izvori

 

 

Из Юстиниановото законодателство

 

Публикувано по: Подбрани извори за историята на Византия, Христоматия, С., 1963
Съставител: Димитър Ангелов
Превод: Г. Батаклиев, Ст. Маслев, П. Тивчев

 

Meister von San Vitale in RavennaЮстиниановото законодателство е един от най-важните извори за обществено-икономическото развитие на Византийската империя в периода на разлагане на робовладелския строй. Състои се от следните части: Кодекс Юстинианус, Пандекти (Дигести), Институции и Новели. В Кодекса, излязъл през 533 г., се съдържат всички императорски наредби и закони, издадени в империята от времето на Хадриан (117–138) до Юстиниан I (527–565). Пандектите представляват сборник от мнения и решения на видни римски и византийски юристи, получили сила на закони. Институциите са кратко ръководство за изучаване на правото и са били предназначени за студенти. А Новелите, 164 на брой, са законите и наредбите, издадени от самия Юстиниан по време на неговото управление.

Юстиниановото законодателство е било издадено на латински език, който тогава е бил официалният език на Византийската империя. Изключения правят само някои от новелите, които са били съставени на гръцки.

Тук са дадени извадки от Кодекс Юстинианус и от Новелите според изданията на Corpus iuris civilis, ed. VI, vol. II, Codex Iustinianus, rec. Paulus Krueger, Berolini, 1895: Corpus iuris civilis, ed. II, vol. III, Novellae, rec. R. Schοell—Kröll, Berolini,v 1899.

 

Из Юстиниановия кодекс

 

1. Доставка на зърнени храни (Cod. lust., Χ, 27, 2—4, p. 407–408)

 

Император Анастасий Август до Матрониан, началник на префектура1

Жителите на градовете или тези, които имат владения в тях, да не бъдат принуждавани да носят произведенията си в друг град или в главния град. А ако поради неизбежна причина бъдат принудени да сторят това, те трябва да ги продадат на справедливи цени, които са в сила в този град, от който се доставят произведенията, като си ги доставят онези, които се нуждаят от тях. Обаче стойността на произведенията да се предаде на продавачите в злато за плащаните от тях в пари данъци. Защото не е справедливо да се иска от някого сега да дава произведенията си, а едва след време да му се прави сметката и да му се заплаща стойността. Високоуважаемият управител на всяка провинция носи отговорност, ако не се погрижи да се определи стойността на зърнените храни и тя да се изплати през времето, което е определено за това.

Никой обаче да не бъде принуждаван да продава цялото количество, а само излишъците от зърнените си храни. Защото противозаконно е да се ограбват произведенията на някои и да се дават на други. Ще плати 100 златни литри и ще загуби положението и длъжността си който наруши закона или позволи той да бъде нарушен.

Никой никога освен при крайна необходимост да не налага на поземлените собственици синона, а когато това стане, да става само по императорска заповед, като парите, които трябва да получат при изкупуването поземлените собственици, се удържат в брой за начислените им данъци, ако техният дълг се покрива напълно със стойността на продажбата. Ако пък тези, на които е наложена синона, не дължат държавни данъци или дължат само част, да получат по-напред пари в пълнокачествени номизми и тогава да се вземат от тях зърнените храни. Да не се осмели никой да им дава непълнокачествени номизми или да им плаща сумата само отчасти или по някакъв друг начин да ощетява поданиците. Такъв ще плати глоба в четворен размер за щетата и за това, което се плати по-късно. Ако някой си позволи сам да определи синона или пък осуети по непозволен начин  постановена синона, да се накаже с 50 златни литри и да се лиши от служба и достойнство, като освен това подлежи и на по-тежко наказание.

Когато се определи синона с императорска заповед, на нея подлежи без изключение всеки един от поземлените собственици и съобразно броя на югерите или зигокефалите си. А които искат от продавачите нещо свръх мярката, да подлежат на глоба от 50 златни .литри, да бъдат лишени от длъжност и служба и да очакват друго по-голямо наказание.

От този указ се изключва диоцезът Тракия, защото в Тракия държавните данъци не се внасят изцяло, тъй като поради нашествията на варварите колоните бяха разорени и не са в състояние да доставят храни за установените там войници, а особено много се държи за изхранването им. Ето защо това трябва да става бързо и без прекъсване, защото събирането на храните за определените там войници не е достатъчно. Затова в този диоцез нека остане в сила досегашният начин на събиране: на този обичай да подлежат и търговците, като покупната цена се заплаща, както досега, на доставчиците и на търговците в пълноценни монети и така да се събират от тях зърнени храни без противене и без щети. Този, който наруши тая заповед, подлежи на наказания. Защото по-важно е търговците, вместо да вършат частна търговия, да доставят необходимите храни на войниците.

А когато се наложи да се прави синона от някои градове, които имат недостиг от зърнени храни, нито пък имат излишъци от нещо друго, нека я определя управителят, но само върху територията на града, в който се чувства липса от зърнени храни, и вътре в неговите граници, и то съобразно с цените, които са установени там през съответното време. Това да спазват и първенците на градовете, и всички останали, които се грижат за доставките.

Когато се почувства нужда от синона поради липса на зърнени храни в столицата, да не се прибягва към нея освен по императорска заповед, и то според досегашния начин на изплащане — без протакане и без глоби, съобразно с цените, които са в сила на пазара в тези места. Освен това транспортните разноски да се заплатят от държавната хазна, за да може доставчикът да продаде само исканото количество и да се даде на нуждаещите се това, което им е достатъчно.

В наредбите за синона в град Александрия да не се правят изменения, а да остават в сила императорските наредби, отнасящи се до синоната за разположените там войници.

На глоба от 50 златни литри подлежи и носи отговорност с лишение от длъжност и достойнство както висшият чиновнически персонал на преславните епарси, така и високоуважаваните провинциални екдики заедно с подчинените си чиновници, градските дефензори и тия, които управляват държавната хазна, когато нарушават законите или позволяват те да бъдат нарушавани или не съобщават веднага и съзнателно тези, които са ги нарушили. Ако в някой град се почувства нужда от зърнени храни, определянето и избирането на изкупвача да стане, като се вземе мнението и гласът на епископа във всеки град, а също и на първенците и на най-видните поземлени собственици — не според угодата на тези, които го избират, нито което си искат лице, но само измежду длъжностните лица в областта или измежду тия, които са били такива, а са се уволнили. Той да се обяви за закупвач на жито чрез горепосочените лица, понеже изкупуването се извършва по-добре от тези, които са се занимавали от дълго време с държавна работа. Който обаче се е нагърбил с изкупуването на житото и е извършил работата си съобразно със законите, трябва да бъде освободен от всякаква щета; защото несправедливо е те при такъв труд още и да бъдат ощетявани. За житото да се дават установените на пазара цени и нищо друго.

Който наруши или позволи да се наруши този закон, да плати глоба 30 златни литри.

 

2. Освобождаване на занаятчиите от повинности (Cod. lust., Χ, 66, 1, p. 425)

 

Император Константин Август до Максим, началник на префектура

Постановяваме, щото изброените в по-долу следващото приложение майстори-занаятчии, които се намират в отделните градове, да се освобождават от всички служебни повинности, доколкото е необходимо, за да имат по-голямо желание и сами да се усъвършенстват в сръчност, и да учат синовете си.

Πрилοжение - списък: майстори-строители, лекари, художници, ваятели, мрамороделци, майстори на легла или кладенчари, шлосери, квадригарии (майстори на четириколки), каменоделци, майстори на основи, т. е. също и майстори-строители, резбари, мозайкаджии, позлатвачи, стеностроители, обработвачи на сребро, украсвачи на оръжия, перлопробивачи, ковачи на мед, металолеяри, гравьори върху метал и камък, дърводелци, бояджии на пурпур, кожари, хидрографи, грънчари, златари, стъклари, оловолеяри, огледаладжии, работещи слонова кост, кожухари, тепавичари, колари и скулптори, гипсолеяри, щампаджии, майстори на триколки и двуколки, монетолеяри.

2 август, през консулството на Фелициан и Тициан (337 г.).

 

3. Значение на доставката на храни за държавата (Cod. lust., XI, 2, 1, p. 428)

 

Император Констанций Август и Юлиан Цезар и до градския префект Оливрий

Над навикулариите, на които е възложено превозването на храните, да не се упражнява никакво насилие и да не им се причинява никакъв вид щета, нито някакво безпокойство, но да се чувстват в пълна сигурност и при идването, и при завръщането си. Определяме глоба от 10 златни литри на тези, които се опитат да ги безпокоят.

1 юни, Рим, през деветото консулстване на Констанций и второто на Юлиан Цезар (357 г.).

 

4. Прикрепване на работниците при монетните дворове (God. lust., XI, 8, 1, p. 430)

 

Император Константин до витинците

Работниците при монетните дворове трябва да остават винаги в своето съсловие и не трябва да бъдат освобождавани от това си положение чрез привилегията на каквото и да е звание.

21 юли, през консулството на Галикан и Бас (317 г.)

 

5. Обслужване на императорските тъкачнициот роби (Cod. lust., XI, 8, 5, p. 430)

 

Императорите Валентиниан, Валент и Грациан до Филематий, комит на държавното съкровище

Тия, за които се узнае, че дават убежище на някого от робите в императорската тъкачница, да бъдат обложени с глоба 5 златни литри.

 

6. Доставка на изделия от работилниците за държавата (God. lust., XI, 10. 1. p. 432)

 

Императорите Валентиниан, Теодосий и Аркадий до началника на префектура Тациан

Постановяваме, щото всички ковачници на оръжия без отсрочка да внасят не пари за изделията си, но самите изделия и да се доставя доброкачествено желязо, което лесно се поддава на огъня или се разтапя, за да бъде от полза за общото благо, след като се отстранят всички възможности за измама.

18 октомври, при консулите Теодосий Август за втори път и Кинегий (388 г.).

 

7. Дамгосване на работници, за да не бягат от рабοтилниците (Cod. lust., XI, 10, 3, p. 432)

 

Императорите Аркадий и Хонорий Августи до магистъра на официите Озий

Да се поставят дамги, т. е. явни знаци, на ръцете на работниците от ковачниците за оръжие подобно на тези, които се поставят на новобранците, за да се познават тия, които се опитват да се укрият. Без колебание да бъдат прикрепени към работилницата тези, които са приели тях или техните деца, дори и в случаите, когато те са се отклонили чрез някаква измама от работата в ковачниците за оръжие и са преминали на друга държавна работа.

15 декември, Константинопол, при консулите Август Хонорий за четвърти път и Евтихий (398 г.).

 

8. Запрещаване да се продават колони без земя (Cod. lust., XI, 48, 7, p. 440)

 

Императорите Валентиниан и Валент и Грациан до Максим, началник на префектура

Както е забранено да се продават без земя намиращите се по рождение в положението на колони, така също не трябва да се продават и прикрепените към земята и приписани колони. При това да не се заобикаля законът с измама, което често се случва с родените на дадена земя, като заедно с малка част от земята се предават на купувача всички обработвачи на целия участък. Но когато към някого преминават цели участъци или определени части, да преминават към него в съответствие с количеството земя също толкова роби от предишните господари и притежатели.

 

9. Децата на приписана приемат положението на майката2 (Cod. lust., 48, 21, p. 442)

 

Император Юстиниан до сената

Ако някой е роден от приписана и роб или от приписан и робиня, или, което положение е по-лошо, от приписани или от роби, постановяваме същото, което е определено от предишните закони за такива деца, които са родени от жена приписана и свободен мъж, според които закони децата от такава връзка трябва да бъдат приписани. А ако някой е роден от роб и приписана или от робиня и приписан, той трябва да приеме положението на майката и да бъде такъв, каквато е тя, било, че е робиня, или приписана, което досега се спазваше само спрямо свободни и роби. Защото как може повече да се прави разлика между роби и приписани, когато и едните, и другите се намират под властта на своя господар, който може и роба да освободи заедно с неговата собственост, и приписания да изгони заедно с имуществото му от своето владение?

 

10. Прикрепване на колони към земята3 (Cod. lust., XI, 48, 23, § 1, 2, p. 442)

 

Император Юстиниан до Йоан, началник на префектура

Лицата, които според закона на Анастасий, след като са били в продължение на тридесет години в положението на роби, са могли: да станат свободни, все пак нямат право да оставят земята и да се преселят на друго място...

Постановяваме, щото децата на свободните колони да бъдат свободни завинаги и положението им да не бъде утежнявано, като се причисляват към по-ниско съсловие. Но те нямат право да напускат своята земя и да се преселват на някое друго място, но трябва да бъдат завинаги свързани със земята, която веднъж са започнали да обработват техните бащи.

Също така постановяваме, щото самите колони, както и потомството им от всеки пол и възраст, родено в даден участък, да остане в притежание по същия начин и при същите условия и отношения, при които сме наредили да останат на чужди участъци техните родители.

 

1Наредбата е издадена през 491 г.
2Наредба от 530 г.
3Наредба от 531–534 г.

 

Из Юстиниановите новели

 

1. Облагане с данък (Nov. lust., CXXVIII, с, I. III, IV, p. 636 - 638)

 

Император Юстиниан до Петър, преславния началник на префектура

I. Желаейки да извършим това, което е от най-голяма полза за нашите поданици, издаваме настоящия закон, чрез който постановяваме през юли и август в края на всеки индиктион да бъдат съставяни подробни списъци заедно с протокол за данъчните постъпления през следващия индиктион в съдебното ведомство на нашите славни префекти.

Тези списъци трябва да показват какъв данък предстои да постъпи във всяка провинция или град за всеки югум или юлии, или центурии, или за каквато и да било друга мярка както за натурална, така и за парична повинност. Тези списъци трябва да съдържат също пазарната стойност на произведенията по местни цени и да се означи какво от тях се внася в държавната хазна или се оставя, или трябва да се употреби във всяка провинция. Така съставените списъци да се изпращат непосредствено преди началото на всеки индиктион на управителите на провинциите, за да ги обявят те през месеците септември и октомври в подчинените си градове. На желаещите да се дадат незабавно копия от тях от ведомствата на преславните префекти, за да знаят поданиците по какъв начин трябва да изплатят данъчните си вноски. Ако обаче преди обявяването на тези списъци собствениците внесат в хазната данъците си по начин, различен от този, който се указва в данъчните списъци за същата година, или ако ги уредят в провинцията, заповядваме, щото данъчните вноски на такива да се прихванат като изплатени за същия индиктион, за да не претърпят те някаква щета. Ако тия подробни списъци не се разпратят в определения от нас срок, управляващите нашата префектура трябва да заплатят глоба от 30 златни литри, а управителите на всяка провинция 20 златни литри глоба. Ако местният управител не разгласи своевременно тези получени подробни списъци в провинцията, ще се осъди на глоба 10 златни литри и освен това ще бъде лишен от властта си, а от подчинения му персонал ще се изискат 5 златни литри.

III. Постановяваме по никой начин да не се пропуска издаването на квитанции или разписки, частични или пълни, от тези, които получават данъците. Те трябва да означават и количеството на паричните и натуралните вноски, а също така и на парцелите или юлиите, или центуриите и имената на имотите, за които се правят вноските. Ако не издадат квитанции или разписки по предписания начин, заповядваме да се накажат с глоба 10 златни литри и да се подложат на телесно наказание.

IV. Ако някой от поземлените собственици изкаже съмнение по отношение на владението, за което се събира данък, или за размера на вноската, в такъв случай управителят на провинцията или ако той не обърне внимание, светейшият местен епископ да накара пазителите на данъчните книги да ги съобщават и да показват размера на вноските и от притежатели да се събира стойността според държавния списък.1

 

2. Надбавка (Nov. lust., CXXVIII, с. VII, VIII, p. 639)

 

Ако някога се случи да се извърши „надбавка" на някое владение на принадлежащи към един цензов списък (едноцензови) или на подчинени на един владетел (едновладетелски), заповядваме да се искат данъчните вноски от този, който приема надбавката, като се почне от това време, от което му е предадено надбавеното владение. Да не се извършва иначе надбавка освен с писмена оценка за случая, направена от управителя на провинцията, и по негово мнение да се посочи лицето, което трябва да приеме надбавената земя.

Но ако се случи собственикът на някой имот или да не се яви, или де е в състояние да внесе данъчната вноска и това поражда необходимост да се извърши надбавка, в такъв случай ние заповядваме тя да се предаде незабавно на тези, които имат едноцензови или едновладетелски владения, заедно с всички колони, които се намират на надбавената земя, заедно с тяхното имущество и всичко, което се намира на нея — храни, плодове и животни, и заедно с всичкия намиращ се там инвентар. Ако пък не се намери лице, което да получи надбавката съгласно законите, или по някакъв друг начин се случи тя да се забави, заповядваме управителят на провинцията да състави протокол, в който да се посочи големината и състоянието на тоя имот и на всичко, което се намира на него, и да го предаде на куриалите или на събирачите на данъци, или на виндиците, или на чиновете на охраната. Ако впоследствие, се открият лица, които съгласно законите трябва да получат надбавката, това не трябва да стане по друг начин освен при условие, щото на този, който получи владението, да бъдат възстановени всички щети и вреди, причинени по вина на събирачите или на куриалите, или виндиците, или провинциалните чиновници.2

 

3. Превозът на жито в Египет

(Ed. lust., XIII, Praef., с. I–VIII, XV, XVI, XIX,-XXIV, p. 780–783, 787–788, 790, 792)

 

Закон за александрийските и египетските провинции

 

I. Ако смятаме, че трябва да се грижим и за най-малките неща, толкова повече не бива да изоставяме важните въпроси и тези, които се отнасят до запазването на нашата държава, нито трябва да ги оставяме без нужното разглеждане и уреждане. И така, като се вземе под внимание, че в по-раншни времена събирането на държавните доходи изглежда някак си уредено, но в египетския диоцез е било така объркано, че тук дори често не бе ни известно какво се върши в тази провинция, ние се учудваме, че и досега не е уредено това положение.

Но изглежда, че Бог сега благоволява да предостави уреждането му на нашата грижа при твоята помощ. Защото вече не желаят да ни доставят оттам житото, което трябваше да ни предават. Всички поземлени собственици твърдят, че те са изчерпали всичко: обаче селските първенци, чиновниците/бирниците и особено съответните управители на диоцеза така са объркали тази работа, че никой не може да я разбере, и това е износно само за тях. Ето защо, ако оставим въпроса неотделен от състава на другите дела, никога не бихме могли да си го изясним и да го оправим, затова решихме да насочим към по-ограничен кръг на действие този, който завежда управлението на Египет (ние го наричаме августалий). Защото не е лесно мисълта на един-единствен човек да се занимава с толкова големи грижи и така да подрежда тази материя, че ние да видим в нея нещо добро.

Затова сега постановяваме пресветлият августалий да управлява Александрия и да се грижи за всичко, което се отнася до този град, и освен това само двете провинции на Египет с изключение на града, който се нарича Менелаита и е в първата провинция на Египет, и освен това с изключение на Мареота. За тях ние ще определим това, което решим, че е добро.

Понеже споменатият голям град е много населен, пресветлият августалий да има правата на военен управител и да не се получава разделение на двете власти (то не би било полезно), но един човек да заеме този посочен пост и да има власт над всички войници, които са разположени тук, както в самия голям град Александрия, така и в двете провинции на Египет, както бе казано.

Ти трябва да се грижиш и за запазване на моралното поведение на гражданите, а също така и за това, да не избухват вълнения всред  тълпата. В разположение на августалия, който има и власт над войниците, ще му бъдат поставени до 600 мъже войници.

Първата грижа на този, който заема тази длъжност, желаем да бъде уреждането на превоза на житните товари, така че както самият пресветъл августалий, така и подчиненият му персонал от чиновници под негова лична отговорност и под негова сегашна и бъдеща имуществена гаранция и под отговорността на неговия персонал да насочва всичкото си внимание върху събирането на указаните житни количества и върху извозването им в определените срокове.

Той трябва както да получи житото, което се доставя от двете провинции на Египет, така и да прибере незабавно останалото, да го натовари на кораби; също трябва да се погрижи за превозването в този щастлив град на такова количество, каквото се определя от закона за превоза на житото. По същия начин и зърнените храни, които ние отпускаме на големия град Александрия, той трябва на своя и на персонала си отговорност да събере отчасти от двете провинции на Египет, отчасти от това, което идва от други места и му е предадено, и да го употреби, какъвто е обичаят, за изхранването на града.

А това, което се докарва от места, които не са подчинени на него, постановяваме, щом е докарано, да го приема без всякакво забавяне и на собствен риск да го отправя към този щастлив град; той трябва да вземе всички мерки да не се извозва някакво количество от нему подчинените градове и провинции, места, пристанища и заливи, преди житният превоз да излезе от град Александрия, освен ако бъде позволено и разрешено с наши императорски постановления или по разпореждане на твоята власт.

Но ако не се събере житото и от двете провинции на Египет и ако не подготви доставянето му тук чрез изпращане на житен превоз за Александрия и оттам ако не се извози за този щастлив град около края на месец август, ако отпуснатите от нас хранителни припаси не се внесат в град Александрия през месец септември, трябва да му бъде известно, че като се направи равносметка, ще му се наложи глоба по една номизма на всеки три артаби от недостигащото количество от превоза (за столицата) или от продоволствието (за Александрия), които ще трябва да изплати дори и когато престане да заема тази длъжност той, и наследниците му, и приемниците му и имотът му не ще бъде освободен по никой начин, докато не се внесе в твоята каса цялата дължима сума — на три артаби по една номизма.

Понеже наистина грижата за доставката на житния превоз е неразделно свързана със заплащането на навлото, искаме да дадем определение и за него, за да се отдаде нужното пълно внимание на това предприятие. Преди всичко не разрешаваме на лицето, назначено да събира навлото, да се меси във всички видове държавни мита и да прави отстъпки на някои длъжници и да приема това, което се нарича подкуп, и по тоя начин да накърнява хазната, а от други да взема повече, отколкото е определено, и повече, отколкото преди и освен за определеното време и по такъв начин да смущава работата.

Понеже твое превъзходителство, докато управлява всичко старателно, ни уведоми на колко възлиза навлото, което се внася от Александрия, именно 80 000 номизми, и че износът на жито в благоприятен случай струва 8 000 000, желаем сумата от 80 000 номизми да се предаде на събирача на навлото от подчинените провинции, градове, места и отделни парцели. По такъв начин пресветлият августалий и подчиненият му чиновнически персонал ще събира от градовете, местата и лицата определеното навло от Александрия и от двете провинции на Египет. Тази сума, както бе казано, да се събере под личната отговорност както на августалия и неговия чиновнически персонал, също така и на събирача на корабния данък. Нека последният се разпорежда с нея според установения обичай и да я раздава на навикулариите за извършването на житния превоз, какъвто е бил обичаят досега.

XV. Сметнахме за нужно да внесем в този закон и следното, което беше ни донесено от твое превъзходителство. Твоя светлост, която е извършила щателно изследване в споменатия град Александрия, е открила акт от времето на блаженопочившия император Анастасий, когато славният Мариан е стоял начело на провинцията.

Този акт е съдържал данъчен списък на града, в който списък е даден надпис за разходите по различни титули — 1469 златни монети, разпределени по следния начин: 492 златни монети за обществените бани на този град, 419 за така наречения антикантарос, 5581/2 златни монети за събирача на навлата, за да даде всичко посочената сума 1469 златни монети.

След това по титула за този разход е направено спестяване от принадлежащите към същата курия от 100 златни монети и от августалия, който получил за 36 жребеца 320 златни монети през време на конните надбягвания на споменатия град Александрия. Но с течение на времето по небрежност на едни и престъпно отношение на други и поради мошеничество на повече лица паричните вноски почнали да намаляват, така че и обществените бани се лишили от казаните 492 златни монети, и навлата намалели с 5581/2 златни монети. Поводът за това бил, че някои било от нашия дворец, било от твоето седалище са получили опрощавания за безмитен износ. В резултат на това започнало извозване без такси от споменатия град Александрия на съдове и други товари, подлежащи на извозно мито. Така постепенно споменатият град почнал да търпи намаление на доходите си.

XVI. Постановяваме да не се правят никакви нововъведения, но да се запази положението, което е съществувало до времето на славния Стратигий и през негово време...

...От цялата сума 1889 златни монети 369 да се поставят на разположение на града. Останалите 1520 да се изплатят от този титул, от които 320 номизми да се броят на името на пресветлия августалий за тези 36 жребеца,, които той по стар обичай е задължен да предава на управленето на александрийския хиподром. Останалите 1200 номизми му се зачисляват освен това за негови разходи.

XIX. За да не дадем никому възможност да измисля, като увеличава разходите си, а намалява постъпленията, ние ще покажем канона на идващите под твое разпореждане постъпления от посочените провинции и места, т. е. от Ливия и градовете Мареота и Менелаита. Ще покажем също и какви разходи трябва да се правят за издръжката на управителите и подчинения им чиновнически персонал, при разходите и какви суми за издръжка на посветилите се на военна служба лица. Понеже пресветлият августалий няма никаква власт над дука, когото поменахме, нито над подчинените му провинции, градове и места, нито пък има тази власт някой от местните управители, нека самият дук и гражданският управител на Ливия да имат цялата власт в споменатите места и що се отнася до парите, и по отношение на съдебните дела, и по отношение на събирането на данъците. Впрочем управителят на Ливия нека бъде подчинен на пресветлия дук, а така също и всички поземлени собственици, които живеят в тези земи, и техните жители. Също и ако живеят в други провинции, а само владенията им се намират в подвластните на дука области.

XXIV. Той (дукът на Тебаида) да има грижата и отговорността най-напред да събере житото за хлебния превоз и да го изпрати на своя отговорност за предаване на пресветлия августалий на град Александрия. И да съдейства, щото в посочения срок без никакво задържане да се препрати на своето предназначение на негова отговорност всичкото жито, което произхожда от неговите провинции, градове и места, определено е за житния превоз и е подарено от нас за изхранването на този щастлив град (Александрия). Необходимо е количеството на житния превоз, който се изпраща тук, да се натовари от него на речни кораби най-късно до 9 август и да се пренесе в Александрия не по-късно от 10 септември и да се предаде на пресветлия августалий или на упълномощените от него за това лица. Тази част, която отпускаме на град Александрия, трябва да се достави не по-късно от 15 октомври. Ясно е, че ако не бъде доставено в определения срок житото както за житния превоз, така и за град Александрия, за липсващото и непредадено жито на 3 артаби ще бъде смятана една номизма. На тази отговорност той (дукът) подлежи не само докато е жив и не само докато е на служба, но и след като стане частно лице, а след като умре, отговорността преминава върху наследниците му.3

 

1Наредба от 545 г.
2Наредба от 545 г.
3Наредбата е издадена между 538–539 г.