но имали право да вмъкват и тия закони, макар и малко на брой, на императорите от II—III в., които били още в сила. Съставителите имали право също да внасят поправки в някои изречения, да изоставят повтарящи се закони и да извършват и други поправки. В Юстиниановия кодекс били включени, за разлика от Теодосиевия, не само официални укази, но и запитвания с личен характер, публикувани поради конкретно запитване, но добили впоследствие силата на закон. Работата на комисията продължила около 14 месеца и на 7 април 529 г. имп. Юстиниан обявил официално приключването на работата по съставянето на кодекса. Той трябвало да влезе в сила от 6 април с. г. След тази дата всички невключени конституции, както и старите юридически сборници губели своята валидност.

Следващите години от дейността на юристите били насочени към редактиране на съчиненията на по-старите юристи, т. е. в съставянето на т. нар. „Дигести" и „Институции". След тяхното приключване обаче станало ясно, че приготвеният кодекс се нуждае от допълнения и поправки. На известните съвременни юристи Трибониан, Доротей, Мена, Йоан и др. било възложено да внесат необходимите поправки и допълнения в духа на извършената вече работа по редактирането на съчиненията на старите юристи. На 16 ноември 534 г. било публикувано второто издание на Юстиниановия кодекс. То влязло в законна сила от 29 декември 534 г. и то именно е стигнало до наши дни. Първото издание не е запазено.

Кодексът е разделен на 12 книги (libri) със 765 глави вътре в тях и съдържа 4652 указа (constitutiones), разпределени според тяхното съдържание.

Всеки указ се състои от три части: inscriptio, самия текст на закона и subscriptio. В inscriptio са посочени имената на императорите, които издават закона, името на лицето, до което той е адресиран, с прибавка на неговата длъжност, ако е длъжностно лице. Винаги се дават имената на двамата императори, но в същност законът се издава само от единия император, което се вижда от мястото на издаването. Следва текстът на закона и после subscriptio. Тук са посочени точната дата на издаването и градът, където е публикуван законът. Данните обаче за годината и мястото на издаването не винаги са сигурни. Най-старият указ е от времето на имп. Адриан (117—138), а най-късният от 4 ноември 534 г. Езикът на кодекса е латински с изключение на малко закони, издадени от императорите от края на V и началото на VI в., които са на гръцки език.

Значението на Юстиниановия кодекс като извор за историята на Тракия и изобщо на балканските земи се състои в наличието на много закони, изпратени до административни и военни управители в тия области. В тях се разискват въпроси из икономиката, социалните отношения, съдопроизводството, различни юридически проблеми, свързани с местното население. При Юстиниановия кодекс за разлика от Теодосиевия играе роля и едно друго важно обстоятелство. Тук са включени редица отговори на императори на запитване от страна на частни лица, които впоследствие добили силата на закон. Особен интерес за нас в това отношение представят някои укази, издадени от имп. Диоклециан по време на пътуването му през Тракия. Те са важни документи за историята на тракийските и мизийските градове от началото на IV в.

Данните, които намираме в юридическите документи от IV—VI в. за социалните отношения и икономиката на Тракия и Илирик, са сведения на официални документи, което им придава значителна стойност и достоверност.

Юстиниановият кодекс е запазен в отделните си части в около 20 ръкописа, изброени на стр. IV в изданието на Krueger от 1892 г. Най-старите преписи от VI и VII в. са запазени в Liber Veronensis = V.

ИЗДАНИЯ: Най-старите издания са: от 1475 г. на P. Schoefferus в гр. Майнц и на Ioannis Sensenschmidus в гр. Нюрнберг. Те не съдържат всички книги. Първото издание, което съдържа пелия кодекс, е това на Gregorius Haloander от 1530 г. Следват многобройни издания до наши дни.

Меродавното издание е това на P. Krueger, Corpus iuris civilis, ed. stereotypa (ed. Mommsen, Krueger, Schoell) V. II. Codex Iustinianus, recognovit Paulus Krueger. Lipsiae 1892. Поместените тук откъси са по това издание.

КНИЖНИНА: И. С. Перетерский, Дигесты Юстиниана. Очерки по истории составления и общая характеристика. Москва 1956. — 0. Karlowa, Römische Rechtsgeschichte, I, 1896, p. 1003—1006.— Jörs: PWRE IV, col. 167—170, s. v. Codex Iustinianus. — L. Wenger, Die Quellen des römischen Rechts, Wien 1953, p. 562—576; 638—651.

 

 

1. За епископите, за духовните лица и пр.

 

Император Зенон.1 ... Ние нареждаме всеки град, който или е възстановен през предишните години, или пък не е бил град по-рано, но е обявен за такъв с императорско благоволение, да има на всяка цена отделен и собствен епископ, който да се грижи за църковните дела в града. Изобщо никому по какъвто и да било начин да не бъде позволявано дори и чрез императорска заповед да лишава който и да е град от правото на собствена епископия, от определената му територия или от някакво друго право и по този начин да го подчинява на други градове. А който действа против тази заповед или се опитва да действа, за да отнема правото на собствена епископия, било на вече възстановените градове, или на селищата, които са издигнати в градове, било на тези, които може би ще бъдат възстановени или които ще бъдат обявени за градове, или пък се опитва да отнеме някоя от дадените им привилегии, или ония, които в бъдеще ще им бъдат дадени, опитът му не само да бъде напразен, но самият той и всеки, който се противопоставя на делата, полезни изобщо и в частност за всекиго, да бъде опозорен и лишен от имуществото си.

Същите наказания да се наложат и на тоя, който, както бе казано по-горе, се опитва и чрез императорска заповед да направи нещо подобно. Като разпореждаме общо това и като вземаме предвид положението на пресветите църкви, които се намират под властта на Томи в провинция Скития, и тия същите пресвети църкви, които страдат от честите варварски нашествия или изобщо поради някаква друга причина са изпаднали в затруднение, могат да се запазят само ако бъдат удостоени с грижи от боголюбивия епископ на Томи2 — главния град на тая провинция, ние нареждаме те да се изключат от настоящото императорско разпореждане, да не се подчиняват на неговите санкции, но да останат в своето си положение3. (Без дата).

 

2. За длъжността „началник на войските"4

 

Император Анастасий5, Август, до Йоан6, началник на войските в Илирик. „Заповядваме в никакъв случай да не бъдат прехвърляни войниците от местата, където пребивават, в други места без нарочното разпореждане на наша светлост, нито да се намаляват издръжките им в местата, в които са настанени. Но ако случайно възникне някаква належаща и неотложна нужда за ползата и сигурността на държавата, то тогава както славната префектура, така и твоята служба да положи грижи веднага и незабавно да изпратят доклади до нас, като посочат както тия места, от които трябва да се прехвърлят войниците, така и местата, в които те трябва да отидат, имената на най-големите военни части, в които тия войници се водят по списък, и преди всичко причината, поради която същите тия войници трябва да се прехвърлят, та след този доклад от наше име да бъде направено необходимото." (Без дата).

 

3. За спогодбите

 

Император Анастасий7, Август, до Томан, началник на префектурата8 Илирик. „Заповядваме във всички процеси, вече повдигнати и висящи или пък тия, които за в бъдеще ще бъдат повдигнати относно положение на роб или адскриптиций, спогодбите9, които трябва да се изпълняват или са вече изпълнени, да запазят своята сила, стига те да не бъдат обезсилени по някакъв друг, обичаен за правото начин, и да не се смята, че валидността им се разколебава от това, че са сключени за робско или приписано положение на някого." Издаден на 17 ноември, по време на консулстването на Патриций и Хипатий. (500 г.)

 

4. За адвокатите от различните съдилища

 

Същите императори10, Августи, до Таласий11, управител на префектурата Илирик. „Нареждаме адвокатите12 в светлейшата префектура Илирик да притежават същите привилегии и имунитет, от които се ползват адвокатите при възвишената префектура Ориент13." Издаден в Константинопол на 7 септември, по време на консулстването на Август Теодосий за седемнадесети път и на Фест. (439 г.)

Същите императори, Августи, до Аполоний14, управител на префектура. „Ако някой адвокат от съдилището на твоя знатност или от това на Илирик, или от столичната префектура15, или от тия, които поемат защитата на процесите в провинциалните съдилища по избор на твоята служба е натоварен със задължението и властта да управлява някоя провинция, след като безукорно и без никакво петно върху доброто си име завърши службата, да има право да се завърне към онова занимание, откъдето е бил откъснат и откъдето е получавал средства за препитание, и да не бъде възпрепятстван от никаква завист наново да защищава дела." Издаден в Константинопол на 18 август по време на консулстването на Евдоксий и Диоскор. (442 г.)

Същият император16, Август, до Евсевий17, управител на префектурата Илирик. „Нареждаме адвокатът на фиска18 при съдилището на твоя знатност да приключва своята служба не ежегодно, а на две години — според стария обичай, като се запазят всички привилегии на тази длъжност, които  ѝ са били признати от предишните императори." Издаден в Константинопол на 20 февруари, по време на консулството на Василий и Вивиан.  (463 г.).

Същите императори19, Августи, до Каликрат20, управител на префектурата Илирик. „Адвокатите, които разрешават спорните случаи при процесите и със силата на своята защита често в обществените и частни дела издигат падналото, възстановяват обезсиленото, се грижат за човешкия род не по-малко, отколкото ако в битки и с рани спасяваха родината и рода си. Затова ние смятаме, че в нашата държава воюват не само тия, които се опират на мечове, щитове и ризници, но също така и адвокатите: защото защитниците на процесите воюват с това, че като се уповават на гордия си глас, защищават надеждата, живота и потомството на тия, които се намират в нужда." Издаден в Константинопол на 28 март по време на консулството на Зенон и Марциан. (469 г.)

Същите императори21, Августи, до Павел22, управител на префектурата Илирик. „Заповядваме адвокатската колегия при съдилището на твоя знатност да включва, както по-рано бе постановено, 150 адвокати и този именно брой всякога, когато намалее поради напускане на професията, поради смърт или при някакъв друг случай, да се допълва чрез избор от страна на твоята благородна служба, така че и понастоящем, и в продължение на две години занапред тия, които трябва да бъдат избрани, за да се допълни горепосоченият брой, да влязат, без да се разследва дали са кохортали23 или от някакво друго, по-долно положение. Очевидно не трябва да се взема предвид повдигнато срещу тях в съда обвинение, за което е сигурно, че са го обезсилили, ако те са напуснали службата на адвоката на фиска след изпълнението на служебните си задължения. А след изтичане на двегодишния срок тия, които пожелаят, да бъдат настанени под закрилата на твоята благородна власт, да бъдат приемани само след като се покаже чрез официални документи, че не принадлежат по положение към кохорталите. Ние заповядваме с този валиден за вечни времена закон всички привилегии, които са предоставени на адвокатите от благородната префектура Ориент било с божествените нареждания на предишните императори, било на блаженопаметния Лъв, било с нашите закони, да се отнасят и за адвокатите на твоята преславна служба, без никакво разграничение." (474 г.)

Същият император24,  Август, до Тома25, управител на префектурата Илирик. „Заповядваме адвокатите при твоята възвишена служба, които според обстоятелствата се издигнат в степента и длъжността „адвокат на фиска", да бъдат напълно освобождавани заедно с децата, които вече са родени или ще се родят в бъдеще, и с тяхното имущество от всякакви окови на кохортал или каквото и да е друго по-ниско положение, тъй като е известно, че още отдавна това е разрешено чрез императорски разпоредби както на адвокатите от възвишената префектура Ориент, така и на знатната столична префектура и няма никакво съмнение, че не само тия служби, но и твоята възвишена служба са равноправни власти." Издаден на 19 ноември по време на консулството на Патриций и Хипатий. (500 г.)

Император Юстиниан26, Август, до Йоан27, управител на префектура. „Адвокатите от Илирик поискаха от нас да ни се разясни разпоредбата, издадена28 от блаженопаметния Юстин, нашия баща, относно адвокатите при твоята възвишена служба — дали има приложение също и за тях, когато са отсъствали от съдилището на твоя знатност било с отпуска, било без отпуска. И така ние заповядваме този закон да се отнася изобщо и по отношение на тях, та ако някой без прекъсване е отсъствал без отпуска повече от две години, а с отпуска — повече от пет години, да се зачеркне напълно от списъка. Не трябва да му се дава никаква възможност да предявява претенции за своето място, нито да се причислява отново към най-красноречивите мъже — адвокатите при твоята служба. Следователно адвокатите при твоята височайша служба да използват това наше общо разпореждане." (Издаден между 531 и 534 г.)

 

5. Кои стоки не трябва да се изнасят

 

Императори Валентиниан, Валент29 и Грациан, Августи, до Теодот, началник на войските. „Никой няма право да пренася за варварите вино, дървено масло, рибни произведения нито за храна, нито за търговия" . (Издаден между 370— 375 г.)

Император Марциан30, Август, до Константин31, управител на префектура. „Никой да не се осмелява да продава на иноземни варвари, от което и да са племе, които идват в този пресвещен град32 или в други различни градове и места било като пратеници, или под какъвто и да е друг предлог, ризници, щитове, лъкове, стрели, къси или дълги мечове или каквото и да е друго оръжие — изобщо никой да не им продава нито копие, нито пък желязо, било то обработено, или още сурово. Защото опасно е за римската държава и почти е равно на предателство да снабдяваме с оръжие и да правим по-силни варварите, които би трябвало да търпят лишения. Ако пък някой против забраната на нашето милосърдие продаде някъде някакъв вид оръжие на иноземни варвари от какъвто и да са произход, заповядваме да се конфискуват напълно всичките му имоти и да се предадат на фиска, а сам той да понесе смъртно наказание." (Издаден между 455—457 г.33)

 

6. За бащите, които са продали синовете си

 

Император Константин34, Август, до провинциалните жители. „Ако някой по¬ради преголяма бедност и нужда или заради храна е продал сина или дъщеря си, и то още кървави,35 само в този случай продажбата е валидна и купувачът има възможност да го задържи като роб. Нека е позволено обаче на този, който го е продал или който го е отчуждил, или който и да е друг, да го иска обратно, за да го освободи, стига само да предложи цената, която може да струва, или пък да представи за него равностоен роб." Издаден в Сердика на 18 август по време на консулството на Август Константин за осми път и на Цезар Констанций за четвърти път. (329 г.)

 

7. За обявяване продажбата недействителна

 

Същите Августи36 и Цезари до войника Мукатраулис37. „Във ваш интерес е законно сключените продажби да остават валидни. Защото ако бъде позволено лесно да се развали продажбата, като се върнат парите, то в случай че и вие купите нещо с вашия труд било от нашия фиск, било от частно лице, ще попаднете под същия закон, който искате да ви се отстъпи." (293 г.).

 

8. За търговията и за търговците

 

Същите Августи38 и Грациан Август до Тациан,39 комес на съкровището.40 „На варварите не само да не се доставя злато, но дори ако бъде намерено у тях, то да се измъкне с тънка хитрост. Ако за в бъдеще бъде пренесено във варварската земя злато от търговците било за роби, или за каквито и да било стоки, то да им се налага не вече глоба, но и телесно наказание и ако съдията не накаже такава постъпка, след като тя бъде разкрита, (ще се смята), че той се стреми съзнателно да прикрие престъплението." (374 ?)

 

9. За значението на думите и на нещата

 

Същият Август41 до Йоан42, управител на префектура. „Отговаряйки на запитването на адвокатската колегия в Илирик, определяме думата „фамилия“ да има такова значение: чрез това название да бъдат означавани родителите, децата, както и всичките родственици и имущество, освободените роби, патроните, а така също и робите. И ако някой чрез фидеикомис43 е определил нещо за своята фамилия, без да е направил специална добавка за някои определени лица, (да се разбират) не само кръвните родственици, но ако няма такива — зетят и снахата. Защото ние смятаме, че е човечно и те да се привлекат към фидеикомиса, тъй като е ясно, че поради смъртта на сина или дъщерята бракът е бил разтрогнат. Ако обаче децата са живи, по никой начин зетят или снахата не могат да се призоват към такъв фидеикомис, понеже те без съмнение ги надминават по права. Очевидно е, че това трябва да става по степени, като след тях следват освободените роби. То да важи и в такъв случай, ако някой е предал чрез фидеикомис някому някаква недвижима вещ и е прибавил, че няма право да я отчуждава, и ако този, който получи фидеикомис, пренебрегне това, вещта да се върне на неговата фамилия. В други случаи обаче името „фамилия“ трябва да се разбира и като имущество, защото и робите, и другите вещи се считат, че се намират във владение на всеки един човек." Издаден в Константинопол на 18 октомври във втората година след консулството на Лампадий и Орест, мъже пресветли (532 г.)

 

10. За имотите на майката и на майчиния род

 

Император Лъв44,  Август, до Каликрат, управител на префектурата Илирик. „Като премахваме всяка бъркотия и двусмисленост, с настоящия кратък и ясен закон нареждаме да няма никаква разлика относно плодоползването на майчините имущества, било че бащата е пожелал да остане в първия брак, от който е имал деца, било, че е довел на синовете си мащеха: законите, издадени за майчините имоти, запазват своята сила. Следователно бащите ще трябва без съмнение да притежават право на плодоизползване на майчините имоти, макар и да са встъпили във втори брак. Заради децата и техните потомци никой не може да повдига безчестен глас и обвинение против бащите." Издаден на 1 септември по време на консулството на Август Антемий за втори път. (468 г.)

 

11. За давността от 30 или 40 години

 

Същият Август45 до Тома, управител на префектурата Илирик. „Не позволяваме прескрипцията за четиридесетгодишна давност да се използва като оправдание от тия, които биват призовавани в съсловието на куриалите, но заповядваме те да бъдат винаги принуждавани да признават произхода си по рождение. Защото императорският закон на наше милосърдие3 говори за други съсловия и чрез същата новела не се обезсилват по-старите закони, които съвсем ясно нареждат — куриалите и децата им да се връщат в родните си места, като се отстранява давността за определен срок от време." (Без дата.)

 

12. За присъдите на управителите на префектура

 

Императори Теодосий46 и Валентиниан, Августи, до Таласий, управител на префектурата Илирик. „На тия, които се съдят във възвишения съд на префектурата, ако твърдят, че са оскърбени против закона, даваме позволение не да апелират, но да отправят молба (до императора), макар и да се казва, че присъдата е произнесена за курията или за каквато и да е обществена полза или по друга причина. Защото не е изгодно за държавата да отказва подкрепата на законите на отделните лица. И така трябва да им се дава възможност да се обръщат с молба до нашата божествена особа против съдебните присъди на управителите на префектурите в продължение на две години, считано от (встъпването в длъжност) на заместника на съдията." Издаден в Константинопол на 11 август по време на консулството на Август Теодосий за седемнадесети път и на Фест. (439 г.)

 

13. За тия, които от страх пред съдията не са апелирали

 

Императори Диоклециан47 и Максимиан, Августи и Цезари48, до Диофан49. „Ако против тебе е произнесена присъда според закона и не е потърсена помощта на апелацията, виждаш, че трябва да се съгласиш с решеното. Защото в нашата императорска свита50 не е имало от какво да се страхуваш." Издаден във Филипопол на 17 юни по време на консулството на (споменатите) Августи (293 г.).

 

14. „Как със сила…“

 

Император Юстиниан,51 Август, до Йоан, управител на префектура. „Понеже се разискваше между адвокатската колегия в Илирик какво трябва да става с тия, които са задържали без съдебна присъда свободното имение на отсъстващи, защото старите закони — нито интердиктът52 unde vi, нито quod vi aut clam, нито пък друг закон определяха някаква друга тъжба за възвръщане на такова притежание, стига само насилие да не предшества отнемането на притежанието, и те позволяваха само на притежателя да подаде оплакване, то ние, не допускайки някой да заграби по силата на своята власт чужди вещи или притежание, заповядваме такъв притежател да се счита за грабител и това, което е обявено чрез старите закони и за възстановяване на притежанието против подобни лица, да се отстоява чрез общата юрисдикция. Защото смешно е да се казва или слуша, че някой е заграбил чужда вещ като своя поради неведение. Всички обаче трябва да знаят, че не е тяхно онова, което принадлежи на други по всички правила, когато още отдавна такова положение е определено от старите закони като извършване на кражба, които казват: ако някой против волята на собственика задържи чужда вещ, да се смята, че е извършил кражба. От това се вижда, че което ние разпоредихме за възвръщането на притежанието, има валидност, ако от деня, когато е държано притежанието, не са изминали тридесет години." Издаден на 18 октомври в Константинопол, във втората година след консулството на преславните мъже Лампадий и Орест. (532 г.)

 

15. За залозите

 

Същите Августи и Цезари53 до Вит54. „Трети човек, който е платил дълга, за да освободи заложени вещи, може да си иска онова, което е дал, но не може да придобие собствеността върху тия вещи." Издаден в Рациария3 на 30 октомври по време на консулството на Цезарите. (294 г.)

 

16. За подновяванията на дългове и за делегациите

 

Същите Августи55 и Цезари до Зипар56. „Никой не може против волята му да бъде делегиран57 на кредитора". Издаден в Дуросторум на 21 октомври по време на консулството на Цезарите. (294 г.)

 

17. За правото на връщане в отечеството и за откупените от враговете

 

Същите Августи58 и Цезари, до Мукатраулис59.  „Този свободен човек, който, пленен от враговете, се откупи чрез търговия, може, преди да се възстанови дадената за него сума, поради свободния си произход да предявява права върху наследство, за да може с това да заплати дадената за него цена." (294 г.)

 

18. За правото на фиска

 

Императори Диоклециан  и Максимиан, Августи, до Мукатраулис.  „За метеките60, които по заповед на императора са преместени в друг град, е издадено определено предписание. Защото от по-рано бе решено да бъдат конфискувани за сметка на фиска техните поземлени владения, които те са притежавали, преди да се изселят, в случай че не са била продадени лично от тях, освен ако императорското величество е решило нещо друго със специална заповед. И така както (от една страна) разумно е постановено от императорите, така и (от друга страна), като се запазва това, което счетоха за уместно, от никакъв закон не е постановено те да не трябва да се явяват наследници на родителите си." (Без дата.)

 

19. Никому да не се позволява да се оправдава при закупуването на храните и за службата „ситония“

 

Император Анастасий, Август, до Матрониан, управител на префектура. ... Но всичко това се постановява61 без оглед на Тракийския диоцез.62 Прочее в Тракия данъците не се внасят изцяло, защото поради варварските нашествия селяните бяха разорени и не са в състояние да доставят храни за разположените в нея войски, и затова повече от всичко е необходимо изхранването на военните части да става съвсем редовно, понеже не е възможно войниците в нея да се изхранят без „синона“63. Следователно в този диоцез да остане в сила досегашният обичай, като на него се подчинят и търговците. Преди всичко и на вносителите, и на търговците парите за закупуване на храни да се дават в пълноценни монети и обризи,64 а след това да се иска от тях да внасят храните неотклонно и без да се нанасят щети, а който престъпи това, подлежи на същите наказания. Защото по-добре е вместо частна търговия търговците да доставят на войниците необходимите храни. А ако някога за някои градове, които нямат пари за закупуване на зърнени храни, нито пък от друга страна благоденстват, се наложи да се събере „синона", нека бъде позволено на управителите да я направят, но само в територията на града, който се нуждае от храни и в неговите граници и според валидните в тия места по това време цени. А за това да наблюдават и „бащите на градовете"65, и всеки друг, който се грижи за „синоната". (Без дата.)

 

20. За тракийските колони

 

Императори Теодосий, Аркадий и Хонорий, Августи, до Руфин,66 управител на префектура. „По целия диоцез Тракия да се премахне завинаги събирането на поголовния данък67 и да се плаща само поземлен данък68.  И за да не би колоните, освободени от задълженията на данъчния жребий, да сметнат, че им е дадена възможност да се отклоняват и да скитат, където пожелаят, то те да бъдат третирани съобразно със своя произход69 и макар по положение да изглеждат свободни, то въпреки това да се считат за роби на тази земя, където са родени, и да нямат възможност да се отклоняват, където искат, нито да променят местата, (където живеят), а притежателят им да упражнява по право и грижата на патрон, и властта на господар. Ако някой е повярвал, че може да приеме и задържи чужд колон, то да бъде принуден да плати по две либри злато на този, чиито земи беглецът е лишил от работна сила, а и да възстанови същия70 с целия му пекулий71 и агнатите72 му." (Без дата)

 

21. За илирийските колони

 

Императори Валентиниан, Валент и Грациан, Августи, до Проб, управител на префектура. „Нареждаме колоните и инквилините73 в Илирик и съседните области да нямат право да напускат селото, в което е определено да живеят съобразно с произхода и агнатството си. Нека робуват на земята не с данъчни задължения, но с името и обозначение „колони", така че ако избягат и преминат у друг, като бъдат върнати, да бъдат подложени на затвор и наказания. Наказанието да засегне и тия, които са сметнали, че могат да приемат един чужд и непознат (колон), както във възстановяване на работата и щетите, нанесени в напуснатите от тях места, така и в глоба, чийто размер предоставяме на разпореждането на съдията.

Дори притежателят на поземленото владение, в което ще се окаже, че е имало чужд (колон), да бъде принуден според характера на провинението да понесе наказанието, без да се признава неведението за оправдание. За доказателство на престъплението е достатъчно само това, че е държал при себе си непознат. А ако някой в споменатите области приеме пък роб, да не се признава незнанието за оправдание, но да понесе четворно наказание, като при това се заплатят щетите и се даде обезщетение за работата.  Също за освободените роби, които някой приеме, да се спазва това, което определихме за свободните колони." Издаден на 15 юли по време на консулството на Грациан, Август, за втори път, и на Проб. (371 г.)

 

22. Никой да не приема под свой патронат села или селяните им

 

Императори Лъв и Антемий, Августи, до Никострат, управител на префектурата Ориент. „Ако някой след това нареждане на нашата императорска особа прибегне към патроната на когото и да било, за да измами и заобиколи държавните задължения, това, което се извършва за тази цел под формата на дарение или продажба или арендуване или на договор от какъвто и да е вид, да няма никаква сила. Нотариите74, осмелили се да приготвят такива документи, да бъдат наказани с конфискация на имотите им, и то на тия (нотарии), които съзнателно са дръзнали да съчинят такива документи. Селата, а също и именията на тия, които прибягват към патронат, да бъдат конфискувани в полза на държавата. А лицата, които бъдат открити, че са приели против държавните интереси данъкоплатци под свое покровителство, да се накажат, като благородните биват принудени да понесат глоба от 100 либри злато, а тия със средно имущество — с конфискация на имотите им. Същото наказание да бъде наложено и на тия, които като посредници са предложили c непочтени намерения своята услуга за подобни безчестни действия. Ние заповядваме това нареждане да влезе в сила и да се предава за изпълнение от времето, което обхваща обнародваната императорска разпоредба от блаженопаметния Марциан,  сиреч за диоцеза Тракия от тридесет години насам, значи от второто консулство на Аеций и на Сигизбулд, а в диоцезите Ориент, Египет, Понт, Азия — от двадесет и осем години, сиреч от консулството на Кир." Издаден на 1 септември по време на консулството на Антемий, Август, за втори път. (468 г.)

 

23. За ветераните

 

Императори Хонорий и Теодосий, Августи, до Евстатий, управител на префектура, и до Несторий, управител на префектурата Илирик. „На този, който вече не е свързан със свещената клетва,75 да не се позволява нито по собствено желание, нито против волята му да прибягва и да подлежи на военно съдилище. Присъдите, които бъдат произнесени, без да се съблюдава това нареждане, няма да имат никаква сила освен ако не се открие, че там76 следствието е почнало по време на военната служба. В такъв случай заповядваме процесът да се разглежда и приключва от военния съдия, сякаш поясът още не е хвърлен,77 освен ако някои от тях не се защищават (като твърдят), че им е предоставено специално императорско благоволение." (421 или 422 г.)

 

24. За кохорталите, принцепсите, корникулариите и примипиларите

 

Същите Августи  до Клеарх, управител на префектурата Илирик. „В Илирик, в който е известно, че се доставят чрез провинциалните служби най-много и най-големи печалби за държавните нужди, при ведомството на отделните управители на провинции да има само по 100 (служители) на брой. И никой извън този брой да не се стреми към служба или пък да продължава да стои поради снизходителността на управителите. При това за работа в тия ведомства да не се привличат тия, които под предлог на службата се стремят към грамадни печалби, но тия, които изпълняват задълженията си с необходимото усърдие." (396 г.)

 

25. За различните ведомства и подведомствените при управителите и службите им

 

Император Лъв,  Август, до Йоан, магистър на ведомствата78.  „Заповядваме знатните мъже дуксовете,  техните подведомствени, също и пограничните войници и началниците на военните станове да могат да бъдат съдени само от твоя висок съд и да не се подчиняват на други съдии. Естествено за знатните и светлейши мъже началниците на войските да се спазва обичайното съдопроизводство, което е съществувало от дълго време досега по някои гранични места в Ориент, Тракия и Илирик." (Без дата)

 

1Закон на император Зенон (474—491).
2Томи, дн. Кюстенджа, главен град на провинция Скития, дн. Добруджа.
3От гледна точка на църковната уредба провинция Скития представлявала известна аномалия. Тук нямало епископи във всеки град, но епископът на Томи е бил единственият за цялата провинция. Това е засвидетелствано за IV в. (срв. Cod. Theod. XVI 1, 3 от 381 г.), Созомен го подчертава за първата половина на V в. (Hist. Eccl., VII 19), а настоящият указ — за времето на Зенон. Както се вижда от Георги от Кипър, това положение е продължило и през VI в.
4Началници на войските, „magistri militum", са главнокомандващите на войските във всяка една от главните съставни части на Източната римска империя: Ориент, Тракия и Илирик (съответно и в Западната римска империя). Под тяхно разпореждане се намирали всички военни части в провинциите.
5Закон на император Анастасий I (491—518).6
6За този Йоан, началник на войските в Илирик по времето на имп. Анастасий, срв. още Cod. Inst. XII 35, 18, който го посочва през 492 г. като началник на войските в Ориент.
7Закон на император Анастасий I (491—518).
Тома е бил управител на префектурата Илирик по времето на Анастасий.
8Praefecti praetorio са висши административни чиновници, върховните управители на префектурите Ориент и Илирик. Те обединявали административната и съдебната власт.
9Transactio в римското право се нарича договорът, с който две или повече лица приключват един съществуващ помежду им спор.
10Сиреч Теодосий и Валентиниан. Закон на имп. Теодосий II (408—450).
11Таласий е видна личност в политическия и религиозния живот на Източната римска империя през V в. През 439 г. е бил управителна префектурата Илирик.
12Адвокатите в Източната римска империя имали подобни функции и задължения като днешните адвокати. Те били организирани в колегии към съответните префектури и през VI в. били държавни чиновници с точно определен брой.
13В префектурата Ориент влизали диоцезите Ориент, Египет, Азия, Понт, Тракия. Префектурата Илирик имала два диоцеза: Дакия и Македония.
14Аполоний е бил управител на префектурата Ориент през 442-443 г.
15Сиреч на град Константинопол.
16Закон на император Лъв (457—474).
17Евсевий е управител на префектурата Илирик през 463 г.
18Advocatus, или patronus fisci, е длъжност, възникнала вероятно по време на Адриан (117—138). Броят на адвокатите е бил определен както за провинциите, така и за столицата. В техните функции влизало да водят всички процеси на фиска в съответната провинция. Към префектурите били назначавани от императора, а провинциалните управители ги назначавали за съответната провинция.Те се ползвали със значителни привилегии и имали ранга на clarissimi, а също и на spectabiles. След двегодишно изпълнение на службата си можели да я напускат.
19Закон на император Лъв (457—474).
20Каликрат е управител на префектурата Илирик през 468—469 г.
21Закон на император Лъв и на Зенон (474 г.).
22Павел е бил управител на префектурата Илирик през 474 г.
23Под „кохортали" пьрвоначално се разбирали чиновниците при управителя на префектурата. По-късно така се наричат само чиновниците на провинциалните управители. При названията officiates, cohortales, apparitores трябва да се прави следната разлика: officiates се наричат чиновниците при всички магистратури, било с по-нисък, или с по-висок ранг; cohortales са едно по-особено обозначение за officiates, и то главно за тия при провинциалните управители; apparitores са най-ниските служители във ведомствата.
24Закон на император Анастасий (491—518).
25Тома е началник на префектурата Илирик през 500 г.
26Закон на император Юстиниан (527—565).
27Йоан, управител на префектурата Илирик, е един от видните политически дейци по време на Юстиниановото управление.
28Този указ е загубен. В ръкописите в същата глава под № 28 е стояла една гръцка конституция. Предполага се, че това е въпросният закон, издаден от имп. Юстин I (518—527), който се отнасял за адвокатите при управителя на префектурата Ориент.
29Закон на император Валент (364 378).
30Закон на император Марциан (450—457).
31Константин - консул през 456 г., три пъти управител на префектура и патриций.
32Сиреч Константинопол.
33Обикновено се датира в 456 г.
34Закон на Константин Велики
35В смисъл, че са току-що родени, още недостатъчно измити и чисти.
36Закон на император Диоклециан (284—305).
37Мукатралис е често срещано тракийско име.
38Сиреч Валентиниан, Валент и Грациан. Законът е на имп. Валент (364—378).
39Тациан е една от видните политически личности при двора на Източната римска империя; през втората половина на IV в. е заемал многобройни висши длъжности.
40Comes sacrarum largitionum е една от висшите административно-финансови длъжности в империята през късноримската епоха, приблизително като „министър на държавното съкровище". Грижел се е за общото приемане на всички данъци и налози, а също и за разходите на държавата.
41Закон на император Юстиниан (527—565).
42Вж. бележка 27.
43При фидеикомис става дума за фидеикомис на наследство, един от видовете завещания (по свободен завет), който може да има за обект една част от наследството или пък цялото наследство.
44Закон на император Лъв (457—474).
45Закон на император Анастасий (491—518).
46Закон на император Теодосий II (408—450).
47Закон на имп. Диоклециан (284 — 305).48
48Това са избраните за съуправители Галерий и Констанций Хлор, които според новата система трябвало да наследят старите императори. В официалните документи тяхното име също фигурирало.
49Диофан е частно лице. Смисълът на закона е следният: Този Диофан, вероятно жител на Филипопол, където е издаден указът, е бил съден и от страх пред местния съдия не е посмял да апелира. Използвайки идването на императора в града, той дал молба до него. Настоящият закон е отговор на тази молба.
50Sacer comitatus означава свитата, която придружавала императора при неговите пътувания (срв. PWRE, IV, col. 622). В случая се касае за свитата на Диоклециан, който през тази година е пътувал в Тракия и на 17 юли е бил във Филипопол, където е издал указа.
51Закон на император Юстиниан (527—565).
52Касае се за закон, издаден в защита на владенията. Тъй като първоначално преторският едикт започвал с думите unde vi, то тия думи останали като означение на самия интердикт при неговото цитиране. Същият случай е и със споменатия след това закон quod vi aut clam.
53Сиреч Диоклециан и Максимиан. Закон на император Диоклециан от неговото пътуване в Тракия и Мизия.
54Вит — Vitus е латинско предаване на известното тракийско лично име Βειϑυς, засвидетелствано както епиграфски, така и литературно.
55Сиреч Диоклециан и Максимиан.
56Зипар — Ziparus е тракийско лично име.
57Delegatio е предписание от страна на заемодателя до неговия длъжник да плати дължимото не на него, а на трети човек.
58Сиреч Диоклециан и Максимиан. Закон на император Диоклециан от времето на неговото пътуване в Тракия и Мизия през 294 г.
59Мукатралис е едно от най-известните тракийски лични имена.
60За тълкуването на „метени" (=преселници) и изобщо за тълкуването на този указ и свързването му с отношения в Тракия срв. В. Геров, Към тълкуването на едно място в Пизоския надпис, Сб. Д. Дечев, 1958
61Целият закон, от който е преведен само откъсът за Тракия, се отнася до въпроса относно доставките на храни от страна на жителите на градовете и за т. нар. „синона". Като определя общите положения, валидни за цялата империя, законът прави изключения за провинциите в диоцеза Тракия, като тук се запазва старият начин на закупуване на храни — чрез специално натоварени за тази цел търговци. Цялостен превод на този указ е даден в „Подбрани извори за историята на Византия", София 1956, стр. 9—11.
62В диоцеза Тракия са влизали шест провинции: Тракия, Родопа, Европа, Хемимонт, Долна Мизия и Скития.
63Συνωνή, или comparatio specierum, се нарича принудителното закупуване на зърнени храни за държавни или военни нужди от натоварени за тази цел частни лица, което Византия често правела, когато се намирала в икономически затруднения.
64Obryza е вид златна монета.
65Curatores civitatis. През късноримската епоха те са едни от най-главните градски магистрати. Избирани са били измежду едрите земевладелци, но с императорско утвърждаване  са се занимавали с финансовите въпроси на съответния град.
66Руфин е един от най-изтъкнатите политически деятели при двора на Източната римска империя от края на IV в. Бил е управител на префектурата Ориент между 392—395 г.
67Поголовният данък — capitatio humana, се изчислявал върху човек, по-точно върху „човешка глава", при което мъжете и жените не се смятали за еднакви данъкооблагаеми единици: на един мъж се смятали две жени. Човекът се обла¬гал като работна сила — мъжете от 14—65 години, а жените от 12—65.
68Поземленият данък — iugatio terrena, се изчислявал върху един iugerum — парцел земя = 2,5 дка.
69Ius originarium— право на произхода, т. е. че даден човек остава на това място, където е роден, без да има право да го напуска.
70Сиреч избягалият колон.
71Пекулий се наричал този парцел земя, който робите получавали заедно с инвентар за обработване. Те се наричали servi casati, или adscripti glebae, и това стои в тясна връзка с промяната на тяхната експлоатация. Земята, която колоните, и то „приписаните" колони (adscriptitii), притежавали, и чието положение било близко до това на „приписаните" роби, по аналогия също се наричала „пекулий".
72Сиреч неговите близки родственици.
73Инквилините са вид зависими селяни, чието точно правно положение и форма на зависимост не е напълно осветлена.
74Notarii, сиреч нотариуси. Те са били организирани в колегии и задълженията им били близки до тия на съвременните нотариуси.
75Сиреч уволнените войници, ветераните.
76Във военното съдилище.
77Фигуративно обяснение на приключването на военната служба.
78Magister officiorum е висша длъжност в двора на Източната римска империя. Появява се след Диоклециан. Тя обединявала различни ведомства към двора.